Решение № 72 от 31.1.2023 г. на Районен съд - Пазарджик по дело № 1511/2022 г.

Производството е по реда на чл.59 и следв. от ЗАНН.Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от легитимирано лице в срока по чл.59ал.2 ЗАНН. По същество Съдът намира жалбата за частично основателна. Съдът на първо място счита, че при съставяне на процесните АУАН и НП не са допуснати съществени процесуални нарушения. Същите са издадени от компетентни органи и съдържат необходимите реквизити по ЗАНН, в сроковете по чл. 34 ЗАНН. АУАН е съставен в отсъствие на нарушителя, на основание чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, като не се е явил представител на жалбоподателя след връчване на нарочна покана. Съставянето на АУАН в отсъствие на нарушителя не опорочава п административно наказателното производство, тъй като впоследствие съставеният АУАН е бил предявен и връчен на управителя на дружеството нарушител, видно от разписка за връчване на 29.04.2022г. и по този начин е била осигурена възможността на жалбоподателя да организира защитата си, в какъвто смисъл е и константната практика на Административен съд- Пазарджик. Следва да се обсъдят правните доводи на жалбоподателя. Предвид на установените фактически обстоятелства, жалбоподателят е следвало да подаде заявление за регистрация поради достигане на съответния оборот до 07.04.2021 г., но е сторил това едва на 0 7.01.2022 г., т. е. със закъснение от 9 месеца. Нарушението, вменено по настоящето дело е осъществено чрез бездействие по отношение на задължението за начисляване на дължимия данък - неначисляване на ДДС от лице, по отношение на което са били налице основанията за регистрация, но то не е подало заявление за регистрация и е останало нерегистрирано и през период, в който е следвало вече да е задължително регистрирано и да начислява ДДС. Според чл. 102, ал. 3, т. 1 от ЗДДС, за определяне на данъчните задължения на лицето в случаите, когато е било длъжно, но не е подало заявление за регистрация в срок се приема, че лицето дължи данък за извършените от него облагаеми доставки за периода от изтичането на срока, в който е следвало да бъде издаден акта за регистрация до датата, на която е регистрирано от органа по приходите. Ето защо следва да се сподели изводът на наказващия орган, че ако жалбоподателят е бил изпълнил в срок своето задължение за подаване на заявление за регистрация по ЗДДС, актът за регистрация по ЗДДС е следвало да бъде издаден не по - късно от 07.04.2021 г. и за периода от тази дата до датата на фактическа регистрация по ЗДДС- 27.01.2022 г. дружеството дължи данък за извършените от него облагаеми доставки за всеки един от данъчните периоди. Съгласно разпоредбите на чл. 87 и чл. 125, ал. 5 във вр. с ал. 3 във вр. с ал. 1 от ЗДДС, данъкът се дължи за всеки данъчен период, който би съществувал, а к о търговецът бе изправ е н и подавал своевременно заявление за регистрация, тъй като тогава би бил регистриран и за него би възникнало задължението за начисляване на данъка за всеки един данъчен период. Както се посочи по-горе, установено е, че за процесния данъчен период – 01.06.2021 г. – 30.06.2021 г. жалбоподателят е извършил облагаеми доставки на цитираната стойност, като по посочения начин е бил изчислен и ДДС за периода в посочения размер от 1401.40лв. Съгласно чл. 86, ал. 1 от ЗДДС регистрирано лице, за което данъкът е станал изискуем, е длъжно да го начисли, като: 1. издаде данъчен документ, в който посочи данъка на отделен ред; 2. включи размера на данъка при определяне на резултата за съответния данъчен период в справка - декларацията по чл. 125 за този данъчен период - задължения по начисляването, които са останали неизпълнени за посочения период и в хипотезата на чл. 102, ал. 3, т. 1 от ЗДДС. Поради това правилно наказващият орган е приел, че за данъчен период от 01.06.2021 г. до 30.06.2021 г. жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение, самостоятелно от останалите нарушения от същия вид. Неправилно обаче според Съда наказващият орган е ангажирал обективната отговорност на жалбоподателя, като го е санкционирал същия по чл. 180, ал. 2 във вр. с ал. 1 от ЗДДС, тъй като не отчел всички предпоставки за приложение на привилегирования състав по чл. 180, ал. 3 от ЗДДС. В тази насока следва да бъдат споделени направените още с жалбата доводи. Съгласно чл. 180 ал. 4 от ЗДДС, при нарушение по ал. 1, когато регистрираното лице е начислило данъка в срок до 18 месеца от края на месеца, в който данъка е следвало да бъде начислен, глобата, съответно имуществената санкция, е в размер на 10 на сто от данъка, но не по-малко от 400 лева, В случая данъка е следвало да бъде начислен за данъчен период 01.06.2021 г. - 30.06.2021 г., но е бил начислен за данъчен период м. март 2022г. г., така както е посочил и наказващия орган в НП, поради което следва да се приеме, че ДДС е начислен в рамките на 18-месечния период по ал. 4 на чл. 180 от ЗДДС. Налага се извода, че е приложима тази разпоредба, тъй като са налице всички предпоставки и същата е по-благоприятна за нарушителя. Десет процента от неначисления данък се равняват на 140.14 лв., който размер е под минимално определения със санкционна норма на чл. 180, ал. 4 от ЗДДС размер от 400 лева. Следователно санкцията за това нарушение следва да бъде в определения от закона минимален размер от 400 лева. Не може да се сподели становището на наказващия орган, изразено чрез на процесуалния представител в смисъл, ч е не може да бъде приложен привилегирования състав. Този довод не съответства на идеята на закона, а също и установената съдебна практика, съгласно която ал. 3 и 4 на чл. 180 от ЗДДС се прилага освен в случаите, в което е извършено нарушение по ал. 1, също и в хипотезата на ал. 2, която също препраща към първата алинея на чл. 180 от ЗДДС / така напр. и Решение № 685/21.09.2022г. на Адм.С Пазарджик по к.н.а.х.д.№ 671/2022г. Следва да се отбележи, че случаят не е маловажен по смисъла на ЗАНН, с предвид засегнатите обществени отношения. С извършеното нарушение търговецът лишава Н А П от възможността своевременно да установи коректното изпълнение на задълженията си, свързани в крайна сметка с осигуряване на средства по държавния бюджет. Освен това самото нарушение е на формално извършване, като з а осъществяването му не изисква настъпване на вредни последици. Жалбоподателят претендира направените разноски за адвокат, в размер на 300лв., като в тази връзка е представен договор за уговореното и изплатено адвокатско възнаграждение в размер от 300лв. по настоящето дело. Съдът, като взе предвид фактическата и правна сложност на делото и на основание чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ счита, че в полза на наказващия орган следва да се присъди възнаграждение за на юрисконсулт в размер на 80 лв. На основание чл. 144 АПК, в случая субсидиарно приложение следва да намерят правилата на ГПК, доколкото се изменя обжалваното наказателно постановление в частта на размера на наложената санкция. В този смисъл разноските следва да се присъдят по съразмерност съответно на намаляването на размера на санкцията.При корекция на санкцията от 1401.40 на 400лв., на НАП София жалбоподателят дължи 22.83лв., докато наказващият орган дължи на жалбоподателя сумата от 224. 38 лв..Така по компенсация НАП следва да заплати на жалбоподателя сумата от 211.55лв. разноски. Воден от горното, Пазарджишкият районен съд