Решение № 170 от 3.4.2023 г. на Окръжен съд - Благоевград по дело № 632/2022 г.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК. С Решение №8813 от 08.04.2022 г., постановено по гр.д.№366/2020г. РС-Гоце Делчев ОТХВЪРЛИЛ предявените от Х. М. Д., ЕГН •••••••••• срещу А. М. М., ЕГН ••••••••••, двамата от адрес в условията на обективно евентуално съединяване искове, както следва: с правно основание чл. 23, ал. 1 от СК, с който се иска да бъде признато за установено по отношение на ответницата А. М. М., че въз основа на пълна трансформация на лични парични средства ищецът Х. М. Д. е собственик на недвижим имот, придобит по време на брака и представляващ: ЕДНОФАМИЛНА ЖИЛИЩНА СГРАДА със застроена площ от 157, 78 кв.м. и разгъната застроена площ от 246, 48 кв.м., изградена в УПИ -парцел VI, имот с пл.№48, кв.9 по плана на адрес, с площ за имота от 776 кв.м., при съседи за имота: К.К.К., улица, Г.Н.М. и наследници на Х.Т., която сграда се състои от частично изграден първи складов етаж със застроена площ от 88.70 кв.м. състоящ се от склад с подход откъм двора със застроена площ от 16, 24 кв.м., склад с подход откъм двора с площ от 19, 33 кв.м., тоалетна с подход от склада с площ от 1, 98 кв.м. и склад под тераса с площ от 40, 10кв.м. и втори жилищен етаж със застроена площ на сградата от 157.78 кв.м. състоящ се от антре от 5, 50 к.м., баня с тоалетна от 1, 85 кв.м., дневен кът (включващ дневна, столова и кухненски бокс) с площ от 50, 55 кв.м., тераса с площ от 39, 90 кв.м, антре със стълба с площ от 4, 10 кв.м., спалня с площ от 14, 90 кв.м., баня с тоалетна с площ от 4.48 кв.м. и спалня с площ от 14, 08 кв.м., ведно с изградената в имота селскостопанска постройка със застроена площ от 40 кв.м.; и в условията на евентуалност с правно основание чл. 21 ал.4 от СК, с който се иска съдът да признае за установено, че ответницата А. М. М. не е собственик, (поради липса на принос) на 1/2 идеална част от недвижим имот, придобит по време на брака, чрез реализирано право на строеж, а именно: ЕДНОФАМИЛНА ЖИЛИЩНА СГРАДА със застроена площ от 157, 78 кв.м. и разгъната застроена площ от 246, 48 кв.м., изградена в УПИ -парцел VI, имот с пл.№48, кв.9 по плана на адрес, с площ за имота от 776 кв.м. при съседи за имота: К.К.К., улица, Г.Н.М. и наследници на Х.Т., която сграда се състои от частично изграден първи складов етаж със застроена площ от 88.70 кв.м. състоящ се от склад с подход откъм двора със застроена площ от 16, 24 кв.м., склад с подход откъм двора с площ от 19, 33 кв.м., тоалетна с подход от склада с площ от 1, 98 кв.м. и склад под тераса с площ от 40, 10кв.м. и втори жилищен етаж със застроена площ на сградата от 157.78 кв.м. състоящ се от антре от 5, 50 к.м., баня с тоалетна от 1, 85 кв.м., дневен кът (включващ дневна, столова и кухненски бокс) с площ от 50, 55 кв.м., тераса с площ от 39, 90 кв.м, антре със стълба с площ от 4, 10 кв.м., спалня с площ от 14, 90 кв.м., баня с тоалетна с площ от 4.48 кв.м. и спалня с площ от 14, 08 кв.м., ведно с изградената в имота селскостопанска постройка със застроена площ от 40 кв.м. С решението РС – Гоце Делчев осъдил Х. М. Д., ЕГН ••••••••••, от адрес да заплати на А. М. М., ЕГН ••••••••••, от адрес сторените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 000 лева. Срещу това решение е постъпила въззивна жалба, подадена от Х. М. Д., ЕГН ••••••••••, с адрес: адрес, чрез адв. Д. Д.. Възразява се, че обжалваното решение е необосновано и незаконосъобразно и се твърди, че е постановено при допуснати от съда съществени процесуални нарушения. Обосновава доводите си, твърдейки, че: Първоинстанционният съд не бил определил правилно предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на изясняване. Съдът не бил преценил и всички правнорелевантни факти, нито бил обсъдил всички събрани доказателства в тяхната съвкупност и доводите на ищеца по първоначалния иск. Съдът цитирал доказателствата поотделно, но липсвал задълбочен и съвкупен анализ на същите. Една част от доказателствата по делото не били обсъдени. Съдът не бил обсъдил обясненията на ответницата, дадени в първото по делото съдебно заседание, представените от страните стокови разписки и назначената допълнителна СТЕ, изпълнена от вещото лице Красимир