Решение № 548 от 13.10.2023 г. на Окръжен съд - Благоевград по дело № 844/2023 г.

Производството е по реда на чл.463, ал.1 във вр. с чл.278 от ГПК. Образувано е по жалба, подадена от Н. Т. П., ЕГН ••••••••••, с постоянен адрес: гр.Петрич, ул. „адрес“ №6, против разпределение на суми, извършено с протокол за разпределение по чл.460 ГПК от 02.02.2023 г. по изп.д.№955/19г. по описа на ЧСИ Б.В., рег.№890 на КЧСИ, с район на действие ОС-Благоевград. В жалбата е посочено, че по процесното изпълнително дело е изнесен и продаден на публична продан 1/3 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор 56126.603.9950 по КККР на гр.Петрич, с площ от 429 кв.м., находящ се в гр.Петрич, ул.“адрес“ №8 за сумата в размер на 4711 лв. Твърди се, че вследствие на постъпилата сума ЧСИ е извършил разпределение на сумата съгласно разпоредбата на чл.136 ЗЗД. Навежда се, че разпределената от ЧСИ сума в размер на 203, 33 лв., която било предвидено да се удържи за ЧСИ на основание т.26 ТТР към ЗЧСИ и разпределената за ТД на НАП сума в размер на 1868, 04 лв. са незаконосъобразно разпределени. Посочва се, че от приложеното към жалбата разпореждане за прекратяване на производството по принудително изпълнение съгласно чл.225 ДОПК се установявало, че сумата от 1025, 57 лв. е погасена по давност, т.е. размера на задължението на жалбоподателката към НАП не е 1868, 04 лв. Навежда се, че след като задължението на жалбоподателката към ТД на НАП-София не е в размер на 1868, 04 лв., то и таксата по т.26 от ТТР към ЗЧСИ не следва да е в размер на 203, 33 лв. Твърди се още, че не била спазена и процедурата по чл.462, ал.1 ГПК, изискващ съдебният изпълнител да предяви разпределението на длъжника и на всички взискатели, които се призовават за това в определен от съдебния изпълнител ден. Моли се за отмяна на атакуваното разпределение на суми. Взискателите не са изложили становище по жалбата, въпреки предоставената възможност за това. В мотивите си ЧСИ оспорва жалбата като неоснователна и поддържа законосъобразността на действията си, което подробно аргументира. С оглед доказателствата по делото, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното: Депозираната жалба е редовна и процесуално допустима. Същата изхожда от длъжника по изпълнителното дело и е насочена срещу извършено разпределение на суми в изпълнителното производство. Ето защо е налице както обжалваем акт по смисъла на чл.463 ГПК, така и процесуална легитимация у оспорващия за иницииране на съдебен контрол. Спазен е също така и срокът за обжалване на разпределението. По арг. от чл.462, ал.2 ГПК срокът за обжалване на така извършеното разпределение е тридневен от деня на предявяването му. В случая разпределението е предявено на 26.05.2023 г. (видно от протокола на л.609 от изп.д.), а жалбата срещу него е подадена по куриер на 29.05.2023 г. (видно от приложената към жалбата обратна разписка), поради което следва да се приеме, че същата е подадена в установения законов срок. Освен това, жалбата отговаря и на формалните изисквания за редовност, формулирани в чл.436, ал.4 във вр. с чл.260 и чл.261 от ГПК. Ето защо, жалбата следва да се разгледа по същество. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Производството по изпълнително дело №955/19г. по описа на ЧСИ Б.В. е било образувано по искане на взискателя Т.М. М., ЕГН ••••••••••, с адрес: гр.Петрич, ул.“адрес“ №6, чрез пълномощника му А. Т. М., ЕГН ••••••••••, от гр.Петрич, ул.“адрес“ №6, против длъжниците: К. Х. П., ЕГН ••••••••••, Г. К. П., ЕГН •••••••••• и Н. Т. П., ЕГН ••••••••••, и тримата с адрес: гр.Петрич, ул.“адрес“ №6, ет.1, с предмет принудително събиране на паричните вземания по изпълнителен лист от 23.12.2015г., издаден по НЧХД №289/14г. по описа на РС-Петрич. Според представения изпълнителен лист от 23.12.2015г. по НЧХД №289/14г. по описа на РС-Петрич: длъжниците К. Х. П. и Г. К. П., са осъдени солидарно да заплатят сумата от 1600 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания, за престъпление по чл.130, ал.1, вр. с чл.20, ал.2 НК и сумата от 100 лв. за възнаграждение на вещо лице; длъжниците К. Х. П., Г. К. П. и Н. Т. П., са осъдени да заплатят поравно сумата от 400 лв. за адвокатско възнаграждение, сумата от 12 лв. за образуване на делото, както и сторените разноски за адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция в размер на 400 лв. Впоследствие като взискател по делото е конституиран А. Т. М. въз основа на договори за цесия, сключени с Елена Борисова М.а и Т.М. М.. Липсва спор по делото, че по изпълнителното дело е постъпила сумата от 4711 лв. от публична продан на недвижим имот, а именно: 1/3 идеална част от поземлен имот с идентификатор 56126.603.9950, с административен адрес: обл.Благоевград, общ.Петрич, гр.Петрич, ул.“адрес“ №8. Получената от продажбата сума в общ размер на 4711 лв. е предмет на извършеното на 02.02.2023 г. от ЧСИ Б.В., предявено на страните с протокол от 26.05.2023г. Така сумата от 4711 лв. е предвидена по протокола да бъде разпределена по следния начин: I. Първи ред, съгласно чл.136, ал.1, т.1 ЗЗД: I.1. Вземания за разноски по обезпечаването и принудителното изпълнение, както и за исковете по чл.134 и 135 ЗЗД – от стойността на имота, за който са направени, спрямо кредиторите, които се ползват от тези разноски: I.1.1. 36 лв. с ДДС – в полза на ЧСИ на основание т.5 от ТТР към ЗЧСИ за изготвяне и предявяване на разпределението; I.1.2. 1248 лв. с ДДС – в полза на ЧСИ на основание т.5 от ТТР към ЗЧСИ за изготвяне и връчване на 52 броя уведомления до страните; I.1.3. 203, 33 лв. с ДДС – в полза на ЧСИ на основание т.26 от ТТР към ЗЧСИ съобразно удовлетвореното вземане на взискателя НАП-гр.София; I.1.4. 800, 21 лв. – в полза на взискателя А. Т. М., ЕГН ••••••••••, която сума представлява разноски, свързани с принудителното изпълнение по изпълнителното дело, а именно разноски за такси по т.31, т.1, т.5, т.20 и т.10, заплатени авансово от взискателя и адвокатски хонорар в размер на 250 лв.; II. Втори ред, съгласно чл.136, ал.1, т.2 ЗЗД: II.1. Вземания на държавата за данъци върху определен имот или за моторно превозно средство – от стойността на този имот или на моторното превозно средство, както и вземания, произтичащи от концесионни плащания, лихви и неустойки по концесионни договори: II.2. Няма. III. Трети ред, съгласно чл.136, ал.1, т.3 ЗЗД: III.1. Вземания, обезпечени със залог или ипотека – от стойността на заложените или ипотекирани имоти: III.2. Няма; IV. Четвърти ред, съгласно чл.136, ал.1, т.4 ЗЗД: IV.1. Вземания, заради които се упражнява право на задържане – от стойността на задържаните имоти; ако това вземане произтича от разноски за запазване или подобрение на задържания имот, то се удовлетворява преди вземанията по т.3: IV. Няма; V. Пети ред, съгласно чл.136, ал.1, т.5 ЗЗД: V. Вземанията на работници и служащи, произтичащи от трудови отношения и вземания за издръжка: V.1. Няма. VI. Шести ред, съгласно чл.136, ал.1, т.6 ЗЗД: VI.1. Вземанията на държавата, освен тия за глоби; VI.2. 1868, 04 лв. за ТД на НАП-гр.София, съгласно Удостоверение с изх. №010372300237057/20.01.2023г. Останалата сума, след отделянето на суми за изплащане на вземанията, които се ползват с право на предпочтително удовлетворяване по реда на ЗЗД, се разпределят, както следва: VIII.1. 555, 42 лв. – за взискателя А. Т. М., ЕГН ••••••••••. В разпределението е посочено още, че взискателят А. Т. М., ЕГН ••••••••••, следва да внесе сумите, необходими за изплащане на съразмерните части на другите взискатели съгласно разпоредбата на чл.495 ГПК, като приспадне сумата, разпределена за същия. В разпределението е посочено, че А. Т. М., наред с вземанията за разноски (подробно посочени), има и вземане по изп.д.№954/19г. по описа на съдебния изпълнител, служебно присъединено по делото, в размер на 2016, 20 лв. В представеното по изпълнителното дело Удостоверение изх. №010372300237057/20.01.2023г. на НАП-гр.София е посочено, че Н. Т. П. има задължения към НАП по изп.д.№8556/15г. в общ размер на 1868, 04 лв. От представеното с жалбата разпореждане за прекратяване на производство по принудително изпълнение по чл.225 ДОПК с изх.№С230001- 035-0065608/17.03.2023г. на публичен изпълнител е видно, че производството по принудително изпълнение на публични вземания по изп.д. №1150008556/2015г. срещу Н. Т. П., с адрес: гр.Петрич, ул. „адрес“ №6, е било прекратено за сумата в размер на 1025, 57лв., в това число: главница 15 лв., лихва 10, 57 лв., нелихвоносна главница 1000 лв., на основание чл.225, ал.1, т.7 вр. с чл.168, т.3 ДОПК, поради погасяване по давност на публичното вземане в горепосочения размер. Така посочения факт на частично прекратяване на изпълнителното дело следва да се отчете при преценка законосъобразността на атакуваното разпределение. При така посоченото съдът намира, че жалбата е основателна. Разпределението е акт (постановление) на съдебния изпълнител, с което той следва да определи подлежащите на удовлетворяване вземания (на взискателя, както и на присъединените взискатели – по право или тяхно искане), да отграничи привилегированите вземания и ред на привилегиите, установен в чл.136 ЗЗД и други закони, да подреди по реда на привилегиите привилегированите вземания, а накрая – и вземанията на хирографарните кредитори, както и да разпредели подлежащите на разпределение суми (първо на привилегированите – в съответната последователност, а ако останат суми – на хирографарните притезания). Съобразно приетото в т.1 от ТР №2/22.11.22 г. по т.д.№2/21 г. на ОСГТК на ВКС, при проверка по реда на чл.463 от ГПК на законосъобразността на оспорваното разпределение, съдът е ограничен от оплакванията в жалбата и може да отмени разпределението, само доколкото това е необходимо за уважаване на жалбата. Съдът служебно проверява, дали в обжалваното разпределение са включени присъединените по право взискатели. По заявените оплаквания в жалбата, по които съгласно т.1 от ТР № 2/2021 от 22.11.2022 г. по тълк. дело № 2/2021 г. на ОСГТК на ВКС, при проверка по реда на чл. 463 ГПК на законосъобразността на оспорваното разпределение съдът дължи произнасяне, съдът намира следното: На първо място, неоснователно е възражението на жалбоподателя, че не е спазено изискването на чл.462, ал.1 ГПК, според което съдебният изпълнител предявява разпределението на длъжника и на всички взискатели, които се призовават за това в определен от съдебния изпълнител ден. В случая, видно от съобщенията на л.589-601 и на л.606-608 от изп.д. се установява, че за предявяване на разпределението са уведомени всички взискатели и длъжника, поради което доводите за неспазване на чл.462, ал.1 ГПК са неоснователни. Основателен е обаче доводът, че държавата не следва да участва в разпределението като присъединен по право взискател със сумата от 1868, 04 лв. От представеното с жалбата разпореждане за прекратяване на производството по принудително изпълнение по чл.225 ДОПК с изх. №С230001-035-0065608/17.03.2023г. на публичен изпълнител, както се посочи по-горе, е видно, че производството по принудително изпълнение на публични вземания по изп.д.№1150008556/2015г. срещу Н. Т. П., с адрес: гр.Петрич, ул. „адрес“ №6, е било прекратено за сумата в размер на 1025, 57лв., в това число: главница 15 лв., лихва 10, 57 лв., нелихвоносна главница 1000 лв., на основание чл.225, ал.1, т.7 вр. с чл.168, т.3 ДОПК, поради погасяване по давност на публичното вземане в горепосочения размер. Този факт следва да се отчете по делото на основание чл.463, ал.1 вр. с чл.278, ал.2, изр.второ ГПК, като съдът приема, че държавата следва да участва в разпределението като присъединен взискател с вземане срещу Н. П. в размер на 842, 47 лв., а не със сумата от 1868, 04 лв., както е приел съдебният изпълнител. Остатъка от 1025, 57 лв. следва да се включи към вземанията от следващия ред – да се разпредели в полза на взискателя А. Т. М.. Ето защо атакуваното разпределение подлежи на отмяна в частта му по т.VI.2, в която е разпределена в шести ред съгласно чл.136, ал.1, т.6 ЗЗД в полза на ТД на НАП-гр.София сумата в размер на 1868, 04 лв. и вместо това следва да се разпредели в полза на НАП сумата от 842, 47 лв., а остатъкът от 1025, 57 лв. се разпредели в полза на взискателя А. Т. М.. С оглед възприетото по-горе, съдът намира за основателно и възражението на жалбоподателката, че щом задължението й към НАП е в по- малък размер (в размер на 842, 47 лв.), то и таксата за това вземане по т.26 от ТТР към ЗЧСИ следва да е в по-малък размер. Това твърдение е основателно. С атакуваното разпределение ЧСИ е удържал в своя полза пропорционална такса по т.26 ТТРЗЧСИ за събраното вземане на НАП в размер на 203, 33 лв. с ДДС. В случая обаче, доколкото се прие по-горе, че НАП следва да участва като присъединен взискател с вземане срещу длъжника Н. П. в размер на 842, 47 лв., то по арг. от чл.26, б.“б“ ТТРЗЧСИ за събиране на това вземане се дължи пропорционална такса в размер на 101, 10 лв. с ДДС. Ето защо разпределението следва да се отмени и в частта по I.1.3, с която съдебният изпълнител е удържал в своя полза сумата от 203, 33 лв. с ДДС такса на основание т.26 от ТТРЗЧСИ съобразно вземането на НАП и вместо това в полза на ЧСИ се удържи такса за вземането на НАП в размер на 101, 10 лв. с ДДС. Мотивиран от изложените по-горе съображения, Благоевградският окръжен съд