Решение № 118 от 18.12.2025 г. на Районен съд - Гълъбово по дело № 354/2025 г.

Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от А. К. А. срещу „Неткредит“ ООД, с която се предявяват искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, чл. 19, ал. 4 вр. ал. 5 ЗПК и чл. 146, ал. 1 ЗЗП вр. чл. 143, ал. 1 ЗЗП вр. чл. 21 ЗПК. Ищецът твърди, че с ответното дружество е сключил договор за паричен заем № ••••••, по силата на който договор „Неткредит“ ООД му предоставили заемни средства в размер на 500 лв., която сума следвало да бъде върната на 6 месечни вноски. Твърди, че екземпляр от договора не му бил предоставян. Твърди, че в чл.6 на договора било предвидено да заплати неустойка в размер на 154, 88 лв. /доколкото си спомнял/, като общото задължение по договора с включена главница, лихва и неустойка било в размер на 713, 82 лв. Твърди, че търсената неустойка по процесния договор е нищожна на основаниечл.26, ал.1 от ЗЗД вр. с чл.143, ал.1 и чл.146 ал.1 ЗЗП, като и поради нарушение на чл.19, ал.4 от ЗПК вр. с чл.21 от ЗПК. Излага подробни съображение, че неустойката в размер на 154, 88 лв. е нищожна като противоречаща на добрите нрави и неравноправна по смисъла на чл.143, т.5 ЗЗП, поради прекомерния й размер. Сочи, че неустойката не е уговорена индивидуално по смисъла на чл.146, ал.2 ЗЗП, защото е част от стандартни и бланкетни условия на договор върху съдържанието на който кредитополучателите не могат да влияят. Поради това претендира и нищожност на основание чл.146, ал.1 от ЗЗП във вр. с чл.24 ЗПК. Твърди, че с процесната неустойка се заобикаляло разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, като излага съображения в тази насока. Твърди, че неустойката е скрита лихва, като кредиторът не е изпълнил условията на чл.11, ал.1, т.9 ЗПК, тъй като кредиторът не е разписал в съдържанието на договора действителната договорна лихва. Поради това иска от съда да постанови решение, с което да установи нищожност на чл.4 от Договор за потребителски кредит № ••••••, сключен със „Неткредит“ ООД поради противоречие с добрите нрави и неспазване на нормите на чл.143, ал.1 и чл.146, ал.1 от ЗЗП, както и да установи нищожност на чл.6, ал.1 от Договор за потребителски кредит № ••••••, сключен със „Неткредит“ ООД поради противоречие с добрите нрави и неспазване на нормите на чл.143, ал.1 и чл.146, ал.1 от ЗЗП. В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който предявеният иск се оспорва като неоснователен. Признават се следните факти: сключване на договор за кредит № ••••••••••, по силата на който ответното дружество е предоставило заем в размер на 1500 лв., както и че неустойката не е включена в ГПР на основание чл.19, ал.4 ЗПК. Оспорва твърденията на ищеца, че е сключен договор за кредит № ••••••, тъй като този номер отговаря на идентификационен номер на кредити в справка за кредитни задължения от ЦКР, както и че на ищеца е предоставена сума в размер на 500 лв. Излага съображения и относно неоснователността на исковата претенция, тъй като не е налице накърняване на добрите нрави и не се заобикалят законови разпоредби. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски. В допълнителна молба процесуалният представител на ищеца уточнява, че между двете страни няма друг сключен договор за кредит, а номера е посочен така както е отразен от ответното дружество в справката ЦКР Съдът, като анализира и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното: По делото се установява от събраните доказателства, че на 28.02.2023 г. между ищеца и ответника е сключен Договор за потребителски кредит № ••••••••••. С цитираният договор на ищеца е отпуснат кредит в размер на 1500 лв. със срок на погасяване 12 месеца. Уговореният лихвен процент по договора е 40, 39%, фиксиран за срока на договора, годишният процент на разходите е в размер на 48, 77 %. Съгласно чл.4 ал.3 от договора, до края на следващия работен ден от сключване на договора, заемателят следва да предостави на кредитора по кредита банкова гаранция или гаранция издадена от небанкова институция за сума в размер на 1848 лв. със срок на валидност до 02.03.2024г., като при неизпълнение съгласно чл.6 от Договора дължи неустойка в размер на 1200 лв., която се начислява на месец. От приетото заключение на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че в случай, че неустойката бъде включена в ГПР на кредита, то той би бил 335, 56 %. По делото няма спор, че посоченият в договора кредитор е регистриран като финансова институция по смисъла на чл.3, ал.2 от ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Така констатираното обстоятелство определя дружеството и като кредитор по смисъла на чл.9, ал.4 от ЗПК. Отпуснатият заем на ищеца като физическо лице, представлява предоставяне на финансова услуга по смисъла на §13, т.12 от ДР на ЗЗП и същият има качеството на потребител по смисъла на чл.9, ал.3 от ЗПК, както и по смисъла на §13, т.1 от ДР на ЗЗП. Процесният договор е договор за потребителски кредит и по отношение на него са приложими разпоредбите на ЗПК, а по силата на препращащата разпоредба на чл.24 от ЗПК и в ЗЗП. Съгласно разпоредбата на чл.9, ал.1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. Законът въвежда императивни изисквания относно формата и съдържанието на този вид договор, посочени в разпоредбите на чл.10 и чл.11 ЗПК. Разпоредбата на чл.21 ЗПК предвижда, че всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна, а според чл.22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и т.20 и ал.2 ЗПК целият договор за потребителски кредит е недействителен. Посочено е също, че за договора за потребителски кредит се прилагат и чл.143-148 ЗЗП. С оглед императивния характер на посочените разпоредби, които са установени в обществен интерес за защита на икономически по-слаби участници в оборота, съдът е задължен да следи служебно за тяхното спазване и дължи произнасяне дори ако нарушението на тези норми не е въведено като основание за обжалване /в този смисъл са задължителните указания, дадени с т.1 на ТР №1/2013 г. от 09.12.2013 г. по тълк.д.№ 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС/. Разпоредбата на чл.21 от ЗПК предвижда, че всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон е нищожна, а според действащата към момента на сключване на процесния договор редакция на чл.22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7 – т.12 и т.20 и ал.2, и чл.12, ал.1, т.7– т.9, договорът за потребителски кредит е недействителен. В чл.24 от ЗПК е посочено също, че за договора за потребителски кредит се прилагат и чл.143 148 от ЗЗП. Съгласно чл.16 от ЗПК, задължение на кредитора е, преди да предостави заемните средства да извърши за своя сметка оценка на кредитоспособността на потребителя. Неустойката съставлява установена отговорност на длъжника за неизпълнение на задълженията си. Една от нейните цели съгласно чл.92 от ЗЗД е да гарантира точното изпълнение на задължението, като с оглед уговорения размер, неустойката мотивира длъжника да изпълни точно и качествено. Също така неустойката обуславя и заплащане на обезщетение на кредитора без доказване на вредите за него. В случая страните са уговорили неустойка при неизпълнение на задължението на кредитополучателя за предоставяне на гаранция издадена от небанкова институция или банкова гаранция от длъжника в срок до края на следващия работен ден от сключване на договора за заем. Така уговорена тази неустойка не е обоснована от вредите за кредитора при неизпълнение на задължението за връщане на дълга от размера на насрещната престация, от която кредитора би бил лишен при неизпълнение, а произтича от неприсъщо за договора за кредит задължение на длъжника, като заплащането й не е свързано с изпълнение на основното задължение на длъжника по договора, а възниква впоследствие от липса на представено обезпечение с една от двата вида гаранция. В тази връзка съдът намира, че предвидената неустойка в чл.6 ал.1 от процесния договор, произтича от неравноправна клауза съдържаща се в чл.4 ал.3 от договора, съгласно чл.143 от ЗЗП, поради което е и нищожна, включително и на основание чл.21, ал.1 от ЗПК.В случая страните са уговорили клауза за задължаване на кредитополучателя да осигури надлежно обезпечение на кредитора в срок до края на следващия работен ден от подписване на договора, т.е в рамките на няколко часа, като при неизпълнение са предвидили неустойка, във фиксиран размер от 1200 лева. Уговорената неустойка в случая е във вреда на потребителя, същата не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на кредитодателя и потребителя, тъй като кредиторът е прехвърлил отговорността си за дължимата професионална грижа по чл.16 от ЗПК на потребителя. От своя страна потребителя е задължен в необосновано кратък срок да осигури обезпечение, което да отговаря на многобройни условия, изпълнението на които от своя страна изискват време и съдействие от трети лица, което прави обективно невъзможно спазването на този срок. Така, както е уговорена, неустойката е предназначена да санкционира заемателя за виновното неспазване на договорното задължение за представяне на обезпечение. Съдът намира, че задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на договора за паричен заем, съобразно договора и общите условия, както и, че непредоставянето на обезпечение не води до претърпяването на вреди за кредитора, който би следвало да прецени възможностите на заемодателя да предостави обезпечение и риска по предоставянето на заем към датата на сключването на договора, с оглед на индивидуалното договаряне на договорните условия. Също така, макар и да е уговорена като санкционна доколкото се дължи при неизпълнение на договорно задължение, неустойката е включена в погасителните вноски и води до скрито оскъпяване на кредита. Неустойката по съществото си е добавък към възнаградителната лихва и в този смисъл би представлявала сигурна печалба за заемодателя, която печалба би увеличила стойността на договора. Основната цел на така уговорената неустоечна клауза е да дoведе до неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на заемополучателя, тъй като ще увеличи подлежаща на връщане сума.В този смисъл е и константната съдебна практика. В случая, уговорена по този начин, неустойката излиза извън присъщите функции на неустойката – обезпечителна, обезщетителна и санкционна, и цели само неоснователно обгатяване. Именно поради всичко изложено, съдът намира че клаузите в чл.3 и чл.6 от процесния договор, са неравноправни по см. на чл.143, т.9 от ЗЗП и противоречащи на добрите нрави, поради което са нищожни– чл.26, ал.1 от ЗЗД. Критериите дали е налице нищожност поради противоречие с добрите нрави на неустойка, се съдържат в ТР №1 от 15.06.2010г. по т.д. №1/2009г. на ОСТК на ВКС, а именно – такава е неустойка, която е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. От изложеното предявеният иск с пр. осн. чл.26 ал.1 от ЗЗД за прогласяване нищожността на клаузите на чл.4 ал.3 и чл.6 от Договор за потребителски кредит № •••••••••• /28.02.2023 г. се явява основателен и следва да бъде уважен изцяло. С оглед изхода на делото на осн. чл.78 от ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени деловодни разноски за внесена д.т. в размер на 50.00 лв. и 300 лв. възнаграждение за вещо лице. По отношение на претендираното адвокатско възнаграждение в размер на 780 лв. и направеното възражение за прекомерност от страна на ответното дружество, съдът счита, че предвид ниската фактическа и правна сложност на делото и с оглед цената на иска, следва да определи размер на адвокатското възнаграждение съгласно нормата на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г., а именно 400 лв. Мотивиран от горното, Съдът