Решение № 35 от 17.1.2024 г. на Апелативен съд - София по дело № 605/2023 г.

Производството е образувано по въззивна жалба на ищеца в първата инстанция Земеделска кооперация „БИРИМИРЦИ“- в ликвидация чрез пълномощника й адв. С. Б. против решение №625 от 12.05.2023г. на СГС, ТО, VI-4 състав, постановено по т.д.№ 1195/2022 год. в частта, с която са отхвърлени предявените от кооперацията срещу М. В. Д., И. Т. П., Н. В. Д., Х. П. С. и В. И. П. като председател и членове на УС на кооперацията искове с правно основание чл.24 ал.1 ЗК и предявените срещу Д. С. М., И. Л. Г. и И. А. Г. като членове на КС на кооперацията искове с правно основание чл.28а ЗК главница до размер на сумата 39 440, 63 лева, представляваща нанесени от ответниците имуществени вреди, причинени от сключване на извънсъдебна спогодба от 27.03.2020 г., с която се признават за съществуващи задължения по Договор за преотстъпване на земеделска земя от 10.09.2019г., подписан между „Сортови семена и растителна защита“ ЕООД и кооперацията.

Жалбоподателят излага доводи за неправилност на решението поради съществено нарушение на процесуалните правила, нарушение на материалния закон и необоснованост. В жалбата са изложени подробни и конкретни доводи за това. Моли въззивния съд да отмени решението и уважи исковите претенции за солидарното осъждане на ответниците да заплатят на кооперацията следните суми:

• сумата 39 440, 63 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, нанесени със сключване на извънсъдебна спогодба от 27.03.2020 г., с която се признават като съществуващи задължения по Договор за преотстъпване на земеделска земя от 10.09.2018 г., подписан със „Сортови семена и растителна защита”-ЕООД;

• сумата 6 891, 15 лева, представляваща законна лихва за забава върху главницата за периода 07.10.2020 г. (на 06.10.2020 г. е извършеното плащане по извънсъдебна спогодба от 27.03.2020 г. към „Сортови семена и растителна защита” ЕООД) до 27.06.2022 г.;

• законна лихва върху обезщетението за имуществени вреди от предявяването на иска до окончателното изплащане;

• направените разноски за всички съдебни инстанции.

Препис от жалбата е връчен на ответниците, като в срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор единствено от ответника М. В. Д. чрез адв.А. И., в който се излагат подробни доводи за неоснователност на въззивната жалба, като напълно се споделят мотивите на обжалваното решение.

И двете страни са депозирали писмени защити в определения от съда срок.

Пред настоящата инстанция са събрани нови писмени доказателства.

Софийският Апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, както и доводите на въззиваемата страна в отговора, намира за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в законния срок от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима. Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА поради следното:

Решението в обжалваната му част е неправилно поради допуснати от първоинстанционния съд съществени процесуални нарушения – липса на подробен доклад и разпределение на доказателствената тежест между страните във връзка твърдения от ищеца факт, че Договорът за наем от 10.09.2018г. е фиктивен /симулативен/. Изложени са също така доводи за необоснованост и нарушение на материалния закон.

Въззивният съд намира, че фактите по делото са правилно установени на база събраните в първата инстанция доказателства, поради което и на основание чл.272 от ГПК препраща към мотивите в тяхната установителна част /досежно фактическата обстановка/ и напълно ги споделя. Правните изводи на съда обаче противоречат на закона. Този извод на въззивния съд се потвърждава още повече с оглед събраните в настоящата инстанция писмени доказателства при условията на чл.266, ал.3 ГПК.

