Решение № 507 от 28.12.2023 г. на Районен съд - Стара Загора по дело № 2720/2023 г.

Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН. Образувано е по жалба на Б. А. Е. против електронен фиш серия К № 7062513 на ОД на МВР – Стара Загора. В жалбата се твърди, че обжалваният електронен фиш е незаконосъобразен, поради което и следва да бъде отменен. Сочат се съображения в тази връзка. В съдебно заседание жалбоподателят не се явява. Въззиваемата страна ОД на МВР – Стара Загора моли съда да потвърди обжалвания електронен фиш. В съдебно заседание не изпраща представител. Съдът, като прецени събраните доказателства и служебно провери изцяло законосъобразността на обжалвания електронен фиш, намери за установено следното: Жалбата е редовна и допустима - подадена е в срок от надлежна страна. С обжалвания електронен фиш серия К № 7062513 на ОД на МВР – Стара Загора, на основание чл. 189, ал. 4, вр. с чл. 182, ал. 4, вр. с ал. 1, т. 3 ЗДвП на Б. А. Е. за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. с ал. 1 ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 200 лева, за това, че на 03.02.2023г. в 10, 47 часа в гр. Стара Загора, по бул. Свети Патриарх Евтимий в посока гр. Хасково, управлявал МПС, марка: М., модел: •••, с рег. номер •••, със скорост от 71 км/ч, при ограничение от 50 км/ч, въведено с пътен знак Д-11 за населено място, като нарушението е установено и заснето с АТСС TFR1-M 572, при отчетен километров толеранс от – 3 км, при което превишаването на разрешената скорост е с 21 км/ч. Нарушението е извършено в условията на повторност в едногодишния срок от влизане в сила на електронен фиш серия К № 3995312. От приложения по делото клип № 26685, заснет на 03.02.2023г. с АТСС TFR1-M № 572 е видно, че на 03.02.2023г. в 10, 47 часа, лек автомобил с рег. номер ••• е засечен със скорост 74 км/час при ограничение: 50 км/час. Относно техническата изправност на радарния скоростомер са представени: удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835, както и протокол от проверка № 5-49-22/30.05.2022г. А във връзка с използването му на 03.02.2023г. е представен протокол за използване на АТСС с рег. № 496/04.02.2023г. по описа на ОД на МВР – Стара Загора. В протокола е посочено, че мястото за контрол е гр. Стара Загора, бул. Св. П. Евтимий до ЕЛ контрол, посока от север – към юг, като е посочено: общо ограничение на скоростта – 50 км/ч и пътен знак за ограничение: Д 11, но не е посочено разстоянието от пътния знак с въведено ограничение до АТСС в метри. С писмо с вх. № 26425/23.10.2023г. по описа на Районен съд - Стара Загора са представени 2 бр. снимки на полицейския автомобил, в който се е намирала мобилната камера при извършване на процесното заснемане /л. 32- 33 от делото/. От снимките е видно, че са направени в рамките на населеното място, в частност - гр. Стара Загора. А от писмо с вх. № 27885/07.11.2023г. по описа на Районен съд - Стара Загора е видно, че са заснети на 03.02.2023г. във връзка с разполагането на процесното АТСС. От писмо с вх. № 29058/20.11.2023г. по описа на Районен съд - Стара Загора от Р.Т. - зам.-кмет на Община Стара Загора е видно, че след направен оглед на 17.11.2023г. на бул. Св. Патриарх Евтимий не е наличен пътен знак Д11. Такъв е наличен на републикански път Е773 в землището на гр. Стара Загора. В писмото е посочено, че Община Стара Загора не разполага с достоверни данни за наличните пътни знаци на бул. Св. Патриарх Евтимий за минал период. Във връзка със собствеността на заснетия лек автомобил е представена справка от КАТ, от която се установява, че собственик на лек автомобил марка: М., модел: •••, с рег. номер ••• е именно Б. А. Е.. О т електронен фиш серия К № 3995312 на СДВР е видно, че на основание чл. 189, ал. 4, вр. с чл. 182, ал. 2, т. 2 ЗДвП на Б. А. Е. за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. с ал. 1 ЗДвП било наложено наказание глоба в размер на 50 лева, за това, че на 22.09.2020г. в 11, 26 часа в гр. София, бул. Европа срещу Магазин Ауди, управлявал в посока от Околовръстен път към гр. Божурище МПС, марка: О., модел: •••, с рег. номер •••••, със скорост от 69 км/ч, при ограничение от 50 км/ч за извън населено място, въведено с пътен знак В26, като нарушението е установено и заснето с АТСС ARH CAM S1, с отчетено превишаване на разрешената скорост от 19 км/ч. От справка за фиш серия К № 3995312 на СДВР е видно, че същият е съставен на 25.09.2020г. и е връчен на 11.06.2022г. Същевременно има отбелязване от една страна, че е влязъл в сила на 27.06.2022г., а от друга, че към 26.07.2023г. е обжалван. Във връзка с личността на нарушителя е представена справка за нарушител/водач от 20.09.2023г., в която също е посочено, че електронен фиш серия К № 3995312/2020г. на СДВР „се обжалва“. От справката е видно, че на Е. неколкократно са издавани електронни фишове за аналогични нарушения. Във връзка със съдържанието на електронния фиш е предоставена заповед № 8121з-172/29.02.2016г. на Министъра на вътрешните работи за утвърждаване на образци на електронни фишове. Във връзка с компетентността на длъжностните лица от МВР да издават електронни фишове за налагане на глоби са предоставени заповед № 8121з- 1632/ 02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи. Съдът намира, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, налагащи отмяна на обжалвания електронен фиш на това основание. На първо място, налице е разминаване между фактическото и правно обвинение, повдигнато на жалбоподателя Б. А. Е.. От една страна, е посочено, че нарушението е извършено в населено място – гр. Стара Загора, като съгласно чл. 21, ал. 1 НК за пътни превозни средства категория В, каквото е процесното, се предвижда общо ограничение на скоростта от 50 км/ч. От друга страна, нарушението е квалифицирано като такова по чл. 21, ал. 2, вр. с ал. 1 НК, а тази законова разпоредба е приложима, само когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1 и това е сигнализирано с пътен знак. Това разминаване е съществено и ограничава правото на нарушителя да разбере за какво точно му е повдигнато административнонаказателното обвинение. Това е така, тъй като чл. 21, ал. 1 ЗДвП урежда общото правило, а разпоредбата на ал. 2 е приложима, само когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава е различна от посочената в ал. 1 и е сигнализирана с пътен знак. На второ място, видно от съдържанието на обжалвания електронен фиш, мястото на извършване на нарушението е посочено много общо - „Област Стара Загора, гр. Стара Загора, по бул. Св. П. Евтимий, в посока гр. Хасково“. Бул. Св. Патриарх Евтимий е един от големите булеварди в гр. Стара Загора, който пресича града в посока север - юг, като от него се преминава непосредствено в републиканската пътна мрежа. Същият има пътни участъци, в които е разрешена скорост на движение за превозните средства, различна от общата, визирана в чл. 21, ал. 1 НК. Поради това и според настоящия съдебен състав е от изключително значение да бъде посочено изрично в електронния фиш къде точно на бул. Св. Патриарх Евтимий е било извършено процесното нарушение. Действително в протокола за използване на АТСС е посочено, че мястото за контрол е „гр. Стара Загора, бул. Св. П. Евтимий до „ЕЛ контрол“, но доколкото това обстоятелство не е посочено в обжалвания електронен фиш, то при всички случаи следва да се приеме, че е нарушено правото на защита на нарушителя. Освен това, в протокола за използване на АТСС е посочено, че на мястото на нарушението е бил поставен пътен знак Д11 - начало на населено място и селищно образувание, но не е посочено какво е било разстоянието между посочения пътен знак Д11 и АТСС, за да се прецени дали нарушителят е следвало да се съобрази с него или с друг пътен знак. Водим от горното, съдът намира, че обжалваният електронен фиш следва да бъде отменен. С оглед пълнота на изложението, следва да бъде отбелязано и следното: На първо място, съдът намира за неоснователни възраженията на жалбоподателя, че в случая е неприложим институтът на повторността. Според § 1, ал. 2 от ДР на ЗАНН „предвиденото наказание за повторно нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община се налага, когато нарушението от физическото лице или неизпълнението на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община е извършено в едногодишен срок от влизането в сила на акт, с който е наложено административно наказание за нарушение от същия вид или имуществена санкция за неизпълнение на задължение от същия вид, освен ако в специален закон е предвидено друго.“ В конкретния случай, от справка за фиш серия К № 3995312 на СДВР и справка за нарушител/водач от 20.09.2023г. е видно, че същият се обжалва. Същевременно обаче към 17.02.2023г., когато е бил съставен електронен фиш серия К № 7062513 на ОД на МВР - Стара Загора, предмет на настоящото разглеждане, вече е имало отбелязване от 27.06.2022г., че електронен фиш серия К № 3995312 на СДВР е влязъл в сила. Промяната в статуса на последния „обжалва се“ е въведена повече от година по-късно, а именно: на 26.07.2023г. При това положение, доказателствената тежест за това възражение, а именно, че не е налице повторност е на жалбоподателя. Същият обаче не е ангажирал доказателства, вкл. и във връзка с твърденията си, че е подал декларация по чл. 189, ал. 5 ЗДвП. Представената с писмо с вх. № 28989/20.11.2023г. по описа на Районен съд - Стара Загора въззивна жалба касае друг електронен фиш, а именно: електронен фиш серия К № 4377623 на ОД на МВР - София, който няма нищо общо с повдигнатото срещу Е. административнонаказателно обвинение. На второ място, несъстоятелни са възраженията на жалбоподателя, че липсва снимков материал относно разположението на процесното АТСС. Както бе посочено по-горе, с писмо с вх. № 26425/23.10.2023г. по описа на Районен съд - Стара Загора са представени 2 бр. снимки на полицейския автомобил, в който се е намирала мобилната камера при извършване на процесното заснемане /л. 32-33 от делото/. От тях е видно, че са направени в рамките на населеното място, в частност - гр. Стара Загора. А от писмо с вх. № 27885/07.11.2023г. по описа на Районен съд - Стара Загора е видно, че са заснети на 03.02.2023г. във връзка с разполагането на процесното АТСС. Поради това и няма как да се приеме, че е било извършено нарушение на чл. 10, ал. 3 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. На трето място, несъстоятелни са и възраженията, че на приложения към административнонаказателната преписка клип са заснети и други превозни средства, освен процесното, като не става ясно скоростта на кое от тях е установена с АТСС. Настоящият съдебен състав счита, че техническото средство е отчело скоростта именно на процесния лек автомобил, тъй като други, освен него, не са били заснети. На следващо място, чл. 189, ал. 4 ЗДвП регламентира, че „при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, в отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение”, а в § 6, т. 65 от ДР на ЗДвП е дадена легалната дефиниция на автоматизираните технически средства и системи, съгласно която те са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни – прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес. Като взе предвид действащата нормативна уредба, съдът прие, че към настоящия момент няма законово регламентирана пречка за прилагане на облекчената процедура по чл.189, ал.4 от ЗДвП за налагане на административно наказание при установяване на нарушение по чл. 21 от ЗДвП чрез мобилни автоматизирани технически средства и системи. Изключение от правилото е предвидено в чл. 11, ал. 2 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, но то касае само случаите на осъществяване на контрол с мобилно АТСС във време на движение, тъй като в този случай се налага въвеждането на допълнителни данни към тези на АТСС. Посоченото изключение само потвърждава правилото. По отношение на присъствието или отсъствието на контролен орган (оператор на системата) в патрулния автомобил - то по никакъв начин не оказва въздействие върху точността и обективността на установяване и заснемане на нарушението. Контролният орган няма никаква възможност да променя или да влияе върху измерването, регистрирането и записа на нарушенията, установени и заснети с мобилно автоматизирано техническо средство. Измерването и регистрирането на скоростта и записа на доказателствения видеоматериал се извършва напълно автоматично от системата радар-камера-компютър. Посочването в чл. 189, ал. 4 ЗДвП, че електронният фиш се издава "в отсъствието на контролен орган и на нарушител", следва да се тълкува граматически, като поясняващо действието по самото издаване на електронния фиш, а не установяването и заснемането на нарушението с автоматизирано техническо средство. Този извод следва и от обстоятелството, че обективно невъзможно е нарушението да се извършва и заснема в отсъствието и на нарушителя. В този смисъл са решение № 7 от 12.02.2018г., постановено по КАНД № 446/2017г. и решение № 229/27.06.2018г., постановено по КАНД № 219/2018г., и двете по описа на Административен съд – Стара Загора. На предпоследно място, съдът намира за несъстоятелни и възраженията досежно поставеният пътен знак Д11. Съгласно чл. 6, т. 1 ЗДвП участниците в движението следва да съобразяват своето поведение с пътните знаци. Законодателят не е предвидил възможност, при която те да могат да преценяват дали пътните знаци са поставени на валидно правно основание и съобразно всички законови изисквания и в зависимост от това да изберат дали да се съобразят с тях или не. Ако някой участник в движението счита, че даден пътен знак не е поставен съобразно действащото законодателство /законови и подзаконови нормативни актове/, то той следва да сигнализира за това компетентните органи. На последно място, ако се счете, че посочените по-горе съществени нарушения на процесуалните правила не са били допуснати или макар да са били допуснати - не са съществени, то следва да се приеме, че нарушението, описано в обжалвания електронен фиш е извършено от обективна и субективна страна именно от жалбоподателя Б. А. Е. и той следва да понесе своята административнонаказателна отговорност. Що касае размера на наложеното наказание - глоба в размер на 200 лева, съдът намира, че същото правилно е определено съобразно фиксирания от законодателя размер. С оглед конкретиката на настоящия казус не може да се приеме, че е приложима разпоредбата на чл. 28 ЗАНН. Водим от горното, съдът