Решение № 8 от 13.1.2025 г. на Окръжен съд - Пазарджик по дело № 768/2024 г.

Производството е по реда на чл.258 и следващите от Гражданския процесуален кодекс. С решение на Пазарджишки районен съд №904 от 10.07.2024г. постановено по гр.д.№20225220104016 по описа на същия съд за 2022г., по иска на И. И. П., с ЕГН •••••••••• от с. Л., общ. П., ул. „•-ра" №• против Х. И. П. с ЕГН •••••••••• от с. Д., общ. П., ул. „•-а" №•• и С. Х. Н. с ЕГН •••••••••• от с. З., общ. П., ул. „••-а" №••, на основание чл.135 ЗЗД, СА ОБЯВЕНИ ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛНИ по отношение на ищеца следните сделки между ответниците: - 1.Договор за продажба на недвижим имот, обективиран в нот. акт №175 от 20.12.2017г., том II, рег. № 3688, дело № 336/2017г. по регистъра на Ю. В. - нотариус с рег. № 436 в НК, по отношение на прехвърлената от първият ответник на втория ответник ½ ид. част от недвижим имот, представляващ: УПИ VII-419, /в същност вписания в н.акт УПИ е с № XII-419/, в квартал 56 по плана на с. Д., община П., незастроен с площ от 504 кв.метра, с приложена регулация, при граници, /индивидуализиращи продавания имот, описани в н.а. за УПИ XII-419/: изток - УПИ ХI-420, на запад - УПИ XIII - 415 и УПИ XIV -414; на север УПИ II-409 и на юг-улица, който по данни от КККР представлява поземлен имот с идентификатор •••••.•••.•••, /виж скица №15-1176002 от 18.12.2020г., съседен от изток на УПИ XIII - 415 /, с площ от 504кв.м., трайно предназначение на територията: Урбанизирана, начина на трайно ползване: ниско застрояване (до 10м), предишен идентификатор няма, с номер по предходен план: 419, кв.56, парцел XII, при съседи на ПИ: •••••.•••.••••; •••••.•••.•••; •••••.•••.•••; •••••.•••.•••; •••••.•••.•••; и 2. Договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в нот. акт №12 от 23.01.2018г., том I, рег. № 205, дело № 10/2018г. по регистъра на Ю. В. - нотариус с peг.№ 436 в НК, по отношение на прехвърлените от първият ответник на втория ответник 1/4 ид. част от масивна жилищна сграда с идентификатор •••••.•••.•••.•, състояща се от един редовен жилищен етаж и един приземен етаж със застроена площ от 61 кв.м. /а по нот. акт - 55 кв.м/, както и 1/2 ид. част от полумасивна едноетажна сграда - лятна кухня с идентификатор •••••.•••.•••.•, със застроена площ от 25 кв.м. /а по нот. акт - 18 кв./, които сгради са разположени в УПИ XIII-415, в квартал 56 по плана на с. Д., общ. П., целият с площ от 504 кв.м. при съседи на имота от изток: УПИ XII-419, от запад - улица, север УПИ-XIV- 414; от юг- улица, който по данни от КККР представлява поземлен имот с идентификатор •••••.•••.•••, адрес: с.Д., п.к. 4405, ул. „7-а №43, с площ от 496 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начина на трайно ползване: ниско застрояване (до 10м), при съседи на ПИ: •••••.•••.••••; •••••.•••.••••; •••••.•••.•••; •••••.•••.•••.; Със същото решение са осъдени ответниците Х. И. П. и С. Х. Н. да заплатят на ищеца И. И. П. съдебни разноски в размер на 2062 лв. С определение №2534 от 05.09.2024г. постановено по същото дело и от същия съд, е ОТХВЪРЛЕНА молбата на ответниците Х. И. П. и С. Х. Н. по чл.250 ГПК за допълване на постановеното по делото решение №904 от 10.07.2024г., както и молбата по чл.248 ГПК за изменение на решението в частта за разноските, И Е ДОПУСНАТА поправка на очевидна фактическа грешка в мотивите и в диспозитива на постановеното по делото решение №904 от 10.07.2024г., където вместо „УПИ VII-419“ навсякъде да се чете „УПИ ХII-419“. Решението се обжалва с въззивна жалба с вх.№19351 от 29.07.2024г. подадена от С. Х. Н. и Х. И. П., двамата действащи чрез пълномощника адв.Р. П. от АК-П., с доводи за порочност на решението поради нарушение на материалния закон, необоснованост и нарушени съществени процесуални правила. Според жалбоподателите нарушенията се състоят на първо място, че в исковата молба /ИМ/ и след прекратяване на производството с определение №830 от 03.04.2023г. относно Г. П.а, ищецът е можел да претендира относителната действителност по: а/ по сделката от 20.12.2017г. до размера на ½ ид.ч. от имот У П И VII-419 в кв.56, незастроен на 504кв.м., с идентификатор •••••.•••.••• по КККР на с.Д., и б/ по сделка от 23.01.2028г. до размера на: буква „б.1.“/ - ¼ /една четвърт/ ид.ч. от масивна жилищна сграда на 61кв.м./по акт 55кв.м./, състояща се от един редовен жилищен етаж и един приземен етаж, с идентификатор •••••.•••.•••.• и б.2./- ½ /една втора/ ид.ч. от полумасивна едноетажна сграда-лятна кухня на 25кв.м. /по н.акт 18кв.м./, с идентификатор •••••.•••.•••.•, които са разположени в УПИ XIII-415 в кв.56 по КККР на с.Д., с идентификатор •••••.•••.•••. Твърди се, че в откритото съдебно заседание на 07.03.2024г. и по проект за доклад, с Определение №191 от 24.01.2024г. е направено възражение и е поискано от ответниците изменение на проекта за доклад, че със сделката от 20.12.2017г. не е продаден имот УПИ VII-419, а друг имот УПИ XII-419, както и по сделката на 23.01.2018г. са прехвърлени други имоти с различна квадратура, но съдът не изменил доклада като ищецът не възразил по доклада относно предмета на сделката от 20.12.2017г. Твърди се, че след обявена поисканата относителна недействителност на един от имот / УПИ VII-419/, който е различен имот от този по нот.акт от 20.12.2017г./ УПИ-XII-419, поради което жалбоподателите считат, че решението е неправилно и следва да се отмени в тази част, тъй като в н.а.№175, т.II, рег.№3688, н.д.№336/20.12.2017г. на нотариус №436-Ю. В. /вх.рег.№11881, дв.вх.рег.№11867, акт №10, т.40.н.д. №6511 на СВп.-П./ не е предмет на сделката имот с идентификация УПИ VII- 419. На второ място според жалбоподателите, исковият съд не изложил съображения относно: т.2.- обстоятелството, с какво възмездна сделка от 20.12.2017г. е увеличила платежната неспособност /като неравностойна/ на Х. П., след като продажната цена от 5000лв била близо 3/три/ пъти по-висока от данъчната оценка на недостроения имот; т.2.2-че другата възмездна сделка от 23.01.2028г. -задължение за издръжка и гледане за минал период от 18месеца и бъдещо пожизнено издръжка и гледане, лично или чрез трети лица, изпълнявано добросъвестно, в пълен обем и до момента, спрямо родителите, които са били тормозени до безпредел от убития син И. П., с което не се увреждал интереса на И. П. по личния дълг на Х. П. от 25000лв; т.2.3. Акцентира се на обстоятелството, че и двете сделки от 20.12.2017г. и 23.01.2018г. са противопоставими срещу невписаното решение по гр.д.№ 2279/2016г. на РС-П., с което е обявена относителна недействителност на решението по гр.д.№3352/2014г. за разваляне на дарението от 02.08.2012г. спрямо наследодателя на ищеца; т. 2. 4 Неизложени съображения за обстоятелството, че е оборена презумпцията по чл.135 ал.3 от ЗЗД; На трето място жалбоподателите поддържат, че след прекратяване на производството срещу ответника Г. П.а, ищецът не е изменил петитума на исковата си претенция /обема и предмета/; че субективната пасивна легитимация на ответниците /страни в процеса/ е различна от предмета на исковата молба /броя на имотите и техния обем в квоти/, като с определение №830 от 07.03.2023г. са били редуцирани само страните в процеса, но не е изменен петитума на ИМ /исковата молба/ относно предмета, поради което се навежда извода, че ищецът е претендирал обявяването на относителна недействителност на целия имот от сделката от 20.12.2017г. и на ½ една втора идеална част от сделката на 23.01.2028г.; Освен това съдът уважил иска по чл.135 от ЗЗД само за една част от претенцията по ИМ, като по сделката от 20.12. 2017г.-до размера на ½ ид.ч. от имот УПИ VII-419 в кв.56, незастроен на 504кв.м., с идентификатор •••••.•••.••• по КККР на с.Д. и нямало диспозитив за отхвърляне на иска за останалата ½ ид.ч.; и по сделката от 23.01.2018г. до размера 1/4/една четвърт/ ид.ч. от масивна жилищна сграда на 61кв.м. /по н.а.55кв.м./, състояща се от един редовен жилищен етаж и един приземен етаж, с идентификатор •••••.•••.•••.•, също без диспозитив за отхвърляне на иска за останалата ¼ до ½ ид.ч.; и за ½ ид.ч. от полумасивна едноетажна сграда-лятна кухня на 25кв.м./по н.а. 18кв.м./, с идентификатор •••••.•••.•••.• и без диспозитив за отхвърляне на иска за останалата ½ ид.ч. Твърди се, че липсата на отхвърлителен диспозитив по отношение на част от претенцията, предявена с петитума, представлявало не само непълнота и неправилност на решението, но и процесуално нарушение, водещо до неправилно разпределение на разноските. Счита, че след като исковият съд не е анализирал и преценил всички факти, обстоятелства, доказателства и доказателствени средства, е допуснал съществено процесуално нарушение, и неправилно и необосновано е достигнал до извод за уважаване на иск по чл.135 от ЗЗД, основание за отмяна на решението и отхвърляне на предявения иск. Моли да се отмени решението и се отхвърли иска. Жалбоподателите не сочат доказателства по реда на чл.266 от ГПК. В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната по спора страна, ищеца в производството пред първата инстанция И. И. П. чрез пълномощника си адв.П. Г. от АК- П., с вх.№23370 от 24.09.2024г., в който жалбата се квалифицира като неоснователна по същество. Описва се установената по делото фактическа обстановка, извършените разпореждания с процесните имоти, родствената връзка между отв.Х. П. и С. Н. /баща и дъщеря/, качеството на пострадало лице от престъпление на ищеца И. П., и паричното вземане, което той има срещу длъжника Х. И. П., извършената трансформация на правото на собственост от длъжника и съпругата му в полза на дъщеря им С., установеното имуществено състояние на ответника, от което ищецът кредитор не може да удовлетвори паричното си вземане което има, приложимостта на презумпцията за знание на увреждането по чл.135 от ЗЗД по отношение на приобретателя по сделките С. Н., намираща се в близки отношения с двамата прехвърлители по сделките. Повтарят се изводите на съда изложени в мотивите към обжалваното решение и на установения намален актив на длъжника и увеличен пасив, с което е затруднено удовлетворяването на кредитора и че с двете сделки реално е увеличена платежната неспособност на длъжника Х. И. П., независимо от възмездния им характер и възможност лесно да бъде укрита получената цена на продадения имот при първата сделка от принудително изпълнение. Признава се за наличие на допусната от съда ОФГ и инициирано производство за поправката й. Оспорва се и липсата на отхвърлителен диспозитив, който да влияе на размера на разноските по делото, както и че след частичното прекратяване на делото, съдът е ограничен само до частта на сделките, с която длъжникът прехвърля на трето лице своя идеална част от семейното имущество. И че извън предмета е останала частта от сделката, с която съпругата на длъжника се е разпоредила със своя идеална част от същото имущество и за тази част съдът не дължи произнасяне. Обжалвано е с частна жалба от С. Н. и Х. П. чрез адв.Р. П. и определение №2534 от 05.09.2024г. постановено по същото дело. В частната си жалбата си, с в вх.№24322 от 03.10.2024г. двамата жалбоподатели поддържат, че неправилно съдът е приел, че решението №904 от 10.07.2024г. не се нуждае от допълване; че липсва основание за изменението му в частта за разноските, и че е допуснал ОФГ относно номера на имота по плана за регулация с идентификатор •••••.•••.••• по КККР на с.Д., съгласно посоченото в документа за собственост УПИ XII-419, а не както е записано УПИ VII-419. На първо място се изтъква, че съдът не е съобразил че СИО е бездялова, и че съпрузите са необходими, но не и задължителни другари в процеса и че това създава двуякост на отговорността спрямо всеки един от тях за лични задължения, което води до различна правна конструкция на иска-недопустим за бездяловата идеална част на единия съпруг /Г. П.