Решение № 198 от 19.7.2023 г. на Районен съд - Провадия по дело № 305/2023 г.

Производството е по реда на чл. 318 и сл. от ГПК. Производството по делото се образува по искова молба на Ю. К. К. срещу К. Т. К. за прекратяване на брака с развод, поради дълбоко и непоправимо разстройство на брачната връзка, без произнасяне по въпроса за вината, с правно основание чл. 49, ал. 1 от СК. В исковата молба се посочва, че страните сключват граждански брак на 12.03.1994 г. в гр. •••••••••, като от него имат две деца, който са пълнолетни към момента. Заявява се, че съпрузите се разделят преди 18 години, през който период не поддържат никаква връзка. В тази връзка се посочва, че бракът съществува само формално, поради което се иска прекратяването му с развод, без произнасяне по въпроса за вината. В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът не депозира писмен отговор на исковата молба. В открито съдебно заседание ищцата не се явява лично, поради уважителни причини. Нейният процесуален представител разполага с изрична представителна власт да поддържа името и за сметка на ищцата молбата за развод. Моли за прекратяван на брака, поради дълбоко и непоправимо разстройство на брачния съюз. Ответникът се явява лично в о.с.з. Заявява, че желае прекратяване на брака с развод. Моли за решение в този смисъл. След като съобрази доводите на молителите и събраните по делото доказателства, съдът намира от фактическа и правна страна следното: От представеното по делото удостоверение за сключен граждански брак се установява, че страните са страни по валидно възникнало брачно правоотношение от 12.03.1994 г., съгласно акт за граждански брак № 15/12.03.1994 г., съставен от длъжностно лице към Община •••••••••. От събраните по делото гласни доказателства се установява, че съпрузите са разделени от около 18 години и не поддържат никаква връзка. Ищцата живее и работи във Обединеното кралство. От брака си съпрузите имат едно дете, което е пълнолетно към момента. Съдът намира, че продължителната фактическа раздяла между съпрузите предизвиква дълбоко и непоправимо разстройство на брака, тъй като довежда до разкъсване на семейната общност. Брачната връзка е само формална и не съответства на целта на закона. Съдът намира, че разстройството е непоправимо, предвид значителния период на раздяла, което има за последица невъзможност да се възстановят нормалните съпружески отношения между страните. Като последица от горното, бракът следва да бъде прекратен без съдът да се произнася по въпроса за вината, доколкото ищцата не желае това. С оглед на гореизложеното, подадената искова молба, с която съдът е сезиран, се явява основателна. На основание чл. 6, т. 3 от Тарифата за таксите и разноските, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс, следва да бъде определена окончателна държавна такса за производството в размер на 40.00 лева, която следва да бъде заплатена от всяка една от страните – по 20.00 лева. Така мотивиран, съдът