В първоинстанционното производство ищецът е твърдял /в ИМ и уточнителната молба/, че Договорът за наем от 10.09.2018г., задължението по който е прието в Спогодбата от 27.03.2020 г., е фиктивен. В доклада си по чл.146 ГПК обаче съдът не е посочил коя страна носи доказателствената тежест за установяване на това обстоятелство. При направени във въззивната жалба възражения за непълнота на доклада, то въззивният съд е приел при условията на чл.266, ал.3 ГПК нови писмени доказателства във връзка с твърдяната абсолютна симулация на Договора за наем от 10.09.2018г. между “Сортови семена и растителна защита“-ЕООД и ЗК „Биримирци“ /л/. От тези нови доказателства се установява, че ЗК „Биримирци” е нямало как да обработва имотите, предмет на Договор за преотстъпване на земеделска земя от 10.09.2018 г. /Договора за наем/. И това е така, защото третото неучастващо в делото лице „Сортови семена и растителна зашита” ЕООД е очертало (декларирало) имотите, предмет на Договора за преотстъпване на земеделска земя от 10, 09.2018г. за стопанските 2018 г. и 2019 г., с които това дружество е кандидатствало за подпомагане през тези години и е получило субсидия. Това обстоятелство изрично е признато и от пълномощника на въззиваемия М. В. Д. в о.с.з.. проведено на 15.11.2023 г. Освен това, от Писмо изх. № 15-553- 01/23.01.2020 г. на Началника на Общинска служба по земеделие - Северна е видно, че за стопанска година 2018-2019 г. кооперацията няма регистрация като земеделски производител.

С оглед установените в първата и в настоящата инстанция факти, от правна страна съдът намира следното:

Предмет на спора пред първоинстанционния съд са били искове с правно основание чл.24, ал.1 ЗК и чл.28а, ал.1 ЗК за осъждане на ответниците /първите 5 като членове на УС, а последните трима като членове на КС/ да заплатят на кооперацията-ищец претендираните имуществени вреди в размер на 81 500 лева от неправомерни действия на управителните й органи, за който иск е взето решение на ОС на кооперацията по чл.15, ал.4, т.15 ЗК /л.68/ - да се търси отговорност за действията на членовете на УС и на КС, с мандат 2019г. - 08.06.2021 г. за вреди, настъпили от сключване на Договора за спогодба от 27.03.2020г.

От извършените в ТР по партидата на кооперацията вписвания се установява, че ответниците през процесния период са били членове на УС и на КС, а ответникът Д. е бил неин председател. В това си качество ответниците са легитимирани да отговарят по предявените срещу тях искове за причинени вреди на кооперацията.

Претендираното в първата инстанция вземане за обезщетение в размер на 81 500 лв. произтича от факта на сключен Договор за извънсъдебна спогодба, с който са били признати несъществуващи за кооперацията задължения, породени от противоправните действия на ответника Д. в качеството му на председател на кооперацията.

В тази връзка първоинстанционният съд е проследил на база събраните доказателства дали сключването на договора за извънсъдебна спогодба нанася вреда на кооперацията, т.е дали договорът, който е правното основание за плащане от кооперацията на сумата от 81 500 лв., има за предмет несъществуващи задължения в този размер. Ако се установи, че за кооперацията липсват задължения в този размер, то има основание да се приеме, че е налице увреждане на кооперацията, която не би имала задължение да плати сумата от 81 500 лв., ако не бе сключен договорът за спогодба от 27.03.2020 г. От представената извънсъдебна спогодба от 27.03.2020 г. /л.55/ се установява, че страните /“Сортови семена и растителна защита“-ЕООД и ЗК „Биримирци“ / са постигнали съгласие относно съществуването на задължения на кооперацията в размер на 154 710, 32 лв., от които 53 774, 75 лв. - по т.дело № 254/20 г. на СГС и законни лихви от 16 356, 51 лв. и от 761, 81 лв., както и разноски от 8 947, 65 лв.; сумата от 59 800 лв. - по договор от 10.09.2018 г. и фактура № 4425/18.12.2019 г., както и неустойка от 15 069, 60 лв. Постигнато е съгласие с изплащане от кооперацията на сумата от 81 500 лв. да се уредят отношенията. С решение от 08.02.2020 г. на УС и на КС на кооперацията е одобрено сключването на извънсъдебната спогодба.

Съдът е приел, че цитираните в Спогодбата фактура № 3530/19.02.2015 г. и фактура № 3556/16.04.2015 г., удостоверяващи, че „Сортови семена и растителна защита“ ЕООД е продало на кооперацията слънчоглед и пшеница, обективират валидни договори за търговска продажба на стоки по чл.327 ТЗ, по които кооперацията е закупила стоки срещу задължението да плати цена от общо 53 774.75 лв. /26 574, 75 лв. плюс 27 200 лв./. Признал е за съществуващи и задължение за обезщетение за забава в размер на 16 356, 48 лв., както сумата от 761, 81 лв. - законна лихва от подаване на исковата молба по т.дело № 254/20 г. на СГС до сключване на спогодбата. Между страните не е спорно, че за задълженията по двете фактури е било образувано т.дело № 254/20 г. на СГС, по което ищецът „Сортови семена и растителна защита“ ЕООД е направил съдебни разноски от общо 8 947, 65 лв., които също следва да бъдат признати като дължими.Така общият размер на задълженията на кооперацията във връзка с тази търговска продажба на селскостопански стоки е 79 840, 69 лева. Намерил е за изключено извънсъдебната спогодба да нанася вреди на кооперацията в този размер - 79 840, 69 лв. И това е така, защото кооперацията е дължала плащане на сумата от 79 840, 69 лв. и без да е сключен договорът за извънсъдебна спогодба.

