Решение № 4018 от 11.7.2024 г. на Софийски градски съд по дело № 5547/2024 г.

Производството е по реда на чл. 463 от ГПК във връзка с чл. 278 от ГПК. Образувано е вследствие подадени две жалби, както следва: Жалба с вх. на ЧСИ № 24136/06.03.2024 г. /подадена по пощата на 05.03.2024 г./ на „Н.Л.“ ЕООД, с ЕИК •••••••, чрез адвокат – Т., с която се обжалва разпореждане за разпределение от 22.02.2024 г. на постъпили суми по и.д. № 3286/2023 г. по описа на ЧСИ- М. П., което е било предявено на страните в производството на 01.03.2024 г. Оплакванията в жалбата са, че извършеното разпределение в частта му, с която в полза на взискателя – В. П. Г. е разпределена сумата в размер от 67 250, 90 лв. е незаконосъобразно, тъй като са допуснати нарушения в процесуалния и материалния закон. Жалбоподателят изтъква, че тази сума вместо на Г.а е трябвало да бъде разпределена в негова полза, като единственият аргумент се черпи от оспорване действителността на договорите за цесия, от които произтича материалната легитимация на В. П. Г., като носител на подлежащи на принудително изпълнение парични вземания. Настоява се, че договорите за цесия между „Н.Л.“ ЕООД и С.И.Б. М. са сключени към момент преди сключването на такива между В. П. Г. и С.И.Б. М., поради което в полза на В. П. Г. няма настъпило успешно прехвърляне на вземания, тъй като към този момент С.И.Б. М. вече са изгубили качеството им на кредитори. Наред с това се посочва, че Б. М. е лице, което е неграмотно и за да извърши валидно волеизявление е следвало да положи отпечатък от десния си палец в процедурата по заверяване на договора за цесия, а това не е направено. Не трябвало да се пренебрегва и това, че в договорите за цесия сключени между С.И.Б. М. от една страна и В. П. Г. от друга е вписано, че цената за прехвърляните вземания, която е уговорена на сумата от 35 000 лв. е била предоставена в брой преди подписването им, като законодателството не позволява направата на подобно разплащане в брой, тъй като за плащания над 10 000 лв. е предвидено това да става по банков път. Освен това нямало и разписка за извършеното плащане, като се маркира, че в съдържанието на самия договор няма записване, че в тази му част същия служи за разписка. Всички изтъкнати пороци показвали, че сключения договор за цесия страдал от пороци правещи го недействителен. По тази причина се иска отмяна на разпределението в частта му относно сумата в размер от 67 250, 90 лв., като е поискано от съда постановяване на решение, с което вместо в полза на В. Г. тази сума да се разпредели за получаване от жалбоподателя - „Н.Л.“ ЕООД. Жалба с вх. на ЧСИ № 24135/06.03.2024 г. /подадена по пощата на 05.03.2024 г./ на Г. Б. М., с ЕГН ••••••••••, К. Б. А., с ЕГН •••••••••• и И. Б. А., с ЕГН ••••••••••, чрез адвокат – Ч., с която се обжалва разпореждане за разпределение от 22.02.2024 г. на постъпили суми по и.д. № 3286/2023 г. по описа на ЧСИ-М. П., което е било предявено на страните в производството на 01.03.2024 г. Оплакванията в жалбата са, че извършеното разпределение в частта му, с която в полза на взискателя – В. П. Г. е разпределена сумата в размер от 67 250, 90 лв. е незаконосъобразно, тъй като са допуснати нарушения в процесуалния и материалния закон. Единственият аргумент жалбоподателите основават на оспорване действителността на договорите за цесия, от които произтича материалната легитимация на В. П. Г., като носител на подлежащи на принудително изпълнение парични вземания. Посочва се, че Б. М. е лице, което е неграмотно и за да извърши валидно волеизявление е следвало да положи отпечатък от десния си палец в процедурата по заверяване на договора за цесия, а това не е направено. Не трябвало да се пренебрегва и това, че в договорите за цесия сключени между С.И.Б. М. от една страна и В. П. Г. от друга е вписано, че цената за прехвърляните вземания, която е уговорена на сумата от 35 000 лв. е била предоставена в брой преди подписването им, като законодателството не позволява направата на подобно разплащане в брой, тъй като за плащания над 10 000 лв. е предвидено това да става по банков път. Освен това нямало и разписка за извършеното плащане, като се маркира, че в съдържанието на самия договор няма записване, че в тази му част същия служи за разписка. Всички изтъкнати пороци показвали, че сключения договор за цесия страдал от пороци правещи го недействителен. По тази причина се иска отмяна на разпределението в частта му относно сумата в размер от 67 250, 90 лв., като е поискано от съда постановяване на решение, с което вместо в полза на В. Г. тази сума да се разпредели за получаване от жалбоподателите – Г. М., К. А. и И. А.. В. П. Г., в качеството му на взискател по и.д. № 3286/2023 г. по описа на ЧСИ-М. П. се е възползвал от процесуалното си право да депозира възражения по двете упражнени срещу разпореждането за разпределение жалби. По жалбата на Г. М., К. А. и И. А. е депозирана извън уредения в ГПК срок, поради което следва да се остави без разглеждане, като просрочена. По същество относно двете жалби се поддържа, че са неоснователни и следва да бъдат оставени без уважение. Оплакванията за нищожност на договорите за цесия, с които В. П. Г. се легитимира, като кредитор спрямо длъжника в изпълнителното производство – Гаранционен фонд се определят за неоснователни. Съвсем правилно и на основание чл. 429, ал. 1 ГПК съдебният изпълнител бил конституирал на мястото на жалбоподателите – физически лица в изпълнителното производство, като взискател - В. П. Г.. Изтъкнато е, че сред правомощията на съдебния изпълнител не попада възможността да прави преценка за действителност, респективно нищожност на договорите за цесия, с които В. П. Г. се легитимира пред него, като тези въпроси могат да бъдат подложени на съдебен контрол единствено в исково производство, в което жалбоподателите сочещи, че не са изгубили качеството на кредитори на ГФ следва да установяват това спрямо В. П. Г., като проведат доказване, че договорите за цесия не са произвели своя транслативен ефект. На следващо място се посочва, че в жалбите няма никакви оплаквания за допуснати от съдебния изпълнител нарушения на нормата на чл. 136 ЗЗД, в която детайлно е разписана поредността, при която следва да се извърши разпределението на сумите измежду кредиторите. Настоява се, че съдебния изпълнител е приложил точно правилата на чл. 136 ЗЗД, като е изготвял подложеното на обжалване разпределение и не е допуснал нарушения при преценка на правата на кредиторите и реда за тяхното удовлетворяване. В обобщение се изтъква, че разпределението е изготвено и предявено на страните при спазване на заложените в ГПК ред, форма и срок, а така също са спазени и останалите законови изисквания във връзка с него. Предвид това обжалвания акт на ЧСИ не страда от пороци рефлектиращи върху неговата законосъобразност, а подадените против него жалби следва да бъдат оставени от съда без уважение, поради тяхната неоснователност. ЧСИ М. П. е депозирал подробни писмени мотиви, в които сочи, че жалбите са процесуално допустими, но неоснователни по изказани в мотивите съображения. Софийски градски съд след като отчете групата от оплаквания въведени от субектите упражнили двете жалби срещу извършеното и предявено разпределение на суми и се запозна с книжата по приложеното в препис изпълнително дело, намира че в пределите на стартиралия изпълнителен процес понастоящем е създадена следната процесуална обстановка: В ПТП от 17.09.2018 г. почива Т. М.а, дъщеря на С.И.Б. М., от което последните търпят неимуществени вреди – болки и страдания от загуба на близък. С.И.Б. М. са завели срещу ответника ГФ гражданско дело, образувано под номер 23/2019 г. по описа на ОС Враца. В хода на производството ищците са починали и на тяхно място са били конституирани призованите да ги наследят техни наследници по закон - Г. Б. М., И. Б. А., Б. Б. А. и К. Б. А. /трима от тях и жалбоподатели по настоящото дело/. С влязло в сила решение ответникът – Гаранционен фонд е осъден да заплати 75 000 лв. – обезщетение за имуществени вреди, претърпени от С. М.а, и 75 000 лв. – обезщетение за имуществени вреди, претърпени от Б. М.. Издаден е ИЛ в полза на ищците за сумата от общо 150 000 лв. Г. Б. М., И. Б. А., Б. Б. А. и К. Б. А. на 04.10.2023 г. са подали пред ЧСИ – М. П. молба за образуване на изпълнително дело, като по повод на нея е било образувано и.д. № 3286/2023 г. В хода на ИД различни лица са представят множество договори за цесия, с които С.И.Б. М. прехвърлят части своите вземания към ГФ, както преди момента на образуване на гражданското дело, така и по време на разглеждането му пред ОС-Враца. В този контекст пред съдебния изпълнител са представени, както следва: С молба от 05.10.2023 г. от В. Г. пред ЧСИ-М. П. са ангажирани договори за цесия от 16.06.2021 г., с които С.И.Б. М. прехвърлят на В. Г. част от вземанията им, а именно всеки по 70 000 лв.; С молби от 17.10.2023 г. и 18.10.2023 г. от „Н.Л.“ ЕООД пред ЧСИ-М. П. са представени, както следва: 1./ Договор за цесия от датата на ПТП - 17.09.2018 г., с който Б. М. прехвърля на дружеството 20 000 лв. от вземането си, което оценя на 200 000 лв.; 2./ Договор за цесия от 30.10.2018 г., с който Б. М. прехвърля на дружеството още 55 500 лв. от вземането си; 3./ Договор за цесия от 18.10.2021 г., с който К. А. като наследник на Б. М. прехвърля на дружеството наследени от него 34 900 лв. - част от вземането на Б. М.; 4./ Договор за цесия от 01.11.2021 г., с който С. М.а като наследник на Б. М. прехвърля на дружеството наследени от нея 34 900 лв. - част от вземането на Б. М.; 5./ Договор за цесия от 01.11.2021 г., с който И. А. като наследник на Б. М. прехвърля на дружеството наследени от нея 34 900 лв. - част от вземането на Б. М.; 6./ Договор за цесия от 30.10.2018 г. и анекс от 28.02.2019 г., с който С. М.а прехвърля на дружеството сумата от 70 000 лв. – част от вземането си, което оценя на 200 000 лв.; 7./ Договор за цесия от 28.02.2019 г. и анекс от 28.02.2019 г., с който С. М.а прехвърля на дружеството сумата от още 12 000 лв. – част от вземането си, което оценя на 200 000 лв. Така при тези представени 9 на брой договори за цесия, по силата на които различни лица и в различно качество /като наследник на определено лице или като лица, придобили правото с настъпването на ПТП/ прехвърлят на различни лица определени части от вземането, ЧСИ-М. П. с разпореждане изх. № 60810/05.10.2023 г. /на л. 41 от изпълнителното дело/ на основание чл. 429, ал. 1 ГПК конституира като взискател - В. Г.; с разпореждане от 26.10.2023 г. /на л. 164 от изпълнителното дело/ на основание чл. 429, ал. 1 ГПК конституира като взискател „Н.Л.“ ЕООД. С разпореждане за разпределение на постъпили суми от 22.02.2024 г. в пределите на образуваното и.д. №3286/2023 г. по описа на ЧСИ-М. П. е осъществено разпределение на постъпила от длъжника чрез доБ.олно плащане сума в размер на общо 235 319, 87 лв. Същата е разпределена, както следва: 1/ по реда на чл. 136, ал. 1 ЗЗД за такси – общо 102 лв.; 2./ за взискател – В. П. Г., с ЕГН •••••••••• – сумата от 67 250, 90 лв.; за взискател „Н.Л.“ ЕООД – сумата от 157 500 лв.; 4/ съразмерно на погасените вземания на взискателите по т. 26 от ТТРЗЧСИ се разпределя сума в размер на 10 466, 97 лв. с ДДС. Разпределението е предявено на страните в производството с протокол за предявяване от 01.03.2024 г. и при надлежното им уведомяване за това действие. С оглед на така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното: Депозираните Жалба с вх. на ЧСИ № 24136/06.03.2024 г. и Жалба с вх. на ЧСИ № 24135/06.03.2024 г. се явяват допустими, тъй като изхождат от легитимирани да упражнят това процесуално право страни, а именно взискатели по и.д. №3286/2023 г., като същите имат за предмет изрично възприето, като подлежащо на обжалване действие на съдебния изпълнител – чл. 462, ал. 2 ГПК, и са упражнена в пределите на процесуално установения 3- дневен срок, тъй като всяка от тях е подадена на 05.03.2024 г. /по пощата, било електронно, било чрез пощенска пратка/, а предявяването на разпределението на участниците в производството е сторено от ЧСИ- М. П. е станало на 01.03.20124 г., съответно първият работен ден – след неприсъствения такъв – 03.03.2024 г., когато изтича срока е 05.03.2024 г. Относно правилността на извършеното и обжалвано действие по разпределение на суми в изпълнителния процес, Софийски градски съд намира следното: Съгласно правилото на чл. 460 от ГПК в случай, че събраната по изпълнителното дело сума е недостатъчна за удовлетворяване на всички взискатели, съдебният изпълнител извършва разпределение, като най-напред отделя суми за изплащане на вземанията, които се ползват с право на предпочтително удовлетворение, а остатъкът се разпределя между другите вземания по съразмерност. В разпределението участват взискателите, предявили вземанията си в рамките на съответното изпълнително дело преди изготвяне на разпределението. Взискател по изпълнителното дело е кредитор, който се е снабдил с изпълнителен лист и който е образувал изпълнителното дело или се е присъединил в последствие по реда на 456 от ГПК, или пък е бил конституиран по реда на чл. 429, ал. 1 ГПК, като такъв на място на друг взисктел. Взискател е и този кредитор, за когото е предвидено, че е присъединен по право – чл. 458 и чл. 459 от ГПК. Разпределението се извършва между взискателите по реда на привилегиите по чл. 136 от ЗЗД и особените закони. От сумата подлежаща за разпределение се удовлетворява притезанието, което е първо по реда на привилегиите и ако остане свободна сума от нея се удовлетворява следващото по реда на привилегиите и така до изчерпване на сумата. При няколко вземания от един и същи ред, общия размер на които надхвърля оставащата за този ред сума за разпределение, те се удовлетворяват съразмерно, т.е. пропорционално на размера на вземанията. Трябва да се отбележи, че в настоящото производство съдът действа като контролно- отменителна инстанция по отношения на действията на ЧСИ при твърдения за тяхната незаконосъобразност, като делото няма за предмет разрешаване на спор между кредитори, които отричат съществуването, или оспорват размерите на вземанията на други кредитори конституирани и участващи в изпълнителното дело, като взисктели, респективно наличието на обезпеченост на тези вземания. Споровете между кредитори, в това число и между такива имащи качеството на цеденти и цесионери по сключени договори за прехвърляне на вземания с доводи за недействителност/нищожност на същите, както и за липса на настъпване на очакваните от тях правни последици, защото вземанията вече са били прехвърлени към по-ранен момент от техния носител в полза на други правни субекти и с по-късното прехвърляне транслиращ ефект не е настъпил, следва да се разрешават по предвидения за това от законодателя специален исков ред по чл. 464 ГПК. Впрочем такава искова защита се констатира да е била предприета от една част от жалбоподателите – физически лица срещу взискателя – В. П. Г. и длъжника по изпълнението – Гаранционен фонд, като е образувано и е висящо гр.д. № 3235/2024 г. по описа на СГС. В този контекст съдебния изпълнител изобщо не е снабден с компетентност да прави преценка за материална легитимация относно това, дали дадено лице конституирано за взискател в изпълнителния процес е носител на материалното право, което е допуснато до принудително изпълнение или няма такава легитимация. Съдебният контрол уреден по чл. 463 ГПК, от своя страна, е ограничен от правомощията на съдебния изпълнител. Поради това, в производството по чл. 463 ГПК съдът е оправомощен да разглежда само възражения за нарушения на чл. 136 ЗЗД, 458 ГПК и 459 ГПК и да установи дали са съобразени привилегированите вземания, спазен ли е редът на привилегиите, каква част от получената при проданта сума се полага в хипотезите на съразмерно удовлетворяване на кредиторите, но не и да разрешава материално-правни спорове, свързани със съществуване на вземане или на обезпечение в полза на друг взискател, каквито са единствените позовавания в депозираните за разглеждане жалби. Проверката на извършеното от съдебния изпълнител разпределение показва, че от него са спазени правилата заложени в чл. 136 ЗЗД, както и тези разписани в чл. 458 ГПК и чл. 459 ГПК, като няма пороци, които да рефлектират върху законосъобразността на това негово действие. Предвид посоченото двете подадени жалби по чл. 463, ал. 1 ГПК, поради тяхната неоснователност следва да бъдат оставени без уважение. Воден от горното съдът