Решение № 5811 от 28.10.2024 г. на Софийски градски съд по дело № 10562/2024 г.

Производството е по реда на чл. 435, ал. 1, т. 1 ГПК. Образувано е по жалба „С.Д. ММ“ АД – в несъстоятелност – взискател по изп. дело № 2024780040025, по описа на ЧСИ В.Л., рег. № 780 КЧСИ, с район на действие СГС, против отказа на съдебния изпълнител, обективиран в постановление от 26.06.2024 г., да извърши исканото изпълнително действие - въвод във владение на ½ ид. част от недвижим имот с идентификатор 68134.4361.21, представляващ поземлен имот с площ от 4579 кв. м., находящ се в гр. София, район Люлин, ж.к. ••••. Жалбоподателят твърди, че изпълнителното производство било инициирано въз основа на изпълнителен лист, с който длъжникът Л.Д.Х. била осъдена да му предаде владението върху ½ ид. част от посочения имот, като отказът на съдебния изпълнител бил мотивиран с обстоятелството, че в имота се е намирало трето лице, придобило владението му преди завеждане на делото, по което е постановено изпълняваното решение. Поддържа, че това дело било образувано на 30.07.2018 г., а процесният имот бил прехвърлен от длъжника на третото лице Х.С. чак на 07.09.2018 г., като по изпълнителното дело не били представени никакви доказателства, че Л.Х. е предала владението върху имота на третото лице. По тази причина съдебният изпълнител е следвало не да отказва да извърши изпълнителното действие, а да отложи въвода и даде срок на третото лице да поиска спиране на изпълнението от СРС. Съдебният изпълнител се позовал и на твърденията на това трето лице относно осъществяване на владението върху имота и присъединяване на чуждо владение, които не следвало да бъдат съобразявани в изпълнителното производство. По изложените съображения моли съда да отмени обжалвания отказ на съдебния изпълнител. Длъжникът Л.Д.Х. е подала възражение, в което счита жалбата за неоснователна, тъй като собственик и владелец на процесния недвижим имот бил третото лице Х.С., който е придобил имота преди вписване на исковата молба по делото, чието решение се изпълнява. Посочва, че по изпълнителното дело непосредствено преди извършване на обжалваното действие на съдебния изпълнител бил представен протокол за предаване на владението на новия собственик на имота, като самият жалбоподател вече бил предявил иск за собственост върху имота. Третото лице Х.В.С. не е подал възражение срещу жалбата. В мотивите си по чл. 436, ал. 3 ГПК съдебният изпълнител изразява становище за неоснователност на жалбата, тъй като преди постановяване на отказа третото лице е подало възражение, към което е представило доказателства за придобиване на владението върху имота преди завеждане на делото, по което е постановено изпълняваното решение. Софийски градски съд, като разгледа жалбата, становището на длъжника, мотивите на ЧСИ, и се запозна с приложения препис от изп. дело № 2024780040025, по описа на ЧСИ В.Л., намира следното: Производството по изп.д. № 2024780040025, по описа на ЧСИ В.Л., рег. № 780 КЧСИ, с район на действие СГС, е образувано по молба на „С.Д. ММ“ АД (н.) от 31.01.2024 г. въз основа на изпълнителен лист от 19.01.2024 г., издаден въз основа на решение от 11.01.2024 г. по т. д. № 2084/2022 г. на ВКС, ТК, I т.о., с който Л.Д.Х. е била осъдена да предаде на „С.Д. ММ“ АД (н.) владението върху ½ ид. част от недвижим имот с идентификатор 68134.4361.21, представляващ поземлен имот с площ от 4579 кв. м., находящ се в гр. София, район Люлин, ж.к. ••••. С посоченото решение на ВКС е отменено решение от 05.07.2022 г. по в. гр. д. № 3428/2021 г. на САС, ГО, 14 състав, с което е потвърдено решение от 01.09.2021 г. по гр. д. № 10326/2018 г. на СГС, ГО, I-18 състав. Исковата молба по гр. д. 10326/2018 г. на СГС е предявена на 30.07.2018 г. С молбата за образуване на делото взискателят е поискал от съдебния изпълнител да бъде въведен във владение на имота, предмет на изпълнителното производство. На 10.06.2024 г. на адв. С.М., в качеството й на процесуален представител на длъжника, е връчена поканата за извършване на въвод, насрочен за 26.06.2024 г. С молба от 13.06.2024 г. Л.Х. посочва, че не е собственик и владелец на процесния имот, тъй като се е разпоредила със същия на 07.09.2018 г. в полза на Х.С.. С молба от 19.06.2024 г. Х.С. е подал възражение срещу насрочения въвод, в което е изложил твърдения, че владее имота от датата на придобиването му. Към молбата е представил договор от 07.09.2018 г. за покупко-продажба на ½ ид. ч. от процесния поземлен имот, обективиран в нотариален акт № 18, том V, рег. № 6623, дело № 625/2018 г., вписан в служба по вписванията - гр. София с вх. рег. № 59107 от 07.09.2018 г., акт № 183, том CXXXIV, дело № 4241/2018 г. Представен е и нотариално заверен препис от протокол за въвод на владение от 07.09.2018 г., в който страните са удостоверили, че Л.Х. е предала на Х.