Решение № 1292 от 25.10.2023 г. на Окръжен съд - Пловдив по дело № 1702/2023 г.

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК. Образувано е по постъпила въззивна жалба, подадена от В. И. И., чрез адв. М. З., против Решение № 260013 от 24.01.2023 г. по гр. дело № 12336/2018 г. по описа на РС – Пловдив, XIII гр. състав, в частта, в която е отхвърлена възлагателната претенция по реда на чл. 349, ал.2 от ГПК на В. И.. С обжалваното решение РС – Пловдив постановил на основание чл. 348 ГПК да бъде изнесен на публична продан самостоятелен обект в сграда с идентификатор ••••••, находящ се в гр. •••, община •••, обл. •••, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед ••• г. на Изпълнителния директор на АГКК, адрес на имота: гр. •••, район •••, п.к. •••, ул. „•••“ № •••, ет.•••. Самостоятелният обект се намира в сграда № •••, разположена в поземлен имот с идентификатор •••, предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: едно, площ: 112, 50 кв.м., прилежащи части: ½ от западното стълбище на сградата, две западни помещения в приземния етаж, заедно с ½ от общ коридор, източната част от тавана с площ от 112, 50 кв.м. и ½ от стълбището на тавана, ниво: едно, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: •••, под обекта: ••• и над обекта: •••, при определена пазарна оценка в размер на 149 000 лева, като получената от проданта сума бъде разпределена между съделителите съобразно делбените им права от изнесения на публична продан имот, както следва: за Д. Н. Н. – 1/12 ид.част, за И. П. Н. – 1/12 ид.част, за В. И. И. – 2/12 ид.части, и за В. И. И. и В. К. И. общо – 8/12 ид.части, като отхвърлил претенцията на В. И. И. и В. К. И., с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС, за осъждане на Д. Н. Н. и И. П. Н. да заплатят сумата в размер на 3600 лева, представляваща обезщетение за лишаване от ползване на процесния имот за периода 29.06.2019 г. – 29.06.2022 г. ПдРС е приел, че поради наличието на смесена съсобственост това е единственият способ за извършване на делбата, позовавайки се на т. 8 от ТР № 1/2004 г. на ОСГК на ВКС. С постъпилата въззивна жалба се оспорва изводът на съда, че поради смесения характер на съсобствеността не може да бъде уважена възлагателната претенция, като в тази част счита решението за неправилно. Обосновава се противоречие с практиката на ВКС, която доразвива постановките на ТР № 1/2004 г. на ОСГК на ВКС, като приема, че когато съсобствеността е възникнала след прекратяване на СИО и наследство, както и когато е налице разпореждане с дял от наследствения имот в полза на друг сънаследник, имотът запазва наследствения си характер и не е налице комбинирана съсобственост, следователно не е налице пречка за възлагането му на съделител, дори когато разпоредителната сделка е извършена в полза на сънаследник, който към датата на разпореждането е бил в брак, тъй като съпругът участва не като трето лице, придобило собственост по сделка, а по силата на закона. Моли да бъде отменено решението в обжалваната част и постановено ново, с което да бъде възложен в дял на съделителя В. И. процесния имот и да й бъдат присъдени разноски. По реда и в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемата страна Д. Н., чрез пълномощник адв. Р., със становище за неоснователност на въззивната жалба. Сочи, че решението в частта, в която е отхвърлена възлагателната претенция е правилно, законосъобразно и мотивирано, както и съобразено с ТР № 1/2004 г. на ОСГК на ВКС. Моли за постановяване на решение, с което да бъде потвърдено първоинстанционното решение в обжалваната част. Не е постъпил отговор на въззивната жалба от останалите съделители. В проведеното съдебно заседание пред въззивната инстанция въззивникът В. И. не се явява. Същата се представлява от адв. М. З., която поддържа жалбата по изложените в нея доводи. Прави уточнение да се приеме, че с въззивната жалба се обжалва решението досежно изнасянето на имота на публична продан в каквато насока са изложени доводи в самата жалба. Моли въззивният съд да отмени първоинстанционното решение и вместо него да постанови ново, с което да уважи възлагателната претенция на доверителя й. Представя договор за правна защита и съдействие и претендира адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал.2 вр.