а/ и неоснователен бездяловата идеална част на другия съпруг /Х. П./. Навежда извод за обявяване на относителна недействителност само за ½ ид.ч.; че съдът не е съобразил липсата на изменение на петитума на ИМ от ищеца след частичното прекратяване на производството срещу Г. П.а; за разликата между субективната пасивна процесуална легитимация на ответниците и предмета на исковата молба след редуциране на страните и неизменен предмет на петитума; че претендирана относителна недействителност на целия имот по сделката от 2017г. и за ½ от имота по сделката от 2018г. и уважен иск от съда само за една част от претенцията по ИМ. Счита, че като резултат следва да се намалят и присъдените разноски, до не повече на 1031лв. Неправилно не била уважена молбата по чл.250 от ГПК без съдът да изложи мотиви за липсата на отхвърлителен диспозитив за част от претенцията, като счита, че е налице основание за произнасяне на посоченото основание. Недопустимо се произнесъл съда като допуснал едновременно изменение в мотивите и в диспозитива под формата на ОФГ, с което изменил волята си. Моли да се отмени обжалваното определение в частта за допусната ОФГ и на основание чл.250 ал.1 да се допълни решението като в диспозитива се отхвърли иска по чл.135 от ЗЗД на И. П. по сделката от 20.12.2017г.- за размер над ½ ид ч. от УПИ VII-419 и до 2/2 ид.ч., с идентификатор •••••.•••.•••, и по сделката от 23.01.2018г.-за размера над ¼ ид.ч. от масивна жилищна сграда на 61кв.м., състояща се от редовен и приземен етажи, имот идентификатор •••••.•••.•••.•; за разликата до 1/2 ид.ч. /другата ½ /, и над ½ ид.ч. от полумасивна едноетажна сграда-лятна кухня на 25кв.м., с иденификатор- •••••.•••.•••.•; за разликата до цялото/2/2/, другата 1/2ид.ч./, двете разположени в УПИ-XIII-415 в кв.56, с идентификатор •••••.•••.•••/; Да се измени по реда на чл.248 ал.2 от ГПК решение №904 от 10.07.2024г. и се осъди ищеца И. П. да заплати на С. Н. разноски от 600лв и адвокатско възнаграждение в полза на адв.Р. П. по чл.38 ал.2 от ЗА от 562.50лв, както и да се намалят присъдените разноски в полза на ищеца И. П. и в тежест на ответниците на не повече от 1031лв. В срок е постъпил писмен отговор на частната жалба от ищеца И. П. чрез адв. Г., в който частната жалба с оспорва изцяло като неоснователна по същество. Повтарят се като правилни и обосновани мотивите на първоинстанционния съд изложени към обжалваното решение. Коментира се развилото се исково производство; предмета на ИМ, частичното прекратяване на производство и редуциране предмета на делото; липсата на необходимост от изменение на петитума, предвид настъпилото прекратяване на СИО между Г. и Х. П.и след извършване на прехвърлителните сделки с настъпил вещноправен транслативен ефект. Коментират се частите, в които производството е частично прекратено от съда и с какъв предмет е обвързан съда след частичното прекратяване на производството. Счита, че правилно е отхвърлено искането за изменение на решението в частта за разноските, предвид тяхното присъждане на ответниците, като съдебните разноски били заплатени лично на процесуалния представител на ответниците от 1125лв. Счита, че определението е правилно и по отношение на отстраняването на ОФГ. Моли да се потвърди обжалваното определение във всичките му части. Пазарджишкият окръжен съд при условията на чл.269 от ГПК провери валидността и допустимостта на обжалваното решение, а по неговата правилност съобрази изложеното във въззивните жалби и отговори на страните и за да се произнесе взе в предвид следното: Предявени са обективно и субективно кумулативно съединени искове с правно основание в чл.135 ал.1 и ал.2 от Закона за задълженията и договорите, чиито разпоредби предвиждат, че /ал.1/ Кредиторът може да иска да бъдат обявени за недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда, ако длъжникът при извършването им е знаел за увреждането. Когато действието е възмездно, лицето, с което длъжникът е договарял, трябва също да е знаело за увреждането. Недействителността не засяга правата, които трети добросъвестни лица са придобили възмездно преди вписване на исковата молба за обявяване на недействителността и ал.2, според която Знанието се предполага до доказване на противното, ако третото лице е съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра на длъжника. В исковата си молба с вх.№26316 от 20.12.2022г. /гр.д.№4016/2022г. по описа на РС-П./, подадена от ищеца И. И. П., ЕГН-•••••••••• от с.Л., ул.“В." №•, обл.П., чрез процесуалния си представител по делото адв. П. Г. от АК-П., против ответницитe Х. И. П., ЕГН ••••••••••, от с.Д., община П., Г. С. П.А, ЕГН-••••••••••, от с.Д., община П. и С. Х. Н., ЕГН ••••••••••, от с.З.. ул. „Т." №••, община П., се твърди, че ищецът е законен наследник на баща си И. Х.в П., б.ж на с. Д., община П., починал на ••.••.••••г., който наследодател по силата на договор за дарение, оформен с НА за дарение на недвижим имот № 198 том IV рег. №6635 по нот.д. №697/2012г. на нотариус А. И. вписан в нотариалната камара под №423, приживе е бил собственик на недвижим имот: 1/2/една втора/ идеална част от УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ XIII- 415, в квартал 56 по плана на с. Д., общ. П., целият с площ от 504кв.м. при съседи на имота от изток: УПИ XII-419, от запад - улица, север УПИ-XIV-414 от юг-улица, ведно с построената в имота масивна жилищна сграда, състояща се от един редовен жилищен етаж и един приземен, със застроена площ от 55 кв.м, както и на цялата полумасивна едноетажна сграда-лятна кухня със застроена площ от 18 кв.м. Твърди ищецът, че баща му освен собственик на описания имот, е бил приживе и длъжник на сина си И. П. по ИД№ 20148840401063 по описа на ЧСИ М. А., като след образуване на ИД и предприемане на действия по принудително събиране на задължението, от страна на баща му, И. Х.в П. и на баба и дядо на ищеца по бащина линия, Г. и Х. П.и, били извършени процесуални действия за разваляне на посочения по-горе договор за дарение по съдебен ред, като със съдебно решение № 388/11.05. 2015г. по гр.д. № 3352/2014г. по описа на РС П., постановено по реда на чл.237, ал. 1 от ГПК- при признание на иска, било развалено дарението направено от бабата и дядото на ищеца в полза на бащата на ищеца, с една единствена цел да не може ищецът да се удовлетвори от продажбата на собствения на длъжника недвижим имот. Твърди се, че по предявен от него иск с правно основание по чл. 135, ал.1 от 33Д срещу баща си, И. Х.в П. и баба си и дядо си по бащина линия, Г. и Х. П.и, било постановено съдебно решение №568/14.05.2017г. по гр.д. №2279/2016г. по описа на Районен съд гр. П., влязло в законна сила на 07.09.2018г., с което е обявено за относително недействително по отношение на ищеца, И. И. П., ЕГН-••••••••••, съдебното решение от 11.05.2015 г. по гр. дело № 3352/2014г на Пазарджишкия районен съд, с което е отменено дарението извършено от бабата и дядото на ищеца по бащина линия, Г. и Х. П.и, в полза на бащата на ищеца, И. Х.в П.. Твърди се още, че по време на висящите производства, първия и втория ответник по исковата молба /Х. И. П. и Г. С. П.а/ са сключили две сделки с тяхната дъщеря и трети ответник по иска /С. Х. Н./, а именно: - 1. На 23.01.2018г. сключили договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, оформен с НА за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, по силата на който са прехвърлили ½ /една втора/ идеална част от УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ XIII- 415, в квартал 56 по плана на с. Д., общ. П., целият с площ от 504кв.м. при съседи на имота от изток: УПИ XII-419, от запад - улица, север УПИ-XIV- 414 от юг-улица, ведно с построената в имота масивна жилищна страда, състояща се от един редовен жилищен етаж и един приземен, със застроена площ от 55кв.м, както и на цялата полумасивна едноетажна сграда - лятна кухня със застроена площ от 18 кв.м срещу задължение за издръжка и гледане на третия ответник по делото (описание на имота по действащия регулационен план на селото), а според Кадастралната карта /КК/ на с.Д., представляващ поземлен имот с идентификатор •••••.•••.•••, c.Д., п.к. 4405, ул. „С." №••, с площ от 496кв.м., трайно предназначение на територията Урбанизирана и начина на трайно ползване: ниско застрояване (до 10м), предишен идентификатор няма, с номер по предходен план: 415, кв.56, парцел XIII, при съседи на ПИ: •••••.•••.••••; •••••.•••.••••; •••••.•••.•••; •••••.•••.•••, ведно със следните сгради: сграда с идентификатор •••••.•••.•••.•-жилищна сграда със застроена площ от 61 кв.м., на 2 етажа, еднофамилна; сграда с идентификатор •••••.•••.•••.•, със застроена площ от 25 кв.м, брой етажи-1, с предназначение: друг вид сграда за обитаване; сграда с идентификатор •••••.•••.•••.3, със застроена площ от 10 кв.м, брой, етаж -1, с предназначение- селскостопанска сграда; сграда с идентификатор •••••.•••.•••.4, със застроена площ от 36 кв.м, брой етажи-1, с предназначение: хангар, депо; 2. На 20.12.2017г. от същите прехвърлители бил продаден, с договор за покупко-продажба, оформен с НА за покупко - продажба на недвижим имот №175, том II, рег. №3688, дело №336/2017г. на нотариус с рег. №436 на НК, на дъщеря си, С. Х. Н., третия ответник по иска, техен недвижим имот, придобит при режим на СИО, а именно: УПИ VII-419, в квартал 56 по плана на с.Д., община П., незастроен с площ от 504 кв.метра, с приложена регулация, при граници: УПИ ХI-420, на запад- УПИ ХIII -415 и УПИ XIV-414, на север УПИ II-409 и на юг-улица, а според КК на с. Д. поземлен имот с идентификатор •••••.•••.•••, с.Д., п.к.4405, с площ от 504кв.м., трайно предназначение на територията: Урбанизирана и начина на трайно ползване: ниско застрояване (до 10м), предишен идентификатор няма, с номер по предходен план: 419, кв.56, парцел XII, при съседи на ПИ: •••••.•••.••••; •••••.•••.•••; •••••.•••.•••; •••••.•••.•••; •••••.•••.•••. Твърди ищецът, че двете сделки, по които страни са ответниците по делото, са сключени по време на висящото производство по гр.д.№ 2279/2016г. по описа на ПРС, както и по време на висящо Досъдебно производство /ДП/ №1131 /2017г. по описа на РУП П., по преписка с вх. №4337/2017г. на Окръжна Прокуратура П., против дядото на ищеца, Х. И. П., ЕГН ••••••••••, първи ответник по делото, за извършено от него престъпление (убийство на рожден син по особен мъчителен за жертвата начин) спрямо бащата на ищеца, като с Присъда №47/08.10.2019г., постановена по НОХД №535/2018г. по описа на Окръжен съд- гр.П. дядото на ищеца, Х. И. П., ЕГН ••••••••••, бил признат за виновен в това, че на ••.••.••••г. в с. Д., обл. П., потвърдена в наказателната част с Решение от 30.11.2020г. по НОХД №359/2020г. на ВКС, умишлено е умъртвил рождения си син, И. Х.в П., като убийството е извършено по особено мъчителен за убития начин, поради което и на основание чл.116 ал.1 т.3 и т.6 във връзка с чл.115 във връзка с чл.55 ал.1 т.l от НК, бил осъден на три години лишаване от свобода, като изтърпяването на наказанието било отложен по реда на чл.66 ал. 1 от НК за изпитателен срок от пет години, считано от влизане на присъдата в сила. Твърди се от ищеца И. П., че непосредствено след извършване на престъплението, Х. И. П., ЕГН ••••••••••, е задържан по реда на чл. 64, ал.2 от НПК за 72 часа, а с Определение на ОС П. по ЧНД № 704/2017г. от 28.09.2017г. му била наложена мярка за неотклонение „домашен арест” и че именно при изтърпяване на по-леката мярка за неотклонение, съответно на 20.12.2017г. и на 23.01.2018г. по време на висящото съдебно производство по гр.д.№ 2279/2016г. по описа на ПРС и вписана искова молба по същото дело и на висящото досъдебно производство образувано от компетентните органи срещу дядо си за убийството на бащата на ищеца, И. П., бабата и дядото на ищеца, Г. и Х. П.и, се разпоредили с двата имота в полза на третия ответник по делото, лелята ищеца С. Х. Н., като по този начин дядото Х. И. П. ЕГН ••••••••••, се е лишил от имуществото, което притежава с намерението да увреди кредиторите си, какъвто кредитор бил и ищеца, доколкото към датата на смъртта на баща на ищеца, ••.••.••••г.., с оглед качеството на ищеца И. И. П. на пострадало лице от престъплението, за него е възникнало валидно парично вземане, ликвидно и изискуемо, като с присъдата /решението в гражданско-осъдителната й част/, същото било установено по основание и размер и допуснато принудителното му изпълнение, и че същото не е погасено или прекратено и към настоящия момент. Ищецът поддържа, че дядо му Х. И. П., ЕГН ••••••••••, първият ответник по ИМ, е осъден с решение №99 от 30.11.2020г. по НОХД № 359/2020г. на ВКС, влязло в сила на 30.11.2020г., да му заплати обезщетение за претърпените от него негативни емоции, болки и страдания, причинени му от смъртта на баща му, И. Х.в П., сума в размер на 25 000лв, ведно със законната лихва от датата на деликта, ••.••.••••г., ведно с разноските по делото в размер на 400лв, съгласно постановената присъда на първоинстанционния съд. Твърди се още от ищеца, че дядо му, Х. П., ЕГН- ••••••••••, е пенсионер и не притежава друго имущество, от което да се удовлетвори вземането му, а разпореждайки се с двата си имота е осуетил възможността ищецът да ги продаде, за да си удовлетвори вземането, поради което счита, че за него е налице правен интерес да предявя настоящия иск. Моли ищецът И. И. П., с ЕГН-••••••••••, исковият съд да обяви за относително недействителни по отношение на него двата договора, сключени между Х. И. П., ЕГН ••••••••••, Г. С. П.А, ЕГН •••••••••• и С. Х. Н., ЕГН ••••••••••, а именно: 1.Договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, оформен с НА за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане по силата на който продавачите ответници Х. И. П. и Г. С. П.а са прехвърлили на дъщеря си, третия ответник, С. Х. Н., ½ /една втора/ идеална част от УПИ XIII- 415, в квартал 56 по плана на с. Д., общ. П., целият с площ от 504 кв.м. при съседи на имота от изток: УПИ XII-419, от запад - улица, север УПИ XIV- 414 от юг- улица, ведно с построената в имота масивна жилищна сграда, състояща се от един редовен жилищен етаж и един приземен, със застроена площ от 55кв.м, както и на цялата полумасивна едноетажна сграда - лятна кухня със застроена площ от l8 кв.м. срещу задължението за издръжка и гледане, оформен с НА за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане № 12, том, рег. № 205, дело № 10/2018г. на нотариус с рег. №436 на НК, с описание по КККР при СГКК П. като поземлен имот с идентификатор •••••.•••.•••, c.Д., п.к. 4405, ул. „С."№••, с площ от 496к.м., трайно предназначение на територията: Урбанизирана и начина на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м), предишен идентификатор няма, с номер по предходен план: 415, кв.56, парцел XIII, при съседи на ПИ: •••••.•••.••••; •••••.•••.••••; •••••.•••.•••; •••••.•••.••• ведно със следните сгради: сграда с идентификатор •••••.•••.•••.l-жилищна сграда със застроена площ от 61 кв. метра, 2 етажа, еднофамилна; сграда с идентификатор •••••.•••.•••.•, със застроена площ от 25 кв.м, брой етажи - 1, с предназначение: друг вид сграда за обитаване; сграда с идентификатор •••••.•••.•••.3, със застроена площ от 10 кв.м, брой етажи -1, с предназначение: селскостопанска сграда; сграда с идентификатор •••••.•••.•••.4, със застроена площ от 36 кв.м, брой етажи -1, с предназначение: хангар, депо; и 2. Договор за покупко-продажба, оформен с НА за покупко - продажба на недвижим имот № 175, том II, рег. № 3688, дело №336/2017г. на нотариус с рег. № 436 на НК, по силата на който, които първите двама ответника са продали на дъщеря си, С. Х. Н., недвижим имот, придобит при режим на СИО, а именно: УПИ VII-419, в квартал 56 по плана на с.Д., община П., незастроен с площ от 504 кв.метра, с приложена регулация, при граници; изток-УПИ Xl-420, на запад – УПИ XIII -415 и УПИ ХIV -414, на север УПИ II-409 и на юг-улица, а според КККР при СГКК П. поземлен имот с идентификатор •••••.•••.•••, с.Д., п.к. 4405, с площ от 504кв.м., трайно предназначение на територията: Урбанизирана и начина на трайно ползване: ниско застрояване (до 10м), предишен идентификатор няма, с номер по предходен план: 419, кв.56, парцел XII, при съседи на ПИ: •••••.•••.••••; •••••.•••.•••; •••••.•••.•••; •••••.•••.•••; •••••.•••.•••, ДО РАЗМЕРА НА ПРАВАТА НА ДЛЪЖНИКА Х. И. П., ЕГН •••••••••• - ½ ид. част /една втора идеална част/ от правото на собственост върху недвижимите имоти. Претендира присъждане и на разноските по делото. С молба вх.№3387 от 10.02.2023г. /л.102/, ищецът И. П. е индивидуализирал имотите предмет на претенцията му- ½ идеална част от правото на собственост върху: 1. ПИ с идентификатор •••••.•••.•••, c.Д., п.к. 4405, ул. „С." №••, с площ от 496кв.м., трайно предназначение на територията: Урбанизирана и начина на трайно ползване: ниско застрояване (до 10м), предишен идентификатор няма, с номер по предходен план: 415, кв.56, парцел XIII, при съседи на ПИ- •••••.•••.••••; •••••.•••.••••; •••••.•••.•••; •••••.•••.•••, ведно със следните сгради: сграда с идентификатор •••••.•••.•••.1-жилищна сграда със застроена площ от 61 кв.метра, 2 етажа, еднофамилна, която сграда съгласно удостоверението за данъчна оценка с изх.№ ДО000551/13.01.2023г. на община П. представлява двуетажна жилищна сграда с разгърната застроена площ от 110 кв.метра; сграда с идентификатор •••••.•••.•••.•, със застроена площ от 25 кв.м, брой етажи -1, с предназначение: друг вид сграда за обитаване, която сграда съгласно удостоверението за данъчна оценка с изх.№ДО000551/ 13.01.2023г. на община П. представлява лятна кухня със застроена площ от 18 кв.метра, ведно с останалите подобрения в имота; 2.Поземлен имот с идентификатор •••••.•••.•••, с.Д., п.к. 4405, с площ от 504кв.м., трайно предназначение на територията: Урбанизирана и начина на трайно ползване: ниско застрояване (до 10м), предишен идентификатор няма, с номер по предходен: план: 419, кв.56, парцел XII, при съседи на ПИ: •••••.•••.••••; •••••.•••.•••; •••••.•••.•••; •••••.•••.•••; •••••.•••.••• В едномесечния срок по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба и от тримата ответници чрез пълномощника си адв.Р. П., с вх. №6497 от 17.03.2023г. /л.151/, в който исковата молба се квалифицира като допустима, но неоснователна по същество, като се оспорва и по размер. Не се оспорват следните обстоятелства: че на 02.08.2012г. Х. И. П., (дядо на ищеца) и Г. С. П.а (баба на ищеца) са дарили децата си И. Х.в П. (баща на ищеца) и С. Х. Н. (леля на ищеца) недвижими имоти в с.Д., както следва на: 1/ двамата, при равни квоти (по ½ ид.ч.), застроено УПИ XIII-415 на 504кв.м. и построените в него жилище на 55м, при определени условия за ползване на етажите; 2/ Само за И. П. - лятна кухня на 18м и 3/ само за С. Н. -гараж на 18кв.м.; Твърди се, че с решение №388 от 11.05.2015г. по гр.д.№3352/2014г. на ПзРС, влязло в сила на 03.06.2015г., на основание чл.227ал.1, б.”в” от 33Д дарението от 02.08.2012г. по отношение на ½ ид.ч. на процесните имоти е развалено спрямо И. Х.в П. от родителите му - Х. и Г. П.и; че с друго решение №568 от 14.05.2017г. по г.д.№ 2279/2016г. на ПзРС, влязло в сила на 07.09.2017г., на основание чл.135 ал.1 от 33Д и във връзка със задължение за издръжка на бащата И. П. към ищеца по и.д.№ 20148840401063 на ЧСИ № 884-М. А., е обявена относителната недействителност на Решение №388 от 11.05.2015г. по г.д.№3352/2014г. на ПзРС, спрямо ищеца, като това решение не било вписано в СВп-П. и ответницата С. Н. не е участвала и била страна в този процес; Че на ••.••.••••г. Х. И. П., ЕГН ••••••••••, е убил сина си И. П., за което е осъден по чл.116 ал.1 т.3 и т.6 във връзка с чл.115 от НК с присъда № 47 от 08.10.2019г. по НОХД№ 535/2018г. на ПЗОС (ВНОХД№652/2019г. на ПАС и НД №359/2020г. на I н.о. ВКС), влязла в законна сила на 30.11.2020г., и присъдено обезщетение на ищеца в размер на 25000 лева със законната лихва от ••.••.••••г. до окончателното й изплащане и разноски от 400 лева, или според ответниците само ответника Х. П., ЕГН ••••••••••, е длъжник на ищеца И. П., а останалите ответници не били длъжници (С. Н. и Г. П.а); че на 20.12.2017г. ответниците Х. И. П. и Г. С. П.а продали на дъщеря си С. Н. /третия ответник/ единия от процесните имоти в с.Д. незастроен УПИ XII-419 за 5000лв.; че на 23.01.2018г. Х. И. П. и Г. С. П.а прехвърлили на дъщеря си С. Х. Н. срещу задължение за издръжка и гледане другите процесни имоти в с.Д.-1/2 ид.ч. от застроен УПИ XIIl-415 на 504м 2 заедно с жилище на 55м 2 и лятната кухня на 18м2. Спорно било между страните, че с възмездните сделки от 20.12.2017г. и 23.01.2018г. длъжникът Х. И. П., ЕГН ••••••••••, съзнателно е увредил ищеца (внука си по отношение дължимото обезщетение за неимуществени вреди от убийството на И. П.), като ответниците С. Н. и Г. П.а също са знаели за това увреждане, макар да е налице оборимата законова презумпция по чл. 135, ал.2 от 33Д Излагат се отговора на ИМ и конкретни възражения по заявената от ищеца претенция в следния смисъл: 1/ Че искът по чл.1З5, ал.1 от ГПК е облигационен, а не е вещен иск, като в случая съпругът (Х. П.) отговаря за свой личен дьлг (от непозволено увреждане на ••.••.••••г.) само със своята ½ ид.ч. от имота-СИО, а другия съпруг (Г. П.а) не отговаря със своята 1/2 ид.ч. от имота-СИО и че с още по-голяма степен това се отнасяло и за трети лица на непозволеното увреждане, което означавало три обстоятелства: че С. Н. и Г. П.а не са длъжници на ищеца И. П.; че Г. П.а не отговаряла със своята ½ ид.ч. от имотите по двете сделки и че Г. П.а не е страна-ответник по ИМ на И. П., като за нея липсва пасивна процесуална легитимация по предявения иск, от което следвало, че производството спрямо нея следва да се прекрати с присъждане на деловодните разноски (адвокатско възнаграждение), съгласно ДПЗС по чл.38 ал.2 във връзка с ал.1.т.2 от ЗАдв. от 13.03.2023г..Допълва, че С. Н. е страна-ответник, но като приобретател (купувач и задължена за издръжка и гледане на двамата си родители) само на съответните идеални части от имотите на Х. П., ЕГН ••••••••••, по сделките от 20.12.2017г. и 23.01.2018г. Акцентира се, че в случая иска по чл.135, ал.1 от 33Д на И. П. може да касае относителната недействителност само срещу Х. И. П., а С. Н. като задължителен необходим другар, за не повече от ½ ид.ч. от ½ ид.ч. (или ¼ ид.ч.) от имотите по нотариалните актове (НА) от 20.12.2017г. и 23.01.2018г. Твърди се още, че Решение №568/14.05.2017г. по гр.д.№ 2279/2016г. на РС-П., влязло в законна сила на 07.09.2017г., но невписано в СВп-П., е постановило относителната недействителност за личен дълг на И. П. (баща на ищеца И. П.) към И. П. спрямо Г., Х. и И. П.и само на подробно описаните по-горе идеални части от имота, предмет на сделката от 02.08.2012г., или се навежда извода, че другите идеални части от имота, предмет на сделката от 02.08.2012г. е останала в собственост на С. Н., влючително целия гараж от 18кв.м. По отношение на относителната недействителност на Решение № 388/11.05.2015г. по гр.д.№3352/2014г. на ПзРС, с което е развалено дарението от 02.08.2012г. на имот, спрямо И. П. (за ½ ид.ч., тъй като другата ½ ид.ч. е останала дарена на С. Н.), означавало, че с невписаното в СВп-П. Решение №568/14.05.2017г. по гр.д.№ 2279/2016г. на П3PC, влязло в сила на 07.09.2017г., описаните имоти можели да са предмет на принудително изпълнение по дълг на И. П. към И. П., но не и по личен дълг на Х. П. към И. П. от непозволено увреждане от ••.••.••••г., когато е убил сина си И. П.. Счита, че сделките от 20.12.2017г. и 23.01.2018г. са противопоставими срещу невписаното решение по гр.д.№ 2279/2016г. на ПзРС. Допълва, че по сделката на 20.12.2017г. имота е предмет на възмездна сделка - продажба за 5000лв., която цена е платена и е 2.8 пъти по-висока от данъчната оценка, или се навежда извода, не се уврежда интереса на И. П. по личния дълг на Х. П. в размер на 25000лв. Поддържа се още, че по сделката на 23.01.2018г. имота е предмет на възмездна сделка-задължение за издръжка и гледане за минал период от 18 месеца и бъдещо пожизнено издръжка и гледане, лично или чрез трети лица, което задължение се изпълнява добросъвестно, в пълен обем и до настоящия момент спрямо престарелите и немощни родители, които са били тормозени до безпредел от убития син И. П., или според ответниците не се уврежда интереса на ищеца И. П. по личния дълг на Х. П., ЕГН ••••••••••, в размер на 25000лв. По отношение на задълженията към И. П. от И. П. за издръжка и Х. П., като подсъдим и граждански ответник по НОХД №535/2018г. на РС-П., се поддържа, че ищецът И. П. е получил на 17.06.2021г. финансова компенсация от МП по чл.14 ал.1 т.4 от ЗПФКПП в размер на 7875лв., от които 7475лв. пропусната издръжка до навършване на пълнолетие на 01.08.2021г. и 400лв. разноски по НОХД №535/2019г. на ПзОС, които били част от личния дълг на Х. П., ЕГН ••••••••••, относим към настоящия иск по чл.1З5, ал.1 от 33Д. В този смисъл се поддържа, че С. Н. е изключителен собственик на процесните недвижими ИМОТИ (незастроения УПИ XII-419 на 504м 2 и застроения УПИ XIII-415 на 504м 2, с всички построени в него сгради- жилище на 55м., лятна кухня на 18м и гараж на 18м ) по възмездни сделки на 20.12.2017г. и 23.01.2018г. и без знание за увреждане на племенника си И. П. по отношение личния дълг на баща й Х. П., съгласно присъдата, влязла в сила на 30.11.2020г., когато е определен окончателния й размер. Извежда се извода, че ИМ за обявяване относителната недействителност на прехвърлителните сделки за идеалните части на Х. П., ЕГН ••••••••••, ( ½ от ½ ид.ч. или ¼ ид.ч.) от процесните имоти по НА от 20.12.2017г. и 23.01.2018г. следва да се отхвърли като неоснователна и недоказана. Няма постъпили възражения от ответниците по приемането на представените писмените доказателства на ищеца, приложени към ИМ, нито има възражение по истинността им. Със съдебно определение №830 от 03.04.2023г. /л.113/. Пазарджишкият районен съд по реда на чл.130 от ГПК, влязло в законна сила като необжалвано, е прекратил частично производството по делото по отношение на ответницата Г. С. П.а и е върната исковата молба на ищеца по отношение на този ответник по иска, поради недопустимост на иска предявен срещу съпруга недлъжник доколкото ищецът не е претендирал с исковата си молба относителна недействителност на разпоредителната сделка и за неговата част, а претенцията била за недействителност на сделките само за частта от имуществото, която е принадлежала на съпруга длъжник-ответника Х. И. П., ЕГН-••••••••••. /виж петитума на ИМ-л.5 и л.6/. В открито съдебно заседание от 07.03.2024г. след доклада на делото и във връзка с подадения отговор на исковата молба, от ищеца е заявено оспорването му, както и че ответника Х. П., ЕГН ••••••••••, разполага с имущество, включително и с продажната цена на имота, прехвърлен на дъщеря му през 2017г., като се поддържа, че и към момента първият ответник не е изпълнил задължението си към кредитора ищец. По отношение липсването на отбелязване на постановеното решение на РС-П. в СВ, се сочи като спорно обстоятелство кога точно съдебният акт е влязъл в сила и че имотите не са прехвърлени след като решението е влязло в сила, така както се твърди в отговора на ИМ, като се поддържа, че процесното решение е влязло в законна сила на 07.09.2018г., /л.21/ след потвърждаването му от въззивния съд и че няма как да бъде вписано решение, което не е влязло в сила, и че има данни за вписване на исковата молба и че в същност имотът е прехвърлен във висящото производство и преди да е влязло в сила въззивното решение, което към този момент няма как да бъде извършено отбелязване и че то е влязло в сила през 2018г. Ответната стана е оспорила доклада по чл.140 от ГПК по отношение на неточно отразения претендиран имот УПИ VII-419 по сделката от 20.12.2017г. вместо УПИ XII-419, както и че по сделката от 23.01.2018г. са прехвърлени сграда и гараж, но с други квадратури. Исковият съд е обявил за окончателен с протоколно определение № 530 от открито съдебно заседание от 07.03.2024г., проекто-доклада си съставен с определение №191от 24.02.2024г. с отразеното в него, че предмет на иска е продадения недвижим имот УПИVII-419 в кв.56 по плана на с.Д., въпреки направеното в откритото съдебно заседание възражение от ответниците чрез пълномощника си адв.Р. П., че процесният имот предмет на сделката от 20.12.2017г. е с номер УПИ XII-419. Обявил е още на основание чл.153 от ГПК като безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че ищецът И. И. П. е внук на ответника Х. И. П., ЕГН ••••••••••, и племенник на ответницата С. Х. Н., както и че последната е дъщеря на ответника Х. И. П.. До приключване на производството пред първата инстанция, както и в представената писмена защита от пълномощника на ищеца адв.Г. няма промяна в първоначално заявения петитум по отношение обема на собственическите права на ответника Х. И. П., ЕГН ••••••••••, притежавани в процесните имоти предмет на прехвърлителните сделки за които ищецът иска да бъдат обявени за относително недействителни спрямо него, като продължава да се поддържа, че се иска да бъде обявена относителна недействителност спрямо ищеца И. И. П. за цялата ½ идеална част/една втора/ от правото на собственост, притежавана само от ответника Х. И. П., ЕГН ••••••••••, върху недвижимите имоти, предмет на: 1.договор за покупко-продажба по н.а. №175 от 20.12.2017г., според който длъжникът Х. П. и Г. П.а, са продали на дъщеря си С. Х. Н., притежавания в СИО недвижим имот УПИ VII-419, съставляващо ПИ с идентификатор •••••.•••.••• с площ от 504кв.м., с номер по предходен план-419, кв.56, парцел XIII, ведно със запазено право на ползване, и на 2. Договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане №12 от 23.01.2018г., по силата на който Х. и Г. П.и са прехвърлили на дъщеря си С. Х. Н. УПИ XIII-415 в кв.56 по плана на с.Д. съставляващ ПИ с идентификатор •••••.•••.•••, по КККР на селото, с площ от 496кв.м. ведно със сградите- сграда с идентификатор •••••.•••.•••.•-двеутажна еднофамилна жилищна сграда на 61кв.м. и сграда с идентификатор •••••.•••.•••.•. на 25кв.м.-друг вид сграда за обитаване; сграда с идентификатор •••••.•••.•••.3 на 10кв.м.- серскостопанска сграда и сграда с идентификатор •••••.•••.•••.4 на 36кв.м.- хангар, депо, гараж със запазеното право на ползване за прехвърлителите и то само по отношение на двете сгради-жилищната и другата сграда за обитаване/кухня/. Макар да не са уточнени по обем правата на собственост на съпруга длъжник Х. И. П., ЕГН ••••••••••, които има върху прехвърляните имоти, те са определяеми предвид останалите данни в двата нотариални акта В мотивите си към обжалваното решение исковият съд е приел в съответствие със закона и с оглед на въведения петитум на ИМ, че заявената от ищеца претенция за обявяване на относителна недействителност на сделките е само до размера на прехвърлените само от длъжника Х. И. П., ЕГН ••••••••••, идеални части от имотите съответно на 1/2- ид.ч. от първия ПИ, и на 1/4 от жилищната сграда и ½ ид.ч. от лятната кухня, като в същност такова уточнение е съответно и на действително притежаваните права на този ответник в процесните имоти, поради което това обстоятелство не се нуждае от допълнително уточняване, дори и след частичното прекратяване на исковото производство по отношение на съпруга-недлъжник Г. П.а, защото нейните права в собствеността изначално не са били предмет на спора и не са въведени от ищеца като такива нито с ИМ нито в последствие. В диспозитива на ИМ и в уточнителните молби от 10.02. 2023г. /л.102/ се иска признаване на относителната недействителност по отношение на двете сделки и само до обема права на собственост, които е притежавал само и единствено съпруга длъжник Х. И. П., ЕГН ••••••••••, които ищецът определя в обема на ½ идеална част от прехвърлените заедно със съпругата си Г. П.а обекти на правото на собственост. От целия продаден недвижим имот от двамата съпрузи Г. и Х. П.и на дъщеря си С. Х. Н. предмет на н.а. №175 от 20.12.2017г. се претендира относителна недействителност само за ½ ид.ч., притежавана от съпруга длъжник Х. И. П., ЕГН ••••••••••, а по алеаторния договор -н.а.№12 от 23.01.2018г. се претендира ½ от продаваната ½ идеална част от масивната жилищна сграда на 55кв.м. /или само за 1/4ид.ч./, а от цялата полумасивна едноетажна сграда -лятна кухня на 18кв.м. -само за ½ ид.ч., двете сгради в ПИ с идентификатор •••••.•••.••• /УПИ XIII-415/. Никъде ищецът не визира прогласяване на относителна недействителност на сделките по отношение правата на ответницата съпруга недлъжник, поради което не е следвало съдът да се произнесе с отхвърлителен диспозитив по отношение на чуждите права в собствеността извън тези притежавани от ответника и съпруга длъжник Х. И. П., ЕГН ••••••••••, към ищеца И. П.. Пазарджишкият окръжен съд за да се произнесе взе в предвид следното: По делото няма спор между страните, а това се установява от събраните по делото доказателства, че ищецът И. И. П., ЕГН-•••••••••• заедно с неучастващия в процеса и негов брат Х. И. П., ЕГН-••••••••••, са наследници по закон на И. Х.в П., роден на ••.••.••••г. и починал на ••.••.••••г. и са негови деца, /удостоверение за наследници издадено от кметство с.Д., обл.П. №39 от 08.03.2019г./. Установява се, че с присъда №47 от 08.10.2019г./83/ на Пазарджишки окръжен съд постановена по НОХД№535/2018г., потвърдена с решение на Апелативен съд Пловдив №26 от 24.02.2020г. по ВНОХД №652/2019г., изменена частично с решение на ВКС на РБ-Първо н.о.№99 от 30.11.2020г. по к.д.№359/2020г. по описа на същия съд, е признат подсъдимия Х. И. П., роден на ••.••.••••г. в с.Д., обл.П., с ЕГН-••••••••••, /първия ответник в настоящото исково производство/ за виновен в това, че на ••.••.••••г. в с.Д., обл.П. умишлено е умъртвил И. Х.в П., ЕГН-•••••••••• -негов рожден син /наследодател и баща на ищеца И. И. П./, като убийството е извършено по особено мъчителен за убития начин, поради което и на основание чл.116 ал.1 т.3 и т.6 във връзка с чл.115 от НК и чл.55 ал.1 т.1 от НК е осъден на лишаване от свобода за срок от 3години, като изпълнението на наказанието е отложено за изпитателен срок от 5години, считано от влизане в сила на присъдата и е приспаднато на основание чл.59 ал.1 от НК времето през което подсъдимият е бил с мярка „Домашен арест“, считано от 28.09.2017г. до 27.08.2018г. включително, както и задържането му по реда на чл.64 ал.2 от НПК за срок от 72 часа, считано от 25.09.2017г. до 28.09.2017г. С присъдата подсъдимият Х. И. П. е осъден да заплати на гражданския ищец в наказателното производство и пострадал от извършеното престъпление И. И. П., с ЕГН- ••••••••••, син на убития от престъплението, /настоящия ищец в исковото производство/, действащ лично и със съгласието на майка си и законен представител И. С. Г., обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане в размер на 25000лв ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането-••.••.••••лв до окончателното изплащане на сумата, както и разноски за адвокатско възнаграждение или окончателният съдебен акт постановяващ осъдителната присъда по отношение на подсъдимия Х. И. П. и първи ответник по настоящия гражданско-правен спор, е влязъл в законна сила на 30.11. 2020г. както в гражданско-правната така и в наказателно- правната си част. Установява се, че на 02.08.2012г. е съставен нотариален акт за дарение на недвижим имот на низходящи/л.17/ –№198, том IV, рег.№6635, н.д. №697/2012г., на нотариус А. И., по силата което Х. И. П., ЕГН-••••••••••, съпругата му Г. С. П.а, ЕГН-••••••••••, даряват на децата си И. Х.в П.-син и на дъщеря си С. Х. Н., УПИ XIII-415 в кв.56 по плана на с.Д., обл.П. с площ от 504кв.м., ведно с построената в него жилищна сграда с един редовен и един приземен етажи, на 55кв.м. с право на ползване на редовния етаж от сина И., а на приземния етаж с право на ползване от дъщерята С., като на синът И. се подарява цялата полумасивна лятна кухня на 18кв.м., а на дъщерята С.-се дарява целия масивен гараж на 18кв. при пожизнено запазено право на ползване от дарителите на целия имот. Дарението е отменено по съдебен ред на основание чл.227 ал.1 б.“в“ от ЗЗД само по отношение на сина И. Х.в П. с решение №388 от 11.05.2015г. по гр.д.№3352/2014г. на РС-П., като това съдебно решение по реда на чл.135 от ЗЗД е обявено за относително недействително / решение №568 от 14.05.2017г., в сила от 07.09.2018г., по гр.д.№ 2279/2016г. на РС-П.-л.19/ по отношение на ищеца И. И. П., представляван от майка си И. С. Г.. Установява се, че след датата /••.••.••••г./ на извършване на престъплението от ответника Х. И. П., ЕГН-•••••••••• по отношение на рождения си син И. Х.в П., ЕГН-••••••••••, обвиняемият Х. И. П. заедно със съпругата си Г. С. П.а на дата 20.12.2017г., /близо три месеца след убийството/, продават на дъщеря си С. Х. Н., ЕГН-••••••••••, УПИ XII-419 в кв.56 по плана на с.Д., обл. П., незастроен, за сумата от 5000лв, изплатена от купувача, при данъчна оценка на имота от 1787.90лв. / н.акт № 175, том II, рег.№3688, дело №336/2017г. на нотариус Ю. В. с район РС-П.-л.32, като в нотариалният акт няма записан и отразен счетоводен документ -банков превод, фактура, платежно нареждане или извлечение от сметка, доказващо получаването на сумата от 5000лв от продавачите, платена от купувача по сделката/. След 4/четири/ месеца от извършване на престъплението, на 23.01.2018г. съпрузите Г. С. П.а и обвиняемият към този момент Х. И. П., ЕГН-••••••••••, прехвърлят чрез алеаторен договор правото си на собственост върху УПИ XIII-415 в кв.56 по плана на с.Д., обл.П. с площ от 504 кв.м., като продавачката Г. С. П.а прехвърля собствената си ½ идеална част от УПИ-то, а двамата Г. и Х. П.и прехвърлят общо правото си на собственост върху сградите, построени по време на брака им в посочения УПИ- ½ ид.ч. от масивна жилищна сграда, цялата на 55кв.м., състояща се от приземен и редовен жилищен етаж, ведно с цялата полумасивна едноетажна сграда-лятна кухня на 18кв.м., в полза на приобретателя и тяхна дъщеря С. Х. Н., срещу задължение за издръжка и гледане за минало време от 18месеца, както и срещу задължение на приемателя за в бъдеще да поеме пожизнено издръжката и гледането на прехвърлителите-съпрузите Г. и Х. П.и. Към датите на извършване на двете прехвърлителни сделки, срещу прехвърлителят Х. И. П., ЕГН-•••••••••• е образувано на ••.••.••••г. и висящо досъдебно производство №1131/ 2017г. по описа на РУ-МВР-П., същият има качеството на обвиняем като спрямо последния е била постановена мярка за неотклонение в досъдебното производство-„домашен арест“, считано от 28.09.2017г. до 27.08.2018г., протоколно определение от 28.09.2017г. по ЧНД №704/2017г. на ОС-П. като му е повдигнато обвинение за убийство по чл.116 ал.1 т.3 и т.6 във връзка с чл.115 от НК. Съгласно решение на Националния съвет за подпомагане и компенсация на пострадали от престъпления към Министерството на правосъдието, №1 от 2021г. от заседание проведено на 26.02.2021г. /или преди инициирането на настоящия исков процес по чл.135 от ЗЗД/, на основание чл.3 ал.2 и ал.2, чл.12 ал.2 т.1, чл.13 ал.1 и ал.2 и чл.14 ал.1, т.3 и т.4 от Закона за подпомагане и финансова компенсация на пострадали от престъпления /ЗПФКПП/ е разрешено предоставянето на финансова компенсация в размер на 7875лв на настоящия ищец И. И. П., ЕГН-•••••••••• от с.Л., обл.П., като наследник на починалия вследствие на престъпление И. Х.в П., за понесени разходи по съдебни и деловодни разноски и издръжка от датата на извършване на престъплението до навършване на пълнолетие на лицето, за оставащи 46 месеца на база чл.142 ал.2 от СК-¼ минимална работна заплата-650лв на 2021г.= 7475лв +400лв за повереник или общо 7875лв., като сумата е преведена на правоимащия с платежно нареждане от 16.06. 2021г. По делото е разпитан като свидетел-св.И. С. Г., майка на ищеца И. П., която установява, че е живяла заедно с Х. и Г. П.и, след раждането на ищеца и по настояване на И. П.. Свидетелства, че причината за раздялата й с И. П. била майка му Г., като свидетелката водела дело срещу И. за издръжка на детето си И., която последният не заплатил и същата била от 7500лв. Свидетелката обяснява, че било водено дело, по което се разбрало, че родителите на И. са му прехвърлили недвижим имот-половината от къщата, а другата половина на сестра му С., като свидетелката направила постъпки, след като бащата има недвижим имот същият да се осребри за изплащане на дължимата издръжка на детето. Имотът бил върнат обратно на родителите на И., като според свидетелката убийството на И. от баща му било именно заради водените дела и решението на бабата и дядото да си запазят имота, за да не може внучето им /ищеца И./ да вземе нещо, защото детето не било признавано и зачитано от тях за техен внук. Свидетелства, че бабата и дядото прехвърлили върнатия имот на сестрата на И. /тяхната дъщеря/ след неговото убийство, няколко дни и след момента в който Х. П. / обвиняемия/ бил пуснат от затвора. Счита, че целта на сделките от бабата и дядото П.и /Х. и Г./ в полза на дъщеря си С., е детето на починалия от престъплението И., а именно И. П. да не може да вземе този имот, като според свидетелката това обстоятелство е било обявявано и изтъквано неколкократно от дядото и бабата и на обществени места и на всеслушание и в последствие било съобщено на свидетелката от присъствали при обявяването му жени. Свидетелства, че присъденото на сина й обезщетение за неимуществени вреди за извършеното убийство /кръвнина/, не било заплатено и до момента от длъжника -дядото Х. П., дори и чрез принудителни действия на ЧСИ. /Виж удостоверение №8145 от 09.09.2022г. по ИД №1063/2014г. на ЧСИ М. А. за задължение на длъжника И. П. към сина си И. от 23411.20лв към 08.09.2022г./. Свидетелката посочва, че синът й И. е получил обезщетение от държавата между 7-8000лв, което нямало отношение към кръвнината. Свидетелства за добрите /прекрасни според свидетелката/ отношения между Х. и Г. П.и от една страна и дъщеря им С. от друга, че родителите й работят цял живот само за нея, макар, че през времето когато тя е била в чужбина, те са били обслужвани от сина им И.. Свидетелката е категорична, че ответницата С. Х. Н. има знание, че баща й дължи кръвнина на внука си И. и доколкото същата е била свидетел по наказателното дело. /Този факт се потвърждава и от данните от обвинителния акт по ДП№ 1131/2017г. на РУ-МВР-П., мотивите към въззивно решение №26 от 24.02.2020г. на Апелативен съд Пловдив по ВНОХД №652/2019г. и тези изложени от ВКС, Първо НО към решение №99 от 30.11.2020г. по к.д. №359/2020г./. Следва да се отбележи и факта, че въпреки, че в обвинителния акт С. Х. Н. е посочена като една от пострадалите от престъплението, извършено от баща й Х. И. П., ЕГН-••••••••••, липсват данни в наказателното производство същата да е била конституирана и да е участвала в него като граждански ищец и частен обвинител и да е претендирала присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди като сестра на починалия И. П. и срещу извършителя на престъплението баща си Х. И. П., още повече, че претенцията на пострадалия син на убития И. П. за обезщетението за неимуществени вреди срещу извършителя на престъплението е уважена още на първа инстанция, като до окончателното влизане в сила на осъдителната присъда в наказателната и в гражданскоправната й част, единствено е редуциран дължимия размер на обезщетението. В тази връзка свидетелката е категорична, че дъщерята на Х. и Г. П.и, С. Н. е присъствала на всички заседания по наказателното дело включително и при четенето на присъдата от първата инстанция, като е водела и придружавала през цялото време баща си по делата и е категорична, че дъщерята С. Н. е била напълно наясно и в течение на делата и от резултата по тях. Свидетелката допълва, че след 2003г. е напуснала дома в с.Д. с детето си и се е установила в с.Л., по причина, че на бабата /Г./ й било много некомфортно в дома й заради реването на детето и поради пререкания между свидетелката и свекървата, макар, че свидетелката и И. П. не са имали законен брак и са живеели на семейни начала, първоначално в Испания. За бащата на детето си И., И. П., майката свидетелства, че последният е злоупотребявал с алкохол през целия си живот, като счита, че това е станало благодарение на майка му, като счита, че чрез алкохола той е бил контролиран от родителите си, бил е командван от тях и за тях готов на всичко, и че последният е малтретирал не родителите си, а майката на сина си И. /свидетелката/. Свидетелства, че е била свидетел по наказателното дело за убийството му и че преди престъплението той се е грижел за родителите си, живеел е при тях и е бил едно „зависимо голямо дете“ и държан от тях „.. постоянно под наркоза, за да може да слушка..“ /думи на свидетелката/.Счита свидетелката, че дъщерята на Х. и Г. П.и, ответницата С. Н. е в основата на противопоставянето на родителите и сина им И., включително и за самото убийство. Допълва, че по време на караници между бащата и сина, майката на И. е викала, той да бъде „утрепан“. Според свидетелката след смъртта на И., за родителите му ще трябва да се грижи дъщеря им С. защото родителите й цял живот са се грижели за нея и затова тя трябва да поеме някаква отговорност, което било нормално. Свидетелските показания не са опровергани нито изцяло, нито частично от останалите събрани по делото доказателства. Както се посочи с първоначално постановеното решение №904 от 10.07.2024г. по гр.д.№4016 от 2022г. исковият съд се е произнесъл, като на основание чл.135 от ЗЗД, СА ОБЯВЕНИ ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛНИ по отношение на ищеца следните сделки между ответниците: - договор за продажба на недвижим имот, обективиран в нот. акт №175 от 20.12.2017г., том II, рет. № 3688, дело № 336/2017г. по регистъра на Ю. В. - нотариус с рег. № 436 в НК, по отношение на прехвърлената от първият ответника на втория ответник 1/2 ид. част от недвижим имот, представляващ: УПИ VII-419, в квартал 56 по плана на с. Д., община П., незастроен с площ от 504 кв.метра, с приложена регулация, - и по договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в нот. акт №12 от 23.01.2018г., том I, рег. № 205, дело № 10/2018г. по регистъра на Ю. В. - нотариус с per № 436 в НК, по отношение на прехвърлените от първият ответник на втория ответник 1/4 ид. част от масивна жилищна сграда с идентификатор •••••.•••.•••.• състояща се от един редовен жилищен етаж и един приземен етаж със застроена площ от 61 кв.м. /а по нот. акт - 55 кв.м/, както и 1/2 ид. част от полумасивна едноетажна сграда - лятна кухня с идентификатор •••••.•••.•••.•, със застроена площ от 25 кв.м. /а по нот. акт - 18 кв./, които сгради са разположени в УПИ XIII-415, в квартал 56 по плана на с. Д., общ. П., целият с площ от 504 кв.м. А с определение №2534 от 05.09.2024г. постановено по реда на чл.247- 250 от ГПК по същото дело и от същия съд, е ОТХВЪРЛЕНА молбата на ответниците Х. И. П. и С. Х. Н. по чл.250 ГПК за допълване на постановеното по делото решение №904 от 10.07.2024г., както и молбата по чл.248 ГПК за изменение на решението в частта за разноските, И Е ДОПУСНАТА поправка на очевидна фактическа грешка в мотивите и в диспозитива на постановеното по делото решение №904 от 10.07.2024г., където вместо „УПИ VII-419“ навсякъде да се чете „УПИ ХII-419“. Обжалваните решение и определение са валидни и допустими. Постановени са от надлежен съдебен състав, в рамките на правораздавателната му компетентност, по предвидения процесуален ред и форма и при наличие на правен интерес за ищеца да установи, че длъжникът и първи ответник Х. И. П. с извършените от него разпоредителни действия заедно със съпругата си Г. П.а и в полза на близък роднина-дъщеря си С. Н., /другият ответник по делото/, чрез които е трансформирал /отчуждил/ собствеността си /в обема на ½ ид.ч./ върху притежавани недвижими имоти, по начин, че умишлено се е поставил в ситуация да бъде напълно неплатежоспособен пенсионер, / към момента на сключването на сделките длъжникът е на 77г. възраст/ и по този начин да лиши кредитора си /ищеца И. Х.в/ от възможността да удовлетвори вземането си, присъдено му по съдебен ред срещу този длъжник. Ответникът Х. И. П. е придобил качеството на длъжник на наследниците на починалия по негова вина и негов син И. П., още от момента на смъртта му-••.••.••••г., доколкото с факта на настъпване на смъртта му в резултат на извършено от длъжника престъпление /деликт/, същият придобива качеството на потенциално задължено лице по този деликт към правоимащите от този деликт /наследниците на починалия в резултат на убийството, извършено от този длъжник/, което по своя характер и естество представлява законова забрана за длъжника да се разпорежда с имуществото си във вреда на своя кредитор и по начин, че да изпадне в неплатежоспособност до степен да не може да удовлетвори вземанията на кредитора по деликта, извършен от последния. Всяко едно разпореждане от длъжника с имущество си, което притежава - възмездно или безвъзмездно с цел да се увреди кредитора по начин, че последният да не може да се удовлетвори от това имущество на длъжника, излязло от патримониума му в резултат на отчуждителни сделки, е основание ощетеният кредитор да може да иска обявяването на относителната недействителност на тези сделки до размера на отчуждените права на собственост, принадлежащи на длъжника, като по този начин и при уважаването на исковата претенция да може да насочи принудителното си изпълнение към осребряване на това имущество и погасяване на вземането си чрез продажбата му. Без значение е дали сделките са възмездни или безвъзмездни, без значение е на каква цена e продаден имота, след като длъжникът не твърди, че продажната цена е налична и може чрез нея да се погаси, но и че реално погасява изцяло или частично задължението, което има към кредитора. Още повече, ако продажната цена на имота към 2017г. / УПИ- XIII-415/ е била една, то след 8-9г. тя неминуемо значително се е увеличила / застроен в границите на населеното място УПИ със сгради на основано и допълнително застрояване/ и при евентуална публична продан би покрила значително по-голяма част от задължението на длъжника към кредитора доколкото и към момента няма някакво погашение /изцяло или частично/ по задължението от страна на длъжника и това не е оспорено от последния чрез предприети и доказани активни действия за погасяването на задължението си. Твърдения и доказателства за обратното няма ангажирани от ответниците по делото. По съществото на исковата претенция. Съгласно чл.135 от Закона за задълженията и договорите кредиторът може да иска да бъдат обявени за недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда, ако длъжникът при извършването им е знаел за увреждането. Когато действието е възмездно, лицето, с което длъжникът е договарял, трябва също да е знаело за увреждането. Недействителността не засяга правата, които трети добросъвестни лица са придобили възмездно преди вписване на исковата молба за обявяване на недействителността. Според ал.2-Знанието се предполага до доказване на противното, ако третото лице е съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра на длъжника, а според ал.3 Когато действието е извършено преди възникване на вземането, то е недействително само ако е било предназначено от длъжника и лицето, с което той е договарял, да увреди кредитора. В случая разпоредителните сделки с които се уврежда кредитора са извършени от длъжника по време на висящността на образуваното против самия него Х. И. П. досъдебно производство №1131/2017г. и привличането му в качеството на обвиняем за извършено от него престъпление убийство на наследодателя на ищеца И. И. П., тогава непълнолетен, при взета спрямо него мярка за неотклонение „домашен арест“. Разпоредителните действия с недвижимите имоти, собственост на длъжника/ в съответната идеална част/ са извършени преди още формално в полза на пострадалия от престъплението му наследника на починалия от убийството И. П. да е присъдено със сила на присъдено нещо парично обезщетение за претърпени неимуществени вреди с влязло в сила съдебно решение, като окончателният размер на обезщетението е определен от ВКС на РБ с решението си №99 от 30.11.2020г. по к.н.д. №359/2020г., влязло в сила на същата дата. Към този момент длъжникът вече е отчуждил двата притежавани от него недвижими имота заедно със съпругата си в полза на своята дъщеря и низходяща С. Н., знаейки, че уврежда кредитора си. Отчуждаването е целенасочено и преследва освобождаването на длъжника Х. И. П. от всички възможни имуществени придобивки, които има с цел лишаване от възможност на кредитора ищец И. П. като наследник на убития в резултат на престъплението, да удовлетвори вземането си, което има срещу него /извършителя на деликта/ от притежаваното от него имущество. Целта на длъжника е умишлено да се увреди кредитора по начин, че последният да не може да събере вземането си, изпадайки в неплатежоспособност-без да има други недвижими имоти, без да има парични авоари и други собствени финансови и парични средства, достатъчни да покрият задължението на длъжника, което има към кредитора. Ответникът длъжник Х. И. П., ЕГН- •••••••••• не твърди, че въпреки извършените от него разпоредителни сделки, знаейки, че е длъжник на ищеца, че той притежава достатъчно друго налично имущество, чрез което да може да погаси незабавно вземането на кредитора в пълен размер. Респективно липсват и твърдения от страна на приобретателката по тези прехвърлителни сделки С. Х. Н., знаеща по презумпция за увреждането на племенника си И. от прехвърлителя си -бащата Х. като близка роднина, а и като очевидец на развитието на наказателния процес в съдебната и досъдебната му фаза, приключил още на първа инстанция с постановена осъдителна присъда потвърдена на още две инстанции и присъдено в полза на пострадалия наследник обезщетение за неимуществени вреди дължимо от извършителя на деликта, че приобретателката по сделките е готова веднага да погаси задължението, което има прехвърлителя й към пострадалия И. П., за да не се стига до обявяване на относителната недействителност на сделките по отношение на кредитора на прехвърлителя до размера на притежаваните от прехвърлителя-длъжник собственически права от прехвърлените имоти по двете сделки. Освен това приобретателката С. Н. не излага факти и обстоятелства, нито представя доказателства за незнанието си към момента на сключването на сделките, че прехвърлителят по тях и неин баща, като извършител на деликт /убийство на рожден син/ е материалноправно отговорен пред пострадалия от деликта-сина на убитото лице или че не е можела да узнае за този осъществен от баща й деликт. Налага се извода, че и двамата-прехвърлител и приобретател чрез сключените сделки са преследвали една и съща цел, а именно да увредят кредитора И. П. по начин, че той да не може да получи нещо от имуществото на прехвърлителя и да не може да се удовлетвори от него, като вземането му остане непогасено и по този начин да бъдат увредени неговите права и законни интереси. Нещо повече, знанието за увреждането, от приобретателката е налице и предвид на ролята й при изповядването на сделките и съществува доколкото същата обладава едновременно две качества-пълномощник на продавачите Г. и Х. П.и и приобретател на имотите, с което същата единствено полага подписи под нотариалния акт пред нотариуса в двете си качества като пълномощник за продавачите и като купувач /Приобретател по сделката/.Същото се отнася и до сключването на алеаторния договор от 23.01.2018г., тоест не само е налице знание на приобретателя за увреждането на кредитора, но и че предназначението на сделките и преследваната цел е именно пряко да се увреди кредитора И. П. за да не може последният да удовлетвори вземането си от имуществото на длъжника прехвърлител и извършил деликта, за който отговаря имуществено пред пострадалия от момента на извършването му. Не без значение е и бързината с която се извършват прехвърлителните сделки и краткия времеви период след извършването на деликта, за който е отговорен именно бащата на приобретателката и то пред непълнолетния наследник на убития от него И. П., очертаваща ясно и недвусмислено намерението на дееца и длъжника Х. П. и на приобретателя С. Н., да увредят по този начин именно и само интересите на кредитора-ищец и като пострадал от престъплението. Освен това и според гласните доказателства Х. и Г. П.и са имали изключително топли и сърдечни отношения с дъщеря си С. за разлика от влошените си отношения със сина си И., като цялостното поведение и действия на бабата и дядото и на дъщерята са в посока да елиминират или на направят невъзможно удовлетворяването на вземанията, които е имал внука И. П. срещу баща си И. за издръжка от имуществото, предоставено от бабата и дядото като дарение на сина си И. от 02.08.2012г., като развалят договора за дарение или като препятстват осребряването на имуществото на длъжника Х. П. в полза на кредитора И. за вземането му по деликта /престъплението/, чрез възмездно прехвърляне на собствеността на това имущество и концентрирането й само в полза на тяхната дъщеря С. с единствена цел да се увредят правата на кредитора внук И. П. по начин, че той да остане изцяло неудовлетворен за вземането си, което има по деликта срещу дядо си Х. П.. Следователно изпълнен е фактическия състав на чл.135 ал.1-ал.3 от ЗЗД за уважаване на така заявените искови претенции. По правата на виновния за деликта съпруг в съсобствеността на двата имота следва да се отбележи следното: С първия нотариален акт №175 от 20.12.2017г. на нотариус Ю. В. съпрузите Г. и Х. П.и чрез пълномощника си /приобретателя по сделката С. Х. Н./ продават на С. Х. Н. незастроен УПИ XII-419 в кв.59 по плана на с.Д., от 504кв.м., като по КККР на с.Д., представляващ ПИ с идентификатор •••••.•••.••• /виж скица 15-1176002 от 18.12.2020г./-съседен на ПИ •••••.•••.•••/. В нотариалният акт няма записано изрично, че имотът представлява СИО, а като първоизточник на правото за собственост е посочено договор за дарение-н.а.55 от 1963г., правещо титуляр на правото на собственост само надарения /чл.103 от СК от 1968г. във връзка с чл.13 ал.2 от същия СК/, тоест имотът не се прехвърля като бездялова СИО /няма такова уточнение в н.а., нито е доказано от ответниците в производството страни по сделката/, а като съсобствен при равни права на прехвърлителите или всеки един от двамата притежава права от по ½ идеална част, при което претенцията на ищеца е основателна до размера на частта на съпруга длъжник от имота-за ½ идеална част от процесния имот, а не за целия имот. Липсват данни този имот в цялост да е бил и еднолична собственост по дарение само на прехвърлителя Х. И. П., при което би имало основание да се прогласи относителната недействителност на целия продаван имот като изключителна собственост на съпруга длъжник. Или съдът правилно е прогласил относителната недействителност за този незастроен имот до размера на прехвърлените права от длъжника в него за размера на ½- идеална част, така както е заявено с петитума на исковата молба. По отношение на сделката от 23.01.2028г., / н.а.№12 от 23.01.2018г. том I, рег.№205, дело №10/2018г. нотариус В./ -правата на съпруга длъжник Х. П. са в обем на ½ от ½ СИО /или ¼ ид.ч. от масивна жилищна сграда на 55кв.м., с редовен и приземен жилищен етаж и ½ идеална част от полумасивна едноетажна сграда-лятна кухня на 18кв.м., двете сгради намиращи се в УПИ XIII-415 в кв.56 по плана на с.Д., който имот по КККР на с.Д. представлява ПИ с идентификатор •••••.•••.•••, като прехвърлената двуетажна жилищната сграда е с идентификатор-•••••.•••.•••.• на 61кв.м., а прехвърлената лятна кухня /друг вид сграда за обитаване/ с идентификатор •••••.•••.•••.• на площ от 25кв.м. При бездялова съсобственост, която се прекратява след настъпване на транслативния вещноправен ефект на сделката, по време на производството по чл.135 от ЗЗД за задължение за личен дълг на единия съпруг, няма основание да се иска прогласяване на относителна недействителност на цялата СИО, а само за правата притежавани от виновния съпруг, /чл.22 ал.1 от СК/ за задължението му за личен дълг, когато изпълнението се насочва именно към удовлетворяване на този личен дълг. Такива са фактите и обстоятелствата изложени в исковата молба на кредитора - за претендирана относителна недействителност на сделката само по отношение на правата на виновния съпруг длъжник за изпълнение на негов личен дълг към кредитора ищец. В този смисъл исковите претенции са доказани по основание и по размер. Въззивният съдът напълно споделя мотивите на първоинстанционния Пазарджишки районен съд, изложени към обжалваното решение и препраща към тях на основание чл.272 от ГПК с корекциите и допълненията направени в настоящото изложение. Въззивният съд не споделя за основателен нито един от доводите на жалбоподателите ответници по исковете, изложени в жалбите. Твърдяната в жалбата очевидна фактическа грешка /ОФГ/ относно номера на продадения имот по сделката от 20.12.2017г. е отстранена по надлежния ред, като е записан верния номер на имота, предмет на договора УПИ XII-419 в кв.56 по плана на с.Д.. В случая ОФГ не е и съществена доколкото в диспозитива на съдебното решение са описани достатъчно подробно всички съществени индивидуализиращи признаци на продавания имот, които касаят и са относими само и единствено към УПИ XII-419, а не УПИ VII-419, като съседи, площ, индивидуализация по предходен план по скиците от КККР, и други. Нещо повече, направена е индивидуализация на имота и по КККР с посочен идентификато𠹕••••.•••.•••, съответстващ на имот с номер по предходен план УПИ XII-419, като са посочени съседите както по действащия план на с.Д. към 20.12. 2017г. така и по КККР на същото населено място, одобрени със заповед №РД-18-276 от 27.10.2020г. на ИД на АГКК, които се отнасят именно за УПИ XII-419. Следователно е налице по- скоро техническа грешка, но като краен резултат е налице надлежно отстраняване на ОФГ и внасяне на яснота и единство относно формираната и изразена воля на съда в постановения съдебен акт. Няма порочност на доклада на съда по чл.146 от ГПК доколкото са налице в него достатъчно индивидуализиращи признаци залегнали в обстоятелствената част на ИМ относно идентификацията на процесния УПИ XII-419 в кв.56.. Макар и възмездна сделката от 2017г. по отношение продажбата на незастроения УПИ XII- 419, същата е увеличила платежната неспособност на длъжника Х. П., доколкото получената от продажбата парична сума не е била вложена от продавача в погасяване на задължението си към кредитора И. П. нито незабавно след окончателното приключване на наказателното производство / окончателно решение на ВКС №99 от 30.11.2020г./, нито до настоящия момент, нито е била примерно сложена незабавно на влог в банка на името на пострадалия от престъплението И. П. като обезщетение за претърпени неимуществени вреди от деликт като наследник на убития си баща И. П. от извършителя на престъплението Х. И. П.. Липсата на тази сума от патримониума на длъжника Х. П., /обратното не се твърди от ответниците и не се представят доказателства/ и не влагането й и до момента за погасяване и изплащане на обезщетението от деликта, липсата на изразена каквато и да е готовност на приобретателя по сделката С. Н. да погаси задължението на прехвърлителя си към кредитора му, означава, че преследваната цел на сделката между страните по нея е била да се изпразни патримониума на длъжника Х. П. от всякакво недвижимо и друго имущество и да се прехвърли на близки трети лица до степен, че същият /прехвърлителят длъжник/, да се превърне в неплатежоспособен като по този начин се осуети погасяване на задължението, което има към кредитора -внука си И.. Ако продажната цена е била вложена за погасяване на задължението си, което има продавача към ищеца, то би следвало да се приеме, че сделката не ощетява кредитора защото е направена в негов интерес, освен ако към момента на плащането на цената на имота за погасяване на задължението по деликта, съотнесена към реалната стойност на продавания имот /средната пазарна стойност/ би била значително и в пъти по-голяма от продажната му цена към момента на сключването на сделката, което по своя характер и естество представлява несъмнено действие на длъжника, също увреждащо кредитора по деликта. Сключеният алеаторен договор с участието и на ответника длъжник по деликта Х. И. П., ЕГН-•••••••••• /като прехвърлител/ също е увреждаща сделка, защото под формата на трансформация на правото на собственост срещу задължение за издръжка и гледане за минало и за бъдещо време, прехвърлителят в същност се освобождава от собственост, за да си подсигури старините за сметка на отказа му да удовлетвори приоритетно възникнало спрямо него задължение към пострадал -непълнолетно дете - внукът му И. П., от извършен именно от него деликт /престъпление/, лишил детето от бащина грижа и издръжка, за което е осъден да заплати обезщетение за неимуществени вреди от деликт. Такава е и явната цел на приобретателката на имота и леля /С. Н./ на пострадалия от престъплението наследник И. П. за сключването на сделката. Тоест, вместо прехвърлителят да даде приоритет на задължението си към увреденото дете /негов внук/, той предпочита да задоволи и гарантира пожизнено личния си интерес от една страна, и от друга да лиши детето, /пострадалия от престъплението му внук/ по този начин от възможността да събере вземането си, което би имал срещу него по деликта. Преследваната увреждаща цел спрямо кредитора от деликта, при сделките е обща и касае както прехвърлителите по сделките така и приобретателя по сделките, а именно като краен резултат да се лиши кредитора И. П. от възможността реално да се удовлетвори от имуществото на длъжника за своето вземане по извършен от единия прехвърлител деликт по отношение на ищеца-кредитор и потърпевш от неговото деяние. В този смисъл е налице явно, съзнателно и пълно увреждане на интереса на кредитора И. П. по личния дълг на длъжника Х. П. в размер на 25000лв ведно със законната лихва и до колкото и към момента липсва плащане и погасяване изцяло или частично на задължението, което има длъжника прехвърлител. Сделките са непротивопоставими срещу невписаното решение № 568 по гр.д.№2279/2016г. на РС-П., влязло в сила на 07.09.2018г., защото от една страна същото е постановено и влязло в законна сила /само тогава подлежи на вписване/ след като процесните две сделки реално са извършени и са произвели вещно-правното си прехвърлително действие, още повече, че страни по това дело, образувано от 2016г. са и прехвърлителите по двете сделки, между които и съпруга длъжник Х. И. П., ЕГН-••••••••••, тоест знанието за увреждане е налице по отношение на прехвърлителите участници и без решението да бъде вписано, като вписването в СВ има отношение по- скоро оповестително действие към третите лица, а не към участниците по сделките и по делото. Презумпцията по чл.135 ал.2 от ЗЗД не е оборена от ответника, като по делото е налице установено по несъмнен начин знание на приобретателката по възмездните сделки за увреждащото действие на всяка сделка по отношение на кредитора, тъй като тя е дъщеря на прехвърлителя длъжник по деликта Х. И. П., ЕГН-••••••••••, /знанието за увреждане се предполага до доказване на противното/, която освен това непосредствено е участвала и в самия наказателен процес и развилото се наказателно производство по вмененото на баща й деяние за извършено престъпление – и е знаела, че той е отговорен пред пострадалия от престъплението и негов внук, и син на убития от Х. И. П., ЕГН-••••••••••. Няма процесуално основание за изменение на петитума на ИМ, защото същият със или без участието на съпруга недлъжник има за предмет само собственическите права, предмет на транслативните сделки, които притежава само и единствено съпруга длъжник-ответника Х. И. П., ЕГН-••••••••••. И в двата случая правата на съпруга недлъжник не са предмет на иска и никога не са били предмет на съдебното производство правата на съпругата недлъжник Г. П.а, които е прехвърлила в полза на приобретателката си дъщеря С. Н.. Никога ищецът не е претендирал обявяване на относителна недействителност на целия имот по сделката от 20.12.2017г. и на целите имотите по сделката от 23.01.2018г. Уточненията направени пред исковият съд са само по отношение обема прехвърлени собственически права, притежавани само от прехвърлителя -длъжник Х. И. П., ЕГН-••••••••••, и само които ищецът иска да бъдат прогласени за относително недействителни като част от сделките, са резултат от формираната и изразена от ищеца воля относно субективните и предметните предели на заявената искова претенция - прогласяване на относителната недействителност на сделките с а м о по отношение трансформираните права на собственост притежавани единствено от ответника-длъжник Х. И. П., ЕГН-••••••••••, към когото ищецът има вземане от деликт. Съдът се е произнесъл в пълен обем от така заявените от ищеца права по отношение на собствеността на имотите по двете прехвърлителни сделки и не е налице непроизнасяне по част от искането, предмет на спора с отхвърлителен диспозитив. Претенцията на ищеца- кредитор е уважена в пълен размер и според заявеното с исковата молба и поддържано в хода на производството до неговото приключване и не е налице основание за постановяване на отрицателен диспозитив за отхвърляне на иска, защото искът е уважен в пълен обем, така както е заявен. Това се отнася както з а незастроения УПИ-XII-419 в кв.56-претенция за ½ ид.ч от имота и за толкова / ½ ид.ч./ уважен иска, така и за сградите в УПИ-XIII-415 в същия квартал по плана на с.Добровинца- претенция за ¼ ид.ч. от масивна жилищна сграда от 61кв.м. и за толкова /¼ ид.ч./ уважен иска; претенция за ½ ид.ч. от полумасивна едноетажна сграда -лятна кухня на 25кв.м. и за толкова / ½ ид.ч./ уважен иска. Не е налице липса на постановен отхвърлителен диспозитив защото както се посочи са уважени исковите претенции изцяло и в пълен обем така както са заявени поради което се явява безпредметно и лишено от правен смисъл и искането за допълване на решението по чл.250 от ГПК за произнасяне с отхвърлителен диспозитив, защото претенциите са уважени както се посочи в пълния им претендиран от ищеца размер и обем. В този смисъл обжалваното решение е валидно и допустимо и по същество правилно. Правилно и законосъобразно е обжалваното определение за отстраняване на ОФГ и за отказ да се постанови допълнително решение за произнасяне с отхвърлителен диспозитив за част от заявената претенция и отказа да се измени основното решение в частта за разноските. Произнасянето със съдебно определение вместо с решение по смисъла на чл.247 ал.4 и по чл.250 ал.3 от ГПК не създава процесуални пречки от такъв характер, че да не може да се формира СПН по тези искания, доколкото се касае за актове, относими към постановеното основно съдебно решение №904 от 10.07.2024г. и които са неразделна част от него като общо формират един общ съдебен акт, който не страда от такива пороци, които безусловно да водят до прогласяване на неговата недопустимост или нищожност и доколкото ясно е установена формираната и изразена воля на съда по така заявените искови претенции във всичките части на общия съдебен акт, поради което само на това основание и предвид порока от който страда съдебният акт не е съществен до толкова и до степен, че да доведе в случая до неговото обезсилване. Макар да е вярно твърдението в частната жалба, че СИО е бездялова и съпрузите са необходими, но не задължителни другари в процеса, създаващо двуякост на отговорността за всеки от тях за лични задължения, това не означава непременно, че ищецът следва да предяви претенцията си срещу правата на съпрузите в бездяловата СИО /с факта на прехвърлянето на собствеността в полза трето лице, СИО престава да съществува/, а не срещу правата само на съпруга длъжник, доколкото с уважаването на иска срещу съпруга длъжник, само по отношение на неговите права по сделката се следва обявяване на относителната недействителност, и доколкото към този момент СИО е прекратена с факта на сключване на прехвърлителните сделка и придобиване на имота от трето лице като при изпълнението не се прилагат нормите на съгласно чл.502 и чл.503 от ГПК, защото при уважаване на претенцията по чл.135 от ЗЗД имотът не се връща обратно в патримониума на съпрузите, тоест за да има яснота относно обема права на длъжника, същите следва да бъдат конкретизирани в решението по чл.135 от ЗЗД, независимо, че се касае за вече прекратена СИО след настъпване на транслативния прехвърлителен ефект на сделката, защото в случая ищецът няма интерес и не заявява права срещу собственическите права на съпруга недлъжник и не иска прогласяване на относителна недействителност на цялата сделка, включително и по отношение на прехвърлените собственически права от съпруга недлъжник като част от бездяловата СИО. С отчуждаването на вещта, СИО върху нея престава да съществува, тя е прекратена с настъпването на вещноправния транлативен ефект на сделката в полза на третото лице. Затова в случая, претенцията на ищеца по спора е била и е винаги само и единствено срещу правата на съпруга -длъжник, но не и срещу правата на съпруга недлъжник. В този смисъл ищецът не е имал основание за изменение на иска по чл.214 от ГПК, след прекратяване на производството по отношение на съпруга недлъжник, така както твърдят жалбоподателите. Както се посочи, претенцията на ищеца е уважена в пълен размер, а не частично /така както твърдят жалбоподателите / за да има основание за постановяване на отхвърлителен диспозитив, ползващ ответниците по спора. Затова на това основание не може да бъдат редуцирани и присъдените по делото разноски. Няма основание за уважаване на искането по чл.250 от ГПК /допълване на решението/, защото е налице изначално произнасяне по цялото искане на ищеца така както е заявено по делото. Искането на жалбоподателите по начина по който е направено, означава, въззивният съдът да излезе извън предмета на спора и недопустимо да се произнесе с акт по същество по претенция, която нито е заявявана от ищеца, нито е въведена по някакъв начин като предмет на спора, което би представлявало „произнасяне плюс петитум“ и основание за обезсилване на едно такова решение в тази му част. Предвид изложеното обжалваното решение и определение, ще следва да се потвърдят изцяло. За пълнота на изложението следва да се отбележи и това, че обжалваните съдебни актове са валидни и допустими и са постановени при надлежното участие на всички необходими задължителни другари по двете сделки, черпещи права от последните, в частност и при участието на съпруга длъжник за личен дълг. Прекратеното производство по отношение на ответника съпруг-недлъжник е постановено в съответствие с утвърдената съдебна практика според която съпругът недлъжник не е задължителен другар в производството по чл.135 ал.1 от ЗЗД, тогава когато предмет на исканото обявяване на относителната недействителност са само правата на съпруга- длъжник, по сделката, но не и правата на съпруга недлъжник. Участието му в процеса не е задължително, за ищеца липсва правен интерес да ангажира неговата отговорност предвид изложените в ИМ факти и обстоятелство по претенцията си. Съгласно постановена съдебна практика по чл.290 от ГПК / Решение № 19 от 14.02.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1766/2017 г., III г. о., ГК / Павловият иск е облигационен, а не вещен иск и няма вещно действие. След като вещта е отчуждена, съпружеската имуществена общност върху нея е била прекратена с настъпването на вещно-транслативното действие на разпореждането. Собственик на вещта е третото лице приобретател. С уважаването на иска по чл. 135 от ЗЗД, сделката си остава действителна, имотът не се връща в патримониума на съпрузите и съпружеската имуществена общност върху него не се възстановява, а съпругът - недлъжник не е материалноправно легитимиран да отговаря по иска. Когато е предявен иск по чл. 135 ЗЗД за обявяване на относителна недействителност на разпоредителна сделка, извършена с имот - семейна имуществена общност за 1/2 ид. ч. от прехвърления имот, с която част се е разпоредил съпругът, който е лично задължен, тогава по иска отговаря съпругът - длъжник, а другият съпруг не е нито необходим, нито задължителен другар. В този случай липсва правен интерес от насочването на този иск и срещу съпруга - недлъжник, защото искът не е вещен, а разпоредителната сделка се запазва, също така собственик на имота е приобретателят и имотът не се връща в патримониума на съпрузите. Поради липсата на правен интерес - абсолютна процесуална предпоставка на правото на иск, постановено съдебно решение спрямо съпруга - недлъжник е недопустимо и подлежи на обезсилване, а производството по делото срещу този съпруг подлежи на прекратяване като недопустимо. Съгласно задължителните разяснения, дадени с т. 1 на ТР № 5/2013 г. от 29.12.2014 г. на ОСГТК на ВКС, при постановяване на съдебното решение, за личен дълг на единия съпруг разпоредителната сделка с имот, притежаван в режим на СИО, се обявява за относително недействителна по реда на чл. 135 ЗЗД за 1/2 /една втора/ идеална част от имота и че когато ищецът по Павловия иск няма материалноправната легитимация "кредитор" на другия съпруг - ответник, съответно по отношение на ищеца този ответник няма качеството на длъжник. Оттук следва действителността на извършеното от него разпореждане с част от имота и липсата на увреждане на кредитора от обективна и от субективна страна, поради което Павловият иск не може да бъде уважен срещу съпруга - ответник, който не е длъжник и неговото действие да се счита за нестанало по отношение на чужд кредитор, за чужд дълг. Искът е облигационен, а не вещен. Правата на приобретателя по отношение на собствената на съпруга-недлъжник 1/2 ид. ч. от имотите са производни на неговите. Тълкувателно решение отрича необходимостта решението по иска по чл. 135 ЗЗД да бъде еднакво спрямо съпрузите- прехвърлители по разпоредителната сделка с имот, придобит в условията на СИО, когато само единият от тях притежава качеството "длъжник". Според същото ТР, с извършването на действителна разпоредителна сделка, съпружеската имуществена общност и произтичащата от нея бездялова съсобственост е прекратена, като тя не се възстановява с уважаването на Павловия иск. Горното е основание отговорността на съпрузите по този иск да бъде различна, тоест разделна, а другарството между тях – обикновено, като аргументи в този смисъл следват и от ТР № 3/29.06.2017 г. на ОСГК на ВКС по тълк. дело № 3/2016 г. /относно необходимото другарство във връзка с предявени искове за собственост/; Решение № 20 от 7.08.2018 г. на ВКС по т. д. № 1008/2017 г., II т. о., ТК. В Решение № 747 от 17.12.2024 г. на ВКС по к. гр. д. № 3978/2023 г. е записано, че В т. 1 от ТР № 5/29.12.2014 г. по тълк. д. № 5/2013 г. на ОСГТК, е прието, че за личен дълг на единия съпруг разпоредителната сделка с имот, притежаван в режим на съпружеска имуществена общност, се обявява за относително недействителна по реда на чл. 135 ЗЗД за 1/2 идеална част от имота. Този извод е обоснован с облигационния характер на иска, конкретно с активната и пасивната материалноправна легитимация на страните по него и предмета на доказване. Прието е, че ищецът има материалноправна легитимация като кредитор с подлежащо на принудително удовлетворяване вземане, а материалноправна легитимация на длъжник има единият от съпрузите-ответници. Посочва се, че с отчуждаването на вещта съпружеската имуществена общност върху нея се прекратява в резултат на вещно-транслативното действие на разпореждането и при уважаването на иска, прехвърленото имущество не излиза от патримониума на приобретателя и този иск не може да бъде уважен срещу съпруга - ответник, който не е длъжник. Приема се също така, че извършеното от него разпореждане не следва да се счита за нестанало по отношение на чужд кредитор и за чужд дълг. Според Решение № 50190 от 10.02.2023 г. на ВКС по т. д. № 1953/2021 г., I т. о., ТК, в хипотеза когато ищецът по Павлов Иск няма материалноправна легитимация "кредитор" на другия съпруг- ответник, съответно по отношение на ищеца този ответник няма качеството длъжник; че оттук следва действителността на извършеното от него разпореждане с част от имота и липсата на увреждане на кредитора от обективна и субективна страна, поради което Павловият иск не може да бъде уважен срещу съпруга-ответник, който не е длъжник и неговото действие да се счита за нестанало по отношение на чужд кредитор, за чужд дълг. Ищецът И. П. не са предявил иска с правно основание чл. 135 от ЗЗД по отношение на прехвърлената от съпругата- недлъжник Г. П.а ½ идеална част от процесния имот, а само по отношение на сделката с притежаваната от съпруга длъжник Х. И. П. ½ ид. част от имота. Липсват всякакви твърдения в исковата молба, че ответницата Г. П.а е длъжник; че е увредила ищеца, отчуждавайки своя имот, респективно няма предявен иск за обявяване относителна недействителност на сделката с предмет притежаваната от нея идеална част от имота, поради което и след тази констатация на исковия съд, последният еднозначно е приел, че Г. П.а не е пасивно процесуалноправно и материалноправно легитимирана по така предявения иск, нито е налице хипотеза на задължително необходимо другарство между двамата съпрузи /в този смисъл решение № 19 от 14.02.2018 г., гр. д. № 1766/2017 г., ІІІ г. о. на ВКС-цитирано по-горе/. Доколкото процесуалноправната легитимация на страните следва от защитаваното субективно материално право, респективно от твърденията на ищците относно претендираното спорно право, и постановеното от първоинстанционния съд решение за уважаване на иска с правно основание чл. 135, ал. 1 от ЗЗД само за частта притежавана от съпруга длъжник за неговия личен дълг към ищеца и предмет на прехвърлителните сделки, следва да бъде потвърдено изцяло. Следователно като краен резултат за личен дълг на единия съпруг разпоредителната сделка с имот, притежаван в режим на съпружеска имуществена общност, се обявява за относително недействителна по реда на чл. 135 от ЗЗД за идеална част от имота, касаеща именно и само съпруга длъжник, притежаващ материалноправната легитимация да отговаря по иска на кредитора ищец и именно само за идеалната част от имота, притежавана от този съпруг длъжник и за неговия личен дълг към кредитора ищец, исковият съд е уважил претенцията на ищеца кредитор. Въззивният съд не присъжда разноски в полза на ответника по въззивните жалби И. И. П. тъй като не са представи писмени доказателства за уговорени, направени и заплатени такива във въззивното производство, нито е представен списък по чл.80 от ГПК. Водим от горното Пазарджишкият окръжен съд