Решение № 2174 от 2.4.2024 г. на Административен съд - София-град по дело № 115/2024 г.

ОТМЕНЯ по жалба на лишения от свобода Ц. Т. С. с ЕГН: [ЕГН]- Заповед № 607/07.12.2023г. на Началника на затвора – С., с която са отменени заповеди № 223, 224 от 12.05.2023г., с които на л. св. е възложено да работи като работник в затворническа кухня. ОСЪЖДА ГД „Изпълнение на наказанията“ да заплати на Ц. Т. С. с ЕГН: [ЕГН] сумата от 1010 лева, представляваща разноски по делото. Решението е окончателно. СЪДИЯ: Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ Образувано е по жалба на Ц. Т. С. с ЕГН: [ЕГН] – изтърпяващ наказание лишаване от свобода в затвора [населено място] срещу заповед № 607/07.12.2023г. на Началника на Затвора - С., с която са отменени заповеди № 223, 224 от 12.05.2023г., с които на л. св. е възложено да работи като работник в затворническа кухня. В жалбата се твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразна. Твърди се, че същата е издадена при допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон. Моли съда да отмени оспорената заповед. В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и се представлява от адв.И., която поддържа жалбата и моли оспорената заповед да бъде отменена като незаконосъобразна. Претендира разноски по представен списък. Ответникът - Началникът на Затвора - [населено място], редовно и своевременно призован не се явява и не се представлява. По делото е постъпил писмен отговор от юрк.Д. М.. В него се изразява становище, че жалбата е неоснователна и се иска отхвърлянето й. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Софийска градска прокуратура в съдебно заседание не се представлява и не изразява становище по жалбата. Съдът, след като се запозна с доказателствата и доводите на страните, намира за установена, следната фактическа обстановка: Жалбоподателят Ц. Т. С. изтърпява наказание „лишаване от свобода“ в Затвора - С.. Със Заповед № 223 и 224/ 12.05.2023г. /л.11 и 12 от делото/ на Началника на Затвора - С., на основание чл. 77, ал.1, чл. 172 от ЗИНЗС и чл.163, ал.1, 164, 165, 166 от ППЗИНЗС, на л. св. Ц. Т. С. е възложено да работи като работник в затворническа кухня, с работно време: понеделник- събота- 4 часа. На 15.10.2023г. в 16, 05 часа при извършване на проверка за храната на 9-та група, служител от НОС, отваря шублера за раздаване на храна и открива при хляба 2 бр.кутии с пържени картофи и бутилка от 1, 5 литра с лед. Със Заповед № 529/11.12.2023г. /л.25 от делото/ на Началника на Затвора - С., на основание чл. 104 ал.1 и чл.101, т.2 от ЗИНЗС на л. св. Ц. Т. С. е наложено дисциплинарно наказание - „извънредно дежурство по поддръжка на чистотата и хигиената“ за срок от 7 дни. В Заповед № 529/11.12.2023г. е прието, че във връзка с откритата нерегламентирана храна и бутилка с лед на работното място на жалбоподателя, последният е нарушил чл. 96, т.1 и т. 3 от ЗИНЗС, което представлява дисциплинарно нарушение по чл. 100, ал. 1 и ал. 2, т. 1, т. 5 от ЗИНЗС. При тази обстановка, позовавайки се на извършено дисциплинарно нарушение, със Заповед № 607/07.12.2023г. Началникът на Затвора – С. е отменил свои заповеди № 223, 224 от 12.05.2023г., с която на л. св. е възложено да работи като работник в затворническа кухня. По делото са приети като писмени доказателства документите по административната преписка. При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното: Жалбата е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, при спазване изискванията на закона, срещу административен акт, който подлежи на оспорване по съдебен ред. Съгласно § 4б, ал. 1 от Допълнителните разпоредби на ЗИНЗС, разпоредбите на глава десета от Административнопроцесуалния кодекс се прилагат и в случаите, когато не е предвидено изрично в този закон обжалване на индивидуални административни актове на органите по изпълнение на наказанията. Производствата се разглеждат пред административния съд по местоизпълнение на наказанието. Решението на съда е окончателно. Разгледана по същество жалбата е основателна. Оспореният акт е издаден от компетентен орган в пределите на неговата законова компетентност по място, време и степен. В разпоредбите на чл. 172, ал. 1 ЗИНЗС и чл. 163, ал. 1 ППЗИНЗС е предвидено, че участието на лишените от свобода в трудова дейност има за цел тяхната ресоциализация, превъзпитание, придобиване или повишаване на професионалната им квалификация. Чл. 164, ал. 1 от ППЗИНЗС предвижда, че възможностите за участие в трудова дейност се определят от администрацията на затвора, поправителния дом или затворническото общежитие в рамките на разкритите работни места в Държавно предприятие "Фонд затворно дело" и в обслужващата и комунално-битова дейност на затворническите заведения, а съгласно ал. 3, включването на лишените от свобода в трудова дейност се извършва след установяване на работоспособността им и въз основа на преценка относно здравословното им състояние, възрастта, пола, професионалната квалификация, техните интереси и предпочитания, оценката на риска и изискванията на режима и охраната. Според разпоредбата на чл. 166, ал. 2 от ППЗИНЗС за назначаването на работа на лишените от свобода и в