Решение № 66 от 27.7.2023 г. на Окръжен съд - Ямбол по дело № 96/2023 г.

Производството е по реда на чл. 313 и следващите от НПК и е във фаза след отмяна на постановеното от ЯРС осъдително решение № 95/16.05.2022г. по АНД № 1103/2021г. по описа на същия съд, с което обвиняемата Н. А. П. е призната за виновна по предявеното й обвинение за престъпление по чл.325в, ал.1 вр. чл.129, ал.2 вр. ал.1 от НК и на основание чл.78а от НК, е освободена от наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба в размер на 1000 лева.

С отменителното решение № 60/01.08.2022г. по ВАНД № 182/2022г. на ЯОС делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на първонинстанционния съд заради допуснато съществено процесуално нарушение по смисъла на чл.348, ал.3, т.2 от НПК. Прието е, че съдебният акт не отговаря на изискванията за съдържание, установени в разпоредбата на чл.305, ал.3 от НПК, тъй като мотивите не съдържат анализ на доказателствата и изводи за фактите и правото, както и коментар на възраженията на защитата.

Развилото се второ по ред първоинстанционно производство под № 669/2022г. по описа на ЯРС е приключило с постановяване на Решение № 19/01.02.2023г., с което обвиняемата П. е оправдана по обвинението за престъпление по чл.325в, ал.1 вр. чл.129, ал.2 вр. ал.1 от НК, като е призната за невиновна в това, че на ••.••.••••г. около 17: 00 часа в гр. •••••, в помещение – салон за красота „••••••••••“, находящо се на ул. „•. ••••••“ № •, не е положила достатъчно грижи за гръбначно животно – куче порода Чау-чау, намиращо се под неин надзор, като допуснала влизане на кучето на обществено място без повод и намордник, и не осъществявала постоянен и непосредствен контрол върху поведението на кучето, в нарушение на задълженията си по чл.172, т.2 от Закона за ветеринарномедицинската дейност – „собственици на кучета са длъжни да вземат мерки животните да не създават опасност за хора“, по чл.35, ал.2 от Закона за защита на животните – „собственикът на животно-компаньон е длъжен да предотврати всяка проява на необоснована агресия на кучето, проявена на обществени места и при други ситуации, застрашаващи живота и здравето на хора“, по чл.12 и чл.13 от Наредба за регистриране, разплод и стопанисване на кучета на територията на Община Ямбол – „забранява се извеждането на разходка или транспортиране на кучета от едри и средни породи, без поставен намордник и повод с нашийник“, „забранява се влизането с кучета в обществени хранителни магазини, заведения за обществено хранене, здравни, учебни заведения и други обществени сгради и учреждения“, както и чл.177, ал.1, т.3 от Закона за ветеринарномедицинската дейност – „забранява се извеждане на кучета без повод, а на агресивни кучета – и без намордник“, в резултат на което животното причинило средна телесна повреда на С. П. Г. от гр. •••••, изразяваща се в обезобразяване на лицето.

Въззивната проверка на постановеното оправдателно решение е инициирана по протест на ЯРП. Протестът е бланкетен и съдържа общи оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на съдебния акт. Конкретни доводи са развити в допълнението към него. Наведено е оплакване, че районният съд не е извършил обстоен анализ на доказателствената съвкупност и при наличие на противоречиви доказателства не е изложил мотиви кои от тях кредитира, кои не и защо. Изразява се несъгласие и с възприетата фактическа обстановка, без да се конкретизират фактическите положения, които се считат за неправилно установени. В заключение се застъпва становище, че извършеното от обвиняемата покрива всички обективни и субективни признаци на вмененото й престъпление, претендира се за отмяна на съдебния акт и постановяване на нов осъдителен такъв.

Обвиняемата и защитникът не са подали писмено възражение.

В с.з. представителят на ЯОП поддържа изцяло протеста по съображенията, изложени в допълнението към него. Счита, че заключението на назначената във въззивното производство ветеринарно-медицинска експертиза не променя становището за доказаност на обвинението и пледира за позитивно произнасяне по искането за отмяна на първоинстанционното решение.

Защитата на обвиняемата намира протеста за неоснователен, като споделя изцяло доводите, с които първата инстанция е мотивирала извода за липса на извършено престъпление. Протестираното решение намира за правилно и законосъобразно и счита, че следва да бъде потвърдено.

След като обсъди доводите в протеста и допълнението към него, съобрази становищата на страните и прецени изцяло атакуваното решение съобразно правомощията по чл.313 и чл.314 от НПК, ЯОС прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Протестът е допустим – подаден е в срока по чл.319, ал.1 от НПК, от надлежна страна и при наличие на право и интерес от обжалване.

Разгледан по същество, протестът е неоснователен.

Решаващият съд правилно е установил релевантните за делото факти.

Макар и лаконично, в съответствие с чл.378, ал.2 от НПК е анализирал събраните в наказателното производство доказателства и в последните абзаци на стр.2 от мотивите е посочил кои от доказателствените източници не кредитира и защо. Наред с това, в случая е налице хипотезата на чл.335, ал.3 вр. ал.2 от НПК, съгласно която при повторно констатиране на съществени нарушения на процесуалните правила, въззивният съд не връща делото за ново разглеждане, а е длъжен да го реши по същество.

Настоящият състав, като споделя възприетите от районния съд фактически положения, извърши самостоятелен анализ на доказателствената съвкупност и в рамките на посочените в постановлението на ЯРП фактически положения, относими към обективната и субективната страна на извършеното, намери за установено следното:

До ••.••.•••• г. пострадалата С. П. Г. и сестра й – свидетелката М. П. Ж., двете от гр. •••••, поддържали дружески отношения с обвиняемата Н. А. П., също от •••••. П. предоставяла услуги като маникюрист в салон за красота „••••••••••“, находящ се на ул. „•••••• •••••••“ № • в града. Помещението се намирало в северозападната част на сграда с идентификатор •••••.•••.•••.•• по кадастралната карта на гр. ••••• с предназначение „друг вид обществена сграда“.

Обвиняемата притежавала куче от мъжки пол на име М., което отглеждала в дома си и често водела със себе си на работа. Кучето било порода Чау-чау, която съгласно ветеринарномедицинските и киноложки критерии се причислявала към т. нар. средни породи кучета. Животното имало издаден паспорт за домашен любимец, било ваксинирано редовно и отглеждано добре. Не се отличавало с високо ниво на агресия и не прояваявало склонност към нападение на други животни и хора, а единствено присъщите за всички (малки, средни и големи) породи леко раздразнение от други кучета, както и явни признаци на страх при прилагане на леки медицински процедури.

Свидетелката С. Г. познавала кучето на обвиняемата от посещенията си в салона и много го харесвала. Споделяла със съпруга си свидетеля Г. Г., че било пухкаво и миличко и настоявала също да си вземат такова.