Съдът е направил логическия извод, че при установени реално съществували задължения от общо 79 840, 69 лв. би могло да възникне вреда за кооперацията единствено за разликата между тази сума и сумата от 81 500 лв.

В тази част първоинстанционното решение не е обжалвано и е влязло в законна сила.

В договора за извънсъдебна спогодба е посочено, че задължението на кооперацията в размер на 81 500 лв. се формира освен от задълженията по фактурите, предмет на т.дело № 254/20 г. на СГС, но и от задължение за наемна цена по Договор от 10.09.2018 г. Анализирайки доказателствата по делото, съдът е приел от една страна, че договорът за наем създава за кооперацията задължение за наемна цена, но не води до имуществени облаги. Затова сключеният от ответника Д. договор за наем е във вреда на кооперацията, защото е основание за възникване на задължение за наемна цена, но без да са ползвани земите и да са събирани доходи от кооперацията. От друга страна е приел, че Договорът за наем е действителен и поражда за кооперацията задължение за плащане на наемна цена, доколкото няма данни да е налице „симулация“. Затова е заключил, че към сключване на извънсъдебната спогодба е имало правно основание задължението на кооперацията за наемна цена да се включи в общия размер на дълга от 81 500 лв. Посочил е, че релевантният момент за пораждане на задължението за плащане на наемната цена е моментът на сключването на договора - 10.09.2018 г., тъй като тогава е поето задължението, а не падежът на задължението -30.12.2019 г., тъй като това е моментът, в който вземането е станало изискуемо. След анализ на доказателствата по делото е приел, че към сключване на договора за извънсъдебна спогодба на 27.03.2020 г. са съществували реално задължения за кооперацията за над 81 500 лв., поради което с признаването на дълг в този размер и с изпълнението на задължението за плащане на тази сума не се нанася вреда за кооперацията.

Съдът е приел, че щом като с решението по чл.15, ал.4, т.15 ЗК на ОС се търси отговорност за периода 01.01.2019 г. - 08.06.2021 г., то ответникът Д. не следва да отговаря за вредите от сключения на 10.09.2018 г. договор за наем.

Предмет на въззивното производство е решението само в тази му част, касаеща признати от първия ответник М. Д. в качеството му на председател на УС и ЗК „Биримирци“ в извънсъдебната спогодба от 27.03.2020г. задължения по Договор за преотстъпване на земеделска земя от 10.09.2018 г. /Договор за наем/, който договор е одобрен от УС, а КС не е осъществил контрол за това.

Във въззивната жалба, както и в ИМ и допълнителната ИМ ищецът поддържа, че този договор за наем е симулативен, като е налице абсолютна симулация, тъй като страните не са имали намерение земеделските зами, предмет на Договора за преотстъпване на земеделска земя от 10.09.2018г. в действителност да бъдат предоставени за ползване на кооперацията. В писмената защита на ищцовата страна се излагат доводи, че събраните в настоящата инстанция писмени доказателства затвърждават по несъмнен начин този извод за симулативност на сделката.

Настоящият състав следва да разгледа своевременно релевираното възражение за симулативност на сделката. От събраните в тази инстанция писмени доказателства се установява, че третото неучастващо в делото лице „Сортови семена и растителна зашита” ЕООД е очертало (декларирало) имотите, предмет на Договора за преотстъпване на земеделска земя от 10.09.2018г. за стопанските 2018 г. и 2019 г., с които това дружество е кандидатствало за подпомагане през тези години и е получило субсидия. Това обстоятелство изрично е признато и от процесуалния представител на въззиваемия М. В. Д. в о.с.з. от 15.11.2023 г. - че нивите, предмет на договора за наем са заявени от „Сортови семена и растителна защита” ЕООД и това дружество е ползвало субсидии за тях.

