Решение № 110 от 26.1.2017 г. на Районен съд - Варна по дело № 15/2017 г.

Производството е по реда на чл.156 и сл. от ЗЗ. Образувано е по предложение от ВРП, за назначаване на СПЕ на С.В.А. ••• и евентуалното й настаняване на лечение в специализирано здравно заведение, тъй като е имало данни, че същата е опасен за себе. В хода на съдебно заседание представителят на ВРП не поддържа така направеното предложение, като счита, че А. не следва да бъде настанена на принудително лечение, а производството да бъде прекратено. Становището на защитника на освидетелстваното лице бе, че не са налице основанията за принудително лечение на А. в специализирано здравно заведение. От събраните по делото доказателства съдът приема за установено следното: От разпитаните по делото свидетели става ясно, че А. неможела и забравяла да изключи електроуреди, газова уредба и крановете на вода, с което съставлявала опасност за домакинството, в което живее. Тези данни са подадени от най-близките й – син, снаха и внучка. Безспорно е, че се касае за лице, което е на 92 г., което се грижи само за себе си, абсолютно адекватно е, ориентирана за време, пространство и води добър словесен контакт. Налице са безспорни данни за тежки междуличностни отношения на лица, живеещи в едно домакинство и ползващи един апартамент. С оглед заключението на вещото лице С.А. е настанена за 14 дни за стационарно освидетелстване, при което се установява, че към момента тя страда от мозъчно заболяване и органично емоционална лабилност, която се характеризира с изявена и персистираща емоционална лабилност, уморяемост и разнообразие от неприятни физически усещания, които се срещат често при МБС. Налице е мозъчна атеросклероза, но всички тези заболявания, характерни за лице на 92 г., не сочат, че са налице нито едно от заболяванията, визирани в чл.146 от ЗЗ, диагностицинраната от вещото лице клинична симптоматика към момента не определя болестното поведение. Освен това, С.А. към момента е декларирала желание за продължение на стационарното си лечение в психиатрично отделение за стабилизиране на емоционалното й състояние по преценка на медицинските органи. При така събраните доказателства, съдът достигна до извода, че не е налице както медицинският, така и социалният критерий за настаняването на осв.А. в специализирано здравно заведение. Заболяването, от което същият страда, не е от предвидените в чл.157 от ЗЗ, като той самият е в състояние да дава информирано съгласие за лечението си. Съдът счита, че в настоящият случай са налице единствено основание за полагане на грижи от страна на роднините по отношение на С.А.. С оглед гореизложеното и на осн.чл.162 ал.1 от ЗЗ съдът