На ••.••.••••г. (сряда) обвиняемата отишла на работа, като взела със себе си и кучето. Вкарала го в помещението и го вързала с повода за работния си стол. Не му поставила намордник. Същия ден следобяд в салона пристигнала свидетелката С. Г., която имала записан час за изграждане на маникюр. Процедурата била продължителна - около 3-4 часа. След приключването й – около 17: 00 часа на ••.••.••••г., Г. пожелала да си направи снимки с животното. Обвиняемата се съгласила и го отвързала. Г. приклекнала до него и П. й направила няколко снимки със собствения си телефон. След това Г. пожелала П. да й направи снимка с кучето и с нейния телефон, за да я качи в платформата Инстаграм. В този момент малолетният син на обвиняемата, който бил в задната част на помещението, се самонаранил. Детето влязло в салона при майка си заедно със свидетелката Н. Д. и П. насочила вниманието си към него. Обърнала се с гръб към Г. и се отправила към задната част на помещението. Тогава Г. решила да си направи селфи с животното. Държейки телефона си в лявата ръка, отново клекнала до кучето, прегърнала го с дясната ръка през врата, притиснала го към себе си и си направила няколко снимки. Животното изръмжало, но Г. не го пуснала и продължила да се снима с него, при което кучето се обърнало рязко към нея и я ухапало еднократно в областта на дясната половина на горната устна и в областта на брадичката. В резултат на това на Г. били причинени следните телесни увреждания: 1. две дълбоки разкъсно-контузни рани в дясната половина на горната устна, с дължина 2-3 см, разположени почти успоредно една на друга, достигащи в дълбочина до лигавичната повърхност на устната, с данни за проникване в устната кухина, наложили хирургична обработка и шев; 2. повърхностно охлузване и кръвонасядане на дясната буза в влизост и над разкъсно-контузните рани; 3. косо разположена разкъсно-контузна рана в лявата половина на брадичката с дължина около 1 см, засягаща меките тъкани в дълбочина, наложила извършването на хирургична обработка и шев; и 4. контузия на зъбите с отчупване на малки фрагменти от емайла короните на централния резец от лявата половина на зъбната редица на горната челюст и на централния резец от дясната половина на зъбната редица на долната челюст.

От заключенията на вещите лица, изготвили назначените СМЕ, се установява, че телесните увреждания на пострадалата имат травматична генеза, дължат се на механичното тангенциално действие и притискане на твърди, тъпоръбести предмети и добре отговарят да са получени вследствие на еднократно ухапване от куче, чиито кучешки зъби се характеризират с тъпа, но ограничена контактна повърхност. От разкъсно-контузните наранявания в дясната половина на горната устна и в лявата половина на брадичката, наложили извършването на хирургична обработка и шев, са се получили груби, ясно видими белези по лицето на С. Г., които е невъзможно да бъдат прикрити. С времето белезите по лицето на пострадалата са променили цвета си, доближавайки се до цвета, а до известна степен и до релефа на околната кожа, но няма да изчезнат напълно или да се заличат с времето, имат постоянен характер, водят до промяна на образа и покриват медикобиологичния признак обезобразяване на лицето. По отношение уврежданията на зъбите на пострадалата експертите заключават, че същите не водят до функционално значими нарушения в храненето и говоренето.

Видно от заключението и показанията на вещото лице, изготвило назначената във въззивното производство ветеринарномедицинска експертиза, кучетата от породата Чау-чау по принцип може да изглеждат спокойни, но могат да бъдат агресивни и непредсказуеми в поведението си, като в определени ситуации – при страх, защита на територия или на собственик от други животни и хора, могат да нападнат внезапно човек или животно. Според официалните характеристики, кучетата порода Чау-чау имат силно изразени териториални защитни реакции и биха защитавали територията и собственика си. Не се отличават със силно изразена степен на агресия, която притежават други породи кучета, а агресивността на всяко куче е с индивидуален характер и зависи от редица фактори, като порода, възраст, конкретна ситуация, индивидуални особености на самото животно, отношение на собственика и други хора към него.

Конкретно за кучето М., собственост на обвиняемата, експертът дава заключение, че същото не се отличава с високо ниво на агресия и склонност към нападение, неприсъщи за кучетата от другите (малки, средни и големи) породи, и в показанията си пояснява, че поведението му спрямо Г. представлява защитна реакция на физическата близост и се дължи повече на самозащита или страхова реакция, отколкото на директна нападателна агресия, характерна за други породи кучета. Заключението е изготвено след проведеното наблюдение върху поведението на животното на различни места и при различни обстоятелства – във ветеринарната клиника и на улицата, в присъствие на други кучета и хора, както и при прилагане на леки медицински продецури – поставяне на инжекция и извършване на преглед под контрола на собственика, при които не се установило то да се отличава с високо ниво на агресия и склонност към нападение, неприсъщи за от кучетата от другите породи, а по-скоро показало явни признаци на страх.

Към ••.••.••••г. обвиняемата Н. А. П., родена на ••.••.••••г., била на •• години. Не е осъждана или освобождавана от наказателна отговорност по реда на глава VІІІ, раздел ІV от НК.

На основание чл.378, ал.2 от НПК, изложената фактическа обстановка настоящият състав прие за установена от обясненията на обвиняемата, от показанията на свидетелите С. Г., Н. Д., Г. Г., В. Б., К. Д. и М. Ш., отчасти от показанията на свидетелката М. Ж., от заключенията на вещите лица, изготвили назначените съдебномедицински експертизи, от заключението и показанията на вещото лице по назначената във въззивното производство ветеринарномедицинска експертиза, както и от приобщените по делото писмени доказателства, подробно описани в мотивите към протестираното решение.

ЯОС намира, че преценени поотделно и в тяхната съвкупност, изброените по-горе доказателства са безпротиворечиви, в логична връзка и последователност едно спрямо друго и не сочат за наличие на нови факти или за наличие на факти, различни от изложените както в оспорения съдебен акт, така и в постановлението на прокурора, инициирало образуването на съдебното производство. По отношение на правно значимите обстоятелства възприетата от настоящия състав фактология съвпада с фактическите положения, които районният съд е приел за установени, а последните се припокриват и с фактите, изложени в обстоятелствената част на постановлението по чл.375-НПК. Ето защо, оплакването в протеста, свързано с правилността на фактическите изводи на районния съд не може да бъде споделено, а поради липсата на конкретна аргументация, е и невъзможно да бъде допълнително обсъдено.

Следва да се игнорират единствено показанията на свидетелката М. Ж. в частта им относно оценката на индивидуалния характер на кучето М. като агресивно, тъй като това е въпрос от правен характер, за чието разрешаване са необходими и специални знания в областта на ветеринарната медицина.

При правилно изяснена фактическа обстановка, районният съд е направил законосъобразни и обосновани правни изводи, че извършеното от обвиняемата не поркива обективните и субективни признаци на вмененото й престъпление по чл.325в, ал.1 вр. чл.129, ал.2 вр. ал.1 от НК.

Съставомерността на деянието по този текст от закона изисква от обективна страна деецът да не е положил достатъчно грижи за гръбначно животно, което се намира под негов надзор, и в резултат на това то да е причинило средна или тежка телесна повреда на човек. Т.е., за обективната съставомерност е необходимо да се установи кумулативното наличие на: 1. изпълнително деяние, изразяващо се в неполагането на достатъчно грижи за гръбначно животно, намиращо се под надзора на дееца; 2. настъпването на престъпен резултат - средна или тежка телесна повреда; и 3. причинно - следствена връзка между деянието и резултата.

Изпълнителното деяние на престъплението по чл.325в, ал.1 от НК – „неполагане на достатъчно грижи за гръбначно животно“ най-често се осъществява чрез бездействие по отношение на такова правно дължимо поведение, което препятства причиняването на телесни увреждания на друго лице от поднадзорното гръбначно животно, но е възможно то да се осъществи и чрез действие, когато полаганите грижи не съответстват на установените правни предписания или не са достатъчни, за да препятстват възможността гръбначното животно да причини телесни увреждания другиму.

По отношение на правно дължимото от дееца поведение съставът се характеризира с бланкетна диспозиция. Конкретно за грижите при отглеждане кучето М., което безспорно е гръбначно животно и освен това, домашен любимец и животно-компаньон по смисъла на § 1, т. 34 от ДР на Закона за ветеринарномедицинската дейност и § 1, т. 9 от ДР на Закона за защита на животните, на обвиняемата е вменено бездействие по отношение на дължимото поведение, регламентирано в разпоредбите на:

• чл.172, т.2 от Закона за ветеринарномедицинската дейност – „Собственици на кучета са длъжни да вземат мерки животните да не създават опасност за хора.“, - чл.35, ал.2 от Закона за защита на животните – „Собственикът на животно-компаньон е длъжен да предотврати всяка проява на необоснована агресия на кучето, проявена на обществени места и при други ситуации, застрашаващи живота и здравето на хора.“, - чл.12 от Наредба за регистриране, разплод и стопанисване на кучета на територията на Община Ямбол – „Забранява се извеждането на разходка или транспортиране на кучета от едри и средни породи, без поставен намордник и повод с нашийник.“, - чл.13 от Наредба за регистриране, разплод и стопанисване на кучета на територията на Община Ямбол - „Забранява се влизането с кучета в обществени хранителни магазини, заведения за обществено хранене, здравни, учебни заведения и други обществени сгради и учреждения.“, и - чл.177, ал.1, т.3 от Закона за ветеринарномедицинската дейност – „Забранява се извеждане на кучета без повод, а на агресивни кучета – и без намордник.“.

В тази връзка, за съставомерността на деянието по обсъждания престъпен състав е необходимо да се установи, че обвиняемата не е реализирала дължимото според горепосочените норми поведение, и наред с това, доколкото се касае за резултатно престъпление, е необходимо да се докаже и наличието на пряка и непосредствена причинна връзка между поведението на обвиняемата и причиняването на телесното увреждане на друго лице от поднадзорното й животно.

В случая по делото е безспорно установено, че на ••.••.••••г. около 17: 00 часа в гр. •••••, в помещение – салон за красота „••••••••••“, находящо се на ул. „•. ••••••“ № •, кучето М., собственост на обвиняемата, е причинило на св. Г. съставомерни телесни увреждания, покриващи медикобиологичния признак обезобразяване на лицето.

С п о р е д задължителните указания, дадени в т.12 и т.17 от Постановление № 3 от 27.09.1979 г. на Пленума на ВС, обезобразяването представлява такова увреждане, при което се причиняват значителни изменения на лицето, снагата или крайниците на тялото и те обикновено загрозяват вида на човека. Като значителни изменения във вида на човека се следва да се третират дълбоките порезни рани на лицевата част, парализата на лицевия нерв, отнемането или измененията в нормалното положение на носа, външното ухо, устните, веждите или клепачите, деформирането на снагата, походката, мускулатурата и формата на крайниците, гладкостта на кожната обвивка. Прието е още, че не всяко загрозяване представлява обезобразяване по смисъла на закона. Обезобразяването е такова загрозяване, при което лицето и тялото не само се изменят съществено, но тези изменения имат траен и постоянен характер. Краткотрайните и скоропреходни изменения, дори да са довели до значителни изменения на лицето и други части на тялото, не съставляват средна телесна повреда. Такива са например кратковременните насинявания, подувания на лицето, порезните рани, от които не остават значителни белези и др. Освен това, характерът и степента на увреждането следва да се определят към момента на причиняването на телесната повреда, а не в по-късен момент, когато може да настъпят изменения, защото настъпилото разстройство на здравето не може да се постави в зависимост от бъдещи неизвестни и несигурни възможности. Затова, когато здравословното състояние на увредения се подобри вследствие времето и лечението, тази благоприятна промяна не се отразява на квалификацията на деянието. Т.е., последващите подобрения в състоянието, които могат да настъпят в резултат от пластични и възстановителни операции, са ирелевантни.

С оглед цитираната задължителна съдебна практика и предвид обстоятелствата на конкретния случай, че се касае за наранявания в областта на лицето на млада жена, която до този момент не е имала други физически особености и аномалии, че от оздравелите разкъсно-контузни рани са се получили груби, ясно видими белези по лицето й, които е невъзможно да бъдат прикрити, че поради невъзможността да изчезнат напълно или да се заличат с времето тези белези имат траен характер и обективно загрозяват външния вид на пострадалата, съдът счита, че наличието на съставомерен вредоносен резултат – средна телесна повреда по смисъла на чл.129, ал.2 от НК, изразяваща се в обезобразяване на лицето, е безспорно установено.

Не се установява обаче, наличие на реализирано от обвиняемата поведение, което да е в пряка и непосредствена причинна връзка с настъпилия резултат. Такава ще е налице само когато престъпният резултат е обективно, закономерно и неизбежно следствие от изпълнителното деяние по такъв начин, че резултатът би настъпил винаги и неизбежно при осъществяване на изпълнителното деяние.

