РЕШЕНИЕ

№ 161

гр. Велико Търново, 01.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА Членове: МАЯ НЕДКОВА, ИСКРА ПЕНЧЕВА при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА като разгледа докладваното от ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА Въззивно гражданско дело № 20254000500150 по описа за 2025 година С Решение № 318/30.06.2023 г. по гр. д. № 392/2022 г. Великотърновският окръжен съд отхвърлил като неоснователен и недоказан предявения от М. И. П. от гр. Кнежа, в качеството му на законен наследник на А. И. П., поч. на 21.11.2021г., против П. Н. И. от гр. Дулово, главен конститутивен иск с правно основание чл. 87, ал.3 ЗЗД за разваляне на Договор за покупко – продажба на недвижим имот от 30.09.2021г., обективиран в Нот. акт № 163, т. III, рег. №6104, дело № 490/2021 г. по описа на Нотариус П. К., с район на действие ВТРС, по силата на който А. И. П., като продавач, продава на П. Н. И., като купувач, собствения си недвижим имот в гр. Велико Търново, а именно: Самостоятелен обект в сграда с ид. 10447.503.75.5.36 по КККР на гр. В. Търново с адрес на имота: гр. В. Търново, ул.“Плиска“ •••••••••, който обект се намира на ет. 6 в сграда с ид. 10447.503.75.5, предназначение: ЖС – многофамилна, разположена в ПИ с ид. 10447.503.75, с предназначение на обекта: Жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, със застр. площ 79.49 кв. м., състоящ се от три самостоятелни стаи, кухня, баня, тоалетна, коридор и дрешник, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: 10447.503.75.5.37, под обекта: 10447.503.75.5.29, над обекта: няма, и при фактически граници: изток – двор, запад – стълбище и ап. на И. и А. Т., север – двор, юг – двор, заедно с принадлежащото му избено помещение № 8 с площ 5.77 кв. м., при граници: изток – изба на С. и В. К., запад – изба на П. и М. Д., север – коридор, юг – двор, както и 2, 3739 % ид. части от общите части на сградата и от съответното на застроената площ право на строеж върху ПИ, за сумата 40 000лв., която сума се заплаща от купувача на продавача по банков път по банкова сметка на продавача на осем равни месечни вноски, както следва: сума в размер на 5 000 лв. в срок до 10.10.2021 г., 5 000 лв. в срок до 10.11.2021 г., 5 000 лв. в срок до 10.12.2021 г., 5 000 лв. в срок до 10.01.2022 г., 5 000 лв. в срок до 10.02.2022 г., 5 000 лв. в срок до 10.03.2022 г., 5 000 лв. в срок до 10.04.2022г., 5 000 лв. в срок до 10.05.2022 г., при запазено от продавача А. И. П. пожизнено и безвъзмездно право на ползване върху ¾ идеални части от имота, което право на ползване ще упражнява съвместно с И. А. П., притежаващ право на ползване върху ¼ ид. част от имота, съгласно Нот. акт № 143, т. I, рег. № 1006, дело № 58/2014 г. на Нотариус № 281 Д. Раднева, поради неизпълнение от купувача на задължението за заплащане на договорената продажна цена.

Осъдил М. И. П. да заплати на П. Н. И. 1 800 лв. направени по делото съдебни разноски.

Въззивна жалба против решението е подадена от ищеца М. И. П. чрез пълномощника адв. Св. Ш. с оплаквания, че същото е неправилно и противоречи на закона. Нормата на чл. 75, ал. 3 от ЗЗД предвижда, че с плащането по банкова сметка задължението се счита за погасено. Сметката в „Изипей“, по която са наредени сумите, не е банкова. ОткрИ.ето на такава сметка не е предвидено в договора и волята на продавача не е променена в хода на изпълнението. Съдът не е анализирал разликата между банкова сметка и тази, по която са наредени сумите, нито развитието на правоотношението във времето. Доказателствата относно релевантните факти не са обсъдени в тяхната връзка. Изложени са подробни доводи относно волята на страните при сключване на договора за покупко-продажба, обсъдени са събраните по делото доказателства. Моли съда да отмени обжалваното решение и вместо това да уважи предявения иск с пр. основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД за разваляне на договора, както и предявения при условията на евентуалност ревандикационен иск. В съдебно заседание жалбата се поддържа от адв. Ш.. Направено е искане за присъждане на разноски съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК.

