Решение № 49 от 30.6.2023 г. на Окръжен съд - Враца по дело № 64/2023 г.

Производството е по реда на чл.25 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел /ЗТРРЮЛНЦ/. Образувано е по жалба вх.№ 20230619123741 на "ПРОФИТ" ЕООД, ЕИК •••, със седалище и адрес на управление: •••, представлявано от управителя П. Д. Н., чрез адв.В.Ч., срещу Отказ № 20230613161748/14.06.2023 г. на длъжностно лице по регистрацията /ДЛР/ при Агенция по вписванията /АВ/, с който е отказано вписването в Търговския регистър на заличаването на търговското дружество. В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на отказа, като се сочи, че длъжностното лице по регистрацията неправилно е отказало вписването, поради това, че има вписан запор на дружествен дял от капитала на дружеството и че не е извършено уведомяване по чл.73в ТЗ. Излагат се подробни правни съображения и се посочва, че дружеството няма никакво имущество, поради което не е възниквало задължение за уведомяване на кредитора. От АВ е депозиран писмен отговор, с който оспорва жалбата и излага доводи, че процедурата по уведомяването на кредиторите е формална и следва да бъде спазена, независимо от това дали след удовлетворяването на кредиторите на дружеството е останало имущество, което да подлежи на разпределение между съдружниците. След като обсъди наведените доводи в жалбата и отговора и събраните по делото доказателства, настоящият съдебен състав намира следното: Обжалваният отказ е постановен в регистърно производство по заявление вх. № 20230613161748 от 13.06.2023 г. обр А4, с което е поискано вписване на заличаването на "ПРОФИТ" ЕООД /в ликвидация/. Към заявлението са приложени: счетоводен баланс, отчет за приходите и разходите и отчет за паричните потоци към 13.06.2023 г.; годишен отчет на ликвидатора към 13.06.2023 г.; пояснителен доклад към краен баланс при ликвидация към 13.06.2023 г.; протокол от Общо събрание на дружеството, проведено на 13.06.2023 г., на което са взети решения за приемане на ликвидационния баланс, пояснителния доклад към баланса и годишния отчет на ликвидатора и за освобождаване от отговорност на ликвидатора П. Н.; декларация по чл.273, ал.1 ТЗ; удостоверение изх.№ 5505-06-43/18.07.2022 г., издадено от НОИ, ТП-Враца на основание чл.5, ал.10 КСО; документ за внесена такса. ДЛР е постановило обжалвания отказ с мотиви, че е вписан запор върху дружествените дялове на П. Д. Н. и няма доказателства за спазване на процедурата по чл.73в ТЗ, поради което не може да се приеме, че е приключило производството по ликвидация. Частната жалба е подадена в законоустановения срок срещу акт, подлежащ на обжалване съгласно разпоредбата на чл.25 ЗТРРЮЛНЦ и от лице, което има право и интерес от обжалването, поради което същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е основателна. За да бъдат вписани или обявени в търговския регистър обстоятелства или актове, ДЛР следва да провери налице ли са изискванията по чл.21 ЗТРРЮЛНЦ, част от които са: дали е подадено заявление за исканото вписване, заличаване или обявяване при спазване на предвидените за това форма и ред; дали заявеното обстоятелство подлежи на вписване и не е вписано или представеният акт подлежи на обявяване и не е обявен в търговския регистър; дали заявлението изхожда от оправомощено лице; дали към заявлението са приложени всички документи съгласно изискванията на закона, съответно подлежащият на обявяване акт; съществуването на заявеното за вписване обстоятелство и съответствието му със закона съобразно представените документи, съответно дали подлежащият на обявяване акт отговаря по външните си белези на изискванията на закона; дали е представена декларация по чл.13, ал.4 ЗТР. В случая не се спори, че е подадено заявление от оправомощено лице и по предвидените за това форма и ред, с което е заявено подлежащо на вписване обстоятелство – заличаване на дружество от ТРРЮЛНЦ. Предвид това, че се иска да бъде вписано заличаване на търговско дружество на основание чл.273 ТЗ, то проверката, която следва да извърши длъжностното лице, включва и това дали заявителят е представил документи, удостоверяващи настъпването на всички предпоставки, при които в закона е предвидено, че приключва производството по ликвидация по отношение на търговеца и същият се заличава като правен субект. В посочената разпоредба на ТЗ е предвидено, че когато са уредени всички задължения на дружеството към кредиторите и остатъкът от имуществото му е разпределен, ликвидаторите искат неговото заличаване. При тълкуване на тази разпоредба, заедно с нормите на чл.268 и чл.271 ТЗ, се налага извода, че производството по ликвидация се счита приключило тогава, когато ликвидаторите са довършили текущите сделки на дружеството, събрали са неговите вземания, превърнали са имуществото му в пари и в резултат на това са удовлетворили всички негови кредитори и са разпределили останалото след удовлетворяването имущество между неговите членове, тоест тогава когато търговското дружество няма вече никакво имущество, тъй като с това е постигната неговата цел, а именно - осребряване на имуществените му права, за да бъдат погасени задълженията му и при наличие на остатък от имуществото, то да бъде разпределено между членовете му. В случай, че имуществото на дружеството е изчерпано, като то не е било достатъчно да се удовлетворят всички кредитори и са останали неудовлетворени такива, то производството по ликвидация също се счита за приключило, тъй като при липсата на каквито и да било имуществени права, то очевидно не може да изпълни докрай целта си за удовлетворяване на всички кредитори на търговеца. В разпоредбата на чл.273 ТЗ е предвидено изрично, че последица на приключилото производство по ликвидация на дружеството е неговото заличаване в търговския регистър. В регистърното производство, което е образувано по искане за заличаване на дружеството, по отношение на което е приключило производството по ликвидация, настъпването на предпоставките по чл.273 ТЗ се установява с документи, които са изрично посочени в подзаконовата разпоредба на чл.21, ал.3, т.12 от Наредба № 1/14.02.2007 г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър, за представяне на които ДЛР следи служебно, като при липса на някой от тях дава указания на заявителя да ги приложи в изпълнение на задължението си по чл.22, ал.5 ЗТРРЮЛНЦ. Тези документи са следните: баланс на търговското дружество към датата на приключване на ликвидацията, пояснителен доклад към баланса и годишен отчет на ликвидатора, декларация от ликвидатора за обстоятелствата по чл.273, ал.1 ТЗ, протокол за приемане на баланса, на пояснителния доклад към баланса, на годишния отчет на ликвидатора, решение за освобождаване на ликвидатора от отговорност и за разпределение на имуществото на дружеството и удостоверение за предаване на разплащателните ведомости, издадено от териториалното поделение на Националния осигурителен институт, съгласно чл.5, ал.10 КСО. С оглед на това, за да се прецени дали производството по ликвидация на "ПРОФИТ" ЕООД е приключило и дружеството трябва да бъде заличено в търговския регистър, ДЛР следва да се прецени дали от представените от заявителя доказателства се установява, че към момента на подаване на заявлението с искане за вписване на заличаването на търговеца, последният притежава някакво имущество, което да не е използвано нито за удовлетворяване на кредиторите му, нито да е разпределено на едноличния собственик на капитала. Само ако се установи, че дружеството притежава имущество, би било от значение дали ликвидаторът е поканил неговите кредитори да предявят вземанията си и е удовлетворил всички техни вземания с получените средства от осребряване на наличното имущество. В случай, че се установи, че към датата на подаване на искането за вписване на заличаването дружеството не притежава никакво имущество, то тогава е без значение и дали този търговец има кредитори, дали те са предявили своите вземания след като са били поканени да направят това, тъй като кредиторите на дружеството изобщо не биха могли да бъдат удовлетворени за своите вземания. В тази хипотеза производството по ликвидация приключва поради невъзможност да бъде осъществена крайната му цел и търговецът трябва да бъде заличен. Относно вписаният запор върху дружествения дял на едноличния собственик на капитала следва да се съобрази следното: Действието на наложения запор върху дружествени дялове, който настъпва от момента на вписването му в търговския регистър при АВ съгласно чл.517, ал.1 ГПК, е уредено в разпоредбите на чл.451-чл.453 ГПК и се изразява в това, че от момента на налагане на запора, длъжникът се лишава от правото да се разпорежда с притежаваните от него дялове, като в случай, че такова разпореждане е осъществено, в закона е изрично предвидено, че то не може да бъде противопоставено на взискателя и на присъединените кредитори, тъй като е недействително спрямо тези лица. Тази