Решение № 341 от 18.6.2021 г. на Административен съд - Плевен по дело № 371/2021 г.

Производството е по чл.208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63 от ЗАНН. Образувано е по касационна жалба от Д.Д.Н., •••, срещу решение № 104/16.03.2021 г. по а.н.д. № 286/2021 г. на Районен съд – гр. Плевен с доводи, че първоинстанционното решение е неправилно и незаконосъобразно. Посочва, че в мотивите си съдът е приел, че фактическата обстановка описана в АУАН и НП, се подкрепя изцяло от показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели както и, че вмененото ми нарушение по чл. 98 ал.1 т.1 от ЗДВП е доказано от фактическа страна, който извод не споделя. Намира за неправилен изводът на съда, че при издаването на АУАН и НП не са допуснати нарушения, същите съдържат формалните реквизити предвидени в нормите на чл.42 и чл. 57 от ЗАНН и е спазена процедурата по тяхното издаване. Излага доводи, че при съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление са нарушени императивните разпоредби чл.42 т.4 и чл.57 ал.1 т.6 от ЗАНН. Сочи, че видно от съдържанието на посочената за нарушена разпоредба и от описанието на нарушението е, че е налице неяснота относно това, какво точно нарушение е извършила, по първото предложение на посочената за нарушена разпоредба /за това, че превозното средство създава опасност/, по второто предложение /за това, че е пречка за движението/ или по третото предложение /за това, че закрива другите участници в движението, пътен знак или сигнал/. Счита, че така описано нарушението попада и в хипотезата на т. 2 на чл. 98, ал. 1. Твърди, че неясното и неточно описание на нарушението, пряко нарушава правото й на защита, тъй като я лишава от възможността, да разбере за какво точно нарушение е ангажирана административнонаказателната й отговорност, с оглед на което да организира и адекватно защитата си в настоящото производство. Излага доводи, че след като е налице неяснота относно, какво точно нарушение е извършено, то същото няма как да бъде доказано от фактическа страна по несъмнен начин от събраните в производството доказателства. Моли съдът да постанови съдебен акт, с който да отмени обжалваното решение на Плевенски районен съд, като незаконосъобразно. В съдебно заседание касаторът - Д.Д.Н., •••, не се явява и не се представлява. В съдебно заседание ответникът – ОД на МВР – Плевен, не изпраща представител и не изразява становище по съществото на спора. Представителят на Окръжна прокуратура-Плевен, дава заключение, че решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. Административен съд – Плевен, втори касационен състав, като съобрази наведените доводи и провери обжалваното решение при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното: Касационното оспорване е извършено от надлежна страна в срока по чл. 211 от АПК и е процесуално ДОПУСТИМО. С посоченото решение е потвърдено наказателно постановление № 20-0938-004183 от 25.09.2020 г. на началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР - Плевен, в частта, в която на Д.Д.Н. с ЕГН: ••••••••••, за това, че на 15.09.2020г. в 19.30ч. в град Плевен, на ул. „Молдавия“ № 5, като водач на лек автомобил „Нисан Микра“ с рег.№ ••••• извършил следното: Паркира автомобила в дясно по посока на движението, като не се съобразява с разположението на паркиралите в ляво автомобили, като по този начин създава пречка за движението по описаната улица, а именно невъзможност от улица Молдавия да се излезе /влезе/ от и към ул. „Йордан Йовков“ - нарушение по чл.98, ал.1т.1 и на основание чл.180, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“, в размер на 100, 00 /сто/ лева. По отношение на установено нарушение, че автомобилът не е представен на годишен технически преглед –нарушение на чл.147, ал.1. от ЗДвП и наложена на основание чл.98, ал.1т.1 от ЗДвП глоба в размер на 20 лева, НП не е обжалвано и е влязло в сила. Настоящата инстанция намира, че решението следва да бъде обезсилено, тъй като РС Плевен се е произнесъл по жалба, която е подадена след срока за обжалване и е недопустима. Процесното НП е съобщено на 20. 01.2021 година на Н. с оглед отбелязване на НП на л. 8 по делото. Жалбата е подадена по пощата на 29.01.2021 година с оглед пощенски клеймо на плик на л. 6 по делото. Съгласно чл. 59, ал. 2 от ЗАНН нарушителят може да обжалва постановлението в седемдневен срок от връчването му. Съгласно чл. 183, ал. 2 от НПК, приложим на основание чл. 84 от ЗАНН, срокът, който се изчислява в дни, започва да тече на следващия ден и изтича в края на последния ден. В случая НП е връчено на 20.01.2021 година сряда, присъствен ден и срокът за обжалване започва да тече от 21.01.2021 година и изтича на 27.01.2021 година – сряда, присъствен ден, а жалбата пред РС е подадена на 29.01.2021 година, като тази дата е посочена и в самата жалба т.е. налице е жалба, подадена след 7-дневния срок за обжалване и следва същата като недопустима да бъде оставена без разглеждане, а като се е произнесъл по недопустима жалба, съдът е постановил недопустимо решение, което следва да бъде обезсилено. Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН и чл. 221, ал. 3 от АПК, Административен съд – Плевен, втори касационен състав,