Решение № 38103 от 17.11.2025 г. на Административен съд - София-град по дело № 1066/2025 г.

Административен съд - София-градII Отделение17.11.2025 г.докладчик Мая Сукнарова

Диспозитив

ОТМЕНЯ по жалба на „ЕПИН Секюрити“ ЕООД с [ЕИК] заповед № 3286з-4167/13.11.2024 г. на директора на Главна дирекция „Национална полиция“. Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен съд. Съдия:

Мотиви

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл.49, ал.3 от Закона за частната охранителна дейност (ЗЧОД). Образувано е по жалба от „ЕПИН Секюрити“ ЕООД с [ЕИК] и седалище и адрес на управление в [населено място], подадена чрез упълномощения процесуален представител адв. Н. К., срещу заповед № 3286з-4167/13.11.2024 г. на директора на Главна дирекция „Национална полиция“. С нея на основание чл.49, ал.1, т.2 във вр. с чл.47, т.5, б.„а” от ЗЧОД и чл.41, ал.4 от ЗМВР са отнети лиценз № З/02-702/25.07.2022 г. по чл.5, ал.1, т.2 от ЗЧОД за охрана на имуществото на физически или юридически лица на територията на цялата страна и лиценз № З/02-824/14.06.2023 г. по чл.5, ал.1, т.3 от ЗЧОД за сигнално-охранителна дейност на територията на цялата страна. С жалбата се твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразна като издадена при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и в несъответствие с неговата цел. Същата била немотивирана. Дружеството не било уведомено за започване на административното производство по отнемане на лиценз. Подаденото от жалбоподателя възражение не било обсъдено от административния орган. Послужилата като правно основание за издаване на заповедта разпоредба на чл.49, ал.1, т.2 във вр. с чл.47, т.5, б.„а” от ЗЧОД не съответствала на описаната в акта фактическа обстановка. Посочено е, че едноличен собственик на капитала на „ЕПИН Секюрити“ ЕООД, считано от 06.08.2024 г. е В.-М. В. В., като към този момент дружеството разполагало с лицензите за извършване на охранителна дейност. Освен това новият собственик нямало откъде да знае, че Д. С. С. е бил осъждан, поради което останал управител на „ЕПИН Секюрити“ ЕООД. Изложени са също и съображения, че със забавянето на процедурата по отнемане на лицензите било осъществено нарушение на принципа на защита на оправданите правни очаквания. Твърди се също, че органът е трябвало да изследва въпроса има ли и какви са изпълняваните от „ЕПИН Секюрити“ ЕООД договори за осъществяване на охранителна дейност. Неизследването на този въпрос препятствало възможността за извършване на преценката по чл.6, ал.5 от АПК относно спазване на принципа на съразмерност. С това се обосновава твърдението за несъответствие на оспорения административен акт с целта на закона. По тези съображения жалбоподателят иска обжалваната заповед да бъде отменена. Ответникът – директорът на Главна дирекция „Национална полиция“ (ГДНП) не се ангажира със становище по жалбата. Административен съд – София град, второ отделение, 30-и състав, намира жалбата като подадена от надлежна страна, при наличие на правен интерес, срещу подлежащ на обжалване административен акт и в законоустановения преклузивен срок по чл.149, ал.1 от АПК за процесуално допустима. По делото е представена разписка, видно от която дружеството-жалбоподател е уведомено за издадената заповед, чрез упълномощен представител с приложено към разписката пълномощно, на 08.01.2025 г., а жалбата срещу тази заповед е подадена на 21.01.2025 г., за което са представени доказателства с молба от 06.03.2025 г. в изпълнение на дадените от съда с разпореждане [номер]/10.02.2025 г. указания. Разгледана по същество, жалбата е и основателна. От данните по делото се установява следното: Жалбоподателят „ЕПИН Секюрити“ ЕООД е търговско дружество, регистрирано на 13.07.2022 г., с предмет на дейност: всяка охранителна дейност регламентирана в ЗЧОД, след лицензиране, както и всякаква друга дейност незабранена от законодателството. На дружеството са издадени два лиценза: лиценз № З/02-702/25.07.2022 г. по чл.5, ал.1, т.2 от ЗЧОД за охрана на имуществото на физически или юридически лица на територията на цялата страна и лиценз № З/02-824/14.06.2023 г. по чл.5, ал.1, т.3 от ЗЧОД за сигнално-охранителна дейност на територията на цялата страна. На 15.04.2024 г. по партидата на дружеството в Търговския регистър е вписано прехвърляне на капитала на дружеството от С. Т. Д. на Д. С. С.. Отбелязано е, че основанието за вписване е възникнало на 08.04.2024 г. На 02.05.2024 г. е направена справка за съдимост на Д. С. С. с [ЕГН] като едноличен собственик на капитала на „ЕПИН Секюрити“ ЕООД, при която е установено, че същият е осъждан за умишлено престъпление от общ характер по НОХД № 176/2007 г. на Военен съд – Пловдив. С присъда № 176 от 09.11.2007 г. на основание чл.343б, ал.1, вр. чл.55, ал.1, т.2, б.„б”, предл.1 от Наказателния кодекс му е наложено наказание пробация за срок от осем месеца и лишаване от право да управлява МПС за същия срок. Присъдата е потвърдена с решение № 181/27.12.2007 г. по ВНОХД № 181/2007 г. на Военно-апелативен съд – София. Решението е оставено в сила с решение № 179/01.04.2008 г. по КНОХД № 113/2008 г. на Върховния касационен съд. Присъдата е влязла в законна сила на 01.04.2008 г. Наказанието е изтърпяно на 20.12.2008 г. Реабилитация по чл.88а от НК е настъпила на 21.12.2010 г. На 06.08.2024 г. по партидата на дружеството в Търговския регистър е вписано прехвърляне на капитала на дружеството от Д. С. С. на В.-М. В. В.. Отбелязано е, че основанието за вписване е възникнало на 31.07.2024 г. Д. С. С. е останал управител на „ЕПИН Секюрити“ ЕООД до 20.11.2024 г., когато същият е заличен като управител на дружеството. След тази дата и към настоящия момент управител на „ЕПИН Секюрити“ ЕООД е В.-М. В. В.. На 16.08.2024 г. е издадена докладна записка за започване на административно производство по отнемане на издадените на жалбоподателя лицензи. На същата дата (16.08.2024 г.) на „ЕПИН Секюрити“ ЕООД е изпратено уведомление по чл.26, ал.1 от АПК за започване на процедурата. Съобщението е изпратено с писмо с обратна разписка, но върнато с отбелязване „непотърсено”. На 16.09.2024 г. с докладна записка е предложено на жалбоподателя да бъде изпратено повторно уведомление за стартиране на административната процедура. На 08.10.2024 г. това съобщение също се е върнало като непотърсено. На 28.10.2024 г. въз основа на докладна записка съобщението до „ЕПИН Секюрити“ ЕООД е обявено на интернет страницата на ГДНП. Съобщението е редовно връчено на Д. С. на 11.11.2024 г. На 13.11.2024 г. е взето решение от „ЕПИН Секюрити“ ЕООД за промяна на адреса на управление на дружеството, като управител на дружеството е вписан новият собственик на капитала В.-М. В. В.. На 13.11.2024 г. с докладна записка е направено предложение за издаване на заповед за отнемане на лицензите на дружеството. Оспорената заповед № 3286з-4167 е издадена на 13.11.2024 г. от директора на Главна дирекция „Национална полиция“. С нея на основание чл.49, ал.1, т.2 във вр. с чл.47, т.5, б.„а” от ЗЧОД и чл.41, ал.4 от ЗМВР са отнети лиценз № З/02-702/25.07.2022 г. по чл.5, ал.1, т.2 от ЗЧОД за охрана на имуществото на физически или юридически лица на територията на цялата страна и лиценз № З/02-824/14.06.2023 г. по чл.5, ал.1, т.3 от ЗЧОД за сигнално-охранителна дейност на територията на цялата страна. На 15.11.2024 г. от „ЕПИН Секюрити“ ЕООД е подадено възражение. На 21.11.2024 г. е подадена декларация от „ЕПИН Секюрити“ ЕООД, с която са заявени вписани промени в обстоятелствата, състоящи се в промяна на управителя на дружеството и адреса на управление на дружеството. Като управител на дружеството е вписан В.-М. В. В.. Заповедта, както вече беше отбелязано е редовно връчена на упълномощен представител на дружеството на 08.01.2025 г. При тези данни и след като извърши дължимата на основание чл.168, ал.1 от АПК проверка за законосъобразност на оспорения акт на всички основания по чл.146 от АПК, съдът приема от правна страна следното: Оспорената заповед за отнемане на лиценз за извършване на частна охранителна дейност е издадена от компетентен административен орган - директорът на Главна дирекция „Национална полиция“, съгласно чл.49, ал.1 във вр. с чл.40 от ЗЧОД. При издаването на административния акт е спазена предписаната от закона писмена форма, като в акта, противно на твърденията на жалбоподателя, се съдържат фактическите и правни основания за издаването му. Изрично в заповедта са посочени мотивите за издаването ѝ, а именно, че Д. С. С. като едноличен собственик на капитала и управител на „ЕПИН Секюрити” ЕООД е осъждан за умишлено престъпление от общ характер, независимо от реабилитацията. Заповедта обаче е издадена при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Дружеството не е било надлежно уведомено за стартиране на процедурата по отнемане на лиценз. Разпоредбата на чл.18а от АПК съдържа начините и последователността на действията при уведомяване на страните в административния и съдебния процес. Съгласно ал.8 на чл.18а от АПК, когато съобщаването не може да бъде извършено по реда на ал.1–6, то се извършва чрез връчване на последния адрес, посочен от страната, или при липса на такъв – на адреса, на който страната е получавала съобщения или е била призована за последен път в производството. Когато няма адрес, който страната е посочила или на който е получавала съобщения или е била призовавана, на страната се връчват съобщения: 1. за граждани – по настоящия адрес, а при липса на такъв или когато не могат да бъдат намерени на този адрес – по постоянния адрес; ако и по постоянен адрес няма кой да получи съобщението, се връчва по месторабота; 2. за организации – ако са вписани в нормативно уреден регистър – на вписания в регистъра адрес. Според ал.9 на посочения текст, когато страната не може да бъде намерена на адреса и не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението, съобщаването се извършва чрез залепване на уведомление на вратата или на пощенската кутия, а когато до тях не е осигурен достъп – на входната врата или на видно място около нея. Когато има достъп до пощенската кутия, съобщението се пуска и в нея. В съобщението се посочва, че документите или книжата са оставени в канцеларията на органа или на съда и могат да се получат в едноседмичен срок. Документите или книжата се смятат за връчени с изтичането на срока за получаването им от канцеларията на органа или на съда. При изпълнение на така създадената от законодателя последователност на начините на уведомяване като последна е дадената с ал.10 на чл.18а от АПК възможност, според която, когато съобщаването в производството пред административния орган не може да бъде извършено по реда на предходните алинеи, съобщението се поставя на таблото за обявления или в Интернет страницата на съответния орган за срок, не по-кратък от 7 дни, след изтичането на който съобщението се смята за връчено. В случая се установява, че след като уведомлението по чл.26, ал.1 от АПК за започване на административното производство е изпратено два пъти последователно на адреса на управление на дружеството, откъдето същото се е върнало с отбелязване, че е непотърсено и при положение, че в Търговския регистър не се съдържат данни за адрес на електронна поща, телефон или факс, на който дружеството да бъде уведомено, вместо да пристъпи към уведомяване по реда на чл.18а, ал.9 от АПК чрез залепване на съобщението на входната врата или на пощенската кутия, а при липса на достъп – на входната врата или на видно място около нея, административният орган е пристъпил към качване на съобщението на интернет страницата му. След като все пак съобщението е надлежно връчено на управителя на „ЕПИН Секюрити” ЕООД на 11.11.2024 г., с което на жалбоподателя е дадена възможност да подаде възражение и да представи доказателства в подкрепа на становището си в 7-дневен срок от получаването му, органът се е произнесъл два дни по-късно, а именно на 13.11.2024 г. С това съдът приема, че е извършено и друго нарушение на административнопроизводствените правила. Посочените нарушения са от категорията на съществените, тъй като допускането им пряко рефлектира върху правото на защита на страна, спрямо която е започнало административно производство по издаване на административен акт, с който пряко и непосредствено се засягат негови права и интереси. Изложеното дотук налага оспорената заповед като незаконосъобразна да бъде отменена. Водим от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд – София град, второ отделение1 30-и състав,

Цитирани разпоредби

20