В писмения си отговор ответникът П. Н. И. чрез пълномощника адв. Р. Т. оспорва жалбата. Счита решението за правилно, законосъобразно и мотивирано. Изложени са доводи по въведените в жалбата оплаквания. Моли съда да остави жалбата без уважение и да потвърди атакуваното решение, като присъди направените по делото разноски. Доводите се поддържат в съдебно заседание от адв. Т.. Настоящото разглеждане на делото във въззивната инстанция е второ по ред, след като предходния съдебен акт, постановен по в. гр. д. № 367/2023 г. по описа на ВТАС е отменено с Решение № 157/14.03.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1743/2024 г. Великотърновският апелативен съд, като взе предвид изложеното в жалбата и доказателствата по делото, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Ищецът М. И. П. е предявил против ответника П. Н. И. иск с правно основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД за разваляне поради неизпълнение на Договор от 30.09.2021 г. за покупко-продажба на недвижим имот – апартамент № 12 в гр. Велико Търново, на ул.“Плиска“ •••••••• и избено помещение № 8, заедно с 2, 3739 % ид. части от общите части на сградата и съответното на застроената площ право на строеж върху ПИ, сключен с Нот. акт № 163, т. III, рег. № 6104, дело № 490/2021 г. по описа на Нотариус П. К., съединен при условията на евентуалност с иск с правно основание чл. 108 от ЗС за признаване за установено, че ищецът М. И. П. е собственик на имота и за осъждане на ответника П. Н. И. да му предаде владението върху имота.

В исковата си молба ищецът твърди, че с договор от 30.09.2021 г. дядо му А. И. П. продал на П. Н. И. собствения си апартамент в гр. В. Търново за сумата от 40 000 лв., която следвало да бъде платена на равни месечни вноски до 10.05.2022 г. Продавачът починал на 21.11.2021 г. и на следващия ден неговият наследник И. А. П. – баща на ищеца, подал в РП – В. Търново тъжба, в която посочил, че цената по договора не е платена от купувача съгласно уговорките. И. А. П. починал на 31.03.2022 г. Ищецът твърди, че никаква част от цената не е платена, поради което изпратил до П. Н. И. покана с искане да представи доказателства за плащане на цената. Поканата била връчена на 11.05.2022 г., но в дадения срок не били представени доказателства за плащане на уговорената цена. Искането е договорът да бъде развален поради неизпълнението на задължението на купувача да плати цената по договора, а при уважаване на главния иск – да бъде установено правото на собственост на ищеца и ответницата да бъде осъдена да му предаде владението на имота.

В писмения си отговор ответницата П. Н. И. е оспорила предявените искове.

Платила е цената по договора на продавача изцяло, до 13.10.2021 г., по банков път, съгласно уговорките в договора. Продавачът е запазил за себе си правото на ползване върху ¾ ид. части от имота и е живял в него до смъртта си, заедно със сина си И. А. П., който е притежавал право на ползване върху ¼ ид. части от имота. Ответницата е влязла във владение на имота на 31.03.2022 г. Обжалваното решение е валидно и допустимо, но неправилно.

Въззивната жалба е основателна.

Установена по делото е следната фактическа обстановка:

С Договор от 30.09.2021 г., сключен с Нот. акт № 163, т. III, рег. №6104, дело № 490/2021 г. по описа на Нотариус П. К. А. И. П. продал на ответницата П. Н. И. собствения си недвижим имот в гр. В. Търново на ул.“Плиска“ •••••••• – апартамент № 12 с площ 79.49 кв. м., избено помещение № 8 с площ 5.77 кв. м., заедно със съответните ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж върху ПИ, за сумата от 40 000 лв., която следва да бъде платена от купувача на продавача по банков път по банкова сметка на продавача на 8 равни месечни вноски от по 5 000 лв., считано от 10.10.2021 г. до 10.05.2022 г. Продавачът е запазил за себе си пожизнено и безвъзмездно право на ползване върху ¾ ид. части от имота, което право е следвало да упражнява съвместно с И. А. П., притежаващ право на ползване върху останалата ¼ ид. част от имота.

