Решение № 5255 от 24.9.2024 г. на Софийски градски съд по дело № 9972/2024 г.

Производството е по реда на чл. 435 – чл. 438 от ГПК. Образувано е по жалба с вх. № 7119 от 24.05.2024 год. на длъжника „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК 831609046 срещу разпореждане от 18.06.2024 г. по изпълнително дело № 20249240401515 по описа на частен съдебен изпълнител Г.К., с рег. № 924 на КЧСИ, с което е оставено без уважение възражение с вх. № 7119 от 05.06.2024 г. на длъжника „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД относно намаляване на адвокатското възнаграждение и преизчисляване на таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ. Жалбоподателят поддържа, че претендираният от взискателите адвокатски хонорар бил в размер, надхвърлящ минимално установения такъв в Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Претендиранато адвокатско възнаграждение било прекомерно, тъй като не съответствало на фактическата и правна сложност на делото. Извършените по делото процесуални действия не били необичайни – те се изразявали единствено в подаването на молба за образуване на изпълнително дело и посочване на изпълнителен способ. В този смисъл нормата на чл. 10, т. 2 от Наредбата била неприложима и в разглеждания случай адвокатското възнаграждение трябвало да бъде намалено до сумата от 200 лв. Таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ следвало също да бъде преизчислена като бъде съответно намалена при отчитане на законовоопределените размери. При определянето й не следвало да се включват разноските по изпълнението, тъй като материалният интерес, върху който се начислявала същата, бил само присъденото вземане по изпълнителния лист. Претендира разноски. Постъпили са писмени възражения от взискателите, чрез адвокат И.-А.Ч.Н.. Считат, че жалбата следва да бъде оставена без уважение. Поддържа, че определеното възнаграждение съответствало на предвидения минимум по Наредба № 1/2004 г., като към същото било начислено и ДДС. В мотивите си по чл. 436, ал. 3 ГПК частният съдебен изпълнител заявява, че жалбата е допустима, но неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Софийският градски съд, след като взе предвид доводите на страните, мотивите на частния съдебен изпълнител и прецени данните по делото, приема за установено следното от фактическа страна: Изпълнително дело № 20249240401515 по описа на частен съдебен изпълнител Г.К., с рег. № 924 на КЧСИ, е било образувана по молба от 21.05.2024 г. на взискателите Б.А.Х., С.А.Х.-В. и А.-М.А.Х. /в качеството им на наследници на А.Х.Х., починал на 27.09.2021 г./, въз основа на изпълнителен лист от 05.03.2020 г., издаден в полза на А.Х.Х. срещу „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД за сумата от 900 лв. – разноски по гр. д. № 13241/2018 г. на СГС. Поискано е с молбата налагането на запор върху банковите сметки на длъжника, възбрана върху недвижими имоти, запор върху МПС-та, насрочване на опис, както и извършването на други действия по реда на чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ. Изпратено е запорно съобщение до Централна кооперативна банка АД въз основа на разпореждане на ЧСИ от 29.05.2024 г. На 30.05.2024 г. на длъжника била надлежно връчена покана за доброволно изпълнение, като на същия ден 30.05.2024 г. е извършено плащане от страна на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД на сумата в размер на 1 925.52 лв. с платежен документ с УИН BORD06158675 – л. 20. Своевременно – на 05.06.2024 г. длъжникът „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД е подал молба до съдебния изпълнител, с която е поискал на основание чл. 78, ал. 5 ГПК да бъде намален поради прекомерност размерът на разноските на взискателите за адвокатско възнаграждение до 200 лв., както и да бъде намален размера на пропорционалната такса по т. 26 ТТРЗЧСИ. Искането е било оставено без уважение с обжалваното разпореждане от 18.06.2024 г., връчено на длъжника на 20.06.2024 г. Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 436, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител /чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК/, поради което се явява процесуално допустима. Жалбата е частично ОСНОВАТЕЛНА. Разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК предвижда, че при прекомерност на заплатеното от страната възнаграждение за адвокат, съдът може да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 ЗА. Според т. 6 от Тълкувателно решение № 2/2013 г. по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС, взискателят прави разноски по образуването на изпълнителното дело, по осъществяването на изпълнителния способ, постъпленията от който се разпределят, по осъществяването на други изпълнителни способи, както и разноски за възнаграждение на един адвокат, от които /при възражение на длъжника или от някой от присъединените кредитори/ се признава тази част, която съответства на действителната и правна сложност на изпълнителното дело с оглед различната роля на адвоката при възлагането на изпълнението на държавен съдебен изпълнител, който няма право да определя изпълнителния способ; и ролята на адвоката при възлагането на изпълнението на частен съдебен изпълнител, комуто може да е възложено да определя изпълнителния способ. За адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА е достатъчно да е представен договор за правна защита и съдействие, в който да е посочено, че упълномощеният адвокат оказва безплатна правна помощ на някое от основанията по т. 1-3 на чл. 38, ал. 1 ЗА. Правилото, залегнало в чл. 78 ГПК е, че на страната се дължат направените разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, като се имат предвид действително направените разноски, а не бъдещи или уговорени такива. В разглеждания случай молбата за образуване на процесното изпълнително дело е била подадени от взискателите чрез адвокат, за чиято представителна власт са ангажирани надлежни доказателства, както и такива, че предоставената правна помощ е била договорена като безвъзмездна на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА. Съобразно разпоредбата на чл. 38, ал. 2, изр. 2 ЗА, при безплатна правна помощ възнаграждението на адвоката се определя от съда. Видно от представения по изпълнителното дело пълномощни и договори за правна защита и съдействие /л. 5-10 от изпълнителното производство/ се установява, че взискателите по изпълнителното дело са представлявани от адвокат И.-А.Ч.Н., като в договорите за правна защита и съдействие е посочено, че са сключени при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата – в хипотезата на безплатна адвокатска помощ и съдействие на материално затруднено лице. Съобразно чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г., минималният размер на възнаграждението за образуване на изпълнителното дело е 200 лв., а съгласно чл. 10, т. 2 от Наредбата, минималният размер на адвокатското възнаграждение за процесуално представителството, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания е 1/2 от съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2, като дължимостта на възнаграждението е предпоставено от осъществяване на процесуална защита, изразяваща се в извършването на действия по изпълнителното дело, различни от подаване на молба за образуване на изпълнително производство. Длъжникът е погасил всички дължими суми в срока за доброволно изпълнение. Съгласно чл. 428, ал. 1 ГПК съдебният изпълнител е длъжен да покани длъжника да изпълни доброволно задължението си в двуседмичен срок. На длъжника не е предоставена възможност за заплащането доброволно на сумите в законоустановения срок, като поканата за доброволно изпълнение е връчена на длъжника след налагането на запор на вземания на длъжника по банковите му сметки. Съгласно чл. 428, ал. 1 ГПК съдебният изпълнител е длъжен да покани длъжника да изпълни доброволно задължението си в двуседмичен срок. В този смисъл настоящият съдебен състав приема, че длъжникът не следва да носи отговорност за заплащане на направени от взискателя разноски за възнаграждение по чл. 10, т. 2 от Наредбата. Отделно с Решение на Съда на ЕС от 25.01.2024г. по дело С-438/22 е прието, че член 101, параграф ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че Наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи, както и, че национална уредба, съгласно която адвокатът и неговият клиент не могат да уговорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба от съсловна организация като Висшия адвокатски съвет, и от друга съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията. Следователно, размерите посочени в Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минимални размери не са обвързващи за съда. Действително взискателите са трима, но всички те са представлявани от един адвокат по издаден в полза на наследодателя им един изпълнителен лист за разноски. В случая адв. И.-А.Н. е упражнявал права по защита на един общ интерес за удовлетворяване на вземането по издадения изпълнителен лист. Осъществената съвместна защита на взискателите от един и същ адвокат и осъщественото процесуално представителство, изразяващо се единствено в подаване на една съвместна молба от взискателите за образуване на изпълнително дело, предполагат уговаряне и заплащане само на едно адвокатско възнаграждение, поради което и възнаграждението по чл. 38, ал. 2 ЗА следва да бъде едно общо. Адвокатското възнаграждение в размер на 200 лв. /без ДДС/ отговаря на положения труд от адвоката, изразяващ се единствено в подаване на молба за образуване на изпълнителното дело, с която са поискани изпълнителни способи /посочването на изпълнителен способ в тази молба не следва да се третира като отделно действие по защита, доколкото това е неин реквизит съгласно чл. 426, ал. 2 ГПК/. Непоискването на изпълнителен способ в молбата за образуване на изпълнителното дело представлява нередовност /виж чл. 426, ал. 3 вр. с чл. 129 ГПК, както и разясненията по т. 10 от Тълкувателно решение № 2/2013 год. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 год., ОСГТК/. Взискателят има право на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 240 лв., доколкото са представени доказателства, че упълномощеният адвокат е регистриран по ЗДДС. За регистрираните по ЗДДС адвокати дължимият данък върху добавената стойност се начислява върху възнагражденията по тази наредба и се счита за неразделна част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение, като се дължи съобразно разпоредбите на Закона за данъка върху добавената стойност. Адв. И.-А.Н. е регистриран по ЗДДС, видно от представения документ за регистрация по ЗДДС – л. 11 от изпълнителното производство. Ето защо обжалваното постановление, с което в тежест на длъжника е възложена сума за адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ за горницата над 240 лв. следва да бъде отменено. Такси по изпълнението се събират за извършването на изпълнителни и други действия, като техният размер и вид са определени в ТТРЗЧСИ – чл. 78 ЗЧСИ. За събирането на таксите по изпълнението частният съдебен изпълнител следва да изготви сметка, която се връчва на задълженото лице и в която се посочват разпоредбите, въз основа на които се дължат таксите, материалният интерес при пропорционалната такса, сумите на дължимите такси и допълнителни разноски, размерът на получената предплата и последиците при неплащане – чл. 79 ЗЧСИ. Обикновените такси по изпълнението се събират само за действия, изрично посочени в тарифата /чл. 82 ЗЧСИ/, а пропорционалните такси се събират в процент според материалния интерес /чл. 83 ЗЧСИ/. Разпоредбата на т. 26 ТТРЗЧСИ ясно сочи, че пропорционалната такса се събира върху събраната сума. Под „парично вземане“ по смисъла на посочената норма се разбира само вземането, което е предмет на изпълнителния лист, а не и таксите и разноските по самото изпълнително дело, върху които такса по т. 26 ТТРЗЧСИ не се дължи. Следователно в разглеждания случай дължимият размер на пропорционалната такса възлиза на 108 лв. с ДДС съгласно т. 26, б. „б“ ТТРЗЧСИ /определен на база материален интерес от 900 лв./ Ето защо обжалваното постановление, с което в тежест на длъжника са възложени в тежест на длъжника суми за адвокатско възнаграждение за горницата над 240 лв. и, с което не е направено преизчислението на таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ, която следва да бъде в размер на 108 лв., следва да бъде отменено. Искането в останалата за част за намаляване на адвокатското възнаграждение до сумата от 200 лв. ще се остави без уважение, като неоснователно. Искането на жалбоподателя за присъждане на разноски е неоснователно. Съдът намира, че разноски в производство по спор относно разноските в изпълнителното производство не следва да се присъждат, тъй като предмет на обжалване са действията на ЧСИ и когато същите се окажат незаконосъобразни, отговорността за това не може да бъде възлагана на взискателя. Предвид изложените съображения, съдът