Решение № 85 от 29.5.2023 г. на Апелативен съд - Пловдив по дело № 194/2023 г.

Производство е по реда на чл. 420, ал. 2, вр. с чл. 422, ал. 1 т. 5 от НПК. Образувано е по искане на осъдения Т. Г. И., депозирано чрез упълномощения за това защитник- адв. Н. К., за възобновяване на ВЧНД № 39/2023г. на Пазарджишкия окръжен съд и отмяна на постановеното по него въззивно решение №32/13.02. 2023 г. с което е било потвърдено определение №847 от 15.12.2022 г. по ЧНД №1376/2022г. на Районен съд гр. Пазарджик.

С това определение на И. е било определено общо най- тежко наказание в размера на една година лишаване от свобода измежду наложените му по НОХД № 5462/2019г. на РС- гр. Пловдив и по НОХД № 617/2021г. на РС-Пазарджик. Определен е първоначален общ режим на изтърпяване на наложеното общо най- тежко наказание, като е приспаднато времето на задържане и на изтърпяно наказание по НОХД № 5462/2019г. Постановено е да изтърпи отделно наказанието от пет месеца лишаване от свобода, лишаване от право да се управлява МПС за срок от 1 година и глоба в размер на 490лв., наложено му по НОХД №821/2022г. по описа на РС- Пловдив.

В искането се изтъкват доводи, съотносими към основанията за възобновяване по чл. 422, ал. 1, т. 5, чл. с чл. 348, ал. 1 т. 2 и т. 3 от НПК. Претендира се възобновяване на производството, отмяна на въззивното решение и потвърденото с него първоинстанционно определение. Макар да не е изрично формулирано в искането, от наведените оплаквания се извлича и искане за прекратяване на настоящето производство, поради последващо произнасянето на първоинстанционния съд осъждане на Т. И. за престъпление, което обуславя пререшаване на въпроса за приложение на чл. 25 вр. с чл. 23 от НК.

Осъденият поддържа искането. Преупълномощеният му защитник- адв. П., изразява противоречиво становище. Поддържа наведените в искането оплаквания, пледира и за отмяна на съдебните актове на РС-Пазарджик и ОС –Пазарджик и прекратяване на производството, и за приспадане на времето, през което осъденото лице е изтърпявало наказание лишаване от свобода „по първата кумулация“, т.е. извършената с оспорваните актове на РС-Пазарджик и ОС-Пазарджик.

Прокурорът от АП-Пловдив намира искането за възобновяване за неоснователно, поради което и предлага да бъде оставено без уважение.

Пловдивският апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличието на основанията за възобновяване, намери следното:

Искането за възобновяване е било депозирано в изискуемия по чл. 421, ал. 3 от НПК 6-месечен срок, считано от влизане в сила на въззивното решение, което не е подлежало на проверка по касационен ред. Поради това то е допустимо, но разгледано по същество е неоснователно, предвид следните съображения:

1. Не е налице твърдяното от осъдения и защитата му процесуално нарушение- разглеждане на делото от некомпетентен по правилата на чл. 39 ал. 1 от НПК съд.

От съдържанието на приложената по делото справка за съдимост на Т. И., изискана от първостепенния съд за целите на образуваното пред него по реда на чл. 306 ал. 1 т. 1 от НПК производство е видно, че към момента на образуване на делото спрямо И. по различни дела са били постановени три осъдителни съдебни акта.

Последният влязъл в сила към онзи към онзи момент такъв акт е Присъда № 77/12.09.2022 г., постановена по НОХД № 617/2022 г по описа на РС-Пазарджик. Съобр. чл. 39, ал. 1 от НПК компетентен да определи общото наказание измежду наложените по няколко присъди е съдът, постановил последната влязла в сила присъда.

