Решение № 36 от 16.1.2020 г. на Административен съд - Плевен по дело № 1257/2019 г.

Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК. С решение № 716 от 24.10.2019., постановено по а.н.д.№1369/2019г. Районен съд гр. Плевен е отменил наказателно постановление № 19-03938-001768/15.04. 20 19 г., издадено от Началник СЕКТОР към ОД на МВР –гр.Плевен, сектор пътна полиция, с което на Л.Н.К., ЕГН •••••••••, на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП са наложени административни наказания глоба в размер на 750 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП. Против горното решение е постъпила касационна жалба от ОД на МВР Плевен, представлявано от старши комисар К.Н., в която се излагат доводи, че решението на Районен съд –гр. Плевен е неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон. В жалбата се оспорват правните изводи до които е достигнал РС-Плевен, че нарушението е извършено при условията на крайна необходимост, тъй като по силата на чл.13а от НК, деянието не трябва да противоречи на изрична забрана, установена с нормативен акт. Прави се искане де се отмени обжалваното решение, и да се потвърди НП № 19-0938-001768/15.04. 20 19 г., издадено от Началник СЕКТОР към ОД на МВР –гр.Плевен, В съдебно заседание касаторът не се явява и не се представлява. В съдебно заседание. жалбоподателят се представлява от адв. Г.А., който моли касационната жалба да се остави без уважение. Навежда доводи, че в конкретния случай, деянието е извършено в състояние на крайна необходимост, поради което не съставлява административно нарушение. Моли съда да остави в сила решението на районния съд, като правилно и законосъобразно. Представителят на Окръжна прокуратура- Плевен дава заключение, че касационната жалба е основателна. Счита, че решението е неправилно, незаконосъобразно, постановено с противоречие със събраните по делото доказателства. Счита, че следва да се отмени решението на РС- Плевен и да се потвърди наказателното постановление. Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. Съобразно разпоредбата на чл. 218, ал.1 АПК настоящият съдебен състав следва да обсъди само посочените в жалбата пороци на решението, а съобразно чл.218, ал.2 АПК служебно следи за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. Настоящият съдебен състав намира, че приетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка е изцяло съобразена с установените по делото факти и обстоятелства, събрани в съответствие с разпоредбите на НПК, като не споделя направените въз основа на нея правни изводи. Въззивният съд е приел за безспорно установено, че на 02.07.2018 г., в 12: 35 часа, в с.Ясен, ул. ••• посока на движението към гр. Д.Дъбник, като водач на л.а. „АУДИ КУ2“ с ••• Н. е управлявал със скорост 107 км.ч /след приспадната толерантност/ при максимално разрешена скорост от 50 км. Приел е, че нарушението е установено и заснето с АТСС Т RF 1 – М № 585/12, клип № 5448 и показано на водача с дата и час. За да отмени наказателното постановление съдът е приел, че деянието осъществено от Л.К. не представлява административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН, тъй като е извършено при крайна необходимост. Настоящият съдебен състав споделя извода на първоинстанционния съд, че в случая е налице е института на „крайна необходимост”, регламентиран в чл.13 от НК, към който препраща чл.11 от ЗАНН, който изключва отговорността, към която е привлечен дееца. Съгласно чл. 13, ал. 1 НК, за да е осъществено при крайна необходимост, деянието трябва да е насочено към отклоняване на възникналата непосредствена опасност, застрашаваща с увреждане държавни или обществени интереси, лични или имотни блага, както и да създава обективни предпоставки за спасяване на застрашените интереси. В конкретния случай представените писмени доказателства трудов договор и дл. характеристика сочат, че Л. В. е охранител в „СОТ – СИГНАЛНО ОХРАНИТЕЛНА ТЕХНИКА“ЕООД, охранителна фирма, която е сключила договор със “ЗС ИНВЕСТ“ ООД да осъществява охрана, съгласно чл.5 и чл.10 от Закона за частната охранителна дейност за предотвратяване на посегателство върху имуществото на дружеството, намиращо се в обект - склад в с. Ясен. Представено е и копие „извадка за сигнали от обекта ” от дата 02.07.2018г, удостоверяващо, че за процесната дата и час на нарушението, е сработила алармата на охраняваното дружество, на която В. се отзовал. Предвид изложеното съдът намира, че представените доказателства сочат, че е възникнала непосредствена опасност – незаконно проникване в помещенията на “ЗС ИНВЕСТ“ ООД в обект в с. Ясен, което е наложило В. по-най-бързия начин да отиде до местонарушението, изпълнявайки трудовите си задължение. Така събрани доказателства обосновават извода, че деянието за което е санкциониран В. е извършено за да бъдат спасени от увреждане имотни блага – тези на “ЗС ИНВЕСТ“ ООД, поради което същото не е общественоопасно, обстоятелство което изключва отговорността на наказания. Само за пълнота следва да се отбележи и че към преписката липсва приложен задължителния в случаите на ползване на мобилна АТСС, протокол по чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, както и снимка на разположението на уреда. С чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 2015 г., е въведено задължение за контролния орган, при всяко използване на мобилно АТСС /каквото е използвано в случая/, да попълва протокол, съгласно приложението. Предвидено е протоколът по ал. 1 да се попълва при всяка смяна на мястото/участъка за контрол /чл.10, ал.2/, като при работа с временно разположени на участък от пътя автоматизирани технически средства и системи за контрол на скоростта, е предвидено протоколът да се попълва за всяко място за контрол и да се съпровожда със снимка на разположението на уреда /чл.10, ал.3/. В настоящия случай, въпреки въведеното с горната разпоредба императивно задължение за съставянето му, при използване на мобилно АТСС, липсва такъв протокол. Изискването за съставянето на протокола по чл.10 от Наредбата не е самоцелно, тъй като последният удостоверява, че на посочената в НП дата и час, е използвано мобилно АТСС, което е било разположено в с. Ясен, ул. „Иван Винаров“ и са проверявани моторните превозни средства, движещи се именно в посока на движение към гр. Д.Дъбник, за които важи ограничението на скоростта за населено място до 50 км/ч. Т.е, горният протокол е доказателство относно мястото и времето на извършване на нарушението, на това с какво АТСС е заснето, посоката на движение, ограничението на скоростта, автомобила на който е поставено мобилното АТСС и др. изисквания по наредбата. Освен това, съгласно чл. 10, ал. 3 от Наредбата съставеният протокол следва да се съпровожда и със снимка на разположението на мобилното АТСС, което изискване в случая също не е спазено. Тази снимка е неразделна част от протокола, и служи за доказване на точното място на което било поставено мобилното АТСС, за да се прецени дали отговаря на посоченото в протокола, в т.ч. и по отношение на контролираната посока на движение. При констатираната липса на съставен протокол и приложена към него снимка съдът намира, че по делото не е доказано точното местоположение на мобилното АТСС, респ. вмененото на водача нарушение – управление на автомобил в с. Ясен, ул. „Иван Винаров“, не се установява по категоричен начин от приложените доказателства. Изискването за надлежно съставяне на този протокол, съпровождан със снимка на разположението на уреда, не е самоцелно. Видно от съдържанието на този протокол-Приложение към наредбата същият служи като доказателство за мястото на контрол, времето на контрол, режима на измерване на АТСС, както и за спазване на изискването на чл.10, ал.3 от Наредба №8121з-532/12.05.2015г. за наличие на направена снимка на уреда. При липса на надлежно попълване на протокола и доказателства за тези обстоятелства липсва сигурност относно верността на измерването и се влиза в конфликт с правилото, че административнонаказателната отговорност не може да почива на предположения. Конкретно снимката по чл.10, ал.3 от Наредбата има за предназначение да даде и визуална представа къде е било поставено мобилното АТСС, като въведеното изискване е продиктувано единствено от гледна точка обезпечаване законността в процедурата по установяване и регистриране на нарушенията. В тази връзка същата е можело да бъде основание и за събиране на допълнително доказателства. Ето защо, при неизпълнението на кумулативно предвидените от законодателя условия, по делото не е удостоверено, че процесното АТСС е законосъобразно приведено в работен режим на твърдяното място и време, откъдето и нарушението не е безспорно доказано. По изложените съображения, тъй като не са изпълнени изискванията на приложимата наредба, съдържаща правила, гарантиращи законосъобразното протичане на производството по установяване и заснемане на нарушението, поради което незаконосъобразни са и последващите действия на контролните органи, като предприети при съществено нарушение на разпоредбите, регламентиращи реда и начина за използването на АТСС и системи за контрол на правилата за движение. Предвид горното, настоящият съдебен състав намира депозираната касационна жалба от ОД н МВР Плевен за неоснователна, поради което и процесното решение на Районен съд – Плевен като законосъобразно, респ. постановено при липса на допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2 от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал.2 от АПК, съдът