ал. 1, т.2 от Закона за адвокатурата. Въззиваемите не се явяват и не се представляват. След преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните в производството, в съответствие с правомощията си по чл. 269 ГПК, съдът съобрази следното: Постановеното от първоинстанционния съд решение е валидно и допустимо. Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и срещу акт, подлежащ на обжалване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Съгласно влязло в сила решение по допускане на делбата № 260271/18.04.2022 г., постановено по гр. д. № 12336/2018 г. по описа на РС- Пловдив, е установено, че съсобственици на процесния имот към момента на приключване на устните състезания в първата фаза на делбеното производство са ищците Д. Н. Н. (1/12 ид.част) и И. П. Н. (1/12 ид.част), и ответниците В. И. И. и В. К. И., като първият от двамата ответници е собственик на 2/12 ид.части по наследство и 8/12 ид.части при режим на СИО с втория ответник. С това решение е прието за установено още, че процесният имот е придобит през ••• г. по време на брака в режим на съпружеска имуществена общност от И. П. Н. и съпругата му К.Б. Н.. Със смъртта на И. Н. на ••• г. е прекратена съпружеската имуществена общност при равни права. К. Н. е станала собственик на ½ ид.ч., а останалата ½ ид.ч. се е включила в наследствената маса, оставена от И. Н. на наследниците му К. Н. и двете им деца – В. И. и П. Н.. По силата на прекратената СИО и наследяването К. Н. е притежавала 4/6 ид.ч. от делбения апартамент, а двете й деца – В. И. И. и П. И. Н. по 1/6 ид.ч. С договор за покупко-продажба на недвижим имот от ••• г. К. Н. е прехвърлила на дъщеря си В. И. и на нейния съпруг В. И. притежаваните от нея 4/6 ид.части от правото на собственост на процесния самостоятелен обект. Посочените идеални части са придобити от двамата съпрузи на основание чл. 21, ал.1 СК, който се явява приложим на основание пар.4 от ПЗР на СК, в режим на съпружеска имуществена общност. П. И. Н. е починал на ••• г., като е оставил за наследници съпругата си Д. Н. и двете им деца – И. П. Н. и Н. П. Н., починал на ••• г., неженен, без деца. С решението по допускане на делбата е прието, че Д. Н. и И. Н. са придобили по наследство от П. Н. по 1/12 ид.ч. от процесния имот. До края на първото съдебно заседание след влизане в сила на решението, с което е допусната делбата на процесното жилище, е приета за съвместно разглеждане в производството претенцията на съделителя В. И. за възлагане на делбения имот с правно основание чл. 349, ал.2 ГПК. По делото не се спори, а е установено и от приетата съдебно-техническа експертиза, че процесният недвижим имот - апартамент, е реално неподеляем. Посредством заключение по повторно назначена и приета СТЕ е установено, че пазарната стойност на делбения имот е в размер на 149 000 лв. От приложената справка от Агенция по вписванията се установява, че съделителят В. И. не притежава друго жилище, освен процесното, предмет на делбата. Това обстоятелство не се спори. От показанията на разпитания по делото св. С.Х. (съсед, живееща срещу процесния имот), се установява, че към момента на смъртта на И. Н. в имота са живели дъщеря му В. и синът му. По делото е представено удостоверение за наследници изх. № ••• г., издадено от Община Пловдив /л. 17-18/, от което е видно, че И. П. Н. е починал на ••• г., като е оставил за наследници съпругата си – К.Б. Н., починала на ••• г. и двете им деца – В. И. и П. Н.. П. Н. е починал на ••• г., като е оставил за наследници съпругата си Д. Н. и двете им деца – И. П. Н. и Н. П. Н., починал на ••• г., неженен, без деца. Първоинстанционният съд е приел, че доколкото е извършена разпоредителна сделка, сключена между двама от наследниците, при която собственост придобива и трето за наследството лице – В. И., е налице смесена съсобственост, поради което процесният имот не може да бъде възложен на съделителката В. И. по реда на чл. 349, ал.2 ГПК и единственият способ за извършване на делбата се явява изнасянето на жилището на публична продан. Позовал се е на разпоредбата на закона и на т.8 от ТР № 1/2004 г. на ОСГК на ВКС. При така установеното от фактическа страна настоящият състав на Окръжен съд – Пловдив прави следните правни изводи: Производството е съдебна делба, втора фаза - по извършването й. С влязло в сила решение е допусната делба между четирима съделители, придобили идеални части от делбения имот по наследство и посредством разпоредителна сделка (покупко-продажба) в режим на СИО. Основен принцип при извършването на делбата е всеки от съделителите да