От Писмо с дата 11.08.2023г. на Общинска служба по земеделие – Северна до Председателя на ликвидационната комисия на ЗК „Биримирци“ /л.120 от настоящото дело/ се установява, че ЗК „Биримирци“ няма регистрация по Наредба №3/29.01.1999г. като земеделски стопанин и не отговаря на условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания, т.е. няма подадено заявление за подпомагане.

Последователна е практиката на ВКС, че за доказване на абсолютна симулация е необходимо да са налице писмени доказателства, изхождащи от другата страна, или удостоверяващи нейни изявления пред държавен орган, които да правят вероятно твърдението, че съгласието е привидно. В случая се установява, че „Сортови семена и растителна защита” ЕООД в качеството на земеделски стопанин е очертал/заявил имотите, предмет на Договор за преотстъпване на земеделска земя от 10.09.2018г. в земеделските площи, които ще бъдат използвани от него през стопанските 2018 г. и 2019 г. „Сортови семена и растителна защита” ЕООД е заявил имотите пред ДФЗ и Общинска служба по земеделие Северна.

Така установените във въззивната инстанция факти разкриват абсолютната симулация на Договора за преотстъпване на земеделска земя от 10.09.2018 г., сключен между „Сортови семена и растителна защита” ЕООД и ЗК „Биримирци”. Видно е, че страните не са имали намерение земеделските земи, предмет на Договора, в действителност да бъдат предоставени за ползване на ЗК „Биримирци”. Земите са ползвани от „Сортови семена и растителна защита” ЕООД и те са получавали субсидии за тях.

Неоснователни са твърденията на въззиваемия М. Д., че в действителност „Сортови семена и растителна защита” ЕООД е бил бенефициент на субсидиите/подпомагането за имотите, предмет на Договора, но същите са се обработвали и ползвали от ЗК „Биримирци”. Невярно е твърдението му, че в нито един нормативен акт, касаещ директните мерки за плащания по отношение на земеделските земи, не се изисква бенефициентът реално да е ползвал земята. Тази негова теза се опровергава от разпоредбата на чл.2, ал.1 от Наредба №5 от 27.02.2009г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания. Тази норма постановява, ч е за подпомагане могат да кандидатстват земеделски стопани, които ползват земеделска земя и отговарят на изискванията на чл.41 от Закона за подпомагане на земеделските производители. Освен това, съгласно чл.14, ал.4 от същата Наредба, при прехвърляне на стопанството приобретателят може да встъпи в правата и задълженията на прехвърлителя по подадено през текущата кампания заявление след одобрението на ДФЗ - РА.

Освен това, ЗК „Биримирци” е следвало да има регистрация като земеделски производител, а от цитираното по-горе Писмо от 23.01.2020г. на Началника на Общинска служба по земеделие - Северна е видно, че за стопанска година 2018-2019 г. кооперацията няма регистрация като земеделски производител.

В първоинстанционното производство са събрани множество доказателства от които е видно, че ЗК „Биримирци” е нямало как да обработва имотите, предмет на Договор за преотстъпване на земеделска земя от 10.09.2018 г., до какъвто извод е достигнал и първоинстанционният съд.

От заключението на ССЕ се установява, че фактура № 4425/18.12.2019 г. (издадена във връзка с наемно плащане, дължимо от кооперацията на „Сортови семена и растителна защита” ЕООД по Договора за преотстъпване на земеделска земя от 10.09.2018 г.) не е осчетоводена в търговските книги на кооперацията по съответните счетоводни сметки, както и не е отразена в Дневниците за покупки и в СД по ДДС. Вещото лице Б. посочва, че по данни от търговските книги на ЗК „Биримирци” няма постъпили приходи, съответно няма отчетени разходи по Договор за преотстъпване на земеделска земя от 10.09.2018 г. (кооперацията е нямала назначен нито един служител или работник както преди, така и след сключването на договора за преотстъпване на земеделска земя; кооперацията е нямала собствена или наета техника за обработка на земеделските земи).

Заключенията на ВЛ изцяло се подкрепят от представените по делото ГФО на кооперацията за 2018 г. и 2019 г., както и от доклади за дейността за 2018 и 2019 г. От тези писмени доказателства е видно, че в ЗК „Биримирци” няма каквито и да било отчетени приходи и разходи във връзка е обработката на наети земеделски земи.

