Решение № 6774 от 20.6.2022 г. на Софийски районен съд по дело № 55973/2021 г.

Производството е образувано въз основа на искова молба, подадена от „Топлофикация С.” АД против Й. АНГ. ИВ., ЕГН ••••••••••, с адрес: АДРЕС и ИВ. АНГ. ИВ., ЕГН ••••••, с адрес: АДРЕС, с която са предявени искове с правно основание чл.422 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 и сл. от ЗЕ вр. с чл. 86 от ЗЗД. Ищецът ФИРМА, ЕИК ••••••••, твърди, че ответниците Й. АНГ. ИВ., ЕГН ••••••••••, и ИВ. АНГ. ИВ., ЕГН ••••••, са клиенти на топлинна енергия за топлоснабден имот, с адрес: с адрес: АДРЕС. Твърди още, че ответниците използвали доставяна от ищеца топлинна енергия като не погасили задължението си в срок. Моли съда да приеме за установено, че ответниците дължат на ищеца сума в размер на 4 567, 72 лв. – главница, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода периода от м.05.2018 г. до м.04.2020 г., сума в размер на 548, 15 лева - мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 31.05.2021 г., сума в размер на 34, 93 лева, представляваща цена за извършено дялово разпределение за периода м.05.2018г. до м.04.2020 г., както и сума в размер на 6, 35 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.07.2018 г. до 31.05.2021 г., ведно със законната лихва, считано от 23.06.2021г. до окончателното изплащане на вземането. За горепосочените суми е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. дело № 36413/21 г. по описа на СРС, ГО, 154 състав. Претенцията е заявена при условията на разделна отговорност при квоти, както следва: Й. АНГ. ИВ. – 1/2 част от горепосочените суми, а именно: 2 578, 58 лева – главница, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода периода от м.05.2018 г. до м.04.2020 г., сума в размер на 274, 08 лева - мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 31.05.2021 г., сума в размер на 17, 47 лева, представляваща цена за извършено дялово разпределение за периода м.05.2018 г. до м.04.2020 г., както и сума в размер на 3, 18 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.07.2018 г. до 31.05.2021 г., ведно със законната лихва, считано от 23.06.2021 г. до окончателното изплащане на вземането. ИВ. АНГ. ИВ. – 1/2 част от горепосочените суми, а именно: 2 578, 58 лева – главница, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода периода от м.05.2018 г. до м.04.2020 г., сума в размер на 274, 08 лева - мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 31.05.2021 г., сума в размер на 17, 47 лева, представляваща цена за извършено дялово разпределение за периода м.05.2018 г. до м.04.2020 г., както и сума в размер на 3, 18 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.07.2018 г. до 31.05.2021 г., ведно със законната лихва, считано от 23.06.2021 г. до окончателното изплащане на вземането. За горепосочените суми е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. дело № 43962/20г. по описа на СРС, ГО, 154 състав, срещу която в законоустановения срок е постъпило възражение от длъжниците. Ищецът ФИРМА твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците, въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя, без да е необходимо изричното им приемане. Твърди, че съгласно общите условия (влезли в сила 10.07.2016г.) купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок от датата на публикуване на месечните дължими суми на интернет страницата на ищцовото дружество. Поддържа, че е доставил за процесния период на ответниците топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Ищецът моли съда да признае за установено, че ответниците му дължат заявените суми. След изпълнение на процедурата по връчване на исковата молба е постъпил отговор от ответниците, наречен „отговор-възражение”. Със същия оспорват предявените искове и твърдят, че не дължат процесните суми. Навеждат твърдения за неоснователност на предявения иск и поради липса на представени доказателства относно дължимостта на процесните суми. Правят възражение за изтекла погасителна давност. Оспорват факта да са били в облигационни отношения с ищеца. Клаузата в ОУ на договора за рекламация била неравноправна клауза по смисъла на чл. 35 ЗЗП , поради което била нищожна. Нормата на чл. 70, ал. 6 от Наредба № 16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването с аналогично съдържание била неприложима в случая, доколкото била последващ нормативен акт, но дори да не било така, на основание чл. 15, ал. 3 ЗНА следвало да се приложи ЗЗП, а не противоречащия му подзаконов нормативен акт. Счетоводните вписвания в книгите на ищеца били в разрез с чл. 24 ЗБНБ, поради което били нередовно водени. По делото не били представени доказателства от ищеца относно уговорения и съобщен на клиентите ред и начин на заплащане на услугата „дялово разпределение“ съобразно изискването на чл. 36, ал. 2 от ОУ. Незаконосъобразно били начислявани и претендираните лихви. Претендират разноски. Третото лице помагач „ФИРМА“ ЕООД изразява становище за основателност на предявените искове. Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Като писмено доказателство по делото е приета Заповед на Софийски общински народен съвет от 29.05.1979 г., по силата на която апартамент № 39, находящ се в АДРЕС, е определен в обезщетение на И. Й. И.. С писмо от СО – район „Н се удостоверява, че административен адрес АДРЕС е идентичен с административен адрес с нов номер на блок, а именно АДРЕС. Съгласно представеното удостоверение за наследници изх. № УГ01-11182 от 05.10.2017 г., И. Й. И. е починал на 13.09.2002 г., като е оставил за наследници съгласно чл. 10, ал. 1 ЗН ответниците в настоящото производство – ИВ. АНГ. ИВ. и Й. АНГ. ИВ., наследили го по право на заместване при равни квоти. От Договор № 4768/16.10.2002 г. и протокол от общо събрание на етажните собственици се установява, че за сградата в режим на етажна собственост, находяща се на адрес: АДРЕС, е възложено на „ФИРМА“ ЕООД да достави и монтира термостатни вентили, термостатни глави и индикатори за разпределение на разхода на топлинна енергия, както и да извършва индивидуалното замерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода. Видно от представения договор от 29.07.2015 г., ищецът е възложил на „ФИРМА“ ЕООД да извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сгради етажна собственост. Представени са съобщения към фактури за ежемесечното начисление на доставена топлинна енергия за процесния период. Приети са Общи условия за продажба на топлинна енергия на битови абонати от ФИРМА на клиенти в град С. (ОУ-2016г.), одобрени от КЕВР, в сила от 12.08.2016г. По делото са изслушани и приети заключенията на съдебно-техническа и съдебно- счетоводна експертизи със задачи, формулирани в исковата молба, които съдът изцяло кредитира като обективно и компетентно изготвени. От заключението на съдебно- техническа експертиза се установява, че количеството на топлинна енергия за абонатната станция, находяща се на адрес АДРЕС, се измерва и отчита съгласно Закона за енергетиката от средство за търговско измерване – общ топломер, монтиран в абонатната станция. Топломерът се отчита от служители на ФИРМА в началото на всеки месец по електронен път чрез преносим терминал, с който се снемат показанията на топломера в 0.00 часа на първо число от месеца. Съобразно Наредба за топлоснабдяването № 16-334/06.04.2007 г. през целия исков период са отчислявани за сметка на ищеца технологични разходи, като са отчислявани от топлинната енергия преди нейното разпределение между абонатите. Топломерът, монтиран в абонатната станция, на всеки две години е преминавал периодични проверки за съответствие, за което са изготвени и представени на вещото лице свидетелства за проверка за процесния период със заключение за съответствие на одобрения тип. В процесното жилище е имало 4 бр. монтирани отоплителни тела, и съответно не са монтирани топлоразпределители. В имота е ползвана топла вода, като поради липса на водомер, разходът за топла вода се изчислява на 2 броя потребители при норма 140 литра на потребител за едно денонощие, съгласно чл. 69, ал. 2 от Наредба за топлоснабдяването. Съгласно заключението на вещото лице процесният имот има отопляем обем по проект 161 куб.м., на базата на който се разпределя енергията, отдадена от сградната инсталация, съгласно Наредбата за топлоснабдяването. Изчисленото количество топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, е разпределено пропорционално на отопляемия обем на имотите в сградата. За процесния имот са изготвяни изравнителни сметки след всеки отоплителен сезон от „ФИРМА“ ЕООД. Съобразно заключението се установява, че за периода от м.05.2018 г. до м.04.2020 г. и по отношение на процесния имот, е начислена сума за потребена топлинна енергия в размер на 4486, 73 лв. Вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза е изяснило, че за процесния период към датата на подаване на исковата молба 29.09.2021 г. липсват данни за извършвани от ответниците плащания, които да погасяват процесните суми. След датата на подаване на исковата молба е сключено споразумение от 05.01.2022 г. между ФИРМА и единия от ответниците – Й.И., за което е създаден нов идентификационен номер – 167803. Към 01.04.2022 г. по споразумението ответникът Й.И. е заплатил суми общо в размер на 1476, 09 лв., като е останал неплатен остатък от задължението в размер на 825, 23 лв., представляващ главница. От съдебно-счетоводната експертиза се установява още, че общият размер на непогасените задължения за топлинна енергия за периода от м.05.2018 г. до м.04.2020 г. към датата на исковата молба – 29.09.2021 г. възлиза на 4521, 67 лв., от които 4486, 74 лв. за топлинна енергия и 34, 93 лв. за услугата дялово разпределение, както и лихва за периода от 15.09.2019 г. до 31.05.2021 г. в общ размер на 566, 09 лв., от които 559, 20 лв. начислени върху вземането за топлинна енергия и 6, 89 лв. начислени върху вземането за дялово разпределение. След отразяване на извършените плащания след завеждане на исковата молба, дължимите суми за главница са както следва: от Й. АНГ. ИВ. – 825, 23 лв., съгласно споразумението и 2260, 84 от И.И., включваща 2243, 37 лв. главница за топлинна енергия и 17, 47 лв. за дялово разпределение. Дължимите суми за мораторни лихви са – от Й.И. – 0 лв., от И.И. – 283, 05, включваща сума за лихва върху главницата за топлинна енергия в размер на 279, 60 лв. и лихва върху сумата дължима за извършено дялово разпределение в размер на 3, 45 лв. В окончателния, приет по делото и неоспорен от страните, доклад по чл.146 ГПК съдът е посочил релевантните по делото факти, от които ищецът извежда съдебнопредявените си права. Страните са изразили становище, съобразно което проекто-докладът е приет за окончателен. По исковете с правно основание чл.422 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 149 и чл. 150 ЗЕ: За основателността на исковете в тежест на ищеца е да докаже, че спорните права на вземания са възникнали в твърдения обем въз основа на правоотношения, които обвързват страните и създават задължение за доставчика да престира стока и/или услуга в размер на процесните суми, както и че е фактурирал същата съобразно действащите през процесния период нормативни изисквания, което да обвързва ответника и съобразно което по отношение на него да е възникнало задължение да заплати на процесната сума. Ответниците при разпределената доказателствена тежест следва да докажат погасяването на претендираното от ищеца вземане. През процесния период е приложим Законът за енергетиката, обнародван в Държавен вестник, от 9.12.2003 г., в сила от 05.03.2004 г. Според разпоредбата на чл. 149, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия се извършва на основата на писмени договори при общи условия в изрично уредените хипотези на разпоредбата, между производител и топлопреносното предприятие, производител и пряко присъединени клиенти на топлинна енергия за небитови нужди, топлопреносно предприятие и клиенти на топлинна енергия за небитови нужди, топлопреносно предприятие и асоциации на клиентите на топлинна енергия в сграда - етажна собственост, топлопреносно предприятие и доставчик на топлинна енергия, доставчик на топлинна енергия и клиентите в сграда - етажна собственост. Продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, приети по предложение на топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. В чл. 150, ал. 2 ЗЕ е въведено задължение топлопреносните предприятия да публикуват одобрените от комисията общи условия най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване, като общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите. В тази връзка съдът намира за неоснователно релевираното от ответниците възражение за нищожност на рекламационната клауза в ОУ на дружеството ищец поради нейната неравноправност.