До сключване на сделката се е стигнало, след като продавачът е публикувал обява в местен вестник, че търси „тричленно семейство от В. Търново, до 34 години, без жилище, да ги подсигури с такова. Завещание“. Според обясненията на купувачката П. Н. И., дадени по пр. пр. № 8921/2021 г. по описа на ВТРП (л. 180 от делото), тя се свързала с продавача и се договорили да й прехвърли апартамента си „за доизглеждане“, но впоследствие, вероятно по съвет на адвокат, той поискал да се извърши покупко-продажба.

Понеже продавачът „не обичал банки и не разбирал от банкомати“, купувачката съдействала и открили на негово име сметка в „Изипей“, по която да бъде преведена сумата по сделката (същите обяснения).

От приложените платежни нареждания за преводи от сметката на купувачката П. Н. И. в „ОББ“ АД (л. 41-48 от делото), от отчета по сметка в „Изипей“ с титуляр продавача А. И. П., изготвена на 08.05.2022 г., от заключението на съдебно- техническата експертиза, изготвена от вещото лице инж. Й. А., от обясненията на ответницата в с. з. на 07.04.2023 г. и от показанията на свидетеля И. П. И., се установява следното движение на суми във връзка с уговорката за заплащане на покупната цена в размер на 40 000 лв.:

На 30.09.2021 г. в 04: 07: 25 ч. по сметката на А. И. П. в „Изипей“ е постъпила преведена от П. Н. И. от сметката й в „ОББ“ АД сума от 5 000 лв. с основание – 1-ва вноска покупка на апартамент.

На 30.09.2021 г. в 04: 07: 26 ч. по сметката на А. И. П. в „Изипей“ е постъпила преведена от П. Н. И. от сметката й в „ОББ“ АД сума от 5 000 лв. с основание – 2-ва вноска покупка на апартамент.

На 30.09.2021 г., за времето от 05: 10: 04 ч. до 05: 22: 03 ч., от сметката на А. И. П. в „Изипей“ са изтеглени 12 пъти по 400 лв. и една сума от 200 лв. – общо 5 000 лв.

На 01.10.2021 г., за времето от 07: 23: 40 ч. до 07: 35: 02 ч., от сметката на А. И. П. в „Изипей“ са изтеглени 12 пъти по 400 лв., както и сума от 100 лв., от 20 лв. и от 70 лв. – общо 4 990 лв.

На 08.10.2021 г. П. Н. И. е превела от сметката си в „ОББ“ АД на А. И. П. по сметката му в „Изипей“ сумата от 5 000 лв. с основание – 3-та вноска покупка на апартамент.

На 08.10.2021 г. П. Н. И. е превела от сметката си в „ОББ“ АД на А. И. П. по сметката му в „Изипей“ сумата от 5 000 лв. с основание – 4-та вноска покупка на апартамент.

На 08.10.2021 г. П. Н. И. е превела от сметката си в „ОББ“ АД на А. И. П. по сметката му в „Изипей“ сумата от 5 000 лв. с основание – 5-та вноска покупка на апартамент.

Сумите са постъпили по сметката на А. И. П. в „Изипей“ на 11.10.2021 г. На 11.10.2021 г. за времето от 06: 50: 30 ч. до 06: 53: 47 ч., от сметката на А. И. П. в „Изипей“ са изтеглени 2 000 лв. и 3 пъти по 1 000 лв. – общо 5 000 лв.

На 12.10.2021 г. за времето от 08: 00: 42 ч. до 08: 02: 36 ч., от сметката на А. И. П. в „Изипей“ са изтеглени 2 пъти по 2 000 лв. и 1 000 лв. – общо 5 000 лв.

На 12.10.2021 г. П. Н. И. е превела от сметката си в „ОББ“ АД на А. И. П. по сметката му в „Изипей“ сумата от 5 000 лв. с основание – 6-та вноска покупка на апартамент.

На 12.10.2021 г. П. Н. И. е превела от сметката си в „ОББ“ АД на А. И. П. по сметката му в „Изипей“ сумата от 5 000 лв. с основание – 7-ма вноска покупка на апартамент.

Сумите са постъпили по сметката на А. И. П. по сметката му в „Изипей“ на 12.10.2021 г. в 10: 12: 12 ч. и 10: 13: 41 ч.

На 13.10.2021 г. П. Н. И. е превела от сметката си в „ОББ“ АД на А. И. П. по сметката му в „Изипей“ сумата от 5 000 лв. с основание – 8-ма вноска покупка на апартамент. Сумата е постъпила в 10: 17: 44 ч.

На 19.10.2021 г. за времето от 08: 48: 28 ч. до 09: 53: 23 ч., от сметката на А. И. П. в „Изипей“ са изплатени 2 пъти по 5 000 лв., изтеглени са 2 пъти по 2 000 лв. и 1 000 лв. – общо 15 000 лв.

На 20.10.2021 г. за времето от 02: 55: 35 ч. до 02: 57: 33 ч., от сметката на А. И. П. в „Изипей“ са изтеглени 2 пъти по 2 000 лв. и 990 лв. – общо 4 990 лв.

Общата изтеглена сума възлиза на 39 980 лв. Видно от отчета по сметка, на „Изипей“ са заплащани такси за операциите.

Сумите, изтеглени на 11.10.2021 г., на 12.10.2021 г., на 19.10.2021 г. и на 20.10.2021 г., са от банкомат на „ПИБ“ АД в гр. Велико Търново, ул.“Оборище“ № 18, МОЛ, ниво 2 и според съдебно-техническата експертиза, от записите на видеокамерата е установено лицето, извършило трансакциите. По делото е приложен диск и снимков материал от него. Първоинстанционният съд е извършил оглед на вещественото доказателство – компактдиск, по реда на чл. 204 от ГПК. Според обясненията на ответницата лицето на снимките е фактическият й съжител И. П. И., което се потвърждава и от самия него при разпита му като свидетел.

За периодите 01.11.2021 г. – 09.11.2021 г. и 15.11.2021 г. – 21.11.2021 г. продавачът А. И. П. е бил хоспитализиран в „МОБАЛ д-р Ст. Черкезов“ АД – Велико Търново, Инфекциозно отделение. Починал е на 21.11.2021 г. Наследникът му И. А. П. (Удостоверение за наследници от 01.04.2022 г., изд. от Община В. Търново) подал тъжба до РП – Велико Търново с твърдения, че баща му А. И. П. е бил измамен да прехвърли жилището си на чужди хора, по която е образувана преписка № 8921/2021 г., както и че след смъртта му не е открил пари в апартамента. С Постановление от 05.05.2022 г. на Прокурор в РП – В. Търново същата е прекратена и е отказано образуване на досъдебно производство.

Според обясненията на ответницата П. Н. И., дадени по реда на чл. 176 от ГПК, тя и фактическият й съжител И. П. И. присъствали когато А. И. П. си открил сметка в „Изипей“. Бил против банките и затова не искал да си открие сметка в банка. Помолил И. да му помага при тегленията, защото е възрастен и не обича банките. Притеснявал се да не блокира картата. А. И. П. присъствал на всяко теглене на суми, в някои дни лично вземал парите от банкомата, в други оставал в колата, паркирана в близост до банкомата, така че да има видимост към него. И. теглел сумите и му ги броял в колата в присъствие на ответницата, след което П. ги прибирал в чантата си. Карали го до блока, в който живее. Ответницата не знае къде е прибирал парите и какво е правил с тях.

От показанията на свидетеля И. П. И., който съжителства с ответницата от 2016 г., се установява, че сумите са теглени от него. А. И. П. държал картата, но се притеснявал да не я блокира, поради което свидетелят му съдействал при тегленето на сумите. Поставял парите в чантата си и се прибирал в къщи. В повечето случаи А. бил до него на банкомата и свидетелят му помагал, в други случаи изчаквал в колата. Изтеглените суми от банкомат са 30 000 лв., а другите 10 000 лв. А. ги взел от касата на „Изипей“ в присъствието на свидетеля. Не са изисквали от А. разписки за предадените пари.

Ищецът М. И. П. е наследник на продавача А. И. П. – негов внук, видно от представеното по делото удостоверение за наследници от 01.04.2022 г., изд. от Община Велико Търново При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните изводи:

По предявения иск с правно основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД:

Искът за разваляне на сключения между страните на 30.09.2021 г. договор за покупко-продажба на недвижим имот е основателен и доказан. Налице е пълно неизпълнение на задължението на ответницата – купувач по договора, да заплати покупната цена на имота в размер на 40 000 лв. съгласно уговорките в нотариалния акт.

Безспорно е, че с договор за покупко-продажба, сключен в нотариална форма на 30.09.2021 г., наследодателят на ищеца е продал на ответницата собствения си недвижим имот срещу цена в размер на 40 000 лв., платима по банков път по негова банкова сметка на осем равни месечни вноски от по 5 000 лв. По делото не е доказано точно и добросъвестно по см. на чл. 63, ал. 1 от ЗЗД изпълнение на задължението на ответницата като купувач на имота да заплати цената по банкова сметка на продавача, нито е доказано, че той е получил лично цената по сделката. Тежестта да докаже тези факти пада върху ответницата, но по делото подобно доказване, при това пълно и главно, не е проведено.

На първо място, по делото е установено, че ответницата е превела сумата от 40 000 лв. от собствената си банкова сметка по платежна сметка на продавача, открита в „Изипей“ АД. Съгласно т. 32 от ДР на Закона за платежните услуги и платежните системи (ЗПУПС) "платежна сметка" е сметка, водена на името на един или повече ползватели на платежни услуги, използвана за изпълнението на платежни операции. Доставчици на платежни услуги по смисъла на ЗПУПС са: 1/ банки по смисъла на Закона за кредитните институции (ЗКИ); 2/ дружества за електронни пари по смисъла на този закон; 3/ платежни институции по смисъла на този закон и 4/ доставчици на услуги по предоставяне на информация за сметка по смисъла на този закон. Няма съмнение, че „Изипей“ АД не е банка (кредитна институция) по см. на чл. 2 от ЗКИ. Видно от вписванията в търговския регистър и от водения от БНБ публичен регистър по чл. 19 от ЗПУПС за лицензираните дружества за електронни пари в Република България, „Изипей“ АД е дружество за електронни пари по смисъла на ЗПУПС, което има право да предоставя като допълнителна дейност по смисъла на чл. 42, ал. 1, т. 1 от ЗПУПС платежни услуги по чл. 4, т. 1, 2, 3, 5, 6, 7 и 8 от ЗПУПС, т. е. услуги, свързани с теглене на пари в наличност от платежна сметка, както и свързаните с това операции по обслужване на платежна сметка (т. 2). Независимо, че освен останалите дейности, за които са лицензирани, банките могат да извършват платежни услуги по смисъла на ЗПУПС (чл. 2, ал. 2, т. 1 от с. з.), разликата между платежните услуги, извършвани от банки и тези, предоставяни от други доставчици, е съществена, доколкото редът за лицензиране на кредитните институции и останалите доставчици на платежни услуги е различен, съответно – значително по-високи са изискванията към дейността на кредитните институции, а гаранциите за сигурност на плащанията и защитата на спестяванията на титулярите на банкови сметки са значително по-високи.

В този смисъл, след като в договора за покупко-продажба е посочено, че цената на имота следва да бъде заплатена по банков път по банкова сметка, точното изпълнение на задължението на купувача съгласно чл. 63, ал. 1 от ЗЗД е изисквало плащането да бъде извършено по банкова сметка на продавача (по платежна сметка, открита в банка), каквото е конкретното съглашение в договора относно начина на изпълнение на задължението, непроменено от страните с последващо споразумение.

В случая ответницата е превела цената на закупения имот не по банкова сметка, а по платежна сметка, открита в дружество за електронни пари с право да извършва допълнителна дейност като доставчик на платежни услуги, поради което, независимо че сумите са постъпили по тази сметка, задължението на ответницата не е погасено съгласно чл. 75, ал. 3 от ЗЗД.

Всъщност, обясненията на ответницата и свидетелските показания на фактическия й съжител относно причините за разкрИ.е на сметка в „Изипей“ АД, а не в банка, са житейски недостоверни. След като продавачът не е искал да получи цената по договора по банкова сметка, открита в банка, логично би било да откаже плащането и чрез „Изипей“, доколкото тегленето на суми не се различава съществено – и в двата случая трябва да се ползва карта и банкомат, съответно – притесненията у продавача, породени заради възрастта и уменията му, биха били еднакви.

На второ място, по делото е безспорно установено, че непосредствено след превеждане на сумите от банковата сметка на ответницата по сметката на продавача в „Изипей“ АД, същите са били изтеглени и получени не от продавача, а от трето лице – свидетеля И. П. И., който е фактически съжител на ответницата. Сумите са теглени непосредствено след постъпването на съответните вноски по сметката, в рамките на минути, на части съобразно разрешения лимит за теглене и след последните операции, салдото по сметката на продавача е нула. По делото няма никакви доказателства, че преведените от ответницата и изтеглени от сметката в „Изипей“ АД суми са предадени на продавача и получени от него – факт, който следва да бъде установен с разписка съгласно чл. 77 от ЗЗД. С оглед на това, твърденията на ответницата, че сумите са предадени на продавача, са напълно недоказани. При липсата на документ за получаване на сумите от продавача, без правно значение е дали той е присъствал при тегленето на сумите – факт, който, освен че не е доказан, е и малко вероятен, предвид възрастта на продавача и нежеланието му да извършва банкови операции (според настоятелните твърдения на ответницата).

При преценката за начина, по който сумите са превеждани и непосредствено след това изтегляни от сметката на продавача от фактическия съжител на ответницата, следва да се съобрази и друго обстоятелство. Намеренията на продавача, видно от публикуваната обява, е била да „подсигури“ чрез завещание младо семейство с жилище, ерго – да получи от него грижи и помощ. Между страните обаче не е сключен договор за прехвърляне на собствеността върху имота срещу задължението на приобретателя да се грижи и да издържа прехвърлителя, а договор за покупко- продажба срещу конкретно посочена цена, която, макар да е преведена по сметка на продавача, няма доказателства да е получена от него.

С оглед на всичко изложено по-горе, съдът приема, че по делото не е установено – с необходимата форма на доказване, преведената от ответницата сума в размер на 40 000 лв. да е получена от продавача. Налице е пълно неизпълнение на задължението й да заплати цената на закупения имот, което е основание за разваляне на договора на осн. чл. 87, ал. 3 от ЗЗД.

Предявеният иск е основателен и доказан и следва да бъде уважен.

Първостепенният съд е достигнал до различен извод, поради което обжалваното решение в тази част се явява неправилен и незаконосъобразен акт – постановен в противоречие с материалния закон – чл. 63, ал. 1, чл. 75, ал. 2 и чл. 77 от ЗЗД, който следва да бъде отменен в тази част и вместо това, на осн. чл. 271, ал. 1 от ГПК, искът следва да бъде уважен и сключеният между страните договор за покупко-продажба – развален на осн. чл. 87, ал. 3 от ГПК поради пълно неизпълнение на задължението на ответницата като купувач да заплати цената на имота.

По предявения иск с правно основание чл. 108 от ЗС:

Предвид основателността на иска по чл. 87, ал. 3 от ЗЗД, следва да бъде разгледан и уважен предявения при условията на евентуалност иск с правно основание чл. 108 от ЗС за установяване по отношение на ответницата, че ищецът, като наследник на продавача, е собственик на имота и за осъждането й да му предаде владението върху него.

При този изход на спора решението следва да бъде отменено и в частта за присъдените разноски, вместо което в тежест на ответницата следва да бъдат възложени направените от ищеца разноски в производството съгласно представените списъци по чл. 80 от ГПК: пред първоинстанционния съд в размер на 2 594.28 лв., пред въззивния съд при предходното разглеждане на спора в размер на 3 100 лв. и пред ВКС на осн. чл. 294, ал. 2 от ГПК в размер на 3 482.14 лв. – общо 9 176.42 лв.

Така мотивиран и на осн. чл. 271, ал. 1 от ГПК, съдът: