Решение № 119 от 2.9.2024 г. на Окръжен съд - Ямбол по дело № 201/2024 г.

Производството пред ЯОС е по реда на чл. 313 и сл. от НПК.

Постъпила е въззивна жалба от А. Д. Т. с ЕГН ••••••••••, живущ в гр. Ямбол, чрез адв. М. Б. от АК-Ямбол против Присъда № •••••, постановена по НЧХД № •••••г. по описа на Районен съд – Ямбол, с която подсъдимият Т. е признат за виновен в това, че на 19.10.2022 г. в гр. Ямбол, следобед в ж.к. „•••••••••••••••, е причинил на М. Д. Д. от гр. Ямбол разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, изразяващо се в лека телесна повреда, поради което и на основание чл.130, ал.1 от НК, му е наложено наказание ПРОБАЦИЯ, със следните пробационни мерки:

1. Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от ЕДНА ГОДИНА, изразяваща се в явяване и подписване на осъдения пред пробационен служител два пъти седмично, 2. Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от ЕДНА ГОДИНА, и 3. Безвъзмезден труд в полза на обществото 200 /двеста/ часа годишно за срок от ЕДНА ГОДИНА.

Подсъдимият А. Т., със снета по делото самоличност, е ПРИЗНАТ ЗА ВИНОВЕН И В ТОВА, ЧЕ по същото време и на същото място, е повредил противозаконно чужда движима вещ -входна врата на апартамент 114 на стойност 470 лв., чрез нанасяне на удар с водопроводен ключ, като случаят е маловажен, поради което и на основание чл.216, ал.4 вр. ал.1 от НК, му е наложено наказание ГЛОБА в размер на 150 /сто и петдесет/ лева.

На основание чл.23, ал.1 от НК, на подсъдимия А. Д. Т. е определено ЕДНО ОБЩО наказание ПРОБАЦИЯ, със следните пробационни мерки:

1. Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от ЕДНА ГОДИНА, изразяваща се в явяване и подписване на осъдения пред пробационен служител два пъти седмично, 2. Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от ЕДНА ГОДИНА, и 3. Безвъзмезден труд в полза на обществото 200 /двеста/ часа годишно за срок от ЕДНА ГОДИНА.

На основание чл.23, ал.3 от НК, е присъединено изцяло към така определеното общо наказание ПРОБАЦИЯ, наказанието ГЛОБА в размер на 150 /сто и петдесет/ лева.

Със същата атакувана присъда подс.А. Т. е осъден ДА ЗАПЛАТИ на гражданския ищец М. Д. от гр. Ямбол, обезщетение за неимуществени вреди в размер на 3000 лв., ведно със законната лихва, считано от 19.10.2022 г. до окончателното изплащане на сумата, като за разликата над 3000 лв. до размер на 4500 лв., съдът е отхвърлил гражданския иск като неоснователен и недоказан.

С оспорваната присъда подс.А. Т. е осъден ДА ЗАПЛАТИ на гражданския ищец М. Д. обезщетение за имуществени вреди в размер на 470 лв., ведно със законната лихва, считано от 19.10.2022 г. до окончателното изплащане на сумата, като за разликата над 470 лв. до размер на 500 лв., гражданския иск е отхвърлен като неоснователен и недоказан.

С оспорваната присъда подс. Т. е осъден ДА ЗАПЛАТИ направените по делото разноски в размер на 1115 лв. на частния тъжител М. Д., както и 170 лв. ДТ върху уважения размер на гражданските искове по сметката на ЯРС в приход на бюджета на съдебната власт.

Във въззивната жалба се сочи, че така постановената присъда е постановена при недоказана вина на подс. Т. и в противоречие със събраните доказателства по делото. Прави се искане въззивният съд да отмени обжалваната присъдата и да постанови нова такава, с която да признае подс. А. Т. за невиновен по повдигнатото му обвинение.

По делото е постъпило възражение от М. Д. Д. от гр. Ямбол, изготвено чрез повереника и - адв. Д. Д. от АК – Ямбол. Изразено е становище за неоснователност на въззивната жалба, както и за законосъобразност, обоснованост и справедливост на атакуваната първоинстанционна присъда. Настоява се ЯОС да остави без уважение депозираната въззивна жалба и да потвърди изцяло обжалваната присъда с присъждане на направените разноски пред въззивната инстанция.

В съдебно заседание въззивникът А. Т. участва лично и с редовно упълномощен защитник- адв. М. Б. от АК – Ямбол. Лично и чрез защитата се поддържа изцяло въззивната жалба на посочените основания. Защитникът твърди, че при анализа на доказателствата ЯРС е достигнал до неправилни изводи по отношение на виновността на подс. Т.. Навеждат се доводи, че решаващият съд не е преценил изложеното от полицейските служители, което кореспондира с показанията на съпругата на подсъдимия – свид. Т.а както и писмените доказателства по прокурорската преписка, приета и приложена към доказателствената съвкупност. Твърде се от защитата наличие на противоречие между приетата фактическа обстановка и анализираните доказателства. По отношение на увреждането на входната врата на жилището на пострадалата, защитата намира, че последната не се явява надлежно легитимирано лице, тъй като не са представени доказателства по делото, че пострадалата е собственик на апартамента като в тази връзка се излагат подробни съображения. Пледира се за постановяване на оправдателна присъда спрямо подс. Т.. В условията на евентуалност, ако съдът прецени, че първоинстанционната присъда е правилна, законосъобразна и обоснована, се пледира ЯОС да намали така наложеното наказание на шест месеца „Пробация“ с първите две задължителни пробационни мерки, а третата- отмени. По отношение на гражданския иск се изразява становище за прекомерност и се пледира присъдената обезвреда да се намали на 1000 лева.

Въззиваемата М. Д. се явява лично и с редовно упълномощен повереник - адв. Д. Д. от АК-Ямбол. Лично ичрез процесуалният представител се навеждат доводи за правилност, законосъобразност и обоснованост на постановената присъда. Изложени са подробни аргументи в тази насока. Пледира се ЯОС да постанови решение, с което да остави жалбата без уважение и да потвърди изцяло оспорваната присъда като правилна, законосъобразна и обоснована с присъждане на направените разноски пред втората инстанция.

В личната си защита подс. Т. се придържа към казаното от своя защитник и изразява съжаление за случилото се. Сочи, че не си е извадил медицинско, защото не е знаел и предполагал, че ще се ходи на съд, както и че такова нещо му се случва за първи път. В последната си дума подс. А. Т. моли да бъде оправдан и по двете обвинения.

Ямболският окръжен съд в пределите на своята компетентност констатира следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от лице имащо право и интерес да обжалва в срока по чл. 319, ал. 1 от НПК, а разгледана по същество е частично основателна, по следните съображения:

Проверяващата инстанция намира, че първоинстанционният съд е събрал и приложил относимите доказателства, които е анализирал поотделно и в съвкупност, излагайки подробни съображения кои доказателства кредитира и кои не и въз основа на кои доказателства гради изводите си досежно установеното от фактическа страна. Въззивната инстанция споделя частично изводите на ЯРС касателно установеното от фактическа страна - ЯРС е направил задълбочен и всестранен анализ на всички събрани по делото доказателства и е изложил съображения досежно относимостта на всяко от тях поотделно и в съвкупност с останалите към формираното у съда вътрешно убеждение касателно приетата за установена фактическа обстановка, която обстановка обаче настоящият съдебен състав намира за отчасти правилна. Предвид вътрешното убеждение на проверяващата инстанция и наведените във въззивната жалба доводи, оспорващи приетото за установено по фактите, въззивният съд намира за нужно на свой ред да изложи съображенията си досежно фактите и относимите към тяхното установяване доказателствени източници.

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Подсъдимият А. Д. Т. живее в гр. Ямбол и извърша ВиК услуги.

Тъжителят М. Д. Д. живее със своите родители в гр. Ямбол, ж.к.

Георги Бенковски, бл.11, вх.Е, ап.114.

На 19.10.2022 г. свид. Димитър Д. – баща на въззиваемата М. Д., се свързва по телефона с майстор – подс. Т., който открива посредством обява в сайта „••••••", предвид нуждата да се смени кранче в банята на апартамента. Подс. Т. обявява, че ще посети адреса, като за посещението му, дори да не бъде извършен ремонт, се дължи сумата от 25 лева. Около 15.30 часа подсъдимият, носейки със себе си три водопроводни ключа, пристига на адреса на тъжителя в гр. Ямбол, ж.к. „••••••••••••. Поканен е да влезе в жилището и е запознат с ремонтните дейности, които следва да извърши в банята на апартамента. След като вижда повредата, предвид неудобното място за работа, подс.Т. обяснява, че за да извърши ремонта е нужно да се изкърти по-голяма дупка около крана, за да се поправи. Семейството на тъжителката Д., вече подразнени от счупената в резултат на действията на подсъдимия врътка на спирателния кран след водомера, не дава съгласие да се кърти и възниква скандал, при което с остър тон тримата заявяват на подс. Т. да си тръгва, тъй като не е свършил никаква работа.

Междувременно подс. Т. иска да му бъде заплатена договорената сума от 25 лв. за посещението, което плащане първоначално му е отказано, тъй като му била поискана касова бележка за извършената услуга, а той не издава и не може да издаде такава. Ядосан от така развилата се ситуация, подс. Т. на висок тон заявява на тримата, че има правила и че му се дължи сумата от 25 лв. без значение, че не е извършен ремонт, при което свид. Д. му дава само сумата от 20 лв., а подсъдимият продължава с остър и висок тон да настоява да му се заплати цялата договорена предварително сума. В резултат на изострената ситуация между подс.Т. и тримата обитатели на апартамента- семейство Д.и, напрежението ескалира и свид. Д. издърпва един от ключовете от ръцете на подсъдимия и започва да го удря по гърба, а жените /тъжителката и майка / - да го ритат, след което той е избутан от бащата на Д. и самата тъжителка от жилището, а входната врата на апартамента – затворена след него. Изнервен и подразнен от така стеклите се обстоятелства, подс.Т. нанася удар с единия от водопроводните ключове по външната част на входната врата на ап.114 и си тръгва слизайки надолу по стълбите. Вследствие на нанесения удар се чува силен шум и входната врата на жилището хлътва. Тъжителката Д. и баща и излизат от апартамента и виждат увреждането по вратата, а по същото време подсъдимият слиза бързо по стълбите към входа на жилищния блок. Въззиваемата Д., викайки след Т. го пита защо е ударил вратата и на бегом тръгва след него, като успява да го настигне на площадката между първия и втория етаж и отново викайки го пита повторно защо е повредил вратата им, при което подс. Т. се обръща и замахва с единия от водопроводните ключове към главата на тъжителка. Последната вдига ръцете си, като защитна реакция, за да се предпази и избегне удар по главата, но ключът засяга лявата предмишница в средната й част и третия пръст на дясната ръка. Свидетел на това става бащата на тъжителката- свид. Д., който започва да крещи и хуква към дъщеря си. В резултат на полученият удар тъжителката изпитва силна болка. М. Д. и баща и тръгват след подс.Т., излизат от входа на блока и виждат как подсъдимият се опитва да отключи колата си. Въззиваемата и свид. Д. се приближават бързо към него, продължавайки да викат. Бащата на пострадалата Д., ядосан от случилото се с дъщеря му, държайки по- рано отнетия водопроводен ключ в ръката си, посяга и нанася удар в лявото рамо на подсъдимия, а тя започва да го блъска и удря с ръце по гърба и главата. Страхувайки се, че може да бъде пребит, подсъдимият Т. на бегом се насочва към бензиностанция „Петрол" в ж.к. „Г. Бенковски“.

Видно от приложените по делото писмени доказателствени източници, на телефон 112 са подадени пет сигнала за инцидента - в 15.46 ч. и в 15.51ч. от пострадалата; в 15.46 ч., 15.49 ч. и в 15, 52 ч. от подсъдимия.

На мястото на инцидента пристигат свидетелите П.А. и А.Е. – служители на РУ-Ямбол. Пред полицаите, които го заварват да ги чака на бензиностанцията, подс. Т. заявява, че му е отнет тръбния ключ и му е нанесен побой. Двамата свидетели го определят като притеснен, треперещ и уплашен, но не възприемат видими следи от побой по подсъдимия, а последният не им показва наранявания по тялото си.

След като двамата полицаи отиват пред входа на жилищния блок, тъжителката им показва следи от удари по себе си и по-конкретно по ръцете си, като полицаите не установяват на място други такива в останалата част от тялото. След като изслушват оплакванията и на двете страни за случилото се, свид. А. остава пред блока с подсъдимия, а свид. Е. се качва с въззиваемата Д. и нейното семейство до апартамента им, за да им свали сведения. Той вижда увреждането по външната врата на жилището им. Подсъдимият се определя от полицаите като много афектиран, притеснен и бързащ да си ходи. Полицай А. съставя на подс. Т. Протокол за предупреждение по реда на чл.65, ал.1 и ал.2 от ЗМВР, който протокол не е оспорен от него, след което полицейският служител го освобождава, връща му отнетия му по- рано от свид. Д. тръбен /чешмеджийски/ ключ и той си тръгва с личния си автомобил.

На мястото на инцидента в по-късен момент пристигат свид. Т.Т. – дежурен полицай по КП в РУ-Ямбол и екип на „Спешна помощ", който след извършен преглед на тъжителката, установява и вписва във Фиш за спешна медицинска помощ, че на тъжителката М. Д. е причинена контузия на лявата предмишница.

След като се прибира в дома си, подсъдимият разказва на съпругата си - свид. М. Т.а, за случилото се. Вечерта вдига кръвно, стресиран е, а тя вижда по гърба му рамото и гърба му следи от удари и одрасквания. Свидетелката Т.а съобщава, че от съпруга си е научила, че е бил бит, блъскан и ритан и от тримата за да напусне апартамента им, но младото момиче го е одрало, а той се пазил от ударите предвид много увреденото му зрение испециалните очила, които носи за да може да работи. Свидетелката Т.а съобщава на първоинстанционния съд, че съпруга и не се е снабдил с със съдебно- медицинско удостоверени е за нанесените му телесни повреди, т. к. на следващи я ден двамата пътуват за гр. •••••, където подс.Т. претърпява операция и лекува зрението си в период от около 1 месец.

Видно от приложените по делото писмени доказателства, на 20.10.2022 г. съдебен лекар в гр. ••••• – д-р Т.Ч. извършва медицински преглед и освидетелстване на тъжителката. От изготвеното съдебномедицинско удостоверение № •••• г., се установява, че М. Д. Д. при възникналия инцидент е получила контузия на лявата предмишница с кръвонасядане, оток и болки в областта на средната част на предмишницата и контузия на третия пръст на дясната ръка с наличие на такива увреждания и в областта на посочения пръст. Оплакванията й от болки в областта на травмите продължавали. Така описаните увреждания са причинили на Д. временно разстройство на здравето, неопасно за живота, т.е. разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК. Посочено е, че установените увреждания са получени вследствие действието на тъпи или тъпоръбести предмети и добре отговарят да са били получени по начин и време, както съобщава и самата освидетелствана в предварителните сведения по СМУ.

Въззиваемата М. Д. е подала жалба до РП-Ямбол. По жалбата е извършена проверка от свид. С.Г. /ПИ при РУ-Ямбол/, а констатациите са отразени по Преписка рег. ••••••• г. на РУ-Ямбол, Преписка № •••• г. по описа на РП-Ямбол.

В хода на първоинстанционното съдебно следствие, с Определение № 333/28.04.2023г. е назначена и изготвена Оценителна експертиза с вещо лице М. Д. за оценка на причинените вреди на входната врата на ап.114. Вещото лице, при извършения оглед на вратата, е констатирало, че се касае за блиндирана врата, изработена от масивно дърво „Чам", облепена с кафява пластмасова обвивка и каса с размери 90/200 см. Експертът е установил, че в горния десен край на вратата имало срязване на пластмасовата обвивка с размер около 10 см. След извършена проверка в търговската мрежа за действащите пазарни цени на такъв вид врата, в.л. Д. дава заключение, че стойността на вратата към 19.10.2022 г. по средни пазарни цени е 470 лева. Изчислено е, че стойността на имуществените вреди е 470 лв., предвид това, че вратата по никакъв случай не може да бъде ремонтирана и не подлежи на ремонтиране.

Видно от приложената по делото справка за съдимост на подс. А. Т., същият е осъждан за извършени престъпления от общ характер, но към момента на осъществяване на деянията е реабилитиран по чл. 88а от НК и не е освобождаван от наказателна отговорност с налагане на административни наказания по чл. 78а от НК.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

ОС – Ямбол счита, че гореописаната фактическа обстановка се установява отчасти от обясненията на подс. А. Т., отчасти от показанията на свид. Димитър Д., както и от показанията на свидетелите М. Т.а, С.Г., Т.Т., П.А. и А.Е., които съдът кредитира изцяло като последователни, безпротиворечиви, взаимно допълващи и кореспондиращи със заключението на вещото лице по назначената и изготвена по делото оценителна експертиза, както и с приложените по делото писмени доказателства и веществени доказателствени средства /фотоснимки на нараняванията, получени от пострадалата и уврежданията по входната врата на ап.114, както и аудиозаписи от подадени сигнали на тел. 112/. За установяване на така изложената фактическа обстановка, както вярно е посочил ЯРС, допринасят и прочетените на основание чл. 283 от НПК в с.з. писмени доказателства - справка за съдимост, бюлетини за съдимост на подсъдимия и Протоколно Определение за приложението на чл. 68, ал. 1 от НК; медицински документ на подсъдимия с приложен касов бон; Фиш за спешна медицинска помощ от 19.10.2022 г.; характеристични справки на подсъдимия и тъжителя; материали от Преписка рег. № ••••••• г. на РУ-Ямбол, Преписка № •••• г. по описа на РП-Ямбол и в частност протокол за предупреждение на подсъдимия, СМУ, фотоснимки на пострадалата и входната врата на апартамента й, рентгеноскопия на ръка на пострадалата.

Въззивната инстанция намира, че необосновано и неправилно първостепенният съд не е кредитирал свидетелските показания на съпругата на подсъдимия – свид. М. Т.а, в частта, в която се сочи, че подсъдимият е бит, ритан, блъскан, обиждан и преследван в апартамента, а по- късно и по стълбището на входа от тъжителката и нейните близки роднини, че е получил множество увреждания по тялото от нанесения му побой и че поради ходенето им в гр. ••••• за планова операция на очите на Т., не са успели да извадят медицинско на съпруга й. Несъмнено тези свидетелски показания кореспондират както с разпечатката от разговорите на тел. 112, така и със свидетелските показания на полицаите А. и Е., които въззивната инстанция намира за обективни и достоверни. В този смисъл са и приложените по прокурорската преписка № ••••г. писмени доказателствени източници. Необосновано контролираният съд не дава вяра на свидетелските показания на Т.а с мотив, че е съпруга на подсъдимия и се явява заитерисована от изхода на спора. Едновременно с това се дава пълна вяра на свидетелските показания на майката и бащата на тъжителката Д., макар те да са в противоречие както със съдържанието на разговорите/пет на брой/ по спешен телефон 112, така и част от свидетелските показания на полицаите А., Е. и Т. и обективираното в докладната записка на полицай Г. /част от цитираната прокурорска преписка/. Некоректно и необективно е да се кредитират показанията на близките роднини на една от страните, а да не се дава вяра на показанията на свидетел, който е близък роднина на друга та страна само поради наличните близки родствени отношения без тези показания да се съпоставят с останалия доказателствен материал. Като е сторил това, първостепенният съд е направил неправилни и необосновани изводи както по част от фактите, така и по правото.

Въззивната инстанция счита, че решаващият съд необосновано и неправилно не е приел за достоверни изцяло свидетелските показания на свидетелите С.Г., Т.Т., П.А. и А.Е., които настоящият състав кредитира като обективни, коректни, последователни и кореспондиращи с останалия доказателствен материал, а именно - обясненията на подс. Т., показанията на свид.Т.а, писмените доказателства, приложени по прокуроската преписка, прочетени и приобщени по съответния процесуален ред, с веществените доказателствени средства и изготвената по делото оценителна експертиза. Настоящият състав счита, че полицейските служители добросъвестно пресъздават това, което са възприели във връзка с процесния случай при и по повод изпълнение на служебните си задължения и не намира причина да се съмнява в достоверността на изложеното от тях в хода на първоинстанционното съдебно следствие.

Според проверяващата инстанция решаващият съд неправилно приема за недостоверни онази част от обясненията на подс. А. Т., дадени в с.з., в които се твърди, че е бил обиждан, ритан, блъскан, нападнат, бит и преследван от тъжителката Д. и неговите родители в апартамента и във входа на блока, че е имал увреждания по тялото от нанесения му побой, които вижда и възприема и съпругата му, че не си е извадил медицинско, защото бил на преглед и лечение за очите в гр.•••••. В тази части изложеното от подсъдимия кореспондира със свидетелските показания на полицейските служители, които, както съдът посочи по-горе, кредитира изцяло като обективни и независими, а от друга страна тези обяснения кореспондират със съдържанието на разговорите на Спешен телефон 112. Обясненията на подсъдимия в посочената част са в кореспонденция и с кредитираните от ЯОС показания на свид. Т.а.

Обосновано и правилно ЯРС не приема за достоверни онази част от обясненията на подс. А. Т., дадени в с.з., в които се твърди, че цената за посещението му, дори без да е извършен ремонт е 30 лв., че не е нанасял удар с водопроводен ключ на тъжителката и на входната врата на ап.114, че входната врата на жилището на тъжителката била увредена преди той да влезе в него. В тези им части проверяващата инстанция приема обясненията на подсъдимия за защитна позиция и както обосновано е посочено в мотивите на оспорваната присъда, същите се опровергават от показанията на свидетелите А., Е., Т. и Д. и от приложеното по делото СМУ № ••••• година, издадено от съдебния лекар д-р Ч.. Действително от показанията на свидетелите Д., Е. и Г. се установява, че уговорката за плащане е била 25 лв., а подсъдимият е получил само 20 лева. А от показанията на свид. Е. става ясно, че същият е видял входната врата на апартамента, по която имало увреждане около 5-10 см, /установено и в заключението по оценителната експертиза/. Полицейските служители А. и Е., които се отзовават на сигнала, не са видели увреждания по автомобила на подсъдимия, а и той самия е заявил в съдебно заседание, че не е имало увреждания по него, независимо от твърденията за ритници от автомобила му от страна на тъжителката и баща и. Вярно е изложеното от първостепенният съд, че от посочените свидетели само свид. Д. е близък роднина на тъжителката, а останалите свидетели са независими и незаинтересовани от изхода на делото, поради което съдът обосновано е кредитирал техните показания, както и показанията на бащата на пострадалата, които им кореспондират.

Настоящият състав намира, че РС – Ямбол правилно е счел, че уврежданията по гърба на пострадалата, отразени във фотоснимка, приложена по делото, не са причинени в деня на инцидента, тъй като полицай Е. е видял и възприел увреждания по ръцете на пострадалата, но не са му показани и не е видял увреждане по гърба й, което се потвърждава и от СМУ, издадено от д- р Ч. както и от обективираното във Фиш за спешна медицинска помощ. От цитираните медицински документи се установява, че на 19.10.2022 г. на тъжитката са причинени уврежданията, визирани в медицинските документи, без да е имало увреждане по гърба или под мишницата на пострадалата, поради което въззивната инстанция се солидаризира с изложеното от решаващия съд и не приема на свой ред, че уврежданията по гърба на пострадалата, отразени във фотоснимката са получени в деня на инцидента.

Обосновано и правилно първоинстанционният съд не е кредитирал показанията, дадени от свид. Д. в частта им, в която заявява, че подс. Т. е нанесъл удар и под мишницата на дъщеря му с единия от водопроводните ключове, т.е. в областта на гърба, тъй като показанията в тази им част са в противоречие с изготвеното от д-р Т.Ч. СМУ №•••• г., с издадения Фиш за спешна медицинска помощ и със свидетелските показания на полицейските служители Е., Т. и А.. Никъде в посочения и кредитиран по делото доказателствен материал не се описват увреждания под мишницата на въззиваемата или пък по нейния гръб. Събраните доказателства са еднопосочни и сочат към нанасянето на един удар спрямо тъжителката с водопроводен ключ в областта на двете и ръце - в този смисъл е и отразеното в медицинската документация /без коментираната по- горе фотоснимка/.

Всички доказателства, кредитирани от настоящия състав по същество са безпротиворечиви, взаимно допълващи се в логична връзка и последователност едно спрямо друго, а обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, по безспорен начин установяват правнорелевантните факти относно авторството, времето, мястото и механизма на извършване на процесните деяния – причиняване на леки телесни увреждания на въззиваемата М. Д. и на подс. А. Т., както и противозаконно увреждане на чужда движима вещ – входна врата на ап. 114 на стойност 470 лв. чрез нанасяне на удар с водопроводен ключ, като случаят е маловажен.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

При правилно установена фактическа обстановка, РС-Ямбол е достигнал до обосновани и законосъобразни правни изводи за осъществено от страна на подсъдимия А. Т. на престъпно деяние по чл. 216, ал. 4 вр. ал. 1 от НК, но неправилно и незаконосъобразно ЯРС е осъдил подс. Т. за осъществено от него престъпно деяние по чл. 130, ал. 1 от НК предвид следното:

По отношение престъплението по чл. 216, ал. 4 вр. с ал. 1 от НК:

Обект на това престъпление са обществените отношения, в рамките на които се упражнява правото на собственост върху движими и недвижими вещи и в частност – тези, свързани с осигуряване нормалното състояние, вид и качество на вещите, които ги правят годни за употребата им по предназначение.

Предмет на това престъпление може да бъде всяка движима или недвижима вещ, която не е собственост на дееца, а вещта е чужда, когато не принадлежи изключително на дееца. По отношение на тази вещ, също както и при другите посегателства срещу собствеността, е налице изискването тя да притежава стойност.

Изпълнителното деяние на престъплението винаги е свързано с въздействие върху субстанцията на вещта – деецът пряко въздейства върху вещта. Изпълнителното деяние може да се осъществи в две форми – унищожаване и повреждане, като унищожаването е такова качествено изменение в субстанцията или структурата на вещта, което я прави напълно и окончателно негодна за използване по първоначалното и предназначение, а повреждането – такова изменение в субстанцията или структурата на вещта, което я прави временно или частично негодна за употреба по предназначение. Разликата между двете форми е единствено в степента на засягане на субстанцията на вещта. При повреждането е възможно след ремонт вещта да възстанови напълно или частично качествата си.За да е съставомерно деянието по чл. 216 от НК е необходимо унищожаването и повреждането да е станало противозаконно.

Престъплението е резултатно. Престъпният резултат е негодността на чуждата вещ – невъзможността тя да се ползва по своето нормално (първоначално) предназначение. При повреждането негодността на вещта да се ползва по своето обичайно предназначение е или временна (ползването на вещта може да се възстанови след ремонт), или частична (вещта не може да се ползва в пълен обем, не може да се ползва пълноценно). При унищожаването негодността е такава, че вещта губи окончателно и напълно своето нормално (първоначално) предназначение, като няма значение дали останалият материал може да се ползва, или не.

Субект на това престъпно деяние може да бъде всяко наказателно отговорно лице, стига то да не е собственик на унищожената или повредена вещ.

В конкретиката на настоящия казус, правилно ЯРС признава подс.

Т. за виновен в осъществено от него престъпление по чл. 216, ал. 4, вр. с ал. 1 във форма на изпълнителното деяние – „повреждане“ на чужда движима вещ. Предметът на престъплението е чужда движима вещ, а именно вратата на ап.

1. Същата, съгласно заключението по изготвената по делото оценителна експертиза е вещ със стойност, възлизаща на сумата от 470 лева и не подлежи на ремонт, като нанесената щета, резултат от извършеното престъпление, към дата 19.10.2022 г. възлиза на сумата от 470 лева. От доказателствата по делото се установи по безспорен начин авторството, времето, мястото и механизма на извършеното деяние. Установи се, че подс. Т. на 19.10.2022 г. е повредил процесната врата след удар с водопроводен ключ, тъй като е останал недоволен от отказа на тъжителя и семейството му да му заплатят пълния размер на сумата от 25 лева за посещението на подсъдимия на адреса.

Правилно решаващият съд констатира, че процесния случай представлява „маловажен случай“ по смисъла на закона – чл. 93, т. 9 от НК, вземайки предвид незначителната стойността на причинените вреди, времето, мястото, начина на осъществяване на деянието, както и подбудите на подс. Т. - да покаже на тъжителката и родителите и, че има установени правила, съгласно които е следвало да му заплатят цялата уговорена и дължима сума от 25 лв. за посещението на адрес, без значение, че ремонт не е извършван. Всичко това, както обосновано изтъква първоинстанционният съд, разкрива наличието на случай, който представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от този вид с оглед незначителността на вредните последици.

Проверяващата инстанция се солидаризира с извода на контролирания съд, че от субективна страна процесното деяние е осъществено с форма на вина "внезапен умисъл", предвид това, че решението за извършване на престъплението е взето непосредствено преди осъществяването му, а не предварително. Подсъдимият Т. е съзнавал общественоопасния характер на извършеното деяние, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и пряко е целял тяхното настъпване, подразнен от така стеклите се обстоятелства.

По отношение престъплението по чл. 130, ал. 1 от НК:

Въззивната инстанция намира, че по отношение на това престъпление първоинстанционният съд, при неправилно установена фактическа обстановка, е достигнал до неправилни правни изводи, като е признал само и единствено подс. А. Т. за виновен в извършено от него престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК, аргументирайки се, че не са налице предпоставките за прилагане института на „реторсията“, регламентиран в ал. 3 на чл. 130 от НК. Проверяващата инстанция намира, че и тъжителката Д. /заедно с нейните родители/ от своя страна е нанесла удари с ръце и крака по тялото на подс. Т., в резултат на което същия е получил на свой ред телесни повреди, възприети от свид. Т.а, . Действията на тримата нападатели са описани от Т. при обажданията му на тел.112 и са съобщени непосредствено след инцидента на полицаите Е. и А., веднага след пристигането им на местопроизшествието. От медицинските документи по делото се установява, че посочените в тях увреждания на тъжителката представляват временно разстройство на здравето, неопасно за живота, т.е. разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК /лека телесна повреда/. Несъмнено е налице кратковременно разстройство на здравето, изразяващо се в леко увреждане на анатомическата цялост на организма или тъканите, както и за леки изменения във физиологическите функции, извън болката и страданието. Съгласно константната практика практиката на ВКС и инстанционните съдилища, такива са наранявания на кожата, насиняване на части от тялото, счупване на носни костици, изгаряния от по-лека степен, леки навяхвания на крайниците, мозъчно сътресение без загуба на съзнанието, контузни рани и много други. Причинените на тъжителката Д. телесни повреди са доказани безспорно не само от медицинските документи / СМУ и Фиш за спешна медицинска помощ/, но и от свидетелските показания на полицейските служители, посетили мястото на инцидента, показанията на свид. Д.. Изброеното сочи, че посочените в медицинските документи травматични увреждания са причинени като следствие от нанесен удар с водопроводен ключ по ръцете на въззиваемата, която е вдигнала ръцете над главата си, за да се защити от насочен към главата удар от страна на подсъдимия. В заключението по изготвеното СМУ № •••• г., д-р Ч. ясно е посочил, че описаните в удостоверението увреждания са получени вследствие действието на твърди, тъпи или тъпоръбести предмети и добре отговарят да са били получени по начин и време, както съобщава и самата освидетелствана в предварителните сведения. Предвид тези констатации на д-р Ч., ЯРС обосновано прави извод, че процесните увреждания по ръцете на тъжителката имат защитен характер и не могат да се получат при нападение с ръце от тъжителя, като законосъобразно и обосновано не се споделят доводите на защитата, че подсъдимият е бил в положение на неизбежна отбрана и е бил принуден да нанася удари, за да се защити от нападение, осъществено от тъжителката. Въззивната инстанция също намира, че по делото не са налице доказателства за да се обсъжда приложение на нормата на чл. 132, ал. 1 или ал. 2 от НК.

Настоящият състав счита, че по делото е налице фактическа обстановка, която отчасти се различава от тази, установена от решаващият съд. Първоинстанционният съд, при анализа на всички приложени по делото доказателства не е съобразил, че обясненията на подс. Т., свидетелските показания на свидетелите Т.а, Е., А., както и докладната записка от ПИ Г. са последователни и кореспондират помежду си, като същите са еднопосочни, че е упражнено насилие върху подс. Т. от тъжителката и нейните роднини. Подсъдимият е споделил за упражненото над него насилие както на полицейските служители, така и на съпругата си след инцидента. На полицейските служители, които посрещнал при пристигането им на инцидента на бензиностанция „Петрол“, подсъдимият съобщава за нанесен побой, както и че са му взели тръбен ключ и че изпитва страх, а на свид. Т.а споделил, че бил нападнат, блъскан, удрян и издран. Свидетелката Т.а от своя страна свидетелства за състоянието на съпруга си след инцидента – подс. Т. бил много зле, вдигнал кръвно, бил стресиран, имал отоци и одрасквания по ръцете, имал оток и на лявото рамо. Както вече беше посочено по- горе, проверяващата инстанция счита, че неправилно решаващия съд не е кредитирал показанията на свид. Т.а в тази им част по изложените по-горе аргументи. Действително подс. Т. не се е снабдил с медицинско удостоверение за нанесените му увреди, но от доказателствения материал по делото е безспорно, че същият е имал насрочен преглед при очен лекар във връзка с проблеми със зрението, което се е явило пречка да се снабди с такъв документ. Освен това по делото /от Докладната записка на ПИ Г./ се установява, че обяснения на подсъдимия са снети след един продължителен период от време след случилото се (около 30 дни), когато вече е нямал видими следи от наранявания, което в никакъв случай не означава, че такива наранявания не е имало непосредстевено след инцидента.

От изложеното до тук, проверяващата инстанция аргументира извод, че в случая е налице институтът на „реторсията“, тъй като по същото време и на същото място подсъдимият и тъжителката са си нанесли еднакви по вид телесни повреди по смисъла на чл. 130, ал. 1 от НК, поради което и на осн. чл. 130, ал. 3 от НК подс. А. Т. следва да се ОСВОБОДИ от налагане на наказание. Следва да се посочи, че взаимното причиняване на телесни повреди не винаги обаче съставлява реторсия, тъй като е възможно и да изпълва изискването за приложение на института на неизбежна отбрана. За да бъде преценено това, следва съдът ясно да отграничи момента на нанесената от вече нападнатото лице телесна повреда, респ. дали лицето е отговорило с нанасяне на телесни увреждания на нападателя си в момент, в който нападението вече е било прекратено или все още не е било завършено. Защото при неизбежната отбрана отбраняващият се действа в момент, когато нападението продължава и целта му е да го отблъсне, а при реторсията деецът причинява телесна повреда след като нападението е вече прекратено. В процесният случай, както беше посочено по-горе, по делото не се установи наличие на законовите предпоставки за приложение института на „неизбежна отбрана“. Цялостната характеристика на извършените деяния и обстоятелството, че и двете страни са се поставили в еднакво положение пред наказателния закон довеждат до изключение от правилото, че за всяко престъпление, извършено от наказателноотговорно лице, се налага съответното наказание. Без значение е коя от двете страни първа е осъществила престъпното посегателство против личността и коя първа сезира съда. За да се създаде основание за освобождаване от наказание при „реторсия“, съществено законно изискване е да е налице взаимно причиняване на лека телесна повреда между две лица, а не фактически кой от двамата извършители на това деяние пръв го е осъществил. Предвид изложеното, съдът счита, че подс. Т. следва да бъде освободен от наказателна отговорност.

От субективна страна правилно ЯРС е посочил, че деянието е осъществено с форма на вината внезапен умисъл, предвид това, че деецът е взел решение да нанесе удара с водопроводния ключ непосредствено преди да извърши престъплението, предизвикан от поведението на тъжителката и нейните близки. Подсъдимият е предвиждал общественоопасните последици, посочени в СМУ, съзнавал е общественоопасния характер на извършеното, като е целял настъпването на общественоопасните последици, визирани в медицинските документи. Законосъобразно ЯРС е изтъкнал, че от събраните по делото доказателства не се установява да е бил налице "афектен умисъл" по смисъла на чл.132 от НК.

Гореизложеното налага корекция на оспорваната присъда и досежно приложението на чл. 23, ал.1 от НК- предвид приложението на института на реторсията и освобождаването на подс.Т. от наказателна отговорност, то присъдата в частта и досежно определянето на общо наказание по реда на чл.23, ал.1 от НК следва да се отмени- налице е само едно наказание, наложено на подс. Т. за осъщественото от него престъпно деяние по чл. 216, ал.4, вр. с ал.1 от НК.

ПО ГРАЖДАНСКИТЕ ИСКОВЕ:

При предявен и приет за разглеждане в наказателния процес граждански иск съдът е длъжен да се произнесе по същество с присъдата в тази част. Освобождаването от наказание не освобождава делинквента от гражданска отговорност за вреди от непозволено увреждане по чл. 45 и сл. ЗЗД. В случая, след като подсъдимият е признат за виновен да е извършил престъплението, което е фактически основанието на иска за съда стои задължението, след като събере всички необходими доказателства във връзка с правното основание и размера на претенцията, да се произнесе по същество с присъдата.

Законосъобразно и правилно в този смисъл е да се уважи исковата претенция на тъжителката М. Д. – на същата се дължи обезвреда независимо от приетото от съда наличие на „реторсия“ и освобождаването на подс.Т. от наказателна отговорност. В контролирания съдебен акт решаващият съд е присъдил обезщетение за неимуществени вреди в размер на 3 000 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането - 19.10.2022г. до окончателното изплащане на сумата, като за разликата над 3000 лева до претенцията от 4 500 лева е отхвърлил гражданския иск като неоснователен и недоказан. Проверяващата инстанция намира този размер за твърде завишен и неотносим към вида и характера на телесните увреждания. Намира за справедливо обезщетението, което в съответствие с нормата на чл. 52 от ЗЗД следва да се присъди на тъжителката да е в размер на 2 000 лева като за разликата до 3 000 лева гражданския иск се преценява като неоснователен и недоказан.

ПО РАЗНОСКИТЕ:

При този изход на делото и в съответствие с нормата на чл. 189, ал.3 от НПК, правилно и законосъобразно в тежест на подс.Т. са възложени направените по делото от тъжителката Д. разноски в размер на 1115 лева. Следва да се присъдят в негова тежест и направените разноски пред въззивната инстанция в размер на 700 лева. Предвид изменението на присъдата в нейната гражданско- осъдителна част с намаляването на размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди от 3000 лева на 2000 лева, то ДТ в размер на 170 лева, която е осъден да заплати в полза на държавата подс. Т. с оспорваната присъда, следва да се намали на 130 лева.

Аргументиран от гореизложеното и на осн. чл.337, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, Ямболския окръжен съд