недействителност обаче не е абсолютна, т. е. не е нищожност, а е относителна и има действие само спрямо взискателя и другите присъединени в изпълнителното производство лица, по отношение на които се счита, че сделката за прехвърляне на дружествени дялове, извършена след наложения запор не е породила правни последици по преминаване на собствеността върху дяловете от патримониума на длъжника в този на трето лице, с което той е договарял. Вписването на запора обаче не означава, че ако е сключена сделка за разпореждане с дружествените дялове, след като е наложен запор върху тях, не е породила правни последици - тя е действителна и поражда правни последици в отношенията между страните по нея, както и по отношение на дружество и на трети лица, които нямат качеството на взискател или присъединен кредитор в изпълнителното производство, в хода на което от съдебния изпълнител е наложен запора. Ето защо и вписване в търговския регистър на последиците от такава сделка не може да се откаже поради това, че дяловете, които са предмет на разпореждането, са запорирани. Още по-малко пък наложен запор върху дялове от капитала на едно търговско дружество представлява пречка за вписване на заличаването му като търговец, след като са осъществени предвидените в чл.273, ал.1 ТЗ предпоставки. Както бе посочено, съгласно чл.273, ал.1 ТЗ условие за вписване на заличаването на търговско дружество след приключване на производството по ликвидация е имуществото, останало след удовлетворяване на кредиторите, да е разпределено между съдружниците. Очевидно, че при липса на остатъчно имущество същото не подлежи на разпределение в полза на съдружниците или едноличния собственик. При вписан запор върху дружествения дял на едноличния собственик това имущество може да бъде разпределено само след като кредиторът е бил писмено уведомен и не се е противопоставил в едномесечен срок, каквито са изискванията на чл.73в ТЗ. Съдържанието на посочената разпоредба установява изискване заложният кредитор да бъде писмено уведомен за предстоящото плащане и последното да е възможно да се извърши при негово непротивопоставяне, което по същество означава, че запорът върху дружествен дял не препятства заличаването на търговеца, ако са изпълнени условията на чл.273, ал.1 ТЗ. В разглеждания случай не са представени доказателства на кредитора на едноличния собственик да е било връчено уведомление по чл.73в ТЗ, но такова е необходимо само при предстоящо плащане на ликвидационен дял, а това предполага наличие на остатъчно имущество след пълното удовлетворяване на дружествените кредитори. Такова имущество обаче не е налице и никакви суми, които да подлежат на плащане в полза на едноличния собственик не са налице, поради което и ликвидаторът не дължи уведомяване на заложния кредитор за предстоящо плащане. Освен това кредиторът на едноличния собственик не е кредитор на дружеството, поради което правилото по чл.267 ТЗ не намира приложение по отношение на него, нито пък неудовлетворяването му има значение за приключване на ликвидационното производство. По делото от представения баланс на дружеството към 13.06.2023 г. е видно, че дружеството няма активи. То не притежава абсолютно никакво имущество – няма никакви дълготрайни активи, нито краткотрайни активи. В този смисъл е и отчета на ликвидатора и пояснителен доклад, съставени от ликвидатора на дружеството, които документи се представят към заявлението. След като в регистърното производство е установено чрез предвидените в подзаконовия нормативен акт документи, че към 13.06.2023 г. дружеството не притежава никакви имуществени права, с които да може да бъде погасено каквото и да е задължение, което то има към своите кредитори, то следва да се приеме, че в производството по ликвидация не могат да бъдат извършени каквито и да било повече действия за удовлетворяване на кредиторите, дори и да има такива, поради което и то е изчерпало целта си и следва да се приеме за приключило на основание чл.273, ал.1 ТЗ. Като резултат от това ликвидаторът е длъжен да поиска заличаване на дружеството в търговския регистър, което е направил със заявлението, като е представил и всички други изискуеми се доказателства съгласно чл.21, ал.3, т.12 от Наредбата. Ето защо, постановеният отказ по така подаденото заявление е незаконосъобразен и следва да се отмени като на длъжностното лице се укаже да извърши исканото заличаване на вписване. Водим от горното, Врачанският окръжен съд