получи дял в натура. Предвид неподеляемостта на имота, представляващ жилище и направена възлагателна претенция от един от съделителите, съдът следва да се произнесе по нея. Разпоредбата на чл. 349, ал. 2 ГПК предвижда, че ако неподеляемият имот е жилище, всеки от съделителите, който към момента на откриване на наследството е живял в него и не притежава друго жилище, може да поиска то да бъде поставено в негов дял, като дяловете на останалите съделители бъдат уравнени в имот или в пари. Т. е. по реда на чл. 349, ал. 2 ГПК може да се постави в дял само жилищен неподеляем имот, ако съсобствеността произтича от наследяване. Фактическият състав на правната норма на чл. 349, ал. 2 от ГПК поставя четири кумулативни предпоставки: 1. искането да е насочено за неподеляем жилищен имот; 2. съсобствеността да е възникнала само от наследяване; 3. претендиращият съделител да е наследник и при откриване на наследството да е живял в него; 4. претендиращият съделител да не притежава друго жилище. Ако не е налице която и да е от тези предпоставки, възлагане по този ред не може да има. Посочените факти подлежат на доказване от съделителя, заявил претенция за възлагане. Възлагателна претенция в срока и по реда на чл. 349, ал. 4 от ГПК е отправена своевременно от съделителя В. И. Въззивният съд намира, че са налице всички кумулативни предпоставки на чл. 349, ал.2 ГПК. Делбеният имот представлява неподеляемо жилище, претендиращият съделител е наследник и не притежава друго жилище, при откриване на наследството е живял в имота, разпоредителната сделка между сънаследниците не променя наследствения характер на имота, а само уголемява квотата в съсобствеността на сънаследника В. И. Право на възлагане по чл.349, ал.2 ГПК /чл.288, ал.3 ГПК (отм.)/ има само сънаследник, т.е. само лице, което е придобило идеална част от имота по наследство и то в хипотезата, при която съсобствеността е възникнала от наследяване. Придобилият по силата на сделка идеална част от жилище няма основание да го получи чрез възлагане от съда по реда на чл.349, ал.2 ГПК/чл.288, ал.3 ГПК/отм./-Р 257/2001г., І ГО, Бюлетин бр.4/2001г. При наличие на т.нар. смесена съсобственост извършването на делбата по реда на чл.349, ал.2 ГПК/чл.288, ал.3 ГПК/отм./ е недопустимо-т.8 от ТР №1/2004г., т.е. при съсобственост, възникнала в резултат на повече от един юридически факт, възлагането по чл.349, ал.2 ГПК/чл.288, ал.3 ГПК/отм./ е недопустимо и делбата следва да бъде извършена чрез изнасяне на неподеляемия жилищен имот на публична продан по реда на чл.348 ГПК/чл.288, ал.1 ГПК/отм./. Съображенията за подобно тълкуване са, че тази претенция е противопоставима само на сънаследник, но не и на лице, което е придобило правото на собственост върху своя дял на основание, различно от наследяване. Доколкото в ГПК, 2007г. не са установени различни правила, следва да се имат предвид дадените в ТР №1/2004г. на ОСГК на ВКС разяснения и указания по приложението на закона. В постановеното по реда на чл.290 ГПК решение №148/07.04.2010г. по гр.д.№437/2009г. на І ГО на ВКС е прието, че когато част от сънаследниците прехвърлят своите идеални части от съсобствен имот на друг сънаследник, не е налице хипотезата на смесена съсобственост, за която в ТР №1/2004г. се прие, че може да се прекрати само чрез изнасяне на имота на публична продан, а не чрез възлагане по чл.288, ал.3 ГПК/отм./. В този смисъл и решение № 86/09.03.2012 г. по гр.д.№ 1100/2011 г. на ІІ ГО на ВКС, решение № 239/06.08.2012 г. по гр.д.№ 81/2011 г. на І ГО на ВКС и решение №143/08.02.2017г. по гр.д.№1693/2016г. на Второ ГО на ВКС. В решение №223/12.10.2012г. по гр.д.№235/2012г. на ІІ ГО на ВКС е прието, че хипотезата на смесена съсобственост обхваща случаите, при които собствеността е разнородна и е възникнала на основание различни юридически факти, но не и когато съсобствеността е възникнала на основание придобиване в режим на СИО, прекратена със смъртта на единия съпруг, след което един от наследниците прехвърля на друг от тях идеалните си части от наследството. Налице е концентрация на правото на собственост в лицето на един от наследниците, с което характерът на имота като наследствен не се е променил. Обстоятелството, че делът на един от наследниците е по-голям вследствие на разпоредителната сделка с друг наследник, чиито правни последици са зачетени при допускане на делбата, не променя наследствения характер на имота, тъй като в съсобствеността не участват трети лица, чужди на наследството. Именно поради това и смисълът на закона е наследственият имот да остане в патримониума на един от наследниците, в който смисъл следва да се разбират и дадените в т.8 на ТР № 1/2004г. разяснения, както и с оглед последващата задължителна съдебна практика по реда на чл.290 ГПК. В този смисъл е и Решение №18/27.02.2013 г. по гр.д.№ 572/2012 г. на І ГО на ВКС, както и Решение № 31 от 10.09.2021 г. по гр.д.№ 2607/2020 г. на II г.о. на ВКС, в което се посочва, че в подобни хипотези към момента на откриване на наследството съсобствеността е била еднородна. Действително с договор за покупко-продажба на недвижим имот от ••• г. К. Н. е прехвърлила на дъщеря си В. И. и на нейния съпруг В. И. притежаваните от нея 4/6 ид.части от правото на собственост на процесния самостоятелен обект. Обстоятелството, че придобиването е станало с договор за покупко-продажба на името на двамата съпрузи не води до възникването на обикновена съсобственост. Имотът е закупен по време на брака и независимо на чие име е договорът или че в него фигурират имената и на двамата съпрузи, той е станал съпружеска имуществена общност. Разпоредителната сделка с част от наследствен имот в полза на сънаследника и на нейния съпруг също не обосновава наличието на смесена съсобственост, тъй като съпругът участва не като трето лице, което по сделка придобива част от наследствения имот, а по силата на закона. В този смисъл е решение № 158 от 25.11.2016 г. по гр. д. № 2233/2016 г. на ВКС, II-ро г. о. и цитираната в него практика – решение № 18 от 27.02.2013 г. по гр. д. № 572/2012 г. на ВКС, I-во г. о.; решение № 144 от 11.07.2014 г. по гл. д. № 7209/2013 г. на ВКС, I-во г.о. В постановеното по реда на чл.290 ГПК решение №122/05.01.2018г. по гр.д.№4962/2016. на Второ ГО на ВКС, на което се е позовал и ПдРС в обжалваното решение, обаче е прието, че когато сънаследник прехвърли след откриване на наследството си идеалната си част на друг сънаследник посредством възмездна сделка и сънаследникът-приобретател е в брак към момента на придобиването, е налице смесена съсобственост, тъй като и съпругът на приобретателя, който няма качеството наследник на общия наследодател, придобива вещни права, макар и в режим на СИО, върху имота. Разрешението е възприето в хипотеза, при която след извършване на разпоредителната сделка наследникът-приобретател е починал и неговият съпруг участва в делбеното производство наред с наследниците на общия наследодател, но за част от имота правата му се основават на разпоредителната сделка. Настоящият състав на Окръжен съд – Пловдив приема, че смесена съсобственост не е налице, в каквато насока е и преобладаващата практика на ВКС. С оглед изложеното, претенцията на съделителя В. И. за възлагане на процесното жилище по реда на чл. 349, ал. 2 ГПК се явява основателна и като такава следва да бъде уважена. ПдОС намира въззивната жалба за основателна, а атакуваното решение в обжалваната част за неправилно и постановено при неточно прилагане на закона и на неговия разум. Ето защо, решението в частта, в която имотът е изнесен на публична продан следва да се отмени и вместо него да се постанови ново решение, с което имотът се постави в дял на В. И., а останалите съделители Д. Н. и И. Н. получат уравнения на дела си в пари. Пазарната стойност на имота възлиза на 149 000 лева, същите притежават по 1/12 идеална част или уравнението в пари, което следва да изплати В. И. на всеки от тях възлиза на 12 417 лева. По разноските по делото: Въззивният съд следва да преразпредели и отговорността за разноски само по отношение на производството в частта за извършване на делбата, като се има предвид, че решението в частта по исковете за сметки е влязло в сила. Държавната такса за извършване на делбата следва отново да се присъди съобразно стойността на дяловете, установена по делото. С оглед този изход на спора въззивникът има право на разноски за въззивната инстанция, поради което в полза на пълномощника й по чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 1500 лв. съгласно чл. 7, ал.4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. На осн. чл. 78, ал.6 от ГПК, въззиваемата страна следва да бъде осъдена да заплати, по сметка на Окръжен съд – Пловдив, в полза на бюджета на съдебната власт, сумата от 1490 лв., дължима държавна такса за въззивната инстанция. Водим от гореизложеното, Пловдивският окръжен съд