Решение № 16 от 3.3.2024 г. на Районен съд - Козлодуй по дело № 166/2023 г.

Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН. Образувано е по жалба на В. М. К., ЕГН: •••••••••• от гр.К., обл.В., ул.„ С. „ №••, с която е обжалвал наказателно постановление №22-0288-000714/21.10.2022г. на Началника на РУ - К., упълномощен със Заповед рег.№8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи. С наказателно постановление №22-0288-000714/21.10.2022г. на Началника на РУ - К., упълномощен със Заповед рег.№8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи на В. М. К. от гр.К., обл.В., на основание чл.53 от ЗАНН са наложени следните административни наказания – на основание чл.185 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 20.00 лева за нарушение на чл.70, ал.3 ЗДвП, по чл.183, ал.4, т.6 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 50.00 лева за нарушение на чл.104А от ЗДвП, на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 10.00 лева за нарушение на чл.137А, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 10.00 лева за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 ЗДвП. Наказанията на К. са наложени за това, че на 24.09.2022г., в 13.58 часа в гр.К., на ул.” Х.Б.” срещу училище „Св. К.М.” е управлявал собствения си лек автомобил – марка „ ••• „, модел „ 330 „, с ДК№ ••••, без включени дневни или къси светлини на автомобила през деня, като използва мобилен телефон по време на движение, без наличието на устройство позволяващо използването на телефона без участие на ръцете му, без да е поставил обезопасителен колан по време на движение, с който автомобила е оборудван.Отразено е, че водачът не представя контролен талон към МПС. С жалбата се оспорва издаденото наказателно постановление, като са наведени доводи за неговата неправилност, необоснованост и незаконосъобразност. В съдебно заседание процесуалния представител на жалбоподателя адв.М. С. от АК – Враца сочи, че НП е неоснователно и незаконосъобразно.Посочва, че в АУАН и НП не е посочено какво се има предвид под колона от автомобили.Счита, че по начина, по който е описано нарушението можело да се предположи, че с поведението си жалбоподателя е нарушил разпоредбата на чл.42, ал.2, т.2 от ЗДвП. В съдебно заседание са разпитани актосъставителят – Л.Ц.Б. и свидетелите – С.И.Д. и В. М. В., и доведения от жалбоподателя И.М.. От РУ на МВР – К. е постъпила административнонаказателната преписка, съдържаща писмени доказателства под опис. Съдът на база на събраните писмени и гласни доказателства намери за установена следната фактическа обстановка: полицейските служители – св. С.И.Д. и св. В. М. В. в изпълнение на служебните си задължения извършвали обход със служебния автомобил в гр.К., на 24.09.2022г., в 13.58 часа в гр.К., на ул.” Х.Б.” срещу училище „Св. К.М.” е управлявал собствения си лек автомобил – марка „ ••• „, модел „ 330 „, с ДК№ ••••, без включени дневни или къси светлини на автомобила през деня, като използва мобилен телефон по време на движение, без наличието на устройство позволяващо използването на телефона без участие на ръцете му, без да е поставил обезопасителен колан по време на движение, с който автомобила е оборудван.Отразено е, че водачът не представя контролен талон към МПС. На жалбоподателя бил съставен АУАН за тези констатации.В законоустановения срок е било издадено атакуваното наказателно постановление на Началника на РУ - К., упълномощен със Заповед рег.№8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи. НП е било връчено на 17.05.2023г. лично на В. К.. Горната фактическа обстановка се установява безпротиворечиво от писмените доказателства – материалите съдържащи се в административната преписка по обжалваното наказателно постановление и гласните доказателства чрез разпита на свидетелите. При безспорно установената фактическа обстановка, съда намира от правна страна следното: Жалбата против наказателното постановление е подадена чрез административно наказващия орган на 30.05.2023г., т.е. тя е подадена в срока п о чл.59 ал.2 от ЗАНН (обжалваното НП е връчено на жалбоподателя на 17.05.2023 г.), при което е процесуално допустима и от лице – наказаното лице, имащо правен интерес да инициира съдебен контрол за законосъобразност. Съдебният контрол включва проверка за законосъобразност на оспореното наказателно постановление както по наведените в жалбата доводи, така и на всички законови основания, включително и непосочени в жалбата. На първо място съда намира, че по делото е безспорно доказано обстоятелството, че акта за установяване на административно нарушение с бланков № 170049 от 24.09.22г. на жалбоподателя К. е съставен от полицейския служител на длъжност младши авто- контрольор К. Т. К. служител на РУ АЕЦ К. в ОДМВР Враца. Акта съставен от служителя на РУ АЕЦ К. К., въз основа на който е поставено началото на административно наказателното производство е съставен от компетентно лице. Съгласно чл. 189, ал.1 от ЗДвП актовете, с които се установяват нарушенията по този закон, се съставят от длъжностните лица на службите за контрол, предвидени в този закон. Пред съда е представена и приета като доказателство Заповед 8121з-1632 от 02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи, с която по т. 1.3.2 упълномощени да съставят АУАН са „Младши автоконрольори 11-1 степен” в ОДМВР и в техните териториални структурни звена. От показанията на свидетелите и от записа в акта безспорно се установява, че актосъставителя е заемал такава длъжност в РУ АЕЦ К. при ОДМВР Враца, поради което и е бил надлежно оправомощен да състави АУАН. На съда служебно е известно обстоятелството, че РУ АЕЦ К. е териториално структурно звено на ОДМВР Враца и територията на дейност обхваща гр.К., където се сочи, че са извършени нарушенията по ЗДвП. На следващо място, съдът намира за основателни и доказани възраженията на жалбоподателя за липсата на компетентност на издателя на обжалваното наказателно постановление във формата териториална. Наказателното постановление е издадено от Началника на РУ К. в ОДМВР Враца Б.Д.Б. на 21.10.2022г. упълномощен със Заповед 8121з- 1632 от 02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи. Съгласно чл.3.8. от същата заповед началниците от РУ при ОДМВР могат да издават наказателни постановления по ЗДвП, но само ако нарушенията са установени от служители при съответното РУ. По-горе съда изложи мотиви, че се доказа, че нарушението е установено и акт от актосъставителя К., който е служител на друго РУ. Предвид на това намира, че началника на РУ К. не е бил компетентен да издаде обжалваното НП по правилата на териториалната компетентност, което обуславя абсолютна нищожност на същото НП и налага отмяната му само на това основание. Същия не е съобразил нормата на чл.49 от ЗАНН, че когато сезираният административнонаказващ орган намери, че производството е от компетентност на друг орган, той го изпраща незабавно на този орган. По отношение сроковете по чл.34 от ЗАНН, съда намира че те са спазени формално, тъй като акта е съставен при установяване на нарушението на 24.09.2022 г., а доколкото в НП е записано, че е издадено на 21.10.2022 г., то съда намира, че срока по чл.34, ал.3 от ЗАНН е спазен. Прави впечатление факта, че НП е връчено на жалбоподателя на едва на 17.05.23г., което е почти една година след издаването му. По делото безспорно се установи, че от датата на нарушението и към настоящия момент жалбоподателя не е променял адреса си в гр.К.. Въпреки това, формално не са налице доказателства, че НП е съставено след срока по чл34, ал.3 от ЗАНН. Съда намира, че в административно наказателното производство е допуснато и друго съществено нарушение на чл. 43, ал.5 от ЗАНН, изразяващо се в нарушаване правото на водача въпреки отказа да подпише акта по чл.43, ал.2 от ЗАНН, съгласно чл.43, ал.5 от ЗАНН да му бъде връчен препис от него срещу разписка и да бъде уведомен писмено за правото му в 14-дневен срок да отправи предложение до наказващия орган за сключване на споразумение за приключване на административнонаказателното производство. Тази разпоредба е императивна след изменението на закона Доп. - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г. и гарантира правото на наказаното лице, а нарушаването на правата му всякога е съществено процесуално нарушение и основание за отмяна. Така според съда обжалваното наказателно постановление подлежи на отмяна само на процесуално основание като незаконосъобразно предвид изложените по-горе пороци и не следва да разгледа спора по същество. При този изход на спора на пълномощника на жалбоподателя адвокат М. С. се дължи адвокатско възнаграждение в минималния според наредбата размер от 400 лева. Водим от горното и на основание чл.63, ал.2 т.1 от ЗАНН, съдът