От приетото като доказателство Решение на ОС на кооперацията от 22.04.2010 г., кооперацията не е в състояние да развива земеделие.

Правилно съдът е констатирал в мотивите си, че няма никакви данни да е съществувала стопанска необходимост да се наемат от кооперацията за обработка земеделски земи и договорът е сключен само в ущърб на кооперацията, без да води каквито и да било облаги. Съдът е констатирал, че договорът за преотстъпване на земеделска земя от 10.09.2018г. създава за кооперацията единствено задължения за плащане на наемна цена.

Всичко изложено сочи на извод, че Договорът за преотстъпване на земеделска земя от 10.09.2018г. е бил привиден /абсолютно симулативен/ и резултатът от него е генериране единствено на загуби за кооперацията от плащането на наемна цена.

Потвърждавайки на практика Договора за преотстъпване на земеделска земя от 10.09.2018 г. чрез сключване и утвърждаване на Спогодбата от 27.03.2020г., членовете на УС и КС, които са били с мандат 2019 г. - 08.06.2021 г., несъмнено са нанесли имуществена вреда на кооперацията. Платена е наемна цена по един нищожен договор поради привидност /абсолютна симулация/. Със сключване на извънсъдебната спогодба е поето от кооперацията несъществуващо задължение за наемна цена, което действие несъмнено е увреждащо за нея. Тъй като договорът за преотстъпване на земеделска земя е нищожен поради привидност – чл.26, ал.2 ЗЗД, той не е породил действително задължение за кооперацията да плати наемна цена. С плащането й по един нищожен договор, ответниците в качеството им на членове на УС и на КС на кооперацията отговарят за вредите, които са нанесли на кооперацията чрез тези си действия, описани по-горе.

С оглед изложеното и влязлото в сила решение в частта, с която съдът е признал, че кооперацията има действителни задължения по описаните в извънсъдебната спогодба фактури /коментирани в първоинстанционното решение/ в размер на сумата 79 840, 69 лв., като се вземе предвид решението на ОС на кооперацията от 14.05.2022г. /л.67-68 от първоинстанционното дело/, вредите, за които ответниците отговарят, са в размер на 1 659, 31 лв. Това е така, защото в извънсъдебната спогодба е посочено, че задължението на кооперацията в размер на 81 500 лв. се формира освен от задълженията по фактурите, предмет на т.дело № 254/20 г. на СГС, и от задължение за наемна цена по договор от 10.09.2018 г. В този смисъл съдът приема, че при установени реално съществували задължения от общо 79 840, 69 лв. би могло да възникне вреда за кооперацията единствено за разликата между тази сума и сумата от 81 500 лв. От обжалваното решение е видно, че искът за сумата 81 500 лв. е отхвърлен изцяло, но в частта до 79 840, 69 лв. решението не е обжалвано.

Затова главният иск е основателен и доказан до размер на сумата 1 659, 31 лв., поради което следва да бъде уважен до този размер.

За първи път във въззивната жалба се твърди, че имуществените вреди, които са причинени от сключване на спогодбата от 27.03.2020 г., с която се признават като съществуващи задължения по Договор за преотстъпване на земеделска земя от 10.09.2018г., са в размер на 39 440, 63 лева - главница.

Въззивникът за първи път твърди, че със спогодбата от 27.03.2020 г. ЗК „Биримирци” и „Сортови семена и растителна защита” ЕООД са договорили, че задълженията от 154 710.32 лева се погасяват пропорционално със сумата от 81 500 лева. Твърди се, че задълженията са погасени пропорционално с коефициент от 0, 5268. т.е. за всеки лев признат дълг са изплатени 0, 5268 лева. Твърдения за такива обстоятелства в първоинстанционното производство не са сочени, поради което разглеждането им е недопустимо съгласно разпоредбата на чл.266, ал.1 ГПК. Това е така, тъй като пред въззивната инстанция се твърдят нови обстоятелства относно начина на определяне размера на иска, които ищецът е могъл да посочи в първоинстанционното производство, но не го е сторил. Наред с това тези нови обстоятелства са относими спрямо спорното правоотношение, тъй като ако бяха заявени с исковата молба или в първоинстанционното производство биха разширили предмета на делото.

Неоснователни са доводите на въззивния жалбоподател, че СГС неправилно е приел, че ОС на кооперацията е взело решение по чл.15, ал.4, т.15 от ЗК да се търси имуществена отговорност от членовете на УС и КС само за периода 01.01.2019 г. - 08.06.2021 г. Твърди, че при внимателен прочит на решението на ОС, същото гласи: „...да се търси съдебна отговорност на бившия председател на УС М. В. Д. и членовете на УС и КС, мандат 2019 - 08.06.2021 г. за нанесени щети в размер на 81500 лв., изплатени по извънсъдебна спогодба за задължения към „Сортови семена и растителна защита“ ЕООД. Вярно е, че решението на ОС е в поддържания от жалбоподателя смисъл, т.е. да се търси съдебна отговорност от бившия председател на УС М. Д. и членовете на УС и КС за мандата им 2019- 08.06.2021г. Това обаче означава, че отговорността от тези лица се търси именно за периода на мандата им – за увреждащите кооперацията действия, посочени в решението, които те са извършили през този мандат. Затова правилно и обосновано първоинстанционният съд е възприел исковия период, за който се търси тяхната имуществена отговорност.

С исковата молба ищецът е претендирал върху главницата от 81 500 лева и законна лихва за забава за периода от 07.10.2020г. до 27.06.2022г. /На 06.10.2020г. е извършено плащане по извънсъдебната спогодба от 27.03.2020г./ В случая исковата молба е предявена на 30.06.2022г., но с оглед диспозитивното начало в гражданския процес, съдът приема посоченият от ищеца краен период на обезщетението за забава. Тъй като иска за обезщетение за имуществени вреди е основателен до размер на сумата от 1 659, 31 лв. /по изложените по-горе съображения/, то законната лихва за забава за периода от 07.10.2020г. до 27.06.2022г., изчислена по реда на чл.162 от ГПК чрез интернет-калкулатор, е в размер на 289, 92 лева. До този размер иска е основателен и следва да бъде уважен.

И тъй като разпоредбите на чл.24, ал.1 и чл.28а от ЗК предвиждат солидарна отговорност за виновно причинени вреди на кооперацията, то ответниците следва да бъдат осъдени солидарно да заплатят на ищеца присъдените суми.

По разноските: При този изход на делото право на разноски за въззивната инстанция има ищцовата кооперация на основание чл.78, ал.1 ГПК, с оглед частичното обжалване на решението. За тази инстанция съгласно представения списък по чл.80 ГПК са претендирани разноски в общ размер на 5 281, 18 лева, от които 926 лева държавна такса и 4 354, 54 лева адвокатско възнаграждение. Представени са фактура от 26.06.2023г. за това възнаграждение, както и преводно нареждане за сумата от 4 354, 54 лева в полза на адв.Б.. Възражение за прекомерност на адвокатския хонорар от другата страна не е заявено. Затова разноските пред САС следва да бъдат присъдени в заявения им размер.

За първата инстанция, с оглед частичното уважаване от въззивния съд на иска до размер на сумата от 1 659, 31 лв. за главница и до размер на сумата от 289, 92 лева за лихва за забава върху този размер на главницата, право на разноски имат и двете страни съразмерно с уважената, респ. отхвърлената част от исковете.

За първата инстанция жалбоподателят-ищец претендира разноски, посочени в списъка по чл.80 ГПК в общ размер на 8 032, 60 лева. От тях 3 829, 60 лева съставляват държавна такса за образуване на делото. Сумата от 800 лева са заплатен депозит за ВЛ и сумата от 3 403 лева – заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред първата инстанция.

С оглед уважената част от исковете в общ размер на 1 949, 23 лева, при заявени в общ размер на 95 739, 86 лв., то са уважени 0, 020% от исковете. При този резултат дължимите разноски са в размер на 1, 60 лв. съразмерно с уважената част от исковете.

Право на разноски за първата инстанция има и ответникът М. Д. на основание чл.78, ал.3 ГПК съобразно отхвърлената част от исковете. С оглед въззивното решение, исковете са отхвърлени в размер на 99, 98%. С този процент следва да се умножи претендирания адвокатски хонорар от 4 000 лева, като се получава сумата от 399, 92 лева. В този размер ответникът М. Д. има право на разноски за адвокатско възнаграждение съобразно отхвърлената част от исковете.

Така мотивиран, Софийският Апелативен съд