С. владението върху процесния имот. От служебно извършената от съда справка се установява, че производството по гр. д. № 10326/2018 г. на СГС, ГО, I-18 състав е образувано по искове на „С.Д. ММ“ АД (н.) срещу Б.И.С., Д.Б.С. и Л.Д.Х., като исковата молба е вписана в Служба по вписванията - гр. София с вх. рег. № 65463 от 05.10.2018 г., акт № 71, том XI, дело № 47207/2018 г. При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи: Въводът във владение като изпълнително действие е регламентиран в разпоредбата на чл. 522 ГПК и представлява фактическото въвеждане на взискателя в имота и отстраняването на длъжника от него. При извършването съдебният изпълнител е обвързан от изпълнителния лист, т.е. трябва да се проведе изпълнението в полза на и срещу лицето, за което изпълнителният титул има сила съгласно чл. 429 ГПК. Разпоредбата на чл. 522 ГПК предпоставя, че имотът се държи от длъжника. Съгласно чл. 523, ал. 1 ГПК, ако съдебният изпълнител намери присъдения недвижим имот във владение на трето лице и ако се увери, че е придобило владението след завеждане на делото, по което е издадено изпълняваното решение, той въвежда взискателя във владение на имота. Съгласно ал. 2, ако третото лице заявява върху присъдения имот права, които изключват правата на взискателя, съдебният изпълнител отлага изпълнението и дава на третото лице тридневен срок да поиска от районния съд спиране на изпълнението по чл. 524 ГПК. В случай, че съдът намери молбата за основателна спира изпълнението и дава на третото лице срок за предявяване на иск. Ако не предяви иск в срок, по искане на взискателя спирането се отменя /чл.524 ГПК/. По приложението на тези норми е постановено ТР № 3/10.07.2017г. по тълк. д. № 3/2015г., ОСГТК на ВКС, в което е даден отговор на въпросите в кои случаи третото лице е обвързано от изпълнителния лист и следва да търпи последиците от въвода във владение, съответно в кои случаи това изпълнително действие не може да бъде извършено. Направено е разграничение в правното положение на третото лице, придобило владението преди завеждане на делото, решението по което се изпълнява, и когато противопоставя права върху имота изключващи правата на взискателя. Прието е, че въвод във владение не може да се извърши срещу трето лице, придобило владението върху имота преди завеждане на делото, по което е постановено изпълняваното решение, и ако такъв бъде извършен, то може да защити правата си чрез обжалването му по реда на чл. 435, ал. 5 ГПК, а при пропускане на срока за това чрез владелчески иск по чл. 75 ЗС или чл. 76 от ЗС срещу взискателя. В тази хипотеза третото лице не се ползва от предвидената в чл. 523, ал. 2 и чл. 524 ГПК защита. Аргументите са, че в този случай третото лице не е обвързано от постановеното решение по чл. 226, ал. 3 ГПК и спрямо него правата на взискателя не са установени с надлежно изпълнително основание, поради което чл. 523, ал. 1 ГПК е неприложим. Достатъчен е само фактът на установеното преди завеждане на делото владение върху имота, като е без значение дали третото лице има права върху него и дали те са противопоставими на взискателя. В случая е представен протокол за въвод във владение от 07.09.2018г., като в същия е посочено, че се съставя във връзка със сключен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 07.09.2018г. Представен е и НА за покупко-продажба на идеална част от недвижим имот №18, том V, рег. №6523, дело №625/2018г. на нотариус С.Ф. с район на действие СРС. В нотариалния акт не е отразено предаване на владението на имота от страна на продавача на купувача. Представеният от третото лице Х.С. протокол за предаване на владението от 07.09.2018 г. не представлява доказателство за деня, в който третото лице е установило фактическа власт върху имота по смисъла на чл. 68 ЗС. Този протокол представлява частен удостоверителен документ, който не е с нотариална заверка на датата, на съдържанието или на подписите на страните по него и не са налице други обвързващи съда обстоятелства по чл. 181, ал. 1 ГПК по отношение на датата на съставянето му. Дори да се приеме обаче, че владението е предадено на третото лице на датата на сключване на договора за покупко-продажба - 07.09.2018г., това се е случило след предявяване на иска по гр. д. 10326/2018 г. на СГС на 30.07.2018г. По изложените съображения съдът намира, че в случая не е налице установено владение преди предявяване на иска, решението по който се изпълнява, поради което обжалваното действие на съдебния изпълнител по отказ да извърши въвод във владение следва да се отмени. Доколкото третото лице противопоставя право върху имота, изключващо това на взискателя е приложима разпоредбата на чл. 523, ал. 2 ГПК. Налице е спор за права, който не може да бъде разрешен в рамките на принудителното изпълнение, поради което съдебният изпълнител следва да отложи въвода и да предостави срок на третото лице да поиска спиране на изпълнението по реда на чл. 524 ГПК Водим от горното, Софийски градски съд