Заявеното в искането, че Пазарджишкият окръжен съд, пред който делото е било отнесено по жалба на осъденото лице е следвало да прекрати производството, тъй като междувременно- на 10.01.2023 г. спрямо осъденият И. е влязла в сила друга осъдителна присъда, не формира извод за незаконосъобразност нито на определението на първостепенния съд, нито на потвърждаващото го решение на ОС-Пазарджик по ВЧНД №39/2023г. Съобразно отразеното в справката за съдимост на Т. И. към момента на постановяване на Определение №847/15.12.2022г. по ЧНД № 1376/2022 г. на РС-Пазарджик спрямо него е имало три влезли в сила осъдителни съдебни акта, които са били обсъдени от първостепенния съд. При въззивното разглеждане на делото правилно е прието (при наведени възражения в тази насока), че последващи произнасянето на първостепенния съд осъждания на същото лице са ирелевантни за конкретния правен спор. Както е известно, във всички случаи наличието на нови осъждания, невключени в предходните кумулации, е основание за осъществяване на ново пълно групиране на наказанията за всички престъпления, намиращи се в съотношение на реална съвкупност, в който смисъл е и задължителното тълкуване, дадено в т. 3 от Тълкувателно решение № 3 от 16.11.2009 г. на ВКС по т. д. № 3/2009 г., ОСНК. Въззивният съд не е имал правомощието да прекрати наказателното производство, с каквото неоснователно искане е бил сезиран, а отказът му се изтъква като съществено процесуално нарушение в настоящето производство. Правомощието му по чл. 334, т. 4 от НПК е обвързано с положителна констатация за наличие на някое от основанията по чл. 24, ал. 1, т. 2-8а и 10 и ал. 5 от НПК, каквото е отсъствало.

2. Неоснователно е и неаргументираното твърдение за нарушение на материалния закон с извършеното от РС-Пазарджик групиране на наказанията.

Съдът е обсъдил хронологично датите на постановяване на осъдителните съдебни актове, на извършените престъпления от общ характер и наложените за тях санкции. Мотивите му са съответни на отразеното в приложената по делото справка за съдимост на лицето, от която е видно, че:

1. С Определение № 747/05.09.2019 г., постановено по НОХД № 5462/2019 г. по описа на РС-Пловдив, в сила на 05.09.2019 г., за извършено на 26.08.2019 г. престъпление по чл. 194, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК На Т. И. е било наложено наказание от шест месеца лишаване от свобода, изпълнението на.

2. С Определение № 1276/18.02.2022 г., постановено по НОХД № 821/2022 г. по описа на РС-Пловдив, в сила от 18. 02. 2022 г., на И. е наложено наказание пет месеца лишаване от свобода, лишаване от право да управлява МПС за срок от една година и глоба в размер на 490. 00 лева за извършено на 22.01.2022 г. престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК. С определение от същата дата по същото дело е постановено осъденият да изтърпи изцяло и отделно и наказанието от шест месеца лишаване от свобода, наложено му по НОХД № 5462/2019 г. по описа на РС Пловдив, .

3. С Присъда № 77/12.09.2022 г., постановена по НОХД № 617/2021 г. на РС Пазарджик, в сила от 28.09.2022 г., на Т. И. е било с наложено наказание от една година лишаване от свобода за извършено от него на 28.08.2019 г. престъпление по чл.194, ал.1, вр. с чл.20, ал.2, вр. с ал.1 от НК, изпълнението на което на основание чл.66, ал.1 от НК е било отложено с изпитателен срок от три години.

Приетото в атакуването пред настоящия съд съдебни актове, че на групиране подлежат наказанията само по първото и третото осъждане, а второто такова не е в кумулативна верига с тях, е в съответствие с доказателствата за съдебното минало на дееца. Коректно е отчетено кое е най- тежкото измежду двете наказания лишаване от свобода. Преценката дали наложеното общо най- тежко наказание да бъде ефективно изтърпяно и при първоначално приложен за отделните наказания институт на условно освобождаване от изтърпяване, е суверенно право на съда, извършващ групиранията. Съдебната практика в тази насока е изобилна и последователна в отстояване на изразеното в т. 3 от Тълкувателно решение № 14 от 30.IV.1987 г. по н. д. № 6/87 г., ОСНК. В настоящия случай изводът, че в установения с първото осъждане изпитателен срок осъденото лице е реализирало второто си престъпно деяние, за което е санкциониран с ефективно наказание лишаване от свобода и това препятства приложението на чл. 66, ал. 1 от НК за определеното общо най- тежко наказание за първото и третото му осъждане, е законосъобразен. Режимът на изтърпяването му- общ, е правилно определен. Приспаднато е и времето, през което осъденият И. е изтърпявал наказание лишаване от свобода измежду групираните му, с което материалният закон е приложен правилно.

Като е констатирал процесуалната и материалноправна законосъобразност на обжалваното пред него определение, Пазарджишкият окръжен съд е постановил законосъобразен съдебен акт. Наведените срещу дейността му оплаквания са неоснователни.

Предвид изложените съображения настоящият съд намира, че не са налице сочените основания за възобновяване и направеното по този повод искане следва да бъде оставено без уважение.

С оглед изложеното, Пловдивският апелативен съд,