Решение № 25131 от 23.7.2025 г. на Административен съд - София-град по дело № 3871/2025 г.

Производството е по реда на чл. 145-чл. 178 от Административно-процесуалния кодекс (АПК) и чл. 87 вр. чл. 75, ал. 1, т. 2 вр. чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т. 4 вр. чл. 9 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ). Образувано е по жалба на М. Р. И., [ЛНЧ], гражданин на Бангладеш, с адрес: [населено място], [улица], [жк], против Решение № 2645/20.03.2025г. на Председателя на ДАБ при МС, с което му е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен режим.С жалбата се иска отмяна на решението като незаконосъобразно, неправилно и необосновано.Изложени са доводи за нарушения на процедурните правила, като не са обсъдени и анализирани всички факти и обстоятелства, чрез които да бъде установена обективната истина в нейната цялост, но които са от съществено значение, за да се прецени необходимостта да му бъде предоставена търсената закрила. Твърди се, че по този начин административният орган е нарушил нормите на чл. 35 от АПК и чл. 75, ал. 2 от ЗУБ за изясняване на обстоятелствата и обсъждане на представените от жалбоподателят обяснения.От съда се иска да отмени оспореното решение и да върне преписката за ново разглеждане със задължителни указания по прилагане на закона.В съдебно заседание, жалбоподателят редовно призован се явява лично и с адв. В. от САК, като поддържа депозираната жалба, като твърди, че не е емигрант по икономически причини.Депозирани са писмени бележки по същество на спора от адв.В. от САК. Ответникът – Председателят на Държавната агенция за бежанците при МС, редовно уведомен, не се явява, не се представлява.Депозирани са писмени бележки по същество на спора. Софийска градска прокуратура, редовно уведомена, се представлява от прокурор К., който изразява становище, че жалбата е основателна. По фактите: Подадена е молба за предоставяне на международна закрила с вх. №ПМЗ-ОК- 128/23.10.2024 г. на РПЦ - София, до председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет (ДАБ-МС) от М. РАЙСУЛ(собствено име)И. (фамилно име), от мъжки пол, роден на [дата]. в [населено място], Бангладеш, гражданин на Бангладеш, етническа принадлежност-бангладешец, религиозна принадлежност: мюсюлманин - сунит, семейно положение - неженен, [ЛНЧ]. Личните му данни са установени въз основа на подписана декларация по чл. 30, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, тъй като той не е представил документи, които да удостоверяват неговата самоличност.Посочената по-горе молба е последваща по смисъла на § 1, т. 6 от Допълнителните разпоредби на ЗУБ. Предходните административни производства по реда на ЗУБ са приключили с влезли в сила административни решения, след като са били потвърдени от съответните съдебни инстанции.По предходната молба за международна закрила, подадена от чужденеца на 12.01.2017г., интервюиращият орган на ДАБ-МС е излязъл с решение № УП-ОК 4/20.01.2017г. с което е отхвърлил молбата за статут на бежанец и за хуманитарен статут на чуждия гражданин. М.И. е обжалвал издадения му административен акт и с решение № 977 от 16.02.2018г. Административен съд София-град е отменил решението на интервюиращ орган на ДАБ-МС и е върнал преписката за нова разглеждане в производство по общия ред.Съгласно съдебните указания с бангладешкия гражданин е проведено ново интервю.С решение № 1725/04.07.2018 г. на председателя на ДАБ-МС, на молителя е отказано да му бъде предоставен статут на бежанец и хуманитарен статут. Решението е връчено лично на 11.07.2018г.Издаденият административен акт е обжалван пред Административен съд - София-град, който с решение № 6339 от 02.11.2018г., постановено по адм. дело №7689/2018г. е отхвърлил жалбата на М. РАЙСУЛ И..Постановеното решение от АССГ е потвърдено от ВАС с решение №13475 постановено по адм. дело № 15503/2018г.Чужденецът е подал последваща молба за предоставяне на международна закрила peг. № УП19512/24.09.2024г. Към нея той е приложил 23 страници на английски и бенгалски език, сред които доклад за ситуацията в Бангладеш, изготвен от Комисията човешките права на ООН от 16 август 2024 г., писмо от политическа партия, извадки от онлайн средства за масова комуникация, както и ръкописни писма на бенгалски език.С решение № 29-ОК от 08.10.2024г. подадената последваща молба е допусната до производство за предоставяне на международна закрила, като е преценено, че са представени писмени доказателства, които не са разглеждани в предходното производство и следва да се анализират и изяснят в рамките на лично интервю.На 12.12.2024г. с М. РАЙСУЛ И. е проведено интервю във връзка с подадената от него молба за предоставяне на международна закрила с вх. № ПМЗ-ОК- 128/23.10.2024 г. на РПЦ - София. В него кандидата заявява, че е напуснал държавата си по произход нелегално за [държава] през месец март 2015г.Съобщава, че там е останал два-три месеца, след което е преминал през територията на [държава], [държава] и [държава]. Твърди, че в [държава] е останал 20 дни, в [държава] 15 дни, а в [държава] - около месец.Посочва, че след [държава] е преминал на територията на [държава], където се е установил за период от два месеца и половина.Твърди, че в нито една от четирите държави не е правил опит да легализира престоя си.Обяснява, че в [държава] е влязъл незаконно и от пристигането си тук не е напускал страната.Посочва още, че това е първата му молба за международна закрила в [държава] и че не е подавал такава в друга държава.В проведеното първо интервю с peг. №УП19512/13.01.2017г., чуждият гражданин е мотивирал молбата си за международна закрила с проблемите си с представителите на противниковата партия „Алами лига". М. РАЙСУЛ И. разказал, че е имал проблеми заради своята подкрепа за партия БНП - (Бангладешка националистическа партия).Съобщил е, че от девети клас е поддържал партията, а по-късно получил и членска карта.Отбелязал е, че през месец май 2015 г. е бил бит от привърженици на „Алами лига". В интервю с peг. № УП 19512 от 13.03.2018 г. твърди, че от 2007 г. се занимава с политическа дейност, а е активен член на партията си от 2009г.В хода на административното производство като писмени доказателства М. РАЙСУЛ И. е представил фотокопия на медицински документ и на писмо от БНП - (Бангладешка националистическа партия).При провеждане на интервюто с peг. №УП19512/12.12.2024 г. молителят разказва, че ситуацията в Бангладеш е трудна, убиват се хора и много изчезват, поради което дори синът на президента на БНП, смята да напусне страната и да се установи в [населено място], Великобритания. Заявява, че заради „Алами лига" привържениците на БНП не могат да живеят по домовете си и им се налага да бягат.Съобщава също, че през месец септември 2024 г. баща му е получил писмо с парче плат, което е счел като заплаха за живота на сина си.Твърди, че баща му е получавал заплахи и по телефона.Посочва, че от 2014 г. цялото му семейство се е преместило да живее в [населено място], където живеят нормално и нямат политически проблеми.Пояснява, че за няколко дни той също и живял там преди да напусне страната.По думите му към момента в страната му на произход живеят родителите му един брат и една сестра.Изтъква, че подкрепящи „Алами лига" са го нападнали пръчки и са го набили, заради което е лежал в болница 25 дни. След излизането си оттам къщата им в [населено място] е била обкръжена от привърженици на „Алами лига" и семейството му са били заплашени, че ако не напуснат ще бъдат убити.Допълва, че след това му е била връчена призовка, която също е била подновяване всеки месец. Споделя, че с документа, който е подновявал няма достъп до медицинска помощ и не може дори да посещава болница. Декларира, че е подал нова молба за международна закрила, тъй като от имиграционните власти му казали, че ще бъде върнат обратно в Бангладеш. По думите му той не иска това, защото само през месец август и септември 2024 г. Алами лига са убили 2000 човека и ако той се завърне в страната си на произход със сигурност ще бъде убит.В хода на интервюто М. РАЙСУЛ И. заявява, че че не е имал проблеми основани на етническата му принадлежност и изповяданата от него религия в държавата му по произход.Твърди, че не е бил арестуван, съден или осъждан. Добавя, че е получавал заплахи само от членове на Алами лига. Допълва, че е бил жертва на насилие само веднъж, когато е бит от привърженици на противниковата партия.В хода на административното производство като писмени доказателства М. РАЙСУЛ И. е представил фотокопия на страници от печатни издания и информационни агенции от юли - август 2024 г. Първоначално пред българските власти, видно от молба с вх. №105400-3819/25.10.2016 г. на Дирекция „Миграция“, МВР се е представил с имената – Р. А., [държава].По административната преписка е приобщена справка от Дирекция „Международна дейност“ на ДА–МС, с вх. № МД-02- 55/24.01.2025 г. Със становище рег. №19512/21.02.2025г.на Г.Г. е предложено за чужденеца да се откаже представянето на предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут./л.34/ С оспореното решение №2645/20.03.2025г. на председателя на ДАБ на М. Р. И., на основание чл.8 и чл.9, вр. чл.75, ал.1, т.2 и т.4 ЗУБ е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут./л.11-17/ Извършен е анализ на обстановката в Бангладеш въз основа на приобщена към преписката справка на Дирекция „Международна дейност” при ДАБ-МС и в контекста на разширенията, дадени в решение на Съда на Европейския съюз (СЕС) от 17.02.2009 г. по дело С-465/07г. относно тълкуването на чл.15, б.”в” от Директива 2004/83/ЕО./л.14/ В хода на делото жалбоподателят представя удостоверение, че е избран за помощник организационен секретар на Националистическата селска партия на Бангладеш, клон от област Дака с дата 25.08.2016г./л.273/Представя и удостоверение от д-р. М. У., че през месец май 2015г. е бил нападнат и му са причинени различни телесни увреждания след което бил лекуван./л.281/ По допустимостта: Жалбата е процесуално допустима, като подадена срещу годен за оспорване административен акт, от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита и при спазване на 14 - дневния срок за съдебно обжалване, предвиден в чл. 84, ал. 3 от ЗУБ.Решението е връчено на жалбоподателят на 28.03.2025г./л.18/, а жалбата е депозирана на 03.04.2025г. чрез ДАБ. Жалбата по същество е неоснователна. Оспореният акт е издаден от компетентен административен орган съобразно правомощието на председателя на ДАБ по чл.48, ал.1, т.1 ЗУБ да предоставя, отказва, отнема или прекратява статут на бежанец и хуманитарен статут в [държава]. М. Р. И. е чужденец по § 1, т.1 от ДР на ЗУБ - не е български гражданин, не е гражданин на друга държава - членка на Европейския съюз, държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация [държава]. На М. Р. И. е разяснена и осигурена възможност да кандидатства за международна закрила, видно от подадената негова молба до председателя на ДАБ с искане по чл.59, ал.2 ЗУБ към властите на [държава] да му се предостави международна закрила. Производството за М. Р. И. се явява образувано с регистрирането на негова молба.Оспореното решение е издадено в производство по общия ред по глава шеста, раздел ІІІ ЗУБ, с което на основание чл.75, ал.1, т.2 и 4 ЗУБ на М. Р. И. е отказано предоставянето на статут на бежанец и на хуманитарен статут. Решение № 2645/20.03.2025г. е издадено в писмена форма – чл.9, ал.1 от Директива 2013/32/ЕС; мотивирано е с фактическите и правни основания за отхвърляне на молбата – чл.59, ал.1 и ал.2, т.4 АПК вр. чл.9, ал.2, изр.1 от Директива 2013/32/ЕС.Съгласно чл.75, ал.2, изр.1 ЗУБ са обсъдени, както личното положение на кандидата за международна закрила, така и ситуацията в държавата му по произход по § 1, т.9 от ДР на ЗУБ. Съгласно чл.8, ал.1 ЗУБ статут на бежанец в [държава] се предоставя на чужденец, който поради основателни притеснения от преследване, основани раса, религия, националност, политическо мнение и/или принадлежност към определена социална група, се намира извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. М. Р. И. не отговаря на законовите условия за признаване на статут на бежанец поради следното. В качеството му на гражданин на Бангладеш, който пребивава на територията на [държава], е чужденец – гражданин на трета държава, намиращ се извън държавата си по произход, чийто гражданин е съгласно чл.2, б.“д“ от Директива 2011/95/ЕС и член 1, раздел А