Решение № 85 от 28.11.2023 г. на Окръжен съд - Враца по дело № 7/2023 г.

Производството е образувано по иск на К. Ю. Н., чрез упълномощения й адвокат Й. Д., против ЗД "БУЛ ИНС" АД-гр.София, за сумата от 26 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди вследствие на ПТП от 10.02.2021 г., причинено от водач на лек автомобил, който е имал валидна застраховка "Гражданска отговорност", сключена с ответника. Претендира се и за присъждане на законната лихва върху тази сума, считано от 22.03.2021 г. до окончателното й изплащане, както и за направените разноски по делото.

В исковата молба се твърди, че на 10.02.2021 г. около 21: 00 ч. в гр.Бяла Слатина по ул. •••, Й. Й. И. управлявал л.а.м."Мерцедес 320", рег. № СА ••• ТА. По същото време, на същата улица пред •••, К. Ю. Н. била спряла за престой управлявания от нея л.а.м. "Опел Корса", с рег. № ВР ••• СХ, като заедно с нея в автомобила се намирала и Н. А. Х.. Твърди се, че в това време, поради движение с несъобразена скорост с пътните условия и собствените си възможности и под въздействието на алкохол, водачът на л.а.м. "Мерцедес 320", загубил контрол върху управлението на автомобила, вследствие на което навлязъл в лентата за насрещно движение и реализирал ПТП, като блъснал спрелия за престой л.а.м. "Опел Корса". От удара са пострадали К. Н. и Н. Х., които са получили различни по вид и тежест телесни увреждания.

В исковата молба се твърди, че за настъпилото ПТП били уведомени органите на реда, като на местопроизшествието пристигнал екип на РУП – Бяла Слатина и екип на Спешна медицинска помощ. Полицейските служители съставили Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 248р2980/18.02.2021 г., а на основание чл.212, ал.2 от НК е образувано досъдебно производство № 54/2021 г. по описа на РУП – Бяла Слатина, пр.пр. № 692/2021 г. по описа на РП-Враца, ТО Бяла Слатина. Твърди се, че въз основа на събраните доказателства по ДП по безспорен начин се установява, че виновен за настъпилото ПТП е водачът на л.а.м. "Мерцедес 320" Й. Й. И., като същият е направил и пълни самопризнания. Досъдебното производство е приключило със споразумение, одобрено с протоколно определение от 12.07.2021 г. по НОХД № 291/2021 г. на Районен съд – Бяла Слатина. Съгласно споразумението водачът Й. Й. И. е признат за виновен за причинена на Н. А. Х. средна телесна повреда – престъпление по чл.343, ал.3, б.„а“, предл. второ вр. чл.343, ал.1, б.„б“ от НК и за престъпление по чл. 343б, ал.1 от НК, като му е определено наказание при условията на чл.23, ал.1 и ал.2 от НК.

Поддържа се също, че вследствие на гореописаното ПТП е пострадала и ищцата К. Н., която е получила следните травматични увреждания:

1. Средна телесна повреда, представляваща черепно-мозъчна травма - травма на главата и сътресение на мозъка с непълно изпадане в безсъзнателно състояние – разстройство на здравето, временно опасно за живота, причинило физически болки и страдания за период по-дълъг от 30 дни;

2. Множество кръвонасядания по десен долен крайник, с оток на същия – разстройство на здравето, причинило физически болки и страдания;

3. Дискова протрузия със стеноза на предното епидурално пространство и частично стенозиране на двата неврофорамена на ниво L4-5 - разстройство на здравето, причинило физически болки и страдания.

Сочи се, че след настъпване на ПТП ищцата е постъпила в "МБАЛ - Бяла Слатина" ЕООД, където е настанена за лечение във видимо отпаднало състояние, с оплаквания от силна болка в главата, наличие на световъртеж и позиви за повръщане. С цел диагностициране на състоянието й са извършени редица прегледи от специалисти, параклинични изследвания и рентгенография на череп. След консултация с невролог е установено наличното мозъчно сътресение и веднага е приложено медикаментозно лечение. Сочи се, че на 15.02.2021 г. ищцата е изписана от лечебното заведение, като са й дадени препоръки за спазване на хигиенно-диетичен режим и лечение в амбулаторни условия - прием на медикаменти и наблюдение от специалист. С оглед наличното мозъчно сътресение са дадени препоръки за спазване режим на покой и избягване на всякакви психически активности, които биха могли да забавят оздравителния процес.

Твърди се, че на 10.11.2022 г. К. Н. осъществила консултация в МБАЛ "Авис-Медика" ООД, тъй като изпитвала силни болни и скованост в областта на кръста, както и изтръпване на долните си крайници. След извършена компютърна томография е установена дискова протрузия на L4-5.

Поддържа се, че вследствие на ПТП и получените при него травми К. Н. е изпитала силни по интензитет физически болки и страдания. Ищцата изпитва остра болка в главата, която вече станала хронична, замаяност, светлочувствителност, дезориентация, позиви за повръщане и отпадналост, като всичко това й създава постоянни затруднения. Същата изпитвала затруднение да се концентрира и задържи вниманието си при извършването на каквито и да било обичайни ежедневни дейности. В допълнение се сочи, че изпитва дискомфорт в долния си десен крайник, като движенията му се характеризират с болезненост и ограниченост.

