РЕШЕНИЕ

№ 132

гр. Ямбол, 17.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, X СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Васил М. Атанасов при участието на секретаря М.М.П. като разгледа докладваното от Васил М. Атанасов Административно наказателно дело № 20232330200564 по описа за 2023 година Съдебното производство е образувано по въззивна жалба на Държавно предприятие „Управление и стопанисване на язовири“ гр. София ЕИК: 205756975 против наказателно постановление № НЯСС-45/27.04.2023 г. издадено от Председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, с което на жалбоподателя за нарушение на чл.190а ал.2, вр.чл.138а, ал.3, т.5 от ЗВ, на основание чл.200 ал.1, т.39 и чл.201, ал.12 от Закона за водите е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лв.

С жалбата се иска НП да бъде отменено. Излагат се твърдения, че в хода на административно-наказателното производство е допуснато нарушение, като липсва описание на обстоятелствата, при които е извършено нарушението. Жалбоподателя намира, че АУАН е съставен след изтичане на тримесечния срок по чл.34, ал.1 от ЗАНН. Излагат се и твърдения, че е налице „маловажен случай“ по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован не изпраща представител.

АНО също редовно призован не се явява. Процесуалния и представител представя подробно писмено становище, с което оспорва подадената жалба. Счита, че в хода на административно- наказателното производство не са допуснати процесуални нарушения, които да налагат отмяната на наказателното постановление. В тази връзка се иска същото да бъде потвърдено, като се присъди и юрисконсултско възнаграждение.

След цялостна преценка на представените по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

С Договор за дарение № ДС-13-00004-01.11.2019 г. Община Тунджа е прехвърлила безвъзмездно на Държавата правото на собственост върху язовир с площ 31 156 дка, находящ се в землището на с. Сламино, обл. Ямбол. С Акт № 3967 за публична държавна собственост на ДП „Управление и стопанисване на язовири“ са предоставени права за управление на язовира.

На 28.10.2021 г. свид. М.-свид. при установяването на нарушението - инспектор в РД НЯСС „Югоизточна България“, офиса Ямбол към ДАМТН- София извършил проверка на язовира, находящ се в землището на с. Сламино, при която било дадено предписание на ДПУСЯ, дадено в констативен протокол № 134/28.10.2021 г., а именно да се възстанови профила на преливника, със срок на изпълнение 30.06.2022 г., както и лицето, отговарящо за изпълнението му - собственика на язовира. Проверката била извършена в присъствието на представител на ДПУСЯ - •••Л.Х., който бил запознат с дадените предписания, включително и чрез връчване на екземпляр от протокола.

На 08.04.2022 г. съгласно заповед № РД 70/21.02.2022 г. комисия в състав Л.Х.-представител на ДП УСЯ и Й. Й.-работник поддръжка на язовири извършила проверка на язовира, находящ се в землището на с. Сламино, при която била потвърдена констатацията и бил съставен протокол за извършен преглед на язовира № 06-Я-41/08.04.2022 г. На 29.08.2022 г., след изтичане на срока за изпълнение на предписанието, свид. М.-свид. при установяването на нарушението - инспектор в РД НЯСС „Югоизточна България“, офиса Ямбол към ДАМТН- София извършила последваща проверка на язовира, находящ се в землището на с. Сламино, при която установила, че предписанието не е изпълнено, а именно, че не е бил възстановен профила на преливника, същият е силно ерозирал и продълбочен, преливния му ръб е с насипана земна маса със строителни отпадъци. Установеното при последвалата проверка било отразено в КП № 09-01-157/29.08.2022 г. На 07.11.2022 г. в присъствието на упълномощен представител на ДПУСЯ бил съставен АУАН за нарушение на чл.190а ал.2, вр.чл. 138а, ал.3, т.5 от ЗВ, като в законоустановения срок са били подадени писмени възражения, с които се твърди, че нарушението не е доказано по несъмнен начин и алтернативно се сочи, че същото представлява маловажен случай.

Впоследствие на 27.04.2023 г. при идентично фактическо и юридическо описание на нарушението е издадено и обжалваното наказателно постановление.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена от показанията на разпитания по делото свидетел, от приложените и приобщени по делото писмени доказателства.

При така изложената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е с правно основание чл.59 ал.1 от ЗАНН, подадена в преклузивния срок по ал.2 от този текст, от легитимиран субект и при наличие на правен интерес от обжалване, поради което е процесуално допустима, а по същество - неоснователна, поради следните съображения:

При съставянето на акта за установяване на административно нарушение и издаването на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Не са налице формални предпоставки за отмяна на НП, тъй като при реализирането на административно-наказателната отговорност не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до опорочаване на производството. НП е издадено от компетентен орган. Както в АУАН, така и в НП, нарушението е описано прецизно, с неговите фактически признаци от обективна страна, установени в състава на чл.190а ал.2 от ЗВ, вр.чл. 138а, ал.3, т.5 от ЗВ, а така също са посочени и останалите компоненти - време и място на извършване на нарушението.

Съдът счита, че при съставянето на АУАН е спазен срока по чл.34 ал.1 от ЗАНН. Съгласно тази норма не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен АУАН в продължение на три месеца от откриването на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението. То се счита за открито когато има необходимите и достатъчни данни за неговото извършване и за самоличността на нарушителя, респ. когато са констатирани факти и обстоятелства за наличие на поведение, било то действие или бездействие, на конкретно лице, което поведение от обективна страна сочи на административно нарушение. В конкретния случай тези данни са станали известни на оправомощените да образуват административнонаказателно производство органи именно в хода на извършената на 29.08.2022 г. проверка, а не в по-ранен момент, в който е било възможно да се констатира нарушение, защото контролните органи нямат задължение още на следващия ден, след изтичане на дадения срок да проверяват изпълнено ли е даденото предписание. В този смисъл съдът счита, че контролните органи обективно са разполагали с данни за извършеното нарушение едва след извършената проверка на 29.08.2022 г., и това е началният момент, от който започва да тече три месечният срок по чл.34 ал.1 от НК, който в случая е спазен.

От материална страна съдът намери, че доказателствата по делото обосновават по безспорен начин факта на извършване на административното нарушение по от Закона за водите от страна на жалбоподателя, изразяващо се в неизпълнение на предписанието на контролните органи от РД НЯСС „Юг- Югоизточна България“, офиса Ямбол към ДАМТН-София. От съвкупния анализ на събраните по делото гласни и писмени доказателства по безспорен начин се установява, че ДПУСЯ за язовир, с ПИ № 67177.13.143, няходящ се в землището на с. Сламино, обл. Ямбол, не е изпълнило задължителното предписание в срок до 30.06.2022 г., а именно, че не е бил възстановен профила на преливника, същият е силно ерозирал и продълбочен, преливния му ръб е с насипана земна маса със строителни отпадъци и с бездействието си е извършило нарушение по посочения текст от закона, за което правилно е санкционирано.

Съдът намира, че в случая не следва да намери приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.

При определяне на маловажните случаи при административните нарушения следва да се съобразяват разпоредбите на чл. 11 от ЗАНН и чл. 93 т.9 от НК. Действително по делото не се установява да са настъпили някакви вредни последици за хората, околната среда или инфраструктурата от така извършеното нарушение, но това само по себе си не води автоматично до маловажност на нарушението, още повече че законодателят не диференцира това дали едно неизпълнено предписание е нарушение или не според това дали е свързано с настъпването на някакви вредни последици. За да се прецени приложението на чл.28 от ЗАНН, релевантни са не само липсата на вредни последици или тяхната незначителност, но и другите обстоятелства, които могат да обосноват изводи в тази насока. В случая безспорно обаче вредни последици, при това значителни и касаещи живота и здравето на хората, както и за публично или частно имущество, могат да настъпят вследствие на неизпълнение на конкретни предписания за отстраняване на пропуски. С оглед на това съдът счита, че случаят не е маловажен и жалбоподателят следва да понесе следващата се административно- наказателна отговорност за така извършеното нарушение.

Предвиденото наказание по чл.200 ал.1 т.39 от Закона за водите за юридическите лица е „имуществена санкция“ в размер от 1000 до 20 000 лв. В случая наказващия орган правилно е определил вида и размера на санкцията в минимален размер, поради което не са налице основания за нейното изменение.

При този изход на делото направеното искане от дружеството жалбоподател за присъждане на разноски е неоснователно и следва да не бъде уважено, а това на АНО следва да се уважи. Съобразявайки фактическата и правна сложност на делото, съдът намира, че на основание чл. 63д, ал.4 от ЗАНН, вр.чл. 37 от ЗПП, вр.чл.25 от НЗПП, на ДАМТН гр. София следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв., което да се заплати от дружеството-жалбоподател.

По изложените съображения и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът