Решение № 129 от 25.5.2021 г. на Районен съд - Сливен по дело № 1552/2021 г.

Производството е по реда на чл. 530 и сл. ГПК, вр. чл. 97 от Закона за социалните услуги /ЗСУ/. Образувано е по молба на Директора на Дирекция „Социално подпомагане” - Сливен с правно основание чл. 95, ал. 2 ЗСУ, с която се иска настаняване в социална услуга за резидентна грижа на пълнолетното лице, поставено под пълно запрещение, И. Й. Т., ЕГН: ••••••••••. В молбата се излага, че лицето било поставено под пълно запрещение през 2016 г., като от 2017 г. за негов настойник била определена К. А. П. - Директор на ЦНСТДМУ - Сливен. Директорът на Дирекция „Социално подпомагане“ - Сливен моли съда да постанови решение, по силата на което И.Т. да бъде настанен в социална услуга за резидентна грижа - Център за настаняване от семеен тип за деца/младежи с увреждания (ЦНСТДМУ - ДДД) - Сливен, ••••••••••••. В съдебно заседание представителят на ДСП - Сливен поддържа молбата и моли съда да я уважи. Настойникът на лицето изразява становище И.Т. да бъде настанен по съдебен ред в ЦНСТДМУ - ДДД - Сливен, тъй като това е в най-добър интерес на лицето. Лицето, чието настаняване се иска, участва лично в проведеното съдебно заседание, но същият не е в състояние да отговаря на зададени въпроси, не реагира на името си и не разговаря. От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното: Видно от приетите по делото писмени доказателства лицето И. Й. Т., с ЕГН: ••••••••••, е поставен под пълно запрещение с Решение на ОС - Сливен от 20.07.2016 г. Съгласно Удостоверение от 30.10.2017 г., издадено от Орган от настойничество и попечителство при Община Сливен, за настойник на И.Т. е назначена К. А. П. - Директор на ЦНСТДМУ - Сливен. С ЕР на ТЕЛК № 1226 от 17.04.2008 г. на лицето е определена пожизнена трайна неработоспособност от над 90 % с чужда помощ, поради заболяване с диагноза: Детска церебрална парализа. И. е на 29 години, неженен, няма деца. От четиримесечна възраст е настанен в ДМСГД - Сливен, от 1995 г. до 2014 г. е живял в ДДУИ гр. Кермен, а от 08.12.2014 г. живее в ЦНСТДМУ - гр. Сливен. Има брат и сестра, която го посещава по празнични поводи, но същата е с влошено здравословно състояние и не може да се грижи за И.. Биологичната майка на лицето е отказала категорично да се грижи за сина си. Видно от представената по делото предварителна оценка на потребностите, И.Т. е с ограничени двигателни възможности, долните му крайници са увредени. Няма развита реч. Не може да се самообслужва и да води самостоятелен начин на живот. Препоръката на социалния работник е лицето да бъде насочено към социална услуга, осигуряваща 24-часова грижа, поради невъзможност за самообслужване и изчерпване на възможностите за отглеждане в домашна среда. Предвид невъзможността лицето да говори, същият не може да изрази с думи желанието си или нежелание да бъде настанен в Центъра. От личните си възприятия от лицето обаче съдът остана с впечатление, че И. се намира в добро здравословно и емоционално състояние, чувства се спокойно и комфортно, външният му вид е чист и поддържан, облечен е с подходящи за сезона дрехи. Въз основа на установеното от фактическа страна съдът направи следните правни изводи: Молбата е допустима, а разгледана по същество е основателна и следва да бъде уважена. В разпоредбите на чл. 96 и чл. 97 ЗСУ се съдържа уредбата на процедурата по настаняване на пълнолетни лица, поставени под пълно запрещение, в специализирани институции и ползване на социални услуги в общността от резидентен тип, когато това е в техен интерес, поради това, че за лицето не могат да бъдат полагани грижи в семейна среда. В закона е предвидено предимство на насочването на лицата към ползване на услуги в общността от резидентен тип (чл. 98, ал. 2 ЗСУ). В настоящия случай, с оглед съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема, че настаняването на И. Й. Т. съответства в най-точна степен на установената конкретна негова потребност от подкрепа чрез социална услуга по смисъла на ЗСУ. Същият е пълнолетно лице, постановено под пълно запрещение, с поставена диагноза „Детска церебрална парализа“, за което е определена над 90 % пожизнена трайна неработоспособност с чужда помощ. Липсва установена възможност за него да се грижат близки или роднини в семейна среда. В посочената услуга от резидентен тип за него се полагат ежедневна медицинска, психологична и всякаква друга пълноценна грижа и подкрепа, невъзможни за осъществяване в семейна среда. Освен това на лицето се предоставя жизнена среда, близка до семейната, както и адекватна медицинска и друга необходима помощ и индивидуална грижа от съответните специалисти. Състоянието на лицето позволява да бъде ползвана социална услуга в общността, като такава от резидентен тип на територията на област Сливен е именно Центъра за настаняване от семеен тип за деца/младежи с увреждания (ЦНСТДМУ - ДДД) - Сливен, в която към настоящия момент има свободно място за И.. Ето защо, съдът намира, че по отношение на И.Т. е налице необходимост от прилагане на подходящ тип социална услуга, каквато в случая се явява настаняването в Център за настаняване от семеен тип за деца/младежи с увреждания (ЦНСТДМУ - ДДД) - Сливен, където на И. ще бъде оказана необходимата 24-часова грижа и подкрепа. На основание чл. 98, ал. 3 ЗСУ, съдът следва да определи срок за настаняването, като с оглед на установените обстоятелства по делото, съдът приема за най-подходящ срока от три години, считано от влизане в сила на настоящото решение. На основание чл. 98, ал. 1 ЗСУ, следва да бъде допуснато предварително изпълнение на решението. Така мотивиран, съдът