Сочи се, че получените болки в главата, наличния световъртеж, моментите на дезориентация, постоянната тревожност и връщане към спомена за ПТП, нарушенията в съня и вниманието създават у ищцата чувство на безполезност. С цел овладяване на болковия синдром и към момента тя приема обезболяващи и противовъзпалителни медикаменти. Твърди се, че получените физически болки и страдания, затрудненията и неудобствата, които ищцата още продължавала да търпи, се явяват неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от ПТП на 10.02.2021 г. и следва да бъдат репарирани с оглед справедливостта.

Сочи се, че към датата на ПТП л.а.м. "Мерцедес 320" с рег. № СА ••• ТА е притежавал валидна застраховка "ГО" на автомобилистите, съгласно полица № BG/02/•••, със срок на действие от 31.12.2020 г. до 30.12.2021 г., сключена при ЗД "БУЛ ИНС" АД, от което се извежда пасивната процесуална легитимация на ответника.

Твърди се, че с оглед разпоредбите на КЗ, с искане от 18.03.2021 г. ищцата е предявила доброволна претенция пред застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, за което е била образувана щета № •••/18.03.2021 г. По тази претенция, с писмо изх. № НЩ- 2075/22.03.2021 г., ЗД "БУЛ ИНС" АД е уведомило ищцата, че за тях не е налице основание за заплащане на застрахователно обезщетение, като са поискали представяне на допълнителни документи, с които към онзи момент ищцата не разполагала.

С гореизложеното ищцата обосновава правния си интерес за предявяване на претенцията си срещу ответника по съдебен ред, като счита, че сума в размер на 26 000 лв. до някаква степен би успяла да обезщети претърпените от нея неимуществени вреди, вследствие на преживяното ПТП. Навежда доводи, че с оглед разпоредбата на чл.496 КЗ вр. с чл. 409 от КЗ вр. с чл.84, ал.3 от ЗЗД застрахователят по застраховка "ГО" на автомобилистите дължи и лихва за забава от датата на поставения отказ/изтичането на 3- месечен срок от предявяване на доброволната претенция, до датата на заплащане на обезщетението.

Ответникът ЗД "БУЛ ИНС" АД, чрез пълномощника си адв.А. И., преупълномощен от адв.М. Г., е депозирал писмен отговор, с който оспорва иска изцяло по основание и размер. Оспорва да е налице деликтен фактически състав по отношение на всеки един от неговите елементи, в т.ч. противоправност и вина на водача на л.а.м. "Мерцедес 320" с рег. № СА ••• ТА - Й. И., в причинна връзка, с което е настъпило процесното ПТП. Твърди, че до настоящия момент няма влязла в сила присъда, която да е задължителна по реда на чл.300 ГПК. Оспорва се и твърдения от ищцата механизмът на ПТП, както и посочения такъв в КП за ПТП. Навеждат се доводи, че представените по делото доказателства нямат установителен характер по отношение начина на настъпване на ПТП, а без да е установен механизмът на ПТП не може да бъде направен извод за това кой от участниците е действал противоправно, което прави неприложима и презумпцията за вина по чл.45, ал.2 ЗЗД. Твърди се, че е налице случайно събитие по чл.15 НК за водача на л.а.м. "Мерцедес 320" с рег. № СА ••• ТА - Й. И., като за него не е била налице обективна възможност да предвиди и предотврати настъпването на вредите. Посочва, че търпените вреди подлежат на пряко и главно доказване.

Ответникът не оспорва наличието на застрахователно правоотношение по застраховка "ГО на автомобилистите" за л.а.м."Мерцедес 320" с рег. № СА ••• ТА, валидна към датата на процесното ПТП.

Сочи се, че по твърдения на ищцата същата е била участничка в ПТП от 10.02.2021 г. като водач на спрял лек автомобил, а за установяване на твърдените телесни увреждания е представила Епикриза ИЗ № 337 за периода 12.02.2021 г.-15.02.2021 г., изд. от МБАЛ Бяла Слатина, с окончателна диагност: комоцио церебри, и резултат от проведено образно изследване на поясни прешлени на 10.11.2022 г. от МБАЛ "Авис-Медика"-гр.Плевен, със заключение: дискова протрузия на ниво L4-5. Ответникът сочи, че в представяния КП за ПТП на ищцата е постановена диагноза "Охлузни рани в областта на десния крак и болки в таза, след извършен преглед е освободена без опасност за живота", а в представената епикриза са описани данни за повърхностно нараняване - "оток и кръвонасядане по предна повърхност на подбедрица с размер 2/4 см. - запазена подвижност", като не се описват данни за травма на главата - "Глава - без видими травматични изменения". Описани са оплаквания от пациентката за главоболие, световъртеж, гадене и повръщане и загуба на съзнание за кратко. Оспорва се твърдението на ищцата, че е получила средна телесна повреда, представляваща черепно- мозъчна травма и загуба на съзнание за кратко време, като се посочва, че няма медицински документи за проследяване на т.нар. "мозъчно сътресение". Прави се извод, че предвид наличието на медицински документи с диагноза "Сътресение на мозъка" и доколкото рядко вещо лице в съда ще направи описания по-горе анализ, може да се приеме, че вследствие на ПТП ищцата е получила лекостепенно мозъчно сътресение (без изпадане в безсъзнателно състояние, а временно зашеметяване), което е причинило временно разстройство на здравето, без опасност за живота (лека телесна повреда по чл.130 НК). Посочва още, че няма данни за настъпили усложнения от тази травма. Сочи се, че са описани повърхностни наранявания на дясна подбедрица, причинили болка (лека телесна повреда по чл.130, ал.2 НК) за период около 10 дни.

Оспорва се и представения резултат от проведено образно изследване на поясни прешлени на 10.11.2022 г. от МБАЛ "Авис-Медика"-гр.Плевен, със заключение: дискова протрузия на ниво L4-5, с доводите, че този документ, без никакви допълнителни медицински данни, с дата 1 година и 8 месеца след ПТП няма никаква доказателствена стойност, че описаните изменения са във връзка с пътния инцидент от 10.02.2021 г. Ответникът счита, че предвид представената документация, сумата от около 2000 лв. е адекватна сума за обезщетение, ако искът се докаже по основание и без да се отчита съпричиняване на вредата.

Оспорва се претенцията за лихва с датата 22.03.2021 г. като неоснователна. Посочва се, че ответникът не е отказал да изплати обезщетение, а е изискал допълнителни документи за установяване на щетата. Навеждат се доводи, че когато застрахователят е отправил до молителя искане за представяне на допълнителни доказателства за настъпилото застрахователно събитие, а такива не са представени, то и застрахователят не дължи лихва, по аналогия от чл.497, ал.1, т.2 КЗ.

С отговора е поискано привличането на трето лице помагач на страната на ответника - Й. Й. И., против който е предявен и обратен евентуален иск с правно основание чл.500, ал.1 КЗ. Със същият се иска от съда, в случай че исковата молба на К. Н. бъде уважена, Й. Й. И. да бъде осъден да заплати на ЗД "БУЛ ИНС" АД изцяло сумата за обезщетение, лихви и разноски, за които дружеството бъде осъдено и след като плати по първоначалните искове на К. Н.. Искът е предявен за сумата от 2000 лв., като частичен от 25 000 лв.

В подадената допълнителната искова молба от К. Н. са направени допълнения и пояснения на първоначалната такава, и се оспорват като неоснователни възраженията на ответника от отговора на исковата молба относно наличието на случайно деяние, твърденията, че исковата претенция е завишена по размер и оспорването на началната дата, от която се претендира законна лихва за забава.

На първо място сочи, че оспорването, че не се касае до "случайно деяние", тъй като е налице влязъл в сила съдебен акт (споразумение, сключено между РП-Враца и защитника на деликвента, което има последиците на влязла в сила присъда), който е задължителен за гражданския съд по силата на чл.413, ал.1 от НК и чл.300 от ГПК. Предвид това счита, че както механизмът на процесното ПТП, така и причините и вината за настъпването му са разрешение от наказателния съд и твърденията за случайно деяние са абсурдни.

Излагат съображения, че поисканото обезщетение от К. Н. напълно кореспондира с претърпените от нея травми, като същото не е прекомерно и е в състояние напълно да компенсира претърпените неимуществени вреди. Сочи, че въпросът дали получените травми представляват "лека телесна повреда" предстои да бъде изследвано в настоящия процес, като поддържа искането си за изслушване на СМЕ.

На последно място счита за неоснователно и оспорването на началната дата, от която се претендира законна лихва за забава. Сочи се, че видно от писмо изх. № НЩ-2075/22.03.2021 г., ЗД "БУЛ ИНС" АД е уведомило ищцата, че за тях не е налице основание за заплащане на застрахователно обезщетение, т.е. налице е отказ за плащане и лихва се дължи от датата на отказа - 22.03.2023 г. Предявеният осъдителен иск е с правно основание чл.432, ал.1 КЗ вр.чл.45 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.

С Определение № 69/07.03.2023 г. на основание чл.219, ал.1 ГПК съдът е конституирал като трето лице помагач на страната на ответника ЗД "БУЛ ИНС" АД-гр.София против Й. И. Й. от гр.Бяла Слатина, •••, ЕГН ••••••••••.

След като анализира и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната логическа и правна връзка, и взе предвид твърденията и възраженията на страните, съдът приема за установено следното:

С постановено по реда на чл.374 ГПК определение е обявено за безспорно в отношенията между страните наличието на валидна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите по полица № BG/02/••• за лек автомобил марка "Мерцедес 320" с рег. № СА ••• ТА със срок на валидност от 31.12.2020 г. до 30.12.2021 г., сключена с ответното дружество ЗД "БУЛ ИНС" АД-гр.София; и отправяне на писмена застрахователна претенция за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди на 18.03.2021 г. от К. Ю. Н. пред застрахователя ЗД "БУЛ ИНС" АД-гр.София, за което е била заведена щета № •••/18.03.2021 г. За произшествието е съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 248р2980/18.02.2021 г. /л.7/, след посещение на мястото от дежурен служител ПТП при РУ-Бяла Слатина. В протокола са посочени участниците в произшествието - водачите на МПС и пътниците, както и пострадалите лица, сред които е и ищцата К. Ю. Н., която е получила охлузни рани в областта на десния крак и болки в таза, и след извършен преглед е освободена без опасност за живота. В протокола е отразено също, че по случая е образувано ДП № 248зм-54/2021 г. по описа на РУ-Бяла Слатина. В подкрепа на тези факти са и протокол за оглед на ПТП и албум по описа на РУ-Бяла Слатина, където са посочени участниците в процесното ПТП и подробно е описана фактическата обстановка, при която е настъпило произшествието.

От приложеното към делото НОХД № 291/2021 г. на Районен съд-Бяла Слатина се установява, че с протоколно определение от 12.07.2021г. по същото дело, на основание чл.382, ал.7 от НПК е одобрено споразумение, с което обвиняемият Й. Й. И. е признат за виновен в извършването на престъпление по чл.343, ал.3, б.“а“, пр.2, вр.с чл.343, ал.1, б.“б“, вр.с чл.54, ал.1 от НК, за това, че на 10.02.2021 г. в гр.Бяла Слатина, обл.Враца, управлявайки лек автомобил "Мерцедес 320" рег. № СА ••• ТА, собственост на Й. И. Й. от гр.Бяла Слатина, е нарушил правилата за движение, регламентирани в чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП; чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, чл.21 от ЗДвП и чл.73 от ППЗДвП; чл.20, ал.1 от ЗДвП; чл.25 от ЗДвП, като е предприел маневра заобикаляне на лек автомобил "Опел Корса" с рег. № ВР ••• СХ, без да осигури необходимата странична дистанция между двата автомобила и по непредпазливост е причинил на Н. А. Х. от с.•••, обл.Враца средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на дясна ключица, които увреждания са довели до трайно затруднение на движенията на горен десен крайник, за което му е наложено наказание „лишаване от свобода“ в размер на 1 година и 2 месеца, изтърпяването на което е отложено на осн.чл.66, ал.1 от НК.

Със същото споразумение Й. Й. И. е признат за виновен и в извършването на престъпление по чл.343б, ал.1, вр.с чл.54, ал.1 от НК, а именно за това, че на 10.02.20211г. е управлявал л.а.“Мерцедес 320“ с рег. №СА •••ТА след концентрация на алкохол 2, 12 промила в кръвта.

От материалите от досъдебната част на НОХД № 291/2021 г. на Районен съд-Бяла Слатина, както и от посочени по-горе Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 248р2980/18.02.2021г. се установява, че при процесното ПТП в лекия автомобил „Опел Корса“ заедно с пострадалата Н. Х. пътувала и ищцата К. Ю. Н., но тъй като не са установени причинени на ищцата телесни увреждания, които да са елемент от състава на престъпление /средни или тежки телесни повреди/, обвинение за такива не е повдигано на обв.Й. Й. и ищцата не е била конституирана като пострадал в наказателното производство.

В подкрепа на твърденията си за вида и характера на претърпените от нея травматични увреждания ищцата е ангажирала писмени и гласни доказателства и е поискала изслушването на съдебно-медицинска експертиза.

От представената по делото Епикриза от "МБАЛ-Бяла Слатина" ЕООД от 15.02.2021 г. по ИЗ № 337 /л.20/ се установява, че за лечение на получените травматични увреждания при процесното ПТП, ищцата К. Н. е била хоспитализирана в периода 12.02.2021г. - 15.02.2021г. Поставена й е диагноза: Мозъчно сътресение /Комоцио Церебри МКБ: S06.00/. В анамнезата е отразено, че пациентката е загубила съзнание за кратко време след ПТП. Оплаква се от главоболие, световъртеж, гадене и повръщане. При приемането - в добро общо състояние, ориентирана, адекватна.Зеници- реагират на светлина.Глава-без видими травматични изменения. Имала оток и кръвонасядане на предната повърхност на подбедрица с размери 2/4см - запазена подвижност. Липсват видими травми и засягане на други органи и системи. Извършен е консулт с невролог – ГКС 15т. Направени са рьографии на череп и КАТ на главен мозък. Проведено е медикаментозно лечение с обезводняващи, вливания на водно-солеви системи, калциев глюконат, витамин С, гликокортикоит и противовъзпалително средство. Пациентката е изписана без оплаквания, с подобрение и дадени указания. Болките в главата липсват, не повръща, липсва световъртеж. Контролен преглед от невролог - без данни за огнищна симптоматика. Няма настъпили усложнения. Няма оплаквания при изписването й от лечебното заведение.

По делото е приложена и Мултидетекторна компютърна томография - МБАЛ "АВИС-МЕДИКА"ООД от 10.11.2022 г., видно от която ищцата К. Н. е със запазена лумбална лордоза. Видно също така, че на ниво L3-4 липсват КТ данни за дискова херния или протрузия. Свободни спинален и интервертебрални канали. Интактни интервертебрални стави. На ниво L4-5 се скенира дискова потрузия със стеноза на предното епидурално пространство и частично стенозиране на двата неврофорамена. Интактин интервертебарлни стави. На ниво L5- S1 липсват КТ данни за дискова херния или протрузия. Свободни спинален и интервертебрални канали. Интактни интервертебрални стави. В заключение е прието, че е налице при пациентката К. Н. дискова протрузия на ниво L4-5.

От показанията на разпитаната по делото свидетел - Ю. Н. Й. - баща на ищцата, се установява, че към момента на катастрофата дъщеря му е живеела с родителите си. Свидетелят сочи, че за катастрофата бил уведомен от негов познат и веднага отишъл на мястото на инцидента, където установил, че пострадали са както съпругата му, така и дъщеря му К.. Когато отишъл на мястото на катастрофата, линейка вече ги е била откарала в болница. Свидетелят посочва, че когато отишъл в болницата К. била с комоцио и докторът му казал, че трябва да остане поне два дни в болницата, под наблюдение. Според свидетеля ищцата била много уплашена след процесния инцидент. В болницата престояла три, след което се прибрала вкъщи. Свидетелят посочва, че ищцата страда от главоболие до ден днешен, заради което са ходили на скенери и ЯМР. От тези изследвания им казали, че има нещо дребно, което не може да се установи. Оплаквала се, че когато си върти главата има някакви припуквания във вратът. Сочи също така, че преди катастрофата ищцата не се е оплаквала от главоболие, като след това доста често се оплаквала. Към момента на ПТП-то ищцата К. Н. била все още ученичка, последна година. Твърди, че е възможно е катастрофата да е повлияла на подготовката й за кандидатстване в университет, но такива неща тя по-често споделяла с майка си. Според свидетеля към момента на ПТП-то К. Н. тъкмо е била взела шофьорска книжка и била още млад шофьор. Твърди, че вследствие страха от катастрофата в продължение на година, година и половина тя се страхувала да се вози в кола и не шофирала, но след това започнала да шофира на много кратки разстояния, обикновено между гр. Бяла Слатина и с. •••, което е горе долу между 4-5 км.

Изследвайки данните от така представените писмени доказателства и след извършен личен преглед на ищцата К. Н. вещото лице по назначената съдебно-медицинска експертиза е представило заключение, че като резултат от настъпилото ПТП ищцата е получила следните увреждания: оток и кръвонасядане на дясна подбедрица. В експертното заключение от вещото лице е прието, че е налице причинно-следствена връзка между установения механизъм на произшествието и причинените телесни увреждания на Н.. По механизъм уврежданията отговарят да бъдат получени от удар с или върху твърд тъп предмет. Към момента на прегледа не са налице остатъчни явления вследствие на получените при процесното ПТП травми, като така установената около година и девет месеца след ПТП-то дискова протрузия не може да бъде приета като усложнение поради голямата изминала давност, както и поради факта, че към момента на приемане в здравното заведение не е имала оплакване от болка в областта на пояса. Лечението, което е било приложено е било адекватно, като е било съобразено с анамнестични данни за мозъчно сътресение и неговата продължителност е била три дни. Прието е също така, че ищцата е напълно възстановена към момента от получените телесни увреждания. Прогнозата за развитие на здравословното й състояние по отношение на получените травми и благоприятна.

Заключението по изпълнената съдебно-медицинска експертиза не е оспорено от страните и съдът го приема като обективно, компетентно и пълно, изясняващо относими към предмета на делото факти и обстоятелства.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл.432 от КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" при спазване на изискванията по чл.380 от КЗ. Доколкото отговорността на застрахователя по "Гражданската отговорност" е функционално обусловена от отговорността на деликвента /причинителя на вредата/, то тя се осъществява и при наличието на всички обективни и субективни признаци на фактическия състав на непозволеното увреждане, по смисъла на чл.45 от ЗЗД. С оглед на това фактите, въз основа на които се поражда правото по чл.432, ал.1 от КЗ са: 1) валидно възникнало правоотношение по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" между застрахователя и деликвента; 2) настъпване на застрахователно събитие - ПТП; 3) претърпени вреди в резултат на настъпилото застрахователно събитие; 4) предпоставките по чл.45 от ЗЗД - противоправно деяние; вина; вреди и причинно-следствена връзка между поведението на деликвента и причинените вреди.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните доказателства намира, че е налице кумулативното наличие на елементите от фактическия състав на чл.432, ал.1 от КЗ във вр. чл.45 от ЗЗД, ангажиращи отговорността на застрахователя за обезвреда на настъпилите за ищцата в резултат на деликта неимуществени вреди.

В разглеждания случай безспорно се установи наличието на валидна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите по полица № BG/02/••• за л. а. марка "Мерцедес 320" с рег. № СА ••• ТА със срок на валидност от 31.12.2020 г. до 30.12.2021 г., сключена с ответното дружество ЗД "БУЛ ИНС" АД.

На основание чл.498, ал.3 вр. ал.1 КЗ, абсолютна процесуална предпоставка за предявяване на иск по чл.432, ал.1 КЗ от увреденото лице е отправяне от него към застрахователя на писмена застрахователна претенция по реда на чл.380 КЗ, на което кореспондира задължението на застрахователя по чл.496, ал.1 КЗ да се произнесе по нея в рамките на установен от закона максимален срок от три месеца, считано от предявяването й. Претенцията може да бъде предявена пред съда само ако застрахователят не плати в срока по чл.496 КЗ, откаже да плати обезщетение, или ако увреденото лице не е съгласно с размера на обезщетението - чл.498, ал.3 от КЗ. В разглеждания случай се установи, че на 18.03.2021 г. ищцата е предявила писмена претенция за изплащане на застрахователно обезщетение от ЗД"БУЛ ИНС" АД, като към датата на подаване на исковата молба в съда тримесечният срок по чл.496, ал.1 от ЗК е изтекъл, като застрахователят не е определил и изплатил застрахователно обезщетение.

С влязло в законна сила споразумение от 12.07.2021 г. по НОХД № 291/2021 г. по описа на РС-Бяла Слатина, обвиняемият Й. Й. И., е признат за виновен в това, че на 10.02.2021 г. в гр.Бяла Слатина, обл.Враца, управлявайки лек автомобил "Мерцедес 320" рег. № СА ••• ТА, собственост на Й. И. Й. от гр.Бяла Слатина, е нарушил правилата за движение, регламентирани в чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП; чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, чл.21 от ЗДвП и чл.73 от ППЗДвП; чл.20, ал.1 от ЗДвП; чл.25 от ЗДвП, като е предприел маневра заобикаляне на лек автомобил "Опел Корса" с рег. № ВР ••• СХ, без да осигури необходимата странична дистанция между двата автомобила и по непредпазливост е причинил на Н. А. Х. от с.•••, обл.Враца средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на дясна ключица, които увреждания са довели до трайно затруднение на движенията на горен десен крайник, за което му е наложено наказание.

Съгласно чл.300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, разглеждащ гражданско-правните последици от деянието, относно това извършено ли е деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Съгласно чл.383, ал.1 НПК, одобреното от съда споразумение за решаване на делото по чл.381 НПК има последиците на влязла в сила присъда.

В настоящия случай, прилагайки разпоредбата на чл.300 ГПК, съдът намира, че съдържащите се констатации в одобреното от РС-Бяла Слатина споразумение от 12.07.2021 г. по НОХД № 291/2021 г. относно твърдяното в исковата молба деяние (причиняване на ПТП и механизъм), неговата противоправност и вината на водача на лек автомобил марка "Мерцедес 320" с рег. №СА•••ТА Й. Й. И. за настъпилото ПТП, са безспорни обстоятелства и като такива не подлежат на доказване в това производство.

По делото са налице също допустими и годни писмени /констативен протокол за ПТП, материали от ДП/ и гласни доказателства, от които се установява, че пострадала при същото ПТП е и ищцата К. Н., като съвкупната преценка на тези доказателства и влязлото в сила споразумение по НОХД № 291/2021 г. обосновано налагат извода, че в резултат на виновно противоправно деяние, извършено от водач на застраховано при ответника МПС, на 10.02.2021. е причинено ПТП, при което е пострадала и ищцата К. Н.. От събраните по делото писмени доказателства, експертното заключение по СМЕ и показанията на разпитания по делото свидетел, категорично се установява наличието на действително претърпени от ищцата неимуществени вреди, изразяващи се във физически болки и страдания, както и физически и психически дискомфорт. Доказа се както техният вид, обем и характер, така и наличието на причинна връзка с противоправното поведение на деликвента. При това положение и съгласно чл.52 от ЗЗД, обезщетението следва да се определи по справедливост за всички неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.

Според разясненията, дадени в т.11 от ППВС №4/68 г. и установената от ВКС практика /решение № 749/05.12.2008 г. по т. д. № 387/2008 г. на ІІ ТО, решение № 95/24.10.2012 г. по т.д.№ 916/2011 г. на І ТО, решение № 103/2.11.2020 г. по т.д. № 2181/19 г., І ТО, решение № 240 от 15.01.2019 г. по т.д. 518/29 г, . І ТО/, на обезщетяване на посоченото основание подлежат всички "неимуществени вреди", включващи всички онези телесни и психически увреждания на пострадалия и претърпените от него болки и страдания, формиращи в своята цялост негативни емоционални изживявания на лицето, ноторно намиращи не само отражение върху психиката, но и създаващи социален дискомфорт за определен период от време.

От така събраните по делото доказателства съдът намира за установено, че в пряка причинна връзка с процесното ПТП ищцата, тогава на 18-годишна възраст, е претърпяла травматични увреждания, изразяващи се в охлузни рани в областта на десния крак /оток и кръвонасядане на дясна подбедрица/, като от експертното заключение се установи също така, че тези увреждания отговарят да са получени от удар от или върху тъп предмет. За лечение на така получените телесни увреди ищцата е била хоспитализирана за период само от 3 дни, през който е претърпяла лечение с обезводняващи, вливания на водно-солеви системи, калциев глюконат, витамин С, гликокортикоит и противовъзпалително средство. Към настоящия момент ищцата е напълно възстановена, като макар да се оплаква от болки в областта на шията и поясния отдел, вещото лице не е установило тези оплаквания да са свързани с процесното ПТП, а в областта на подбедрицата, където са установените наранявания, няма следи от стари травматични увреждания.

От разпита на изслушания по делото свидетел се установи също така, че в резултат на процесното ПТП, в продължение на година-година и половина, ищцата се страхувала да се вози в лек автомобил и да шофира, като този страх все още не е напълно преодолян.

Въз основа на събраните по делото доказателства-експертно заключение по назначената СМЕ и медицинска документация, съдът намира, че в причинно-следствена връзка с установения механизъм на произшествието се намират единствено посочените по-горе увреждания и психически изживявания-страх, както и обичайните в такива случай негативни изживявания като уплаха, стрес, физически и душевен дискомфорт.

Не се установи обаче причинно-следствена връзка между установения механизъм на произшествието и констатираната в томографското изследване /л.21/ дискова протузия на ниво L4-5. Това изследване е извършено след повече от 1 година и половина след процесното ПТП и според приетото по делото и неоспорено от страните заключение на вещото лице по СМЕ няма медицински данни, които да свързват дисковата протузия с катастрофата. Що се отнася до твърденията в исковата молба за претърпяна от ищцата средна телесна повреда, изразяваща се в черепно-мозъчна травма с непълно изпадане в безсъзнателно състояние, тези твърдения остават изцяло недоказани по делото. Липсва медицинска документация, която да удостоверява настъпването на такива травми, като същите не са установени и в хода на наказателното производство, доколкото съществуването им е основание за повдигане на обвинение в извършването на престъпление, каквото в случая не е налице.

Изхождайки от критериите, посочени в чл.52 ЗЗД, преценявайки обстоятелствата, при които е настъпило произшествието, вида, характера и тежестта на травмите - оток и кръвонасядане на дясна подбедрица, възрастта на пострадалата към момента на настъпване на увреждането - 18 години, периода на претърпените болки, съответстващ и на периода на възстановяване, несъщественото отражение на произшествието върху психо- емоционалното й състояние, обществено икономическите условия към 2023 г. /МРЗ от 780 лева/ съдът намира, че сумата от 3 000 лв., представлява справедливо обезщетение по смисъла на чл.52 от ЗЗД за репариране на вредите. Обезщетението в този размер съответства както на установения в чл.52 от ЗЗД принцип за справедливост, така и да възмезди неблагоприятните последици, настъпили за ищцата в резултат на непозволеното увреждане.

За да определи този размер на обезщетението съдът прие за установено /от съдебно-медицинската експертиза и свидетелските показания/, че пострадалата е търпяла неимуществени вреди, изразяващи се във физически болки и страдания и дискомфорт от преживяното, както поради травмите си, така и поради обстоятелството, че претърпяното ПТП е причинило страх у ищцата от пътуване с автомобил. Няма обаче данни периодът на възстановяване от физическите увреждания да е бил повече от един месец, като няма и данни ищцата да е отсъствала от училище, а понастоящем е настъпило пълно възстановяване без данни за остатъчни явления. както вече бе посочено, житейски логично е и това не се нуждае от специално доказване, че в резултат на настъпилото ПТП ищцата е изпитала страх, притеснения и стрес, но следва да се отчете и обстоятелството, че влошаване на състоянието на ищцата след това не е настъпвало. Съдът съобразява също, че ищцата е претърпяла телесните увреди в млада възраст /18г./, когато психиката й все още не е изградила достатъчна устойчивост на подобни стресови преживявания което обуславя по-високата значимост на преживените морални страдания с оглед възрастта на пострадалата. От друга страна, младата възраст на ищцата е способствала за по-бързо възстановяване без усложнения. Ето защо и с оглед липсата на медицински или други гласни доказателства за по-висока интензивност или продължителност на вредите, съдът намира, че справедливият размер на обезщетението е 3 000 лв., като за горницата до предявения размер от 26 000 лева искът се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

Съгласно чл.429, ал.3 КЗ застрахователят следва да заплати лихвата за забава, дължима от застрахования, считано от по-ранната от двете дати на уведомяването му за настъпването на застрахователното събитие – от самия застрахован по реда на чл.430, ал.1, т.2 от КЗ или от увреденото лице (в т.ч. и чрез предявяване на застрахователна претенция). В случая ищцата е уведомила застрахователя за настъпилото застрахователно събитие с подаването на писмена претенция на 18.03.2021г., като не е представила доказателства за уведомяване на застрахователя от застрахования по реда на чл.430, ал.1, т.2 от КЗ. Предвид изложеното, ответникът дължи и законната лихва за забава върху сумата от 3000 лв., считано от 18.03.2021 г. до окончателното изплащане на сумата. Предвид това, обаче, че присъждането на лихва е поискано считано от 22.03.2021г., претенцията за законна лихва ще следва да се уважи така, както и предявена.

По предявеният обратен иск от ответното дружество срещу третото лице-помагач:

Този иск е основан на разпоредбата на чл. 500, ал. 1, т. 1 от КЗ.

Съгласно тази разпоредба, освен в случаите на чл. 433, ал. 1 от КЗ, застрахователят има право да получи от виновния водач платеното от застрахователя обезщетение заедно с платените лихви и разноски, когато виновният водач при настъпването на ПТП е извършил нарушение по ЗДвП, като е управлявал моторното превозно средство под въздействие на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма или под въздействието на наркотици или други упойващи вещества или е отказал да се подложи, или виновно се е отклонил от проверка за алкохол, наркотици или други упойващи вещества.

С оглед обстоятелството, че съдът уважава частично прекия иск срещу застрахователя, това обстоятелство поражда вземането на застрахователя за регрес срещу деликвента за присъдените на пострадалата суми. В случая безспорно се установи по делото, че с коментираното по-горе споразумение по наказателното дело третото лице-помагач Й. Й. освен, че е признат за виновен за причиняването на пътно транспортното произшествие от 10.02.2021г. и извършване на престъпление по чл.343, ал.3, б.“а“, пр.2, вр.с чл.343, ал.1, б.“б“, вр.с чл.54, ал.1 от НК, е признат за виновен и в извършването на престъпление по чл.343б, ал.1, вр.с чл.54, ал.1 от НК, а именно за това, че на 10.02.20211г. е управлявал л.а.“Мерцедес 320“ с рег. №СА •••ТА след концентрация на алкохол 2, 12 промила в кръвта.

Последното обстоятелство е основание по смисъла на чл. 500, ал. 1, т. 1 от КЗ за правото на застрахователя да получи от виновния водач платеното на пострадалата обезщетение заедно с лихви и разноски. Обратният иск е предявен като евентуален и с оглед наличието на предпоставките на чл. 500, ал. 1, т. 1 от КЗ, ответникът по обратния иск следва да бъде осъден да заплати на дружеството-застраховател присъдената с настоящето решение на ищцата сума от 3000 лв., но относно тази сума принудителното изпълнение по обратния иск следва да се постави под условие, че застрахователят изплати същата сума по основния иск, т. е. при условие, че я плати на ищцата по делото.

По разноските: Независимо от изхода на спора, деловодни разноски в полза на ищцата не следва да бъдат присъждани, тъй като такива не са извършвани от нея.

В полза на адвокат Й. Д. от Адвокатска колегия-София ответникът следва да заплати адвокатско възнаграждение за оказано безплатно процесуално представителство по делото на К. Н. на основание чл.38, ал.2 от ЗА в размер на 600 лв., определено по реда на чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и съобразно уважената част от иска.

На основание чл.78, ал.3 от ГПК ответникът е легитимиран да получи съответна част от направените разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска и с оглед съдържанието на представения списък на разноските. Според представения списък за разноски /л.33/претендираните от ответника разноски са в размер на 3360.00 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение с ДДС. Съразмерно с отхвърлената част от иска, ищцата следва на основание чл.78, ал.3 ГПК да бъде осъдена да заплати на ответника разноски в общ размер на 2972, 30 лв.

Съдът намира за неоснователно възражението на упълномощения от ищцата адвокат, че разноски за адвокатска защита не се дължат на ответника, поради липса на годни доказателства за регистрацията на адв.Г. по ЗДДС и нередовен договор за правна помощ. С молбата си по чл.80 ГПК от 21.02.2022г. адв.Г. е представил оригинал на договор за правна защита и съдействие, както и копие от удостоверение за регистрацията на адвоката по ЗДДС. Българското законодателство не урежда изрично реквизитите на договора за правна защита и съдействие (чл.1 от Наредба №1/2004г. за МРАВ, чл.36, ал.2 от ЗА), а поставя изисквания той да е в писмена форма и в него да е посочен размера на възнаграждението, което клиентът дължи на адвоката. Останалите реквизити на договора-страни, вид и обем на адвокатските услуги, произтичат от общото правило на чл.8, ал.1 на ЗЗД, а начинът на заплащане на възнаграждението и друго съдържание на договора, което не противоречи на закона и на добрите нрави, е въпрос на свободно договаряне, съгл.чл.9 от ЗЗД. Що се отнася до начисляването на ДДС върху договореното адвокатско възнаграждение, същото произтича пряко от разпоредбата на §2а от ДР на Наредба №1/2004г. за МРАВ.

В случая е представен договор за правна защита и съдействие, в който са посочени сключилите договора страни, определен е вида и обема на адвокатските услуги, определено е възнаграждението на адвоката и начина му на плащане, удостоверено е и самото заплащане на възнаграждението. Този договор изцяло удостоверява, че адв.Г. е предоставил адвокатски услуги на ответника по настоящето дело и че за тези услуги договореното адвокатско възнаграждение е изплатено с включен ДДС, като за регистрацията на адв.Г. по ЗДДС е представен изискуемия по чл.104, ал.3 от ЗДДС документ- удостоверение.

На основание чл.78, ал.6 ГПК, ответникът следва да заплати по сметка на ОС-Враца държавна такса в размер на 120 лв., както и разноските за назначената по делото СМЕ, съобразно уважената част от иска, в размер на 46, 15 лв.

Ответникът по обратния иск Й. Й. следва да бъде осъден да заплати по сметка на Окръжен съд-Враца държавна такса, съобразно уважената част от обратния иск, в размер на 120 лв.

В рамките на вземането по чл.500, ал.1 от КЗ на ЗД "БУЛ ИНС" АД към ответника по обратния иск Й. Й., са и платимите разноски по главния иск в размер на общо 769, 15 лв. (за държавна такса, адв.възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА и за СМЕ), които следва се включат във вземането.

Съгласно чл. 78, ал. 10 от ГПК на третото лице-помагач не се присъждат разноски.

Водим от горното, Врачанският окръжен съд