Решение № 130 от 6.7.2020 г. на Административен съд - Ловеч по дело № 591/2019 г.

Производството е по реда на чл. 2 03 и сл. от Административно процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.1 ал.2 във вр. с ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/. В съдебно заседание ищеца, чрез процесуалният си представител, поддържа предявения иск на изложените в исковата молба основания с подробни съображения по съществото на спора. Конкретизира, че е предявил иск за имуществени вреди от отмененото като незаконосъобразно НП № 63/29.03.2018 година – представляващи заплатено адвокатско възнаграждение и иск за вреди, представляващи левовата равностойност на отнетото с отмененото като незаконосъобразно НП№63/29.03.2018 година, гориво. Сочи, че и муществените вреди са: направените разноски от Д.Щ. за адвокатско възнаграждение по обжалваното НП за двете инстанции, в размер на 400.00 лева, платени в брой на ръка по договор за правна защита и съдействие от 03.04.2018 година, както и от отмененото като незаконосъобразно НП №63/29.03.2018 година сумата от 252.00 лева равняваща се на стойността на отнетото с него гориво. Претендира също и адвокатски хонорар и за касационната инстанция, който следва да бъде определен от съда на основание чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата, който като минимален такъв размер е в размер на 300 лева. В съдебно заседание ответната страна – Агенция Митници гр.София, чрез процесуалният си представител, поддържа становище за неоснователност на исковата претенция по развитите в депозирания писмен отговор на ИМ съображения. В отговора се излага, че искът е недопустим, т.к. се претендират разноски. Същият е неоснователен и недоказан, тъй като няма доказателства за заплащане на исканата сума. Участващият по делото, на основание чл.10 ал.1 от ЗОДОВ прокурор от Окръжна прокуратура Ловеч дава заключение, че искът е основателен и доказан. Излага, че след отмяната на НП са констатирани щети в полза на ищцата и ЗОДОВ дава възможност тези щети да бъдат присъдени. Счита, че следва да бъде уважена претенцията за присъждане на разноски в настоящото производство, вкл. за адвокатското възнаграждение, тъй като претендираната сума е в минималния размер. По делото са събрани писмени доказателства. Назначена е съдебно-оценителна експертиза. По представените пред съда писмени доказателства няма оспорени такива по реда на чл.193 и сл. от ГПК във вр. с чл.144 от АПК. Към настоящото дело е приобщено приключилото АНД №105/2018 година по описа на Районен съд /РС/ - Луковит, чиито предмет е бил законосъобразността на наказателно постановление /НП/ № 63/29.03.2018 година на Началника на Митница Свищов и к.а.н.д. № 16/2019 година по описа на АдмС Ловеч, по което е проверена правилността на решението на районния съд. Настоящият съдебен състав, след като прецени събраните по делото доказателства, които обсъди по реда на чл. 12 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК, наред с доводите на страните, провери основателността на исковата претенция и съобрази разпоредбите на закона, установи следното: С Наказателно постановление /НП/ № 63/29.03.2018 година, издадено от Началник а на Митница Свищов, на Д.Д.Щ. е наложено на основание чл.126, предл.първо т.1 от Закона за акцизите и данъчните складове /ЗАДС/ административно наказание глоба в размер на 1000 лева и е отнет в полза на държавата предмета на административно нарушение, на основание чл.107е, вр. с чл.124, ал.1 от ЗАДС. НП е обжалвано от наказаното лице пред Районен съд /РС/ Луковит, който с Решение № 134 / 03. 12.201 8 г. по а. н.д. № 105 /201 8 г. е отменил наказателното постановление, като незаконосъобразно. Решението на РС Луковит е обжалвано от Митница Свищов пред Административен съд Ловеч, който с Решение № 36 / 08.0 2.201 9 г. по к.а.н.д. № 16 /201 9 г. е потвърдил първоинстанционния съдебен акт. На същата дата – 08.0 2.201 9 г., е влязла в сила окончателната отмяна на НП № 63/29.03.2018 г. По повод обжалването на НП ищецът е потърсил правна помощ и е упълномощил адвокат за процесуално представителство в образуваното пред Районен съд Луковит а. н.д. № 105 /201 8 г. по описа на съда. От договора за правна защита и съдействие / ДПЗС / на л.53 от приобщеното дело се установява, че е договорено възнаграждение на адвоката в размер на 40 0 лева, което е заплатено изцяло и в брой. Упълномощеният адвокат е осъществил ефективна защита по делото, изготвил е жалбата, включително се е явил в проведен ите съдебн и заседани я. По повод обжалването на първоинстанционното решение пред А дминистративен съд Ловеч, същият адвокат е депозирал възражение пред А дм С Ловеч к.а.н.д. № 16 /201 9 г. От ДПЗС на л ист 17 от делото се установява, че е договорено възнаграждение на основание чл.38, ал.2 от ЗА, тъй като Щ. е възрастна, пенсионер и няма възможност да заплаща повече адвокатски хонорара, поради което от адвоката е оказана безплатна защита на основание чл.5, ал.1 от Наредба №1 на ВАС и чл.38, ал.1, т.2 от ЗА. Упълномощеният адвокат е осъществил ефективна защита по делото, изготвил е отговор /възражение/ на касационната жалба с подробни съображения по същество, в което е поискал присъждане на сторените пред касационната инстанция разноски. Поради настъпилата законодателна промяна касационното дело е разгледано в закрито съдебно заседание на 08.02.2019 г. По искане на ищеца за установяване размера на вредите за отнетото с НП гориво, по делото е изслушана и приета съдебно-оценителска експертиза. Съдът кредитира приетото и неоспорено заключение, като компетентно, обективно и безпристрастно дадено, съответстващо на останалите доказателства по делото. Видно от заключението вещото лице средната пазарна стойност на 56 литра дизелово гориво/ по 2, 00 лв за л/ е 112.00 лв, а средната пазарна стойност на и 70 литра бензин А 95 към дата 05.07.2017 г / по 1, 99 лв за литър/ е 139, 30 лв., или общо възлиза на 251.30 лева. При така установената фактическа обстановка и събраните по делото доказателства, съдът обосновава следните правни изводи: С чл. 128 ал. 1 т. 5 от АПК исковете за обезщетения за вреди от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на административни органи и длъжностни лица, като вид искове за непозволено увреждане, са изключени от подведомствеността на гражданския съд и се разглеждат по реда на АПК като специален закон. Съгласно чл. 203 ал. 1 от АПК, исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица, се разглеждат по реда на тази глава. С поред чл. 7 /Изм. - ДВ, бр. 43 от 2008 г./ от ЗОДОВ, искът за обезщетение се предявява пред съда по мястото на увреждането или по местожителството на увредения срещу органите по чл. 1 ал. 1 и чл. 2 ал. 1 ЗОДОВ, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени вредите. При проверка на допустимостта на иска съдът намира, че са налице положителните процесуални предпоставки, обуславящи правото на ищеца да иска от съда да се произнесе по предявената претенция, с която е сезиран. Допустимостта на иска се извежда от наведените от ищеца обстоятелства в исковата молба, че е неблагоприятно засегнат от действието на отменен о по съдебен ред като незаконосъобраз но наказателн о постановлени е, издаден о от началника на Митница Свищов. Ищецът е с посочен адрес в с.Дерманци община Луковит, област Ловеч. Ангажираното правно основание на иска е чл.1 ал.1 от ЗОДОВ. Искът е допустим за разглеждане в производството пред Административен съд-Ловеч по реда на глава ХІ от АПК, като предявен пред компетентния съд, при спазване правилата за родова и местна подсъдност. Претенцията е родово подсъдна на административните съдилища, съгласно точка 1 от диспозитива на Тълкувателно постановление / ТП / № 2/19.05.2015г. по съвместно тълкувателно дело / ТД / № 2/2014 г. на ОС на ГК на Върховния касационен съд и Първа и Втора колегия на Върховния административен съд. Исковата молба е подадена от лице с надлежна активна процесуална легитимация и е насочена против ответник с надлежна пасивна процесуална легитимация. Съгласно чл. 205 от АПК искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. Агенция Митници е юридическо лице, съгласно чл.3 от Устройствения правилник на Агенция Митници и като такова е надлежният ответник по материалното правоотношение по предявеният иск срещу него по чл. 205 от АПК. Исковата молба отговаря на формалните изисквания за форма и съдържание, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: Според текста на чл.203 ал.2 от АПК, за неуредените въпроси за имуществената отговорност се прилагат разпоредбите на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/, който се явява специален закон в производството за обезщетение. Препращането е само към материално-правните норми, касаещи имуществената отговорност. Съгласно разпоредбата на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. ЗОДОВ доразвива принципа, че всеки дължи обезщетение за вредите, които е причинил виновно другиму, като създава облекчен ред за ангажиране на отговорността на държавата за вредите, причинени на нейните граждани от органите на администрацията при изпълнение на правно-регламентирана административна дейност. Исковата защита е възможна при условията на чл.1 от ЗОДОВ. Във фактическия състав на отговорността на държавата за дейността на администрацията, визирана в чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, се включват следните елементи: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт; причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който и да е от трите елемента на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата по реда на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ. Доказателствената тежест за установяване на кумулативното наличие на всичките три предпоставки се носи от ищеца, търсещ присъждане на обезщетение за причинени му вреди. Вредите не се предполагат, а следва да се докажат от ищеца. По силата на общата препращаща разпоредба на чл.144 от АПК, за неуредените в този дял въпроси се прилага Гражданският процесуален кодекс / ГПК /. Според чл.8 ал.2 от ГПК, страните посочват фактите, на които основават исканията си, и представят доказателства за тях, а по силата на чл. 154 ал.1 от ГПК, всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения. В тази връзка съдът е дал изрични указания на ищеца и ответника относно разпределянето на доказателствената тежест с определение от 16. 01.20 20 г. по настоящото дело. За да възникне право на обезщетение, е необходимо ищецът в настоящото производство да докаже наличието на следните кумулативни предпоставки: настъпила вреда в правната сфера на ищеца, която включва реално причинени материални и нематериални вреди, незаконосъобразен административен акт на орган или длъжностно лице на ответника, като вредата трябва да е настъпила в резултат на незаконосъобразния акт, и да е налице пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда. Вредите не се предполагат, а следва да се докажат от ищеца. Отговорността по ЗОДОВ е обективна. Държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това дали са причинени виновно от отговорното длъжностно лице. Вредата като правен институт представлява накърняване имуществото на правните субекти или на техни неимуществени блага. Когато е засегнат патримониумът на едно лице вредата е имуществена, тя се състои в претърпяване загуба или пропусната полза. Границите на отговорността се разпростират до вредите, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. От релевираните в исковата молба фактически обстоятелства, на които се основава искът и неговият петитум, следва да се приеме, че се търси отговорност на Държавата за вреди, причинени от административни органи, при и по повод административна дейност, с правно основание чл. 1 от ЗОДОВ. По правната си същност искът по чл.1 от ЗОДОВ е осъдителен. Интересът от осъдителния иск е налице, когато ищецът твърди, че притежава изискуемо притезание срещу ответника, което последният не удовлетворява. Настоящият състав счита, че ищецът е формулирал редовна претенция във връзка с чл. 1 ал.1 от ЗОДОВ, като твърди, че от незаконосъобразни ят акт на ответника при или по повод изпълнение на административна дейност, са произлезли сочените от него вреди. В исковото производство/и по АПК/ това е напълно достатъчно, тъй като е важно какво е твърдението на ищеца, а в случая то е такова, че сочи дейността, свързана с отменен еното НП, за административна, поради което и незаконосъобразността му представлява укоримо поведение, от което ищецът твърди да са настъпили и описаните в неговата сфера вреди. По делото е безспорно, че е налице първата предпоставка - с влязъл в сила съдебен акт е отменено като незаконосъобразно наказателно постановление, издадено от началника на Митница Свищов. Видът на незаконосъобразния акт, вредите от който подлежат на обезщетяване, определян по признаците, визирани в АПК, не се сочи като законов критерий за приложението на ЗОДОВ. За разлика от него, понятието „ административна дейност ” е посочено изрично както в съдържанието на правната норма н а чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, така и в нейното заглавие: „ Отговорност за дейност на администрацията ”. В съответствие със застъпеното в Тълкувателно постановление от 19.05.2015 г. на ОСГК на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС, съдът приема, че дейността по административно наказване по естеството си е правораздавателна дейност на администрацията, насочена е към разрешаване на правен спор, възникнал по повод на конкретно сезиране, при спазване на състезателно производство в условията на независимост и самостоятелност на решаването. П о аргумент от чл.6 от ЗАНН, правораздавателната дейност е свързана със защитата на реда в областта на държавното управление и представлява санкционираща управленска дейност. Като н аред с другите правни форми на изпълнителна дейност – правотворческа, правоприлагаща и договорно-правна, класифицирани според предметно им съдържание и цел, тя представлява форма на административна / изпълнителна / дейност, извършва се по административен ред чрез властнически метод, въз основа на законово предоставена административнонаказателна компетентност по силата на закона. Наказателното постановление, като резултат от упражнената дейност по административно наказване, също представлява по естеството си правораздавателен акт, който не се издава по реда на АПК и не носи белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 АПК. О сновният вид на дейността по налагане на административно наказание и на извършените действия или бездействия във връзка с административното наказване не дава основание разпоредбата на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ да се тълкува ограничително, като приложното й поле се ограничи до административните актове, издавани по реда на АПК, а незаконосъобразните наказателни постановления, с оглед на правораздавателния им характер, да бъдат изключени от предметния обхват на закона. Поради това, отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление представлява правопораждащ правото на обезщетение юридически факт от категорията на юридическите действия. За квалифициране на иска като такъв по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ определяща е не правната природа на отменения акт, който безспорно не е индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 АПК, а властнически акт с наказателно-правни последици. Определяща е дейността на органа – негов издател. Наказателното постановление се издава от административен орган, в изпълнение на нормативно възложени задължения, при упражняване на административно наказателна компетентност, законово предоставена на органите в рамките на административната им правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност. Поради това не е от значение факта, че наказателното постановление не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 от АПК и не е отменен по реда на АПК. Административният характер на дейността по издаване на НП, при или по повод на която са причинени вреди на гражданите или юридическите лица, определя правното основание на иска за вреди от незаконосъобразните наказателни постановления като такова по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ. В ко й то смисъл е и приетото в т.1 от Тълкувателно постановление от 19.05.2015 г., постановено по т.д. № 2/2014г. на ВКС и ВАС. Налице е причинна връзка между незаконосъобразното действие на администрацията и понесените вреди. В съответствие с точка 1 от Тълкувателно постановление № 2/ 19.05.2015 г. по съвместно Тълкувателно дело № 2/ 2014 г. на Върховния касационен съд и Върховния административен съд, делата по искове за вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, действия и бездействия по налагане на административни наказания, включително и такива за присъждане на разноски в производството по обжалване, са подсъдни на административните съдилища. Така също следва да бъде съобразено и Тълкувателно решение № 1 от 15 март 2017 г. по Тълкувателно дело № 2/ 2016 г. на Общото събрание на Върховния административен съд, според което при предявени пред административните съдилища искове по чл.1 ал.1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл.4 от този закон. В ъзприетото в тези тълкувателни актове, които са задължителни за съда, на основание чл.130 ал.2 от Закона за съдебната власт, налага заключение, че наказателните постановления се издават, при осъществяването на административна дейност по смисъла на чл.1 ал.1 ЗОДОВ, поради което причинените от дейността вреди, подлежат на обезщетяване по реда на специалния закон. При отмяната на наказателните постановления като незаконосъобразни държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които се явяват тяхна пряка и непосредствена последица. В този смисъл настоящият състав приема, че от незаконосъобразния акт – процесното НП, отменено по съответния ред с влязло в сила съдебно решение, ищецът е претърпял вреди, изразяващи се в направени разноски за адвокатско възнаграждение в производств ото по обжалване на наказателното постановление пред Районен съд Луковит и пред Административен съд Ловеч. По силата на чл.4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждащото действие. В пряка причинна връзка с издаденото наказателно постановление, отменено от съда като незаконосъобразно, ищецът е претърпял вреди, изразяващи се в направата на разноски в размер на 40 0 лева за адвокатско възнаграждение в производството по съдебно обжалване пред Районният съд и следващото се възнаграждение по чл.38 от ЗА от 300 лева пред касационната инстанция. Ищецът не би заплатил адвокатско възнаграждение и заплатен ата на това основание сум а не би представлявал а вреда за не я, ако не беше издадено процесното, отменено впоследствие като незаконосъобразно, наказателно постановление. Нямаше да бъде необходимо и определяне на такова по чл.38 ал.1 от ЗА. Макар и да няма нормативно установено задължение за процесуално представителство по реда на ЗАНН, адвокатската защита при атакуване законосъобразността на НП се явява естествен и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход на спора, поради което и вредите се явяват пряка и непосредствена последица от издадения незаконосъобразен акт – наказателното постановление. Защото намаляването на имуществото на ищеца следствие заплатени суми за адвокатско възнаграждение, е предизвикано от издаването на наказателното постановление, с което е наложено административното наказание глоба, което административно наказаният е считал за незаконосъобразно наложено. Обстоятелството, че адвокатската защита по делата за обжалване на наказателни постановления не е задължителна, не значи и не обосновава извода, че страната няма право да ангажира свой процесуален представител, нито че ангажирането на такъв не се намира в причинна връзка с издаденото наказателно постановление. В съдебната практика трайно се приема, че причинна връзка е налице не само когато деянието причинява непосредствено вредата, а и когато създава условията за реална възможност от увреждане и когато тази реална възможност се е трансформирала в действителност. Ангажирането на адвокатска защита е израз на нормалната грижа на лицето за охраняването на неговите права и интереси. В този смисъл е и безпротиворечивата константна практика на Върховния касационен съд, застъпена в Решение № 355/03.08.2010г. по гр.д. № 1651/2009г. на III г.о.; решение № 126/10.05.2010 г. по гр. д. № 66/2009 г. на IV г.о.; Решение № 586/16.05.2011г. по гр.д. № 1486/2009г. на III г.о.; Решение № 781/30.11.2010г. по гр.д. № 511/2010г. на IV г.о. и други). Както и тази на Върховния административен съд, застъпена в Решение № 3587/29.03.2016г. по адм.д. № 8441/2015г., III отд., Решение № 2626/09.03.2016г. по адм.д. № 7336/2015г., III отд., Решение № 2077/24.02.2016г. по адм.д. № 3699/2015г., III отд., Решение № 1581/15.02.2016г. по адм.д. № 4202/2014г., III отд., и други. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че искът за заплащане на обезщетение за имуществени вреди е основателен и следва да бъде осъдена Агенция Митници за сумата от 70 0 лева, съставляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди / заплатено адвокатско възнаграждение за една съдебна инстанци я от 400 лева / и определено по реда на чл.38, ал.2 от ЗА за касационната инстанция от 300 лева, причинени от отменено по съдебен ред наказателно постановление НП №63/29.03.2018 година, издадено от Началник а на Митници Свищов. Налице е изцяло отменено наказателно постановление. Именно обжалването на процесното наказателно постановление е причината за настъпилите в патримониума на ищеца вреди, и след отмяната му тези вреди подлежат на овъзмездяване по реда на ЗОДОВ, по аргумент от Тълкувателно решение № 1/15.03.2017г. по т.д. № 2/2016г. на ОСС от I и II колегия на ВАС. Разходите за адвокатски възнаграждения са резултат от неправомерното поведение на ответника с издаването на незаконосъобразно НП, с което е отнето и горивото. Освен горното, посоченият договорен и заплатен размер от четиристотин за първоинстанционн ото и триста лева за касационното производство, определен по реда на чл.38 ал.2 от ЗА е в минималния размер, регламентиран в чл.18 ал.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения предвидени за процесуално представителство, защита и съдействие по дела срещу наказателни постановление. Като разпоредбата на чл.36 от Закона за адвокатурата забранява адвокатското възнаграждение да е по-малко от минимално определения в Наредба та за адвокатските възнаграждения, размер. Следва да се отбележи, че с ъгласно чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата / ЗАдв / адвокатът, оказал на страната безплатна правна защита, има право на адвокатско възнаграждение в размер, определен от съда, което съдът присъжда на адвоката. Правото на адвоката да окаже безплатна адвокатска помощ на материално затруднено лице по чл.38, ал.1, т. 2 от ЗАдв е установено със закон. Принадлежността към тази хипотеза е предоставена на преценката на адвоката и страната, за което е достатъчно да се представи сключен със страната договор за правна защита и съдействие, в който изрично се посочи както в случая, че договореното възнаграждение е безплатно на основание чл.38, ал.1, т. 2 от ЗАдв. В договора за безплатна правна помощ, страните са приели за безспорно установено помежду си, че клиентът няма възможност да заплаща адвокатски хонорар, защитата е безплатна на основание чл.5, т.1 от Наредба №1 и чл.38 ал.1 т.2 от ЗА. Налице са основанията за присъждане на адвокатско възнаграждение – своевременно заявена претенция и представен договор за безплатна адвокатска помощ със съответното отбелязване. В този смисъл е и константната практика на административните съдилища и на ВАС – така Определение № 12909 от 02.10.2019г. на ВАС по адм. д. № 10210/2019г., V о.; Определение № 9790 от 25.06.2019г. на ВАС по адм. д. № 13677/2017г., V о.; Определение № 5550 от 12.04.2019г. на ВАС по адм. д. № 7892/2018г., III о. Във връзка с изложеното следва да се осъди ответника да заплати на адв. Т. възнаграждение за оказаната от него безплатна адвокатска помощ в касационното производство по канд №16/2019г. на АдмСЛ, на основание чл.38, ал.2 от ЗАдв, определено в размер на 3 00 лева, на основание чл.8, ал. 1 във вр. с чл.18, ал.2 от Наредба № 1/2004 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Основателна е претенцията и за имуществени вреди от 252 лева, представляващи паричната равностойност на отнетото с отмененото наказателно постановление гориво, чийто размер е доказан с приетото по делото заключение по съдебно оценителната експертиза В тази връзка е неоснователно възражението на процесуалния представител на Агенция Митници, че претенцията е недопустима. В тази връзка изтъкнатите от ответника обстоятелства, че горивото е вещ изоставена в полза на държавата по смисъла на чл. 106а, ал. 2 от ЗАДС, че съдебното решение за отмяна на наказателното постановление е влязло в сила на дата 08.02.2019г., а последвалата от Щ. молба за връщане на стоките е депозирана след изтичането на законоустановения 45-дневен срок, не препятстват правото на същата да потърси овъзмездяване за нанесените й вреди по реда на ЗОДОВ. Предвид гореизложеното следва да се осъди ответника да заплати на Щ. сумата от 652 /шестстотин петдесет и два/ лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди в резултат на отменено като незаконосъобразно наказателно постановление № 63 от 29.03.2018 година, издадено от Началник а на Митници Свищов, от които 400 лева за заплатено адвокатско възнаграждение и 252.00 лева паричната равностойност на отнетото с НП гориво. В исковата молба ищецът е направил искане за присъждане на направените по делото разноски. Съгласно разпоредбата на чл.10 ал.3 от ЗОДОВ, ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса; съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска. С оглед на това правило и изцяло уважения иск, съдът намира, че разходът от 20 лева, представляващ държавна такса за образуване на делото е доказан с платежен документ на л.5 и л.53 от делото и следва да бъде присъден на ищеца на основание чл.10 ал.3 от ЗОДОВ, както и 80 /осемдесет / лева внесен депозит за вещо лице. В приложено на лист 7 от делото адвокатско пълномощно е посочено, че е предоставена безплатна правна помощ по чл.5, т.1 от Наредба №1 и чл.38, ал.1 т.2 от ЗА. Правото на адвоката да окаже безплатна адвокатска помощ на материално затруднено лице по чл.38 ал.1 т.2 от ЗА, е установено със закон. Когато в съдебното производство насрещната страна дължи разноски, съгласно чл.38 ал.2 от ЗА адвокатът, оказал на страната безплатна правна помощ, има право на адвокатско възнаграждение, в размер, определен от съда, което възнаграждение се присъжда на адвоката. За да упражни последният това свое право, е достатъчно да представи сключен със страната договор за правна защита и съдействие, в който да посочи, че договореното възнаграждение е безплатно на основание чл.38 ал.1 т.2 от ЗА, като не се нуждае от доказване обстоятелството, че клиентът е материално затруднено лице. Посочените предпоставки в случая са налице, поради което следва да бъде заплатено от ответника адвокатското възнаграждение в размер на 300 лева, определено по реда на чл.8 ал.1 т.1 от Наредба №1/09.07.2014г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения – в този смисъл Определение от 19.02.2015г. на ВКС по ч.д.№1451/2014г. В съответствие с чл.36 от Закона за адвокатурата и на основание Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, възнаграждението по административно дело за една инстанция, ако делото е с материален интерес, се определя по чл. 8 ал.1 от Наредбата. В конкретния случай, делото е с материален интерес в размер на 952 л ева, колкото е исковата претенция, т.е. до 1000 л ева, поради което съгласно чл.8 ал. 1 т.1 от Наредбата, минималният размер на адвокатското възнаграждение е 300 л е в а. Водим от горното и на основание чл. 203 и сл. от Административно процесуалния кодекс във вр. с чл. 1 ал. 2 и чл. 4 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, както и на основание чл.10 ал.3 от с.з., Ловешкият административен съд, четвърти състав,