Решение № 3833 от 13.7.2023 г. на Софийски градски съд по дело № 7600/2023 г.

Производството е по реда на чл.435 ал.2, т. 6 ГПК. СГС е сезиран с жалба от И. К. Б. срещу отказа от 28.04.2023 г. на ЧСИ С.Я. да прекрати изпълнителното производство по изп.дело N 20178440403949. Според жалбоподателя отказът на съдебния изпълнител е незаконосъобразен, защото не е съобразен с ТР N 2 от 26.06.2015 г. на ВКС, в което е прието, че искането за извършване на справка за имотно състояние не представлява изпълнително действие. Освен това не са изложени мотиви за отказа да се прекрати изпълнението на основание чл.433 ал.1, т.5 ГПК. Поддържа се от жалбоподателя, че в продължение на повече от 5 години не са постъпвали средства от изпълнението и не е установено имущество, подлежащо на осребряване. Освен това значение за изтичане на срока има реално извършеното изпълнително действие, а не искането за извършване. Сочи се, че жалбоподателят не притежава секвестируемо имущество. Ответникът по жалбата – „Е.М.“ ЕООД, е подал отговор, с който прави възражение, че искането за прилагане на изпулнителен способ води до прекъсване на срока по чл.433 ал.1, т.8 ГПК. Сочи се, че последното искане е направено на 25.; 05.2023 г. По отношение на основанието по чл.433 ал.1, т.5 ГПК се сочи, че не изготвена декларация по чл.448 ГПК. ЧСИ С.Я. е изготви мотиви, в които е посочил извършените от него изпълнителни действия и исканията на взискателя. Жалбата е подадена в срок и срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител, поради което е процесуално допустима и следва да се разгледа по същество. Според съда обжалваният отказ на съдебния изпълнител е законосъобразен. Това е така, защото не са налице основание по чл.433 ал.1, т.5 или по т.8 ГПК за прекратяване на изпълнителното производство. По отношение на основанието по чл.433 ал.1, т.8 ГПК. В случая не е налице „перемпция“, защото не е изтекъл срок от 2 години, през който взискателят да не е сезирал съдебния изпълнител с искане за прилагане на определен изпълнителен способ. От образуване на изпълнителното производство през 2017 г. по молба от 02.10.2017 г. взискателят периодично е подавал молби, с които е искал от съдебния изпълнител да приложи посочените в тях изпълнителни способи, а с исканията по тези молби е бил прекъсван срокът от две години по чл.433 ал.1, т.8 ГПК. Със запорно съобщение от 25.10.2017 г. на съдебния изпълнител е наложен запор върху банковата сметка на длъжника, открита в „Централна кооперативна банка“ АД, след което с разпореждане от 19.10.2019 г. – в рамките на две години от налагане на запора, съдебният изпълнител, овластен на основание чл.18 ЗЧСИ от взискателя с молба от 08.05.2018 г., е наложил запор върху получаваната от длъжника пенсия. От 19.10.2019 г. е започнал да тече срокът от две години, но с молба от 13.02.2020 г. взискателят е поискал да се наложи запор върху пенсията на длъжника. С това искане на взискателя отново е прекъснато течението на срока от две години. С молба от 01.02.2022 г., подадена в срока от две години след 13.02.2020 г., взискателят е направил ново искане за приложение на изпълнителен способ – налагане на запор върху банковата сметка на длъжника, открита в „Т.-Д.-З.-Б. – клон София“. С това искане отново е налице прекъсване на срока по чл.433 ал.1, т.8 ГПК. При тези факти съдът намира, че към отправяне на искането на длъжника по молба от 27.04.2023 г. фактическият състав на „перемпцията“ по чл.433 ал.1, т.8 ГПК не е осъществен. Следва да се отбележи, че всяко искане на взискателя за прилагане на изпълнителен способ води до прекъсване на срока от две години, а фактът, че способът не е бил реално приложен, не заличава прекъсването. Това е така, защото отправянето от взискателя на искане до съдебния изпълнител за прилагане на определен изпълнителен способ представлява факт, който сочи, че взискателят не се е дезиинтересирал от изпълнителното производство. Освен това – изтичането на давностен срок, на който се позовава длъжникът в жалбата, няма отношение към „перемпцията“ по чл.433 ал.1, т.8 ГПК, защото изтичането на давността води до погасяване на дълга, но този въпрос може да се въведе единствено по исков ред с иск по чл.439 ГПК. По отношение на основанието по чл.433 ал.1, т.8 ГПК. Съдебният изпълнител не е изложил в отказа от 28.04.2023 г. мотиви по това основание, но е оставил без уважение искането на длъжника за прекратяване на изпълнителното производство. Това означава, че следва да се прецени дали искането на длъжника по това основание законосъобразно е оставено без уважение от съдебния изпълнител. Прекратяването на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 5 ГПК, е предпоставено от извършването от съдебния изпълнител на проверка на имущественото състояние на длъжника, а резултатът от тази проверка се обективира в протокол, в който се констатира липсата на достатъчно секвестируемо имущество, срещу което да може да се насочи изпълнението. Този протокол се представя пред районния съд заедно с декларацията на длъжника относно цялостното му имуществено състояние в нарочно производството по реда на чл. 448 ГПК. Именно в това производство по чл. 448 ГПК взискателят има последна възможност за открИ.е на секвестируемо имущество на длъжника. Без провеждане на такова нарочно производство по чл.448 ГПК не е налице основание за прекратяване на изпълнителното производство по чл.433 ал.1, т.5 ГПК. В случая в хода на образуваното изпълнително производство не са постъпили от принудителни действия по сметка на съдебния изпълнител суми, които да послужат за удовлетворение на взискателя, но не е било проведено нарочно производство по чл. 448 ГПК. Това означава, че на този етап не е установена по надлежния ред липсата на секвестируемо имущество, поради което случаят не попада в хипотезата на чл.433 ал.1, т.5 ГПК. Съдебният изпълнител има право да инициира производство по чл.448 ГПК пред районния съд по искане на длъжника, който обаче не е отправил такова искане. При тези факти съдът намира, че не е налице основание по чл.433 ал.1, т.5 ГПК за прекратяване на изпълнителното производство. С оглед на изложеното съдът намира, че жалбата следва да се остави без уважение. Мотивиран съдът