Стайков. Съдът бил нарушил принципа на служебното начало. Съдът напълно игнорирал в доклада и решението си направените уточнения и допълнения към исковата молба с нарочна молба, представена в първото по делото заседание. Нарушена била разпоредбата на чл.146, ал.2 от ГПК, защото съдът не бил указал на ищеца, за кои твърдени обстоятелства не се сочат доказателства. Съдът не бил указал на ищеца, че не сочи доказателства за твърденията си, заявени по реда на чл.143, ал.2 от ГПК. Първоинстанционният съд направил необосновани изводи, послучили му за направа на крайния извод за неоснователност на исковите претенции. Обжалваното решение било постановено в противоречие с чл.23, ал.1 и чл.21, ал.4 от СК, и с постановената от ВКС съдебна практика по тълкуването и прилагането на тези разпоредби. Със събраните по делото писмени и гласни доказателства ищецът, сега въззивник, установил подлежащите на доказване факти. Ищецът установил още, че е разполагал с достатъчно парични средства за построяване на жилищната сграда, като ответницата не доказала принос в нейното изграждане. Отправя се искане с въззивната жалба, да бъде ОТМЕНЕНО от въззивния съд обжалваното решение, като неправлино и да бъде постановено ново, с което да се уважи предявеният главен иск, като основателен и доказан. В случай, че съдът приеме, че главният иск не е доказан, се отправя искане да бъде уважен предявеният евентуален такъв и съдът да признае по отношение на А. М. М., че не е собственик, поради липса на принос в закупуването на 1/2 идеална част от еднофамилната жилищна сграда, селскостопанската постройка и оградата, построени в УПИ VI, имот с пл.№48, кв.9 по плана на с.Г., община Гоце Делчев. Претендират се сторените пред двете инстанции разноски. Въззивният съд е оставил без уважение обективираните с въззивната жалба доказателствени искания. В срока по чл. 263 ГПК е постъпил писмен отговор по въззивната жалба от другата страна - А. М. М., действаща чрез адвокат В. А.. Отправя се искане да бъде оставена без уважение постъпилата въззивна жалба като неоснователна и да бъде потвърдено първоинстанционното решение като правилно. Претендират се сторени разноски в производството. И двете страни представят списък, изготвен по реда на чл. 80 ГПК. Въззивната жалба е допустима, като подадена в срока за обжалване, от легитимирана страна с правен интерес от обжалване. Същата отговаря на изискванията на закона и е редовна. С оглед изразените от страните в процеса становища и събраните по делото доказателства, Окръжен съд Благоевград приема за установено от фактическа и правна страна следното: С исковата молба се твърди от ищеца Х. Д., че: с ответницата А. М. са бивши съпрузи и че бракът между тях бил сключен на 31.03.2010 г. в с. Г. и прекратен с решение № 1174, постановено по гр. д. № 724 /2019г. по описа на РС-Гоце Делчев, влязло в сила в тази му част на 08.04.2019г., като от брака си нямат родени деца] По време на брака с А. изградил еднофамилна жилищна сграда, находяща се в кв. 9, УПИ VI-48, адрес, изцяло с негови лични средства и труд върху дворно място, което е изключителна собственост на ответницата; че с ответницата живяли на семейни начала от 2006 год., като в началото на връзката им закупил на лизинг нов автомобил Пежо 307, който и подарил; през 2010 г. сключили граждански брак, който бил втори за него и от предишните бракове с ответницата имат по две големи деца; в периода от 2006г. до 2010 г. с ответницата живяли 3 години в къщата на родителите му в с. В., като взел решение да построи собствена къща, в която да живеят сами. Тъй като ответницата притежавала собствен парцел в с. Г., двамата се споразумяли да построи къщата на нейния имот; през 2006 и 2007г. отглеждал тютюн във В., а А. работила за кратко в един шивашки цех. През периода 2008-2011г. включително, имал сезонна работа в Г., свързана с отглеждането на тютюн, но след вземането на решение за строителството се свързал с архитект и с негови лични средства заплатил изготвянето на инвестиционен проект за къщата; инвестиционният проект за изграждане на къщата бил одобрен на 17.03.2010 год. от главния архитект на Община Гоце Делчев и по одобреният инвестиционен проект е издадено разрешение за строеж №43 от 24.03.2010 год. от главния архитект на община Гоце Делчев; семейството се преместило в с. Г. през 2010 г. и започнал строителството на къщата, в която се нанесли през 2011год., като бил направил само една стая, а всичко останало било недовършено, в груб строеж; след 2012г. заминал да работи в П. и в Г.; за строежа било издадено удостоверение за въвеждане в експлоатация на 05.02.201Згод, преди да бъдат извършени всички довършителни работи и се наложило да се сключи окончателен договор за присъединяване с ЧЕЗ. след издаването на удостоверението за въвеждане в експлоатация до края на месец юли 2016 год., били извършвани следните довършителни работи: довършителни работи по стени и под на складовия етаж, изграждане на оградата, изграждане на селскостопанската постройка, изграждане на отоплителна инсталация в къщата и направа на външна изолация и изграждане на покрив на верандата. Конкретните суми и периоди са уточнени с молба / л. 188 от делото/ и докладвана в пхървото по делото съдебно заседание, провело се на 12.03.2021 г. / виж л. 182/; в този период били закупени и мебелите и обзавеждането на къщата; твърди се, че: изградената еднофамилна жилищна сграда се състои от частично изграден първи складов етаж и един жилищен етаж със застроена площ на сградата от 157, 78 кв.м. и разгъната застроена площ от 246, 48 кв.м.; че складовият етаж е със застроена площ от 88, 70 кв.м. и се състои от склад с подход откъм двора със застроена площ от 16, 24 кв.м., склад с подход откъм двора с площ от 19, 33 кв.м., тоалетна с подход от склада с площ от 1, 98 кв.м. и склад под тераса с площ от 40, 10кв.м.; че жилищният етаж е със застроена площ от 157, 78 кв.м. и се състои от антре от 5, 50 к.м., баня с тоалетна от 1, 85 кв.м., дневен кът включващ дневна, столова и кухненски бокс с площ от 50, 55 кв.м., тераса с площ от 39, 90 кв.м, антре със стълба с площ от 4, 10 кв.м., спалня с площ от 14, 90 кв.м., баня с тоалетна с площ от 4, 48 кв.м. и спалня с площ от 14, 08 кв.м.; сочи, че изградената с негови средства къща, ведно със селскостопанска постройка в имота и ограда са на обща стойност 120 000лв. и че всичките му лични спестявания и доходи от работата му в чужбина е използвал за закупуване на материали и заплащане на СМР на къщата и че изцяло с негови средства и труд в парцела била изградена и оградата и селскостопанската постройка със застроена площ от 40кв.м. и била направена вертикалната планировка. Твърди, че откакто се преместили да живеят в с. Г. ответницата не е работила и не е получавала трудови доходи и че строителството е изпълнено изцяло с негови парични средства, които са от лични спестявания и трудови доходи в България и в чужбина.; че преди 2008 година разполагал с лични спестявания в размер на 9 700лв. И че за периода от 2008 год. до м. юли 2010год. е получил трудови доходи и от преведени обезщетения в общ размер на 39 309 евро и 32 925, 42 лв., както и че с притежаваните от него лични средства са: - платени сумите за хонорари за изготвянето на работните проекти за къщата; - платени всички такси по одобряване и издаване на разрешение за строеж; - закупени всички материали за изграждане на къщата; - платени всички надници на работници; - платени всички извършени от външни лица и фирми СМР; - платени всички мебели и основно обзавеждане в къщата; - платени сумите за труд и материали за изграждане на селскостопанската постройка; - платени сумите труд и материали за изграждане на оградата и вертикалната планировка.Отделно от личните средства, вложени в строежа твърди, че е вложил и много физически труд през времето, през което е бил в България. Че влаганите от него средства и труд са били с ясното намерение, че построената къща ще бъде негова лична собственост и ще се използва като семейно жилище. жилищната сграда, макар и построена по време на брака не е придобита от тях в режим на съпружеска имуществена общност, поради наличието на пълна трансформация на негово лично имущество. Ответницата, в депозирания в срока по чл. 131 от ГПК отговор на исковата молба оспорва предявените в евентуалност искове като неоснователни, като твърди, че стойността на парцела не е по - малка от стойността на едно строителство и че още от самото начало нейният принос при започване на строителството е бил в пъти по - голям, предоставяйки целият парцел, за да построят дома си. При започване на строителството тя имала спестявания, които била вложила в спестовна сметка в Пощенска банка. Също така твърди, че никога не е спирала да работи и да изкарва пари. Ходила заедно с ищеца на сезонна работа в Г., от която за времето изкарвали добри пари, но към онзи момент не са работили по трудови договори, а просто се договаряли с работодателите и работили на надници. Според нея, от първия ден, в който заживели на семейни начала с ищеца, работила тютюн, като е произвеждала значителни количества. Също твърди, че е ходила на работа и в местен цех в село В., че по - късно заминали за Г., там работили и двамата, т.е нито за миг не е спирала да работи и да изкарва пари, които до стотинка според нея влагала в строителството на къщата им. Също твърди, че се е грижила както за домакинството, така и за подобряването на условията им на живот. Твърди, че изтеглила всичките си спестявания и ги вложила също в построяването на домът им. Че в самото строителство помагали нейни близки и приятели с труд, защото ищецът бил във влошени взаимоотношения с всичките си близки и не поддържал никакъв контакт с тях.Според нея, всички строителни книжа са издадени на името и на двамата и заявява, че твърденията, наведени в исковата молба са напълно неверни. От първоинстанционния съд са събрани исканите от страните писмени и гласни доказателства, а също и доказателствени средства – съдебни експертизи. Съдът достигнал до краен извод за неоснователност на предявените при евентуалност искови претенции, изтъквайки, че не е установено в процеса, че жилищната сграда е построена изцяло с лични средства на ищеца, като се позовал и на съдебно-техническата експертиза. По делото не се установила по безспорен начин и липсата на принос на А. М. М. при изграждането на процесната еднофамилна жилищна сграда, поради което не били налице предвидените и в чл. 21, ал. 4, т. 1 от СК предпоставки за уважаване на предявения евентуален иск. Установява се от въззивния съд, че с влязло в сила на 03.02.2020 г. решение № 1174 от 08.04.2019 г., постановено по гражданско дело № 724 по описа за 2018 г. на Районен съд – Гоце Делчев, е прекратен с развод брака между А. М. Д., ЕГН •••••••••• от с.Г., обл.Благоевград и Х. М. Д., ЕГН •••••••••• от с.Г., обл.Благоевград, сключен на 31.03.2010 г. в с.Г., обл.Благоевград - по вина на двете страни. От изготвената и приета по делото съдебно-икономиска експертиза, преценено в съвкупност със събраните по делото писмени доказателства, се установява, че: Общият размер на придобития доход на двамата съпрузи от 31.03.2010 г. до 08.04.2019 г. е 75 220, 04 лв /седемдесет и пет хиляди двеста и двадесет лева и четири стотинки/. Средствата на ищеца Х. Д. са използвани за текущи разходи, издръжка на семейството, за къщата и за фондация МЕРИЯМ - дарение от М. Х.овД. /син на ищеца/ - вноска за изготвяне на проект за автосервиз от 4 халета. Спестяванията на ответницата А. М. са изтеглени за построяване на къщата. Средствата на ищеца са придобити през периода на брака /по-конкретно в периода от м.февруари 2013 г. до м.октомври 2018 г./ и са от трудови възнаграждения, предимно от работа в чужбина, референтни от ДФЗ за тютюн 2017 г. и обезщетение за безработица. Средствата на ответницата са от лични спестявания преди брака с ищеца в общ размер от 12 319, 76 евро /24 095, 35 лв/. Според вещото лице спестяванията на ответницата са изтеглени за построяване на къщата. От заключенията / основна и допълнителна/ на назначената съдебно- техническа експертиза, преценени в съвкупност със събраните по делото писмени доказателства, се установява, че пазарната стойност на имота е 69 800 лева. Процесната жилищна сграда е изградена в периода 24.03.2010 година - 05.02.2013 година, когато от главния архитект на община Гоце Делчев, е издадено удостоверение №9 от 05.02.2013 година за въвеждането и в експлоатация. В досието на издадени удостоверения при главния архитект на общината, липсвала напълно окомплектована преписка, въз основа на която е издадено удостоверението се установява от експерта по допълнителната експертиза. Самият ищец обаче твърди, че сградата е завършена на този етап, с оглед предмета на иска и неговите претенции, предявени към ищцата, като не е твърдял, че липсва годен обект на собственост, който като последица би довел до института на приращение и възникването само на облигаторни взаимоотношения между страните. Към датата на огледа от експерта - 28.09.2021 година, жилищната сграда е на етап частично изграден първи складов етаж и един жилищен етаж, като по дефиницията, дадена в § 5, т.45 от ДР на ЗУТ "Етап" е част от строежа със самостоятелно функционално предназначение, за която може да бъде издадено отделно разрешение за строеж и разрешение за ползване. Експертът констатира недовършени работи, които подробно са описани. Въззивният съд кредитира заключенията на експертите, като обективни и ясни. Събрани са от първоинстанционния съд гласни доказателства, чрез разпита на свидетелите М. А Д., Ю.Ш.А., Н.Н.М. и С.М.Б.. Свидетелят Д. е син на ищеца и според него баща му имал спестени пари към момента на започване на строителството на процесната къща и средствата са от баща му от работата му от чужбина, които изпращал по банков път. Свидетелят А заявява, че къщата е изградена изцяло със средства на ищеца и че това го знае от него самия, като не е ходил в Г. и не знае къде се намира къщата. Според свидетеля М., той с братята му и още едно лице, са построили къщата и че за работата им е заплащала ответницата. Ответницата помагала през цялото време при строителството, извършвайки обща работа заедно с мъжете.Този свидетел твърди, че е дал на ответницата 2000 лева за покрива, които тя по-късно му върнала. Свидетеля Б. е била очевидец как ответницата е помалагала на майсторите при строителството на къщата.Знае, че не са й стигали парите за покрива и е търсила пари от свидетеля М.. Ответницата е отговорила при условията на чл. 176 ГПК на поставени от другата страна въпроси. Заявила е, че може би ищецът е вложил около 15- 20 000 лева, за разлика от нея, която била вложила около 20 000 евро. Пояснила е от къде са доходите и и къде е работила. От правна страна, въззивният съд излага следното: Съгласно разп. на чл. 21, ал. 1 СК вещите и правата върху вещи, придобити по време на брака от съпрузите, в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо от това, на чие име са придоби. Съвместният принос се предполага до доказване на противното, като тази презумпция на чл. 21, ал. 3 СК е оборима. Приносът е изключен и е основание за пълна или частична трансформация съгласно чл. 23 СК, когато вещите и вещните права са придобити по време на брака, но със средства или права придобити по дарение, наследство или с друго лично имущество по смисъла на чл. 22 СК. От значение за правата на страните в съсобствеността е меродавен моментът, в който юридически става придобиването на правото на собственост съобразно съответния придобивен способ. С т. 4 на ТР 5/29.12.2014 г. по тълк. д. № 5/2013 г., ОСГТК на ВКС прие, че при законов режим на общност в случаите на придобиване на недвижим имот през време на брака с договор за покупко-продажба на името на двамата съпрузи, може да се установява пълна или частична трансформация на лично имущество на основание чл. 23, ал. 1 и 2 СК /чл. 21, ал. 1 и 2 СК, отм. /. Съдът е посочил, че при предявен иск по чл. 23, ал. 2 СК основният спор между страните е за произхода на средствата, вложени при придобиване на правото на собственост. Следва да се посочи, че критерият за преобразуване на лично имущество в закупения през време на брака имот е изцяло обективен - изследва се характерът на вложените в придобиването средства. По силата на чл. 23 от СК едно имущество или право, което е лично, запазва този си характер, дори да се превърне в друг обект. Независимо от конкретния придобивен способ, законът приема, че щом в придобиването на имущество по време на брака е вложено лично имущество, то лично притежание на съпруга става съответната част от придобитото, т. е. придобитото през време на брака, независимо на чие име, е с характера на вложените в придобиването средства. Ако те са изцяло или отчасти лични на единия съпруг, другият няма принос в придобиването изцяло или за съответната част. Всяко възражение за трансформация по чл. 23, ал. 1 и ал. 2 от СК от 2009 г., по същество не е оспорване на "съвместния принос", а опровергаване на презумпцията за съвместен принос, поради което и доказателствената тежест не е за този, който поддържа, че следва да се приложи разпоредбата на чл. 21, ал. 3 от СК от 2009 г., а за поддържащия влагането на лични средства, който следва да изключи приложението на презумпцията, установявайки пълно и пряко влагането на извънсемейни, лични средства в придобиването на конкретна вещ или вещно право. Само доказаното при условията на пълно и пряко доказване влагане на суми, които имат личен характер, може да обуслови извод, че презумпцията за съвместен принос е оборена. Обстоятелства, усатновени от събраните по делото доказателства, са достатъчни да обосноват извод, че сградата е придобита от ищцата и бившия й съпруг в режим на съпружеска имуществена общност, съобразно разясненията, дадени в т.4 от ППВС № 5/ 1972 г., в което е прието, че сграда, изградена от съпрузите през време на брака им върху земя, индивидуална собственост на единия съпруг, представлява съпружеска имуществена общност и принадлежи общо на двамата съпрузи. Касае се за задължителна практика по приложение на материалния закон. В конкретния случай се установи, че УПИ е закупен от ответницата през 2010 г. преди сключване на брака и с Х. Д., а също и преди сключване на брака и с него е издадено строително разрешение за построяване на процесната сграда. Същата обаче е довършена през 2013 г. по време на брака и с Д., и който брак по-късно е прекратен с развод. Доказаните парични средства за ищеца са в периода след построяване на къщата в груб строеж – през м.02.2013 г., а останалите ангажирани от него писмени доказателства, обсъдени от експерта по изготвената съдебно- икономическа експертиза, както и събраните гласни доказателства не обосновават извод в подкрепа на твърденията по исковата му молба – че къщата е построена с изключително негови лични средства, поради което главният иск по чл. 23, ал.1 СК е неоснователен. За разлика от иска за установяване на пълна или частична трансформация, по иска за установяване липса на съвместен принос по чл. 21, ал. 4 СК следва да се обори презумпцията за съвместен принос от ищеца по този иск. Въззивният съд приема, че презумпцията за съвместен принос от страна на ответницата в придобиването на сградата не е оборена. Доказано е нейното участие в придобиване на УПИ, издаване на строително разрешение за сградата, влагането на лични средства и участие с труд, поради което и евентуалният иск се явява неоснователен. Обсъдени са събраните относими доказателства във взаимната им връзка и съвкупност от първата инстанция, а решаващите изводи са обосновани, защото кореспондират на събраните доказателства, поради което наведените с въззивната жалба възражения са неоснователни. Не са допуснати твърдените процесуални нарушения, извършен е доклад по делото, в който са включени всички относими твърдения и наведени обстоятелства от страните, в т.ч. е докладвана молбата с уточненията направени от ищеца, и е разпределена доказателствената тежест между страните, които са направили своите доказателствени искания в подкрепа на своите твърдения, поради което и не е нарушен принципа за равенство на страните в процеса и другите основни начала, предвидени с ГПК. Правните изводи на районния съд относно неоснователността на предявените искове са правилни и са базирани на установените по делото факти. Настоящият въззивен състав споделя и мотивите на обжалваното решение и счита, че същите не следва да се преповтарят в настоящото решение и съгласно чл. 272 от ГПК препраща и към мотивите на първостепенния съд, освен изложените в настоящото решение. Видно от горното, въззивният съд достигна до фактически и правни изводи, които са идентични с тези на първостепенния – за неоснователност на предявените при евентуалност искове с правно основание чл. 23, ал.1 СК и чл. 21, ал.4 СК, поради което на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК, постановеното от него решение, следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. С оглед изхода на спора, на въззиваемата страна се дължат разноски в размер на 1000 лв. сторени за адвокат, представляващ я във въззивната инстанция и съгласно представен списък по реда на чл. 80 ГПК. Водим от горното, ОС – Благоевград