Решение № 919 от 20.4.2010 г. на Районен съд - Димитровград по дело № 255/2010 г.

Производството е по реда на Глава Двадесет и пета от ГПК – бързо производство. П редявенитe иск ове са с правно основание чл.150 от СК – за изменение размера на издръжка за две малолетни деца, дължима от техния родител. В исковата молба се твърди, че с решение по гр.дело № 253/2008г. по описа на РС- Димитровград, ответницата е била осъдена да плаща на ищеца, като баща и законен представител на двете им малолетни деца, месечна издръжка в размер на по 30 лева за всяко от тях. От постановяване на решението изминали две години. Разходите за издръжка на децата се увеличили съобразно нуждите за ежедневните им потребности от храна и облекло. На по-голямото от двете деца, което през 2010г. навършвало 7-годишна възраст, предстояло да бъде записано като ученик в първи клас. Към момента двете деца посещавали детска ясла и детска градина, , като за това ищеца плащал месечна такса общо в размер на 69.15 лева. От месец октомври 2009г., той бил безработен и регистриран в „Бюро по труда”- Димитровград, като търсещо работа лице. Същевременно ответницата работела в чужбина и реализирала добри доходи. Въпреки това, тя се била дезинтересирала от децата и не поддържала никаква връзка с тях. Ето защо иска съдът да постанови решение, с което да измени първоначално определената издръжка за двете деца, като осъди ответницата да заплаща издръжка за малолетната им дъщеря в размер на 110 лева месечно, а за малолетния им син- 90 лева месечно, считано от предявяване на исковете, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска от датата на падежа до окончателно изплащане, както и да заплати направените по делото разноски. Ответницата М. В. М. не оспорва исковете, като не представя писмен отговор на исковата молба и не се явява в съдебно заседание. Съдът счита, че ответницата е редовно призована за проведеното на 15.04.2010г. съдебно заседание по делото, тъй като видно от приложеното съобщение, препис от исковата молба, ведно с указания за правата и задълженията които тя има по ГПК, са й били връчени на 25.02.2010г. чрез домакина на общежитието в което тя е живеела - Димитровград•••. За насроченото за 15.04.2010г. съдебно заседание по делото, на същия адрес е била изпратена призовка, която е върната с отбелязване, че ответницата не живее вече там. Повторно е изпратена призовка на същия адрес, в която домакина на общежитието посочва, че ответницата не живее на този адрес от 5 месеца, но съобщението и исковата молба й били предадени при едно от посещенията й там. С оглед на изложеното, съдът прие, че са налице предпоставките на чл. 41 от ГПК - на ответницата веднъж е било връчено съобщение за делото на адреса посочен в исковата молба - Димитровград•••, като въпреки, че е била уведомена за последиците, тя е напуснала адреса си без да уведоми съда за това, поради което и бе прието, че същата е редовно призована за проведеното на 15.04.2010г. съдебно заседание. Съдът, като прецени събраните по делото доказателства - поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното: Безспорно е по делото, че ответницата е майка на двете деца, в каквато насока са и представените писмени доказателства- Удостоверение за раждане на Т.М.Т.от •••., издадено въз основа на Акт за раждане №••• от Община Димитровград и Удостоверение за раждане на Д.М.Т. от •••, издадено въз основа на Акт за раждане №•••. С Решение № 188/05.06.2008г. по гр.д.№ 253/2008г. на РС - Димитровград, влязло в сила на 02.07.2008г., съдът е осъдил ответницата да плаща на ищеца, като баща и законен представител на двете деца, издръжка в размер на по 30 лева месечно за всяко едно от тях. Видно от приложената по делото служебна бележка, издадена от Директор на ОДЗ ”Слънце”- Димитровград, двете деца посещават редовно ОДЗ ”Слънце”- съответно детска градина и детска ясла, като за това се заплаща такса в общ размер от 69.15 лева. Според представеното от ищеца удостоверение, издадено от Управителя на „Евъргрийн” ЕООД- Димитровград, през периода от месец февруари 2009г. до месец октомври 2009г., той е получил брутно трудово възнаграждение в общ размер от 1570.98 лева. Видно от приложената по делото служебна бележка, издадена от Директора на „Бюро по труда”- Димитровград, през периода от 15.10.2009г. до 03.02.2010г. ищеца е регистриран като търсещо работа лице. Според показанията на разпитаната по делото свид.Т.Т., ответницата работела в България като шивачка, а през 2009г. заминала да работи в чужбина. От 5-6 месеца тя не била търсила и виждала децата си. Тъй като синът й бил без работа, издръжката за децата била поета от свидетелката, като майката не плащала такава. При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи по основателността на иска: Двамата родители дължат издръжка на всяко свое дете, ненавършило пълнолетие, независимо дали то е трудоспособно и дали може да се издържа от имуществото си. Безспорно е установено, че малолетните де ца са деца на ответни к а. За да бъде уважен искът, е необходимо да е налице трайно съществено изменение на нуждите на издържания или трайна съществена промяна във възможностите на задълженото лице. На първо място, съдът намира, че възрастта на де цата е само външен белег за обема на техните нужди, които реално биха могли да бъдат определени само чрез действителните потребности и здравословното състояние. Безспорно е обаче, че нуждите им през изминалите 2 години са се променили – те вече посещават детска градина и детска ясла, като през настоящата година предстои по-голямото от децата да стане ученик в първи клас, като съответно вече ще са необходими разходи не само за облекло и храна, но и за закупуване на различни учебни пособия, нужни за образованието на детето. На второ място, за доходите на ищеца се установи, че същия е работил до месец октомври 2009г., след което е регистриран, като лице търсещо работа в Дирекция ”Бюро по труда”- Димитровград. По отношение на реализираните от ответницата доходи не се събраха доказателства, но същата е в трудоспособна възраст, като би следвало да реализира доходи поне в размер МРЗ, още повече, че по данни на разпитания по делото свидетел, тя работи в чужбина. За изтеклите години, след първоначалното определяне на издръжката, доходите в страната са се покачили с оглед общо променените социални условия. При това повишаване за родителите не би представлявало особено затруднение да отделят по-висока сума за издръжката на децата от първоначално определената им преди 2 години. Като взе предвид изложеното и като има предвид че размерът на издръжк ите е определен преди 2 годин и, а към настоящия момент този размер се явява занижен с оглед действителните потребности на двете малолетни деца, съдът счита, че майката следва да увеличи приноса си в издръжката им. С оглед средствата, които родителите биха отделяли за децата, ако живееха заедно, както и всичко изложено до тук, съдът приема, че момичето има нужда и възможност да получава от родителите си издръжка в общ размер от 180 лева, а момчето – 140 лева. В така определеният общ размер на издръжката родителите следва да имат равен принос, а от ветни цата следва да увеличи приноса си, като заплаща месечна издръжка в размер на 90, 00 лева – за момичето, и 70 лева – за момчето, а в останалата част - до общо необходимия размер на издръжката, същата следва да се поеме от бащата под формата на непосредствени, както нематериални, така и материални, грижи по отглеждането и възпитанието на де цата. Освен това, ответни цата по делото следва да бъде осъден а на основание чл.53 и сл. от ГПК да заплати по сметка на РС - Димитровград държавна такса в размер на 144 лева. На основание чл.78 ал.1 от ГПК, направените от ищеца разноски свързани с възнаграждението платено за адвокат по делото, следва да му се заплатят от ответницата съразмерно с уважената част от иска, а именно 120 лева. Мотивиран така, съдът