случаите, в които се налага преместване в друга група, началникът на затвора, поправителния дом или затворническото общежитие издава писмена заповед. Участието в трудова дейност се прекратява също с писмена заповед на началника на затвора, поправителния дом или затворническото общежитие при наличие на посочените в чл. 170, ал. 2 и ал. 3 ППЗИНЗС обстоятелства. В случая оспорената заповед е издадена от Началника на Затвора –С., който е компетентен орган в смисъла на чл.170, ал.3 от ППЗИНЗС. Оспорената заповед е издадена в законоустановената писмена форма и съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2 от АПК. В същата са посочени фактическите правните основания, послужили за издаването й. Заповедта следва да се приеме за мотивирана, тъй като съгл. ТР № 16 от 31.03.1975г. на ВС няма пречка мотивите да се намират и в други документи от преписката - в случая протокол за разпределение № 99/07.12.2023г. /л.23 от делото/ на Комисията по разпределение на лишените от свобода и докладна записка № 19689/04.12.2023г. /л.14 от делото/ от ИСДВР на 9-та група. По делото няма спор между страните, че в раздадената от Ц. Т. С. храна са били открити неследващи се 2 бр. порции пържени картофи и бутилка от 1.5 литра с лед, което е определено като нарушение на чл. 96, т.1 и т.3 от ЗИНЗС. Прието е, че л. св. не е изпълнил възложената му работа и е нарушил установените правила. Ето защо и със Заповед №529/11.12.2023г. на Началника на Затвора - С., на основание чл. 104 ал.1 и чл.101, т.2 от ЗИНЗС на л. св. Ц. Т. С. е наложено дисциплинарно наказание - „извънредно дежурство по поддръжка на чистотата и хигиената“ за срок от 7 дни. Извършеното нарушение, във връзка с раздаването на неследваща се храна и бутилка с лед, е дало основание на Началника на Затвора- С. да прецени, също така, че следва и да прекрати участието на жалбоподателя в трудова дейност, поради което е издал оспорената Заповед № 607/07.12.2023г. Съгласно чл. 170, ал. 2 от ППЗИНЗС негативното отношение към трудовата дейност, като системно неизпълнение на трудовите норми, неуплътняване на работното време, отклонение от работното място, отказ от работа и други тежки нарушения на трудовата дисциплина, се считат за утежняващо обстоятелство при разглеждане на правното положение на лишените от свобода. Според ал. 3 от същият текст - в случаите по ал. 2 или при обективна невъзможност за изпълнение на възложената работа участието в трудова дейност се прекратява с писмена заповед на съответния началник. В настоящия случай не е налице и не се твърди с оспорения акт обективна невъзможност за изпълнение на възложената работа. Спорният въпрос е налице ли са обстоятелствата по ал. 2 на цитираната разпоредба и дали издадената заповед за налагане на дисциплинарно наказание, поради раздаването на неследваща се храна и бутилка с лед, е основание за прекратяването на възложената му работа. Настоящият състав намира, че дисциплинарното нарушение, извършено от Ц. Т. С., не попада в приложното поле на чл. 170, ал. 2 от ППЗИНЗС - същото нито съставлява „негативно отношение към трудовата дейност“, нито „отказ от работа“, нито, макар и да е нарушение на установените правила в затвора, съставлява „тежко нарушение на трудовата дисциплина“. Напротив, в административната преписка липсват данни Ц. Т. С. да не е извършвал дейността си, респ. да се е отклонявал от работното време или място. Законосъобразността на раздаването на неследваща се храна и бутилка с лед е предмет на друг административен акт, а именно на Заповед №529/11.12.2023г. на Началника на Затвора - С.. Само по себе визираното дисциплинарно нарушение не съставлява „тежко нарушение на трудовата дисциплина“ по смисъла на чл. 170, ал. 2 от ППЗИНЗС, което да е основание за прекратяване на участието на Ц. Т. С. в трудова дейност с оспорената в настоящото производство Заповед № 607/07.12.2023г. на Началника на затвора – С.. По изложените съображения съдът намира жалбата за основателна - издадената заповед е незаконосъобразна, тъй като е издадена при липса на предпоставките по чл. 170, ал.2 от ППЗИНЗС, поради което същата следва да бъде отменена. С оглед изхода на делото, претенцията за заплащане на разноски от страна на жалбоподателя следва да бъде поставена на разглеждане, на основание чл. 143, ал.1 от АПК. Претендират се разноски в размер на 10 лв. за държавна такса и 1000 лв. за адвокатско възнаграждение, като са представени доказателства за плащането им. Не се прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Ето защо, искането следва да бъде уважено и на жалбоподателя да се заплатят съдебно-деловодни разноски в общ размер на 1010 лв. Воден от горното и на основание чл. 172, ал.2 от АПК, Административен съд София – град, ІII отделение, 79 състав, Р Е Ш И: ОТМЕНЯ по жалба на лишения от свобода Ц. Т. С. с ЕГН: [ЕГН]- Заповед № 607/07.12.2023г. на Началника на затвора – С., с която са отменени заповеди № 223, 224 от 12.05.2023г., с които на л. св. е възложено да работи като работник в затворническа кухня. ОСЪЖДА ГД „Изпълнение на наказанията“ да заплати на Ц. Т. С. с ЕГН: [ЕГН] сумата от 1010 лева, представляваща разноски по делото. Решението е окончателно. СЪДИЯ: