Решение № 6293 от 7.12.2023 г. на Софийски градски съд по дело № 4003/2023 г.

Производството е по реда на чл.240 ГПК. Образувано е по молба от 31.01.2023 г., уточнена с молба от 07.03.2023 г., на Етажна собственост на сграда в гр. София, ул. ••••, за отмяна на неприсъственото решение от 20.12.2022 г. по гр.д. №20875/2022 г. на Софийския районен съд, 153 състав, с което е отхвърлен предявеният от етажните собственици в етажна собственост с адрес: гр. София, ул. ••••, срещу И. Х. Ш. иск по чл.422 ГПК вр. чл.38 ал.2 ЗУЕС вр. чл.48 ал.8 ЗУЕС вр. чл.51 ал.5 ЗУЕС за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1950, 00 лв., представляваща сбор от дължими месечни такси за поддръжка и управление на общите части на сградата за периода 01.06.2019 г. – 31.08.2021 г., съгласно решение на ОС от 31.07.2017 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК – 23.09.2021 г., до окончателното изплащане на вземането. В молбата се твърди, че неправилно СРС е приел, че са налице предпоставките на чл.238 ГПК за постановяване на неприсъствено решение, тъй като ищецът не е бил надлежно уведомен за о.с.з. за 20.12.2022 г., тъй като не е присъствал на предходното о.с.з. поради заболяване и не е узнал на насроченото с.з. Ответникът по молбата И. Х. Ш. – ответник по иска, оспорва молбата. Претендира разноски. Съдът, като обсъди доводите в молбата и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи: СРС е сезиран с иск с правно чл.422 ГПК вр. чл.38 ал.2 ЗУЕС вр. чл.48 ал.8 ЗУЕС вр. чл.51 ал.5 ЗУЕС за признаване за установено, че И. Х. Ш. дължи на Етажна собственост на сграда в гр. София, ул. ••••, сумата от 1950, 00 лв., представляваща сбор от дължими месечни такси за поддръжка и управление на общите части на сградата за периода 01.06.2019 г. – 31.08.2021 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК – 23.09.2021 г., до окончателното изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по гр.д. №63126/2021 г. по описа на СРС, 77 състав. Препис от исковата молба, ведно с приложенията е изпратен на ответника и е получен лично на 16.08.2022 г., и в срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил отговор на исковата молба, в който е оспорен предявеният установителен иск. На 19.10.2022 г. ищецът е редовно уведомен за първото открито по делото заседание, насрочено за 01.12.2022 г., с връчване на препис от определението на съда, съдържащо и проекта за доклад, и от отговора на исковата исковата молба, видно от разписката по делото. Процесуалният представител на последния е депозирал на 01.12.2022 г. молба за пренасрочване на делото, поради заболяване. Приложено е представен болничен лист за временна неработоспособност. В о.с.з., проведено на 01.12.2022 г., СРС е приел, че са налице процесуални пречки за даване ход на делото, поради заболяване на процесуалния представител на ищеца и поради заболяване на процесуалния представител на ответника, и поради отсъствие на самия ответник от страната, не е дал ход на делото и го е отсрочил за 20.12.2022 г. На 20.12.2022 г. СРС е приел, че страните са редовно призовани, дал е ход на делото и е обявил, че ще се произнесе с неприсъствено решение, с оглед направеното от процесуалния представител на ответника искане в с.з. Съдът е постановил решение по чл.238 ГПК на 20.12.2022 г., като е приел, че са налице предпоставките за това – ищецът е получил препис от отговора на исковата молба и не е взел становище по него, редовно е призован за съдебното заседание и не е поискал делото да бъде гледано в негово отсъствие. Препис от решението е връчен на ищеца на 16.01.2022 г. При така установеното от фактическа страна, въззивният съд приема, че молбата по чл.240 ГПК е депозирана в срока по чл.240 ал.1 ГПК, но е неоснователна. Съгласно чл.240 ал.1 ГПК, в едномесечен срок от връчването на неприсъственото решение страната, срещу която то е постановено, може да поиска от въззивния съд неговата отмяна, ако е била лишена от възможност да участва в делото поради: 1) ненадлежно връчване на преписа от исковата молба или призовките за съдебното заседание, 2) невъзможност да узнае своевременно за връчването на преписа от исковата молба или призовките за съдебното заседание поради особени непредвидени обстоятелства, 3) невъзможност да се яви лично или чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. В чл.239 ал.4 ГПК изрично е посочено, че неприсъственото решение не подлежи на обжалване, т.е. то влиза в сила от датата на постановяването му. За защита срещу неправилните неприсъствени решения процесуалният закон предвижда специален ред - чрез искане за отмяна по чл.240 ал.1 ГПК или чрез иск по чл.240 ал.2 ГПК. В производството по отмяна въззивният съд осъществява контрол за законосъобразност на влязло в сила решение. По правило отмяната на влезли в сила съдебни актове е допустима само на основания, изрично и изчерпателно посочени в процесуания закон. Когато констатира, че тези основания са налице, въззивният съд отменя неприсъственото решение и връща делото за произнасяне на присъствено решение. Ако едно решение е постановено като неприсъствено при липса на предвидените в закона предпоставки – чл.238 и чл.239 ГПК, то си остава неприсъствено. За характера на решението не може да се съди по това дали са били налице процесуалните предпоставки за постановяването му, а от неговото съдържание. След като в решението е посочено, че е постановено при условията на чл.238 и чл.239 ГПК, въззивният съд е обвързан от тази негова характеристика. Порочно или не, това решение е влязло в сила от момента на постановяването му и настъпването на тази правна последица не зависи от преценката на въззивния съд. Производството по отмяна на неприсъствено решение е контролно-отменително, а не въззивно, поради което въззивният съд се произнася с решение само по основателността на молбата, т.е. дали е налице наведеното основание за отмяна на неприсъствено решение, а не разглежда правния спор по същество като въззивна инстанция. В разглеждания случай страната /ищецът/ по същество се позовава на третото основание за отмяна на неприсъствено решение – невъзможност да се яви лично или чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее, в проведеното на 20.12.2022 г. о.с.з., в което СРС е приел, че ищецът е редовно призован по реда на чл.56 ал.2 ГПК. Настоящият съдебен състав намира, че разпоредбата на чл.56 ал.2 ГПК е била приложена правилно от първоинстанционния съд. При всяко отлагане на делото в открито съдебно заседание съдът обявява деня и часа на следващото съдебно заседание. За да се ускори процесът и за да се осуети опитът на недобросъвестната страна да саботира бързото развитие на делото, разпоредбата на чл.56 ал.1 ГПК предвижда, че страните, които са редовно призовани, при отлагане на делото не се призовават за следващото съдебно заседание, когато датата му е обявена в заседанието. За уведомена се смята не само присъствалата на заседанието страна, но и тази, която не се е явила, въпреки че е била редовно призована /чл.142 ал.1 ГПК/. Следователно доколкото в разглеждания случай ищецът е бил редовно призован, респ. уведомен за о.с.з., проведено на 01.12.2022 г., в което СРС е обявил деня и часа на следващото съдебно заседание за разглеждане на предявения иск, което процесуално действие на съда е удостоверено в съдебния протокол – чл.150 ГПК, който е официален документ и го доказва, поради което не се е налагало призоваването му за това заседание. Ето защо, следва да се приеме, че молителят е бил редовно призован за съдебното заседание и не е бил лишен от възможността да участва в делото. При тези данни, съдът намира, че не са налице основанията за отмяна по чл.240 ал.1 ГПК и молбата следва да бъде оставена без уважение. С оглед изхода на делото и направеното искане, на ответникът по молбата на основание чл.78 ал.3 ГПК следва да се присъдят разноски във въззивното производство в размер на сумата от 800, 00 лв., представляваща адвокатско възнаграждение. Воден от гореизложеното, съдът