Решение № 16759 от 17.10.2023 г. на Софийски районен съд по дело № 4477/2022 г.
Софийски районен съд17.10.2023 г.докладчик ВАЛЕРИЯ БОЯНОВА ВАТЕВА
Диспозитив
ОСЪЖДА на основание чл. 215, ал. 1 от КТ „Б. - ПП“ ЕООД с ЕИК 175405647, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „И.В.“ № 3 и „П.П.П. – София“ ЕООД, с адрес: гр. София, ул. „З.“ № 1, ДА ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО на С. С. В. с ЕГН •••••••••• и Л. Л. В. с ЕГН •••••••••• /в качеството им на наследници на Л.М.В. с ЕГН ••••••••••, починал на 02.09.2013г./, и двете с адрес: гр. София, ж.к. Н. 1, бл. 122, вх. Б, ет. 5, ап. 37, сумата от 383, 25 /триста осемдесет и три евро и 25 евроцента/ евро, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата до пълно предявения размер от 556, 50 евро като НЕОСНОВАТЕЛЕН, както и сумата от 25, 40 /двадесет и пет щатски долара и 40 цента/ щатски долара, като ОТХВЪРЛЯ за горницата до пълно предявения размер от 212, 90 щатски долара като НЕОСНОВАТЕЛЕН, и двете суми ведно със законната лихва считано от 05.11.2008г. до окончателното им изплащане. ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищците за присъждане на разноски. ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК С. С. В. и Л. Л. В. ДА ЗАПЛАТЯТ на „Б. - ПП“ ЕООД и „П.П.П. – София“ ЕООД, сумата 300, 00 /триста/ лева разноски за юрисконсултско възнаграждение. ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК Б. - ПП“ ЕООД и „П.П.П. – София“ ЕООД, ДА ЗАПЛАТЯТ солидарно по сметка на Софийския районен съд сумата 50, 00 /петдесет/ лева дължима държавна такса и 250, 00 /двеста и петдесет/ лева дължими разноски по съразмерност. Решението може да се обжалва пред СГС в двуседмичен срок от връчването му в препис на страните. Съдия при Софийски районен съд: _______________________
Мотиви
производството по което съгласно Определение на съда от 14.01.2022г., е било прекратено. Така, макар и Определението по чл. 140 ГПК да е последващо, формално не е отменено Определение от 14.01.2022г. и се налага извод, че предмет на делото са само исковете за главници. По въпроса откога се дължи законна лихва. Съдът намира, че считано от първоначалното завеждане на исковете пред СРС през 2008 година се дължи такава. Делото е заведено на 05.11.2008г. Дължи се оттогава и до окончателното изплащане защото реално производството е било висящо – с всичките усложнения по хода му – група служители, включително и ищецът са били сезирали „Б.“ ЕАД да им изплати команидировъчните в цялост. Независимо, че след прецизиране на претенцията, вече по индивидуален иск, е насочена и срещу „ППП – София“, същественото е, че принципалът на двамата ответника е бил ответник и в доклада по делото, изготвен едва в настоящото производство е прието, че ответници са солидарно двете дружества. По разноските С оглед изхода на делото страните биха си дължали разноски по съразмерност. Претендираните от ищеца, че са сторени 500 лева за заплатен адвокатски хонорар обаче не се доказват по делото – никъде няма представен Договор за правна помощ и доказателства за изплащане. На ответника се дължат разноски за юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя общо на 200 лева /по 100, 00 лева за всяко дружество/, като при присъждането не се изчислява съразмерност тъй като съдът определя размера директно за присъдените суми. Ответникът дължи освен това да заплати по силата на чл. 78, ал. 6 ГПК държавна такса върху уважените искове общо от 800, 73 лева в размер на 50, 00 лева и разноските по съразмерност – 250, 00 лева за изготвеното заключение, изплатено от бюджета на съда. Воден от горното съдът