Решение № 115 от 16.4.2024 г. на Апелативен съд - Варна по дело № 82/2024 г.

Производството е образувано по подадена въззивна жалба от „Водоснабдяване и канализация – Шумен“ ООД, против решение № 58/25.10.2023 г.( допълнено с решение № 69/05.12.2023г.) по електронно дело 20223600900056 (ТД № 56/2022 г. по описа на Окръжен съд – Шумен), с което дружеството е осъдено да заплати на „Ар Ти Ай Файнанс“ ГмБХ (подпомаган от „Строителна механизация“ АД) сумата от 455 185, 15 лв., от които главница в размер на 421 467, 76 лв., представляваща седем месечни вноски, с поредни номера от 54 до 60, включително, дължими за периода от 10.06.2019 г. до 10.12.2019 г. като част от вземане в размер на 6 069 135, 73 лв. по сключен договор за изпълнение и рехабилитация на водопроводи от водоснабдителната система на гр. Шумен от 08.01.2013 г., между ДЗЗД „СМ Секисуи Европа“ и „Водоснабдяване и канализация – Шумен“ ООД и сумата от 33717, 39 лв., представляваща неустойка за забава върху посочените седем месечни вноски, ведно със законната лихва за забава върху дължимите за периода от датата на завеждането на исковата молба – 10.06.2022 г. до окончателното заплащане на месечните вноски. Предварителните въпроси по допустимостта на производството и редовното сезиране на въззивния съд с контрола върху акта по същество и обусловеното от него произнасяне по претенция за разноски са разгледани в определение № 123/16.02.2024 г., неоспорено след обявяване на страните, ведно с доклада на изложените подробни оплаквания по обжалвания акт. Въззивникът „Водоснабдяване и канализация – Шумен“ ООД, чрез адв. А. М. излага оплаквания за неправилно приложен материален закон и необоснованост на извода за съществуване на договора за консорциум, прекратен по силата на закона от момента на прекратяване на съдружник - търговското дружество „Строителна механизация“ АД, обявено в несъстоятелност, независимо, че то остава да съществува до момента на заличаването му. Счита, че след прекратяването на консорциума отпада и легитимацията на другия съдружник „Ар Ти Ай Файнанс“ ГмБХ да получи цялото договорено от името на гражданско дружество дължимо възнаграждение, като правата му се ограничават до лично припадащия му се дял, а институтът на активната солидарност не следва да се прилага поради отпадането на материалноправна легитимация у ищеца. Позовава се и на недоказан конкретен размер на остатъчен дял на въззиваемия ищец в консорциума. Същите доводи се поддържат бланкетно и в пледоария по същество, като пълномощникът моли за отмяна на неправилното осъждане и съответно отхвърляне на неоснователната претенция. Въззиваемата страна „Ар Ти Ай Файненс“ ГмБХ, чрез адв. Е. Д., оспорва оплакванията, като се позовава на вече разрешен със сила на пресъдено нещо въпрос относно пораждане на договорна активна солидарност на изпълнителите, уговорена в процесния договор за рехабилитация. Обосновава съответствието на изводите на първоинстанционния съд с предвидените в закона последиците на обявяването в несъстоятелност на един от съдружниците, който продължава да съществува като правен субект, действащ чрез назначения му синдик и е способен да извършва валидни правни действия. Позовава се и на изрични уговорки между съдружниците за продължаване на изпълнение на отношенията на консорциума с контрагенти, независимо от промените в статута на сдружените търговци. По същество пълномощник на въззиваемия моли за потвърждаване на правилното уважаване на основателната претенция на активно солидарния кредитор. Допълнително излага съображения за неоснователност на оплакванията в писмени бележки. Подпомагащият въззиваемия ищец несъстоятелен съдружник „Строителна механизация АД /н./, чрез синдика не е упражнил право на защита в настоящия процес. Страните претендират насрещно за присъждане на разноските и във въззивното производство, като конкретизират същите по размер съгласно представените от тях списъци(л.30 и л.39). Въззивникът е отправил възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК и иска намаляване размера на претендираното от насрещната страна възнаграждение. За да се произнесе въззивният състав съобразява следното: Решението на първоинстанционния съд е действително (по критериите, възприемани в мотивите към ТРОСГТК №1/2011 г. на ВКС) и съответства в обжалваната част, след допълването му с посочване на участието на помагача на ищеца, на произнасяне по осъдителна претенция за присъждане на парична сума представляваща главница за възнаграждение на изпълнител – неперсонифицирано обединение на търговци, оформена от седем разсрочени месечни вноски, по договор за изпълнение и рехабилитация на водопроводи от водоснабдителната система на гр. Шумен от 08.01.2013 г., както и парична сума представляваща неустойка за забава върху въпросните седем месечни вноски. Със стабилно определение от о.с.з. на 26.09.2023г. съдът е прекратил производството по съединената претенция за сумата от 83 875, 37 лв., представляваща разликата между пълната стойност на натрупаните лихви за забава за периода от падежа на всяка от дължимите седем месечни вноски до датата на предявяване на иска 10.06.2022 г. и дължимата по договора неустойка. Първоинстанционният съд е бил сезиран с кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. чл. 258 ЗЗД и чл. 266, ал. 1 ЗЗД, чл. 92, ал. 1 ЗЗД във вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за осъждане ответното дружество да заплати въведената като предмет на делото част от уговорено възнаграждение за приета работа по комплексния договор, изпълнена от консорциума, като ищецът е основал твърденията си на наличие на активна солидарност на сдружилите се участници в гражданско дружество като кредитори по задължението си за заплащане на дължимо възнаграждение. Легитимацията си ищецът е основавал на сключено на 11.09.2012 г., между него (с тогавашно фирмено наименование „Секисуи СПР Европа“ ГмБХ) и „Строителна механизация“ АД, ЕИК 123033124 споразумение на основание чл. 357 ЗЗД за обединяване на стопанската им дейност в консорциум под наименование „СМ Секисуи Европа“ДЗЗД, и последвалото го възлагане на дружеството на обществена поръчка от въззивника- оператор на водоснабдителната мрежа със сключен на 08.01.2013 г. договор за поетапно изпълнение на рехабилитация на водопроводи от водоснабдителната система на гр. Шумен срещу възнаграждение в общ размер на 6 069 135, 73 лв. Ищецът сочи, че в хода на изпълнението със споразумение от 31.03.2014 г., страните по договора са се съгласили заплащането на вноските по възнаграждение на изпълнителя да се отложи и да започне от м. януари 2015 г., но още първите 12 месечни вноски, не са били заплатени и са били присъдени по т.д. № 67/2017 г. по описа на ШОС. Предмет на настоящото производство са други седем месечни вноски с поредни номера по погасителния план към споразумението от 54 до 60, включително, дължими за периода от 10.06.2019 г. до 10.12.2019 г. до в размер на 421467, 76 лв., които се претендират наред с договорена неустойка за забава (лимитирана до 8% от забавената вноска) до предявяване на иска и законна лихва върху главницата от завеждане на исковата молба до датата на окончателното заплащане на месечните вноски. Ответникът е оспорил изцяло претенцията на ищеца, както по отношение на активна процесуална легитимация на ищеца като солидарен кредитор за вземания на консорциума, така и по отношение на своята обвързаност с консорциума, като е възразил за нищожност поради договаряне при заобикаляне на закона и накърняване на добрите нрави (чл. 26, ал. 1, пр. 2-ро и 3-то от ЗЗД във вр. с чл. 45 от ЗОП отм.) и противоречие с императивни норми на закона( чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 45 от ЗОПотм.). Отделно е възразил и за неизпълнение на задълженията на изпълнителя по договора, тъй като не бил постигнат гарантирания по договора резултат. С липса на главно задължение е обосновано оспорването на акцесорните претенции за неустойка и мораторна лихва. Преюдициалният спор с предмет първата част от разсрочения дълг, воден между същите страни (ТД № 67/2017 г. на ШОС) е приключил и понастоящем липсва пречка за упражняване на правото на иск на ищеца за друга част от вземането, породено от същото основание. Производството е допустимо. Съдът, след преценка на изложените в жалбата оплаквания по допустимата част от съдебния акт, съобразно чл.269 от ГПК, и представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните в производството намира за установено следното от фактическа и правна страна: Правопораждащите факти на спорното материално право са установени с влязлото в сила решение № 80 от 26.07.2018 г. по т. д. № 67/2017 г. на Окръжен съд – Шумен по предявения от ищеца иск за първа част от разсрочени плащания, в това число: наличие на облигационно отношение, възникнало въз основа на валидно сключения между консорциума „СМ Секисуи Европа“ и въззивника- ответник договор за изработка за изпълнение на рехабилитация на водопроводи от водоснабдителната система на Шумен по договор с гарантиран резултат; извършването на възложената с договора работа и приемането, както постигането на определения с него стопански резултат; размера на договореното с ответника възнаграждение, начина и сроковете за неговото заплащане; наличието на уговорка за плащане на неустойка и предпоставките за заплащането; валидността на договора за учредяване на консорциум и наличието на активна легитимация на всеки един от съдружниците в него да претендира цялостно изпълнение по договора за изработка. Относно тези факти, решението се ползва със сила на присъдено нещо при предявяване на иск за останалите части на паричното вземане – т. 2 от Тълкувателно решение № 3/2016 г. от 22.04.2019 г. по т. д. № 2/2016 г. на ОСГТК, ВКС. Формираната сила на пресъдено нещо на решението по така установена дължимост на част от дълга относно основанието на присъденото вземане преклудира правоизключващите и правоунищожаващи възражения на ответника срещу правопораждащите правно релевантни факти, относими към възникването и съществуването на материалното правоотношение, от което произтича спорното право. Такива са възраженията по действителността на договора и изпълнението на работата от консорциума, които не се поддържат в жалбата пред настоящата инстанция. С предприетото въззивно обжалване се оспорва материалноправната легитимация на ищцовото дружество да претендира изцяло вземането по договора за рехабилитация на водопроводната мрежа, като това оспорване се основава на нововъзникнало, т.е. непреклудирано обстоятелство и затова може да се разглежда без да се пререшават вече установените между страните преюдициални въпроси. Няма спор, че на 07.12.2021 г., за привлеченият като помагач „Строителна механизация“ АД /н./, който е съдружник в консорциума- изпълнител по договора, е открито производство по несъстоятелност, на основание чл. 632, ал. 1 ТЗ, като е обявена и неплатежоспособността на дружеството и производството е спряно за срок от една година. С последващо решение на съда по несъстоятелността от 07.11.2022 г. повторно е постановено прекратяване дейността на предприятието на търговеца и започване на осребряване на имуществото налично в масата за удовлетворяване на кредиторите на длъжника, като понастоящем производството по несъстоятелност е висящо в тази фаза на универсално принудително изпълнение. Спорни са последиците от този факт, които въззивникът твърди спрямо консорциума, и произтичащата от договорната връзка между съдружниците активна солидарност. На първо място следва да се изясни, че по своята правна същност консорциумът представлява обединение на търговски дружества във формата на избрано от тях търговско дружество или гражданско дружество съгласно чл. 276 ТЗ. Когато търговците се обединяват като консорциум, спрямо обединението се прилагат правилата, уреждащи договора за гражданско дружество по чл. 357 и сл. ЗЗД, доколкото съдружниците не са избрали друга форма на сдружаването. Съгласно чл. 635, ал. 1 ТЗ след обявяване на неплатежоспособността на търговец, длъжникът продължава дейността си под надзора на синдика при открито производство по несъстоятелност, но нито на този етап, нито на следващия след изчерпване на възможности за оздравяване на предприятието, когато търговската дейност се прекратява, статутът на юридическото лице не се накърнява. Действително, в случая първият етап от производството е приключил в хипотеза на чл. 632, ал. 1 ТЗ(тъй като оздравяването не е било целесъобразно) с прекратяване на търговската дейност занапред и едновременно обявяване в несъстоятелност, но това не може да рефлектира върху вече сключените сделки на този търговец и породените от тях права. Напротив, спирането на производството съхранява възможностите за довършване на осребряване на активите, които биха могли да се издирят(след възобновяване при съответна активност от страна на заинтересовани кредитори) и затова се съхранява и правосубектността на длъжника и правата му, включително за възможността да се събират неговите вземания, но вече от специализирания орган по управление на масата. Видно от представеното решение по чл. 632, ал. 1 ТЗ за обезпечаване на задълженията на кредиторите е наложен общ запор върху цялото движимо имущество и вземанията на длъжника, както и обща възбрана върху недвижимото му имущество. Тези обезпечителни мерки са запазени и при възобновяването на производството с решение № 23 от 31.01.2022г. и действието им продължава занапред докато не настъпи хипотеза на прекратяване на производството по несъстоятелност (при изплащане на задълженията или изчерпване на масата без пълно удовлетворяване на кредитори). Едва решението по чл. 735, ал. 1 ТЗ е акт за приключване на производството по несъстоятелност и според резултата от осребряването при прекратяване правомощията на синдика или поражда възстановяване на правомощията на органите на длъжника, или заличаване на търговеца. Само въз основа на влязло в сила на решение по чл. 735, ал. 1 ТЗ, длъжностното лице може да регистрира заличаване в търговския регистър и едва в този момент юридическото лице изгубва своята правосубектност. Конститутивният ефект на заличаването предпоставя края на юридическото лице по аргумент на противното от чл. 67 ТЗ, като вписването в търговския регистър на постановеното заличаване на търговеца на основание чл. 735, ал. 2 ТЗ като правна последица от прекратяването на производството по несъстоятелност представлява завършващо действие на това производство, след което юридическото лице престава да съществува /в този смисъл определение № 129 от 19.02.2015 г. постановено по ч.т.д. № 86/2015 г., на I т.о., тк, на ВКС/. До този момент обаче, макар да не може да развива нова търговска дейност, несъстоятелния търговец остава титуляр на своите права и задължения и е длъжен да довършва заварените сделките, освен ако синдикът ги прекрати( чл. 644 ал. 1 ТЗ). В този смисъл, нито откриването на производството за неплатежоспособен търговец, нито прекратяването на дейността му след обявяването в несъстоятелност не изключва правосубектност на юридическото лице като субект на правото. Следователно „Строителна механизация“ АД /н./ и към настоящият момент продължава да съществува, въпреки взетото решение за осребряване на имущество на несъстоятелния търговец и може да упражнява правата си в неперсонифицирания консорциум, чрез синдика, дори и сам като съдружник да не може да участва в нова стопанска дейност. Поради това прекратената дейност не може да се приравни безусловно нито на смърт, нито на недееспособност на физическо лице, респективно на невъзможност за изпълнение на договора за гражданско дружество. Хипотезата на чл. 363 б.“б“ ЗЗД не е осъществена и затова въззивният съд не може да приеме тезата, че сключеният между подпомагаща и подпомаганата страна договор за консорциум е прекратен. Отделно от това, дори да се приеме хипотетично тезата, че ограничението за един от съдружниците на възможността му да търгува занапред ще осуети постигането на общата стопанска цел на консорциума, то не може да се пренебрегне факта, че тази цел вече е била постигната, тъй като именно участието в процесната обществена поръчка е било договорена цел на обединилите се търговци, а от тяхна страна изпълнението вече е престирано и занапред общата стопанска дейност се изчерпва с получаване на насрещната престация – възнаграждение на изпълнителя. Хипотезите на чл. 363 ЗЗД не уреждат основания за отпадане на облигационната връзка с обратна сила и дори да настъпят, те не изключват наличието на основанието за съвместните действия на сдружените търговци до този момент. Затова, който и да е от сдружените търговци в изпълнение на характерно за това договаряне задължение за лоялност, е легитимиран да довърши общата им работа, като предяви за събиране съвместния им дълг в цялост. В тази връзка е било постигнато и изрично предварително съгласие за пълно изпълнение на поети от консорциума задължения от всеки от участниците, независимо от първоначалното разпределение на функциите им, ако другия не е в състояние да участва в дейността включително и поради принудително прекратяване на дейността му или дори поради прекратяване на самото му съществуване (чл. 8.4 от договора на л. 41 от делото на ШОС). Не на последно място, сама по себе си активната солидарност не произтича пряко от продължаващо действие на договора за гражданско дружество, а от договореното възлагане на изработката на инфраструктурния проект. Както се посочи, с постановяване на решение № 50112 от 06.01.2023 г. по т.д. № 2499/2019 г. по описа на ВКС, ТК, ІІ т.о. е решен окончателно въпроса за наличието на активна солидарност между съдружниците в консорциума, възникнала в резултат на сключения на 08.01.2013 г. между консорциума и ответника договор за изпълнение на рехабилитация на водопроводи от водоснабдителната система на гр. Шумен. Страна по този договор не е неперсонифицираното обединение, а обвързаните с многостранна сделка сдружили се търговци, които запазват юридическата си самостоятелност. С оглед на това, всеки от съдружниците в ДЗЗД „СМ Секисуи Европа“, който може да се легитимира като съдружник към момента на договарянето с възложителя на поръчката, разполага и с активна легитимация да претендира изпълнение като активно солидарен кредитор. В този смисъл при решаването на преюдициалния спор, изрично поради липса на правосубектност на изпълнителя по договора ДЗЗД „СМ Секисуи Европа“ е признато право на всеки от съдружниците да претендира в цялост изпълнение по договора, вкл. заплащане на възнаграждението за извършената работа. Затова значение за легитимацията има само действието на гражданското дружество към момента на поемане на задълженията на въззивника и последващите промени в него(дори и те да имат някакво значение във вътрешните отношения между съдружниците) са ирелевантни за неизправния длъжник. В заключение въззивният съд достига до извод за неоснователно оспорване на правото на въззиваемия да търси и да получи присъждане на дължимото в полза на консорциума възнаграждение. Оплакванията за необоснованост и неправилност на този извод на първата инстанция се неоснователни. Други допустими възражения на неизправния възложител не са обосновани. Няма спор по установените въз основа на заключение на експерт факти по отразяване на изпълнението на договора в счетоводството на насрещните страни и поетапното фактуриране на стойностите на протоколирано като завършено изпълнение и пропускането на сроковете по договореното разсрочване на плащанията в специалния погасителен план (л. 62 и л. 137). Възложителят продължава да бъде задължен с възнаграждението на изработеното, като липсват доказани плащания на вноските за периода от 10.06.2019 г. до 10.12.2019г., достигащи сбор от 455185, 15лв. При така установеното, въззивният съд намира за основателна претенцията на изпълнителя, предявена в цялост от един от съдружниците в консорциума. Няма спор по уговарянето на неустойката за забава в чл. 38 от основния договор, чийто лимитиран до 8% от забавената стойност размер е изчислен от вещото лице до сбор от 33717, 39лв. Въззивният съд изцяло споделя и препраща към мотивите на първата инстанция по изводите за основателност на акцесорната претенция за присъждане на неустойката, поради допуснато виновно просрочване на парично задължение от ответника, по сключения между него и консорциума договор за изработка. Поради това, съдът счита, че предявените искове са основателни и доказани по размер и следва да бъдат уважени. Съвпадението на правните изводи на двете съдебни инстанции налага потвърждаване на първоинстанционното решение в цялост. По разноските: С оглед изхода на спора на въззивника не се дължат разноски. Въззиваемата страна е направила искане за присъждане на разноски, конкретизирани в представен списък по чл. 80 ГПК, както и е представила доказателства за тяхното действително извършване, в преклузивните срокове за това. Въззивникът е оспорил направения разход от 22857.41лв. за адвокатско възнаграждение като прекомерен. При съпоставка с утвърдените от Висш адвокатски съвет правила за минимални възнаграждения за такъв вид спорове (чл. 7, ал. 2 т. 5 от Наредба № 1/2004 г., ДВ, бр. 88/2022 г.) се установява, че уговореният между страната и довереника й хонорар не надхвърля този общоприет за пазара размер на професионална услуга. Същевременно, макар да е със значителен материален интерес, спорът след приключване на преюдициалното производство е останал концентриран в обем, значително по-малък от този в първата инстанция и затова съпоставимостта на усилията налага известно редуциране на възнаграждението. Съответно на действията но процесуално представителство в настоящия процес, включващ аргументиран писмен отговор на оплакванията и явяването за пледоария по същество на пълномощника на въззиваемата страна в проведеното открито съдебно заседание пред въззивния съд е възнаграждение в размер на поне 20 000лв. В този размер следва да се възложат разноски на въззивника. Така мотивиран, съставът на Апелативен съд - Варна