В тази връзка, и като съобрази, че според § 1, т.1 от ДР на ЗВМД „агресивни кучета“ са тези, които проявяват спонтанна неадекватна реакция, насочена срещу хора или животни, която в зависимост от силата и нейното естество би могла да доведе до нараняване или причиняване на смърт, на първо място съдът прие, че не е налице неизпълнение на предписанията на чл.12 от Наредбата за регистриране, разплод и стопанисване на кучета на територията на Община Ямбол и на чл.177, ал.1, т.3 от Закона за ветеринарномедицинската дейност, забраняващи съответно, извеждането на разходка или транспортиране на кучета от едри и средни породи, без поставен намордник и повод с нашийник, и извеждането на кучета без повод, а на агресивни кучета – и без намордник. Не е налице неизпълнение на задължението по чл.35, ал.2 от Закона за защита на животните, според който собственикът на животно-компаньон е длъжен да предотврати всяка проява на необоснована агресия на кучето, проявена на обществени места и при други ситуации, застрашаващи живота и здравето на хора. Това е така, защото обвиняемата е полагала необходимия обем грижи за кучето М.. Животното не е било изведено на разходка или транспортирано и не е „агресивно куче“ по смисъла на § 1, т.1 от ЗВМД. Било е в вързано с повод за работния стол в стопанисвания от обвиняемата салон за красота и по време на процедурата по изграждане маникюра на пострадалата, която продължила около 3-4 астрономични часа, не е проявило каквато и да било реакция спрямо когото и да било от присъстващите в салона, включително при осъществената от Г. физическа близост в присъствието на обвиняемата. Самата пострадала го познавала отдавна, харесвала го и споделяла със съпруга си, че е пухкаво и миличко. Т.е., очевидно, при нормални обстоятелства животното не е проявявало агресия и спрямо нея. Освен това, индивидуалният характер на кучето М. и особеностите на породата Чау-чау, към която принадлежи, са изследвани детайлно и задълбочено от вещото лице, изготвило назначената ветеринарномедицинска експертиза, и са установени по безспорен начин. След проведено наблюдение върху поведението му на различни места и при различни обстоятелства експертът е категоричен, че животното не се отличава с високо ниво на агресия и склонност към нападение, неприсъщи за кучетата от другите породи, и в показанията си пояснява, че поведението му спрямо Г. представлява защитна реакция на физическата близост и се дължи повече на самозащита или страхова реакция, отколкото на директна нападателна агресия, характерна за други породи кучета. При това положение, след като не е налице неизпълнение на предписанията на чл.12 от Наредбата, на чл.177, ал.1, т.3 от ЗВМД и на чл.35, ал.2 от ЗЗЖ, и доколкото в конкретната ситуация причината за агресивната проява на животното се корени в поведението на самата пострадала, което обвиняемата не е била длъжна и не е могла да предвиди или да избира, се налага извод, че причинната връзка е опосредена и причинените на Г. телесни увреждания се дължат единствено на нейното поведение, изразяващо се в осъществяване на физическа близост с кучето, при пълно игнориране както на подаваните от животното сигнали, така и на обстоятелството, че вниманието на П. е ангажирано с друго. Същевременно, реакцията на животното по отношение на пострадалата е определена от вещото лице като напълно нормална поведенческа активност, и е съответна както на особеностите на породата Чау-чау, характеризираща се със силно изразени териториални защитни реакции, така и за всички видове породи кучета.

Освен изложеното, деянието е несъставомерно и от субективна страна, тъй обвиняемата нито е била длъжна, нито е могла да предвиди поведението на Г. и да му противодейства адекватно.

По тези съображения настоящият състав намери, че като е признал обвиняемата за невиновна, решаващият съд е постановил правилен и законосъобразен акт, който следва са де потвърди. Затова, и на основание чл. 338 вр. чл. 334, т. 6 от НПК, ЯОС