Решение № 78 от 14.5.2024 г. на Апелативен съд - Пловдив по дело № 105/2024 г.

Производството е по реда на Глава двадесет и първа от НПК. С Присъда № 2/10.01.2024 г. по НОХД № 1141/2023 г. по описа на Пловдивския окръжен съд подсъдимата С. Ц. С. е призната ЗА ВИНОВНА в това, че на 04.09.2020 г. в землището на с. К., П. област, на път 1-6 гр. С. – гр. Б., при км 265+600 м, при управлението на МПС – лек автомобил марка „Х.“, модел „А.“ с ДКН: ••••••••, е нарушила правилата за движение по пътищата – чл. 16, ал.1, т.2 от ЗДвП, чл. 20, ал.1 и ал.2 от ЗДвП и чл. 21, ал.1 от ЗДвП и по непредпазливост е причинила смъртта на повече от едно лице, а именно на Л.Л. Л. от гр. П. и на Р.Г.Ц. от гр. К., поради което и на основание чл.343, ал.3, пр. 5 б. „б“, пр. 1, вр. ал. 1 б.“в“, вр. чл.342, ал.1 от НК, вр. чл.373, ал.2 от НПК, вр. чл.58а, ал.4, вр. чл.54 и чл.2, ал.1 от НК е ОСЪДЕНА НА ДВЕ ГОДИНИ и ОСЕМ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. На основание чл. 57, ал. 1, т.3 от ЗИНЗС е определен първоначален „Общ“ режим на така наложеното й наказание лишаване от свобода. На основание чл. 343г, вр. чл.37, ал.1, т.7 от НК подсъдимата С. Ц. С. е ЛИШЕНА ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС за срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила. Съдът е постановил веществените доказателства по делото да се върнат на собствениците им, съответно – л.а. „Х. А.“ с ДКН № •••••••• на подсъдимата С. С., а автомобил „Ш.“ с ДКН № •••••••••• на „Б.Б.“ ООД - след влизане на присъдата в сила. На основание чл. 189, ал.3 от НПК подсъдимата С. Ц. С. е осъдена да заплати направените по делото разноски, съответно от досъдебната фаза в полза на ОД на МВР – Пловдив в размер на 3 119, 90 лева и в полза бюджета на Съдебната власт по сметка на Окръжен съд – Пловдив за сумата от 740 лева. Съдът е осъдил подсъдимата С. Ц. С. да заплати на всеки един от частните обвинители – Л. Л. Г., И. В. Г., Ц. И. Л., В. И. Б., В. Л. Л., Б. В. Р. – Л., Л. Л. Л. и Д. Л. Л., последните двама, чрез майка им и законен представител Б. В. Р. – Л., направените разноски в размер на по 6000 лева или общо сумата от 48 000 лева. Производството по делото е образувано по подадени въззивни жалби срещу постановената присъда от горепосочените частни обвинители, чрез техния повереник – адв. Б. И. от АК – С. и подсъдимата С. С., чрез нейния защитник – адв. К. Н. от АК – Пловдив. В жалбата на частните обвинители се твърди, че неправилно е било наложено едно твърде занижено наказание на подсъдимата С.. Считат, че не са съобразени в достатъчна степен като отегчаващи обстоятелства - безразсъдното поведение на подсъдимата по време на деянието, което касае грубо нарушаване на няколко от правилата за движение и особено тежкия съставомерен резултат; от субективна страна, че деянието й граничи със самонадеяност; впоследствие не е оказала никаква помощ на пострадалите, нито е проявила интерес да окаже помощ на близките на загиналия - частни обвинители; целенасочено е забавила своевременното приключване на разследването; липсва проявена самокритичност към стореното и накрая е получила след първоначалното разглеждане на делото по общия ред, след смяната на съдебния състав, повторен шанс да се смекчи полагащото й се наказание с протичането на производството по реда на съкратеното съдебно следствие. В тази връзка се иска изменението на присъдата и увеличаване размера на наложеното й крайно наказание от две години и осем месеца на шест години лишаване от свобода, а лишаването от право да управлява МПС от четири години на максимално възможния размер от девет години. В жалбата на подсъдимата С. се излагат доводи за явна несправедливост на присъдата във връзка с решението на съда да постанови ефективното изтърпяване на наказанието лишаване от свобода. Изразява се несъгласие със становището, че е възпрепятствала приключването на делото, защото е упражнявала легитимните си права да иска събирането на допълнителни доказателства. Неслучайно наложената й забрана да напуска страната е била отменена. Възразява се и срещу внушенията, че първоначално е поискала делото да протече по общия ред, а едва впоследствие - по реда на съкратеното съдебно следствие. Не се отрича, че с деянието й е причинен тежък съставомерен резултат, при който е починал млад мъж със семейство и малки деца, но същевременно е загинала и нейната майка, което също е тежка загуба за самата нея. Затова се иска изменението на присъдата, като при условията на чл.66, ал.1 от НК да се отложи изтърпяването на наложеното наказание, с което също биха се постигнали спрямо нея целите, предвидени от законодателя. На ОП – Пловдив е било съобщено за постъпилите въззивни жалби, но не са направили възражения. В съдебно заседание представителят на Апелативна прокуратура гр. Пловдив заявява, че следва да се измени присъдата в частта, в която подсъдимата е била призната за виновна по всички повдигнати й обвинения за нарушения на правилата за движение, като от тях следва да отпаднат тези по чл.20, ал.2 и чл.16 от ЗДВП. Това е така, защото С., в резултат на превишената скоростна движение, е загубила контрол над управляваното МПС, с което е нарушила правилата по чл.20, ал.1 и чл.21 от ЗДвП. Отделно, неправилно същата е призната за виновна за извършване на деянието по непредпазливост по по-тежката му форма за самонадеяност, тъй като в обвинителния акт е заложена по-леката за небрежност. В този смисъл предлага да се измени присъдата в тези й части, а жалбите на частните обвинители и на подсъдимата по отношение наложеното несправедливо наказание, да се оставят без уважение. Частните обвинители Л. Г., И. Г., В. Л., В. Б. и Ц. Л., не се явяват редовно призовани, без да се посочва уважителна причина. Явява се частният обвинител - Б. Л., лично и като законен представител на Л. Л., Д. Л., както и техния повереник – адв. Б. И., като заявяват, че поддържат подадената жалба. Подсъдимата С. се явява лично и със своя защитник – адв. Н., като поддържат жалбата си с отправеното искане да се измени присъдата и да се намали наложеното наказание. Настоящият въззивен състав на ПАС, след като се запозна с изложените съображения в жалбите, както и с материалите по делото, намира за установено следното: Въззивните жалби са допустими, защото са подадени в законоустановения 15-дневен срок и от лица с нужната процесуална легитимация, като от тях частично основателна е жалбата на частните обвинители, макар и не изцяло по изложените в нея съображения. Делото е било образувано пред Окръжен съд – Пловдив по внесен обвинителен акт срещу подсъдимата С. Ц. С. за извършено престъпление по чл. 343, ал.3, пр.5, б.“б“, пр.1, вр. ал.1, б.“в“, вр. чл.342, ал.1 от НК във връзка с нарушение на правилата за движение по чл. 16, ал.1, т.2, чл.20, ал.1 и ал.2, чл. 21, ал.1 от ЗДвП. Първоинстанционното съдебно производство е протекло по следния двуетапен начин: Първоначално на 03.07.2023 г. е проведено разпоредително съдебно заседание, с предварително изслушване от страните, в което са взели участие прокурор от ОП – Пловдив, подсъдимата С. С., със защитник – адв. Е.В. от АК - С., конституирани са като частни обвинители Б. Л., лично и като законен представител на Л. Л., Л. Г., И. Г., В. Л., Ц. Л. и В. Б., с повереник – адв. Б. И., на което е взето отношение по всички въпроси, визирани в чл.248, ал.1, т.1 – 8 от НПК. Съдебният състав с председател съдия П. М. и съдебни заседатели И.Е. и П.П. в произнесеното протоколно определение № 1139/03.07.2023 г. по НОХД № 1141/2023 г. е преценил, че делото е подсъдно на съда, няма основание за прекратяване и спиране на наказателното производство, не е допуснато на досъдебното производство отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемата, пострадалите или техните наследници, не са налице основания за разглеждане на делото по особените правила, посочен е начина на разглеждане на делото, потвърдена е и мярката за неотклонение на подсъдимата. По жалба на защитата на подсъдимата с Определение № 294/17.07.2023 г. по ВЧНД № 325/2023 г. настоящият състав на ПАС е преценил, че същата е неоснователна, като е потвърдено определението на окръжния съд в частта по чл.348, ал.1, т.3 от НПК. Впоследствие на протеклото по общия ред съдебно следствие са проведени две съдебни заседания - на 18.09.2023 г. и на 15.11.2023 г. с разпит на повечето от свидетелите, посочени в списъка към обвинителния акт, изслушани са вещите лица и приети заключенията по изготвените тройна АТЕ, СПЕ, ХЕ, две ХТЕ и две СМЕ. На последното заседание е преценено, че делото е останало неизяснено от фактическа страна и следва да се уважат доказателствените искания с призоваване като свидетели на П.Л., Л.М., Н.Х., С. И. и П.М., като същото е отложено за 10.01.2024 г., за което присъстващите в залата частни обвинители Б. Л., И. Г., В. Л. да се считат за редовно уведомени, а отсъстващите частни обвинители Л. Г., Ц. Л. и В. Б. - да се призоват отново. Окръжна прокуратура – Пловдив, частните обвинители Л. Г., Ц. Л. и В. Б., адв. Т., като защитник, свидетелите П.Л., Л.М., Н.Х., С. И. и П.М. са били редовно призовани за следващото съдебно заседание. На 13.12.2023 г. са постъпили последователно две молби от съдебния заседател И.Е. до председателя на Окръжен съд - Пловдив, че по лични/здравословни причини, моли да бъде освободен от длъжността съдебен заседател по НОХД № 1141/2023 г., както и изобщо от длъжността съдебен заседател по лични причини и здравословни причини. С Разпореждане № 6/02.01.2024 г. по НОХД № 1141/2023 г. на съдията докладчик е разпоредено да се определи на случаен принцип нов съдебен заседател, който да замени при евентуалното му освобождаване съдебния заседател И.Е., като същият да се уведоми, че следва да се яви по делото на 10.01.2024 г. от 10.00 ч. Определена е на същата дата за нов съдебен заседател Л.К.. Преди провеждане на насроченото съдебно заседание подсъдимата С. С. е оттеглила пълномощията си от нейния защитник – адв. Е.В. от АК – С. и е представено ново пълномощно от нейно име, с което упълномощава за свои защитници адв. К. Н. и адв. С. А. от АК – Пловдив. На 10.01.2024 г. в съдебно заседание пред променения частично съдебен състав с председател П. М., съдебни заседатели Л.К. и П.П. са се явили прокурор от ОП – Пловдив, подсъдимата С. със защитници – адв. Н. и адв. А., а от частните обвинители – единствено Б. Л., като е отбелязано, че останалите - Л. Г., И. Г., В. Л., Ц. Л. и В. Б. са редовно уведомени, като не се явяват, но се представляват от техния повереник – адв. Б. И.. Явили са се от редовно призованите свидетели - П.Л., С. И. и П.М., без Л.М., Н.Х.. Едва при откриването на съдебното заседание съдът е уведомил присъстващите страни, че с оглед принципа за неизменност на съдебния състав, следва да бъде проведено отново разпоредително съдебно заседание. Въпреки, че за това ново обстоятелство не са били уведомени по надлежния ред отсъстващите частни обвинители - Л. Г., И. Г., В. Л., Ц. Л. и В. Б., останалите страни не са възразили, като е даден ход на разпоредителното съдебно заседание. Отново са конституирани като частни обвинители Б. Л., като майка и законен представител на малолетните пострадали Л. Л. и Д. Л., Л. Г., И. Г., В. Л., Ц. Л. и В. Б. с повереник – адв. Б. И.. На проведеното повторно разпоредително съдебно заседание съдебният състав е пристъпил към изслушването на явилите се страни, като защитниците на подсъдимата С. са заявили, че за разлика от предходните си колеги считат внесения обвинителен акт за образцов, като са поискали разглеждане на делото по реда на Глава 27, в хипотезата на чл.371, т.2 от НПК за съкратеното съдебно следствие с признаване на фактите и обстоятелствата, описани в него. Присъстващите прокурор от ОП – Пловдив и повереникът на частните обвинители - адв. И., не са възразили делото да приключи по този ред. Съдебният състав с протоколното определение е констатирал отново, че делото е подсъдно на съда, няма основание за прекратяване и спиране на наказателното производство, не е допуснато на досъдебното производство отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила довело до ограничаване процесуалните права на обвиняемия, пострадалите или техните наследници, посочен е начинът на разглеждане на делото, потвърдена е и мярката за неотклонение на подсъдимата, като с оглед на постъпилото искане, следва да се разгледа делото по реда на Глава 27, в хипотезата на чл.371, т.2 от НПК, за провеждане на съкратено съдебно следствие. Допуснато е предварително изслушване на страните за разглеждане на делото по реда на диференцираната процедура по Глава 27 от НПК, без да се извършва разпит на свидетелите и вещите лица, като са разяснени на подсъдимата правата по чл.371 от НПК. Подсъдимата С., подкрепена от своите защитници, е изразила съгласието си делото да се разгледа по реда на Глава 27 от НПК, като за първи път на проведеното до момента наказателно производство е признала изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се е съгласила да не се събират доказателства за тях. Съдът, който в преобладаващия си състав с председател съдия П. М. и съдебен заседател П.П. на предходното разпоредително съдебно заседание е счел, че първоинстанционното съдебно производство следва да протече по общия ред, след включването на новия съдебен заседател Л.К., е ревизирал своето становище. Преценил е, че направеното от подсъдимата самопризнание се подкрепя от събраните на досъдебното производство доказателства, като е обявил на страните, на основание чл.372, ал.4, вр. чл.371, т.2 от НПК, че при постановяване на съдебния си акт ще ползва направеното от подсъдимата самопризнание, без да събира доказателства относно фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Разпитал е двама свидетели и подсъдимата за характеристични данни, приобщил е приложените по делото писмени доказателства. По време на съдебните прения страните са се позовали на събраните и приобщени по делото гласни и писмени доказателства, обосновавайки своите реципрочни по характер обвинителна и защитна тези, като впоследствие е произнесена и осъдителната присъда, предмет на настоящия контрол. Въззивната инстанция констатира, че от първостепенния съд са допуснати съществени и неотстраними процесуални нарушения във връзка с разглеждане на делото по реда на диференцираната процедура по Глава 27 от НПК, вр. чл. 371, т.2 от НПК и произнесените мотиви към присъдата. Основните процесуални проблеми възникват, поради наличието на следните обстоятелства: На първо място, по напълно недопустим начин, съдът не е уведомил по надлежния ред всички страни, че предстои да се проведе отново разпоредително съдебно заседание, на което ще се обсъждат въпросите по чл. 248, ал.1 и ал.2 от НПК. Конституираните страни са били запознати за предстоящото съдебно заседание на 10.01.2024 г., с очакването във връзка с доизясняване на фактическата обстановка да продължи съдебното следствие с разпит на свидетели и евентуалното приключване на първоинстанцинното производство по възприетия до момента общ ред. Затова и преди провеждането на второто по ред разпоредително съдебно заседание е следвало да бъдат запознати отново със своите процесуални права и възможността за развитие на делото по общите или особените правила. Тези от тях, които са присъствали на съдебното заседание, не са възразили за провеждането на разпоредителното съдебно заседание, но отсъстващите, конституирани повторно частни обвинители - Л. Г., И. Г., В. Л., Ц. Л. и В. Б., не са били запознати с това обстоятелство, за да упражнят по надлежния ред своите процесуални права. Вярно е, че при предварителното изслушване за провеждане на съдебното производство по особените правила на Глава 27, в хипотезата на чл.371, т.2 от НПК, тяхното становище не е определящо за решението на съда за наличието или липсата на тези условия. Но не бива да се забравя и обстоятелството, че за разлика от техния повереник, съгласно разпоредбата на чл. 253 от НПК, частните обвинители са самостоятелни страни в съдебното производство и след като не са били уведомени за повторното му започване от началната фаза, техните процесуални права са били ограничени, с оглед възможността да ги реализират пълноценно по делото. На второ място, в настоящият случай няма спор, че съдът, при провеждането на предварително изслушване на страните, е задължен да разгледа и се произнесе по направеното искане от защитата за протичане на производството по реда на Глава 27, в хипотезата на чл.371, т.2 от НПК, като реши дали са налице предпоставките за протичането му по тези особени правила. Странният момент е, че преобладаващата част от съдебния състав – председателят съдия П. М. и съдебният заседател П.П., които са участвали при първоначалното провеждане на съдебното следствие по общия ред, неизменно до този момент са считали делото за неизяснено, като се е налагало извършването на допълнителни процесуално-следствени действия, вкл. разпит на призованите за същото съдебно заседание свидетели. И на проведеното за втори път разпоредително съдебно заседание при преценката, дали съдебното производство да протече по общия ред или по особените правила, са ревизирали това си становище, като са преценили, че направеното самопризнание от подсъдимата, вече се подкрепя от събраните на досъдебното производство гласни и писмени доказателства и не се налага събирането на нови такива. Вярно е, че разясненията в т. 3 от ТР № 1/06.04.2009 г. по т.д. № 1/2008 г. на ОСНК на ВКС, касаят забраната за преминаване на съдебното следствие от общия ред към особения ред на чл.372, т.4 от НПК, като визират най-вече случаите, когато съдебното производство се провежда пред същия съдебен състав, а в настоящия случай е заменен само един от неговите членове. Но в тълкувателното решение се дават ясни указания, че след като веднъж е преценено протичането му по общия ред, се явява недопустимо впоследствие подсъдимият да се възползва от смекчаване на наказателната отговорност, след като преди това е разчитал на провеждането на пълноценно съдебно следствие и с наближаването на неговия финал, при който вече е наясно с доказателствената обезпеченост на повдигнатото обвинение, да предопределя реда за разглеждане на делото, вместо съда като орган, който осъществява процесуално ръководство в тази фаза от наказателния процес[1]. Но не спира до тук, а продължава с разясненията си в т.4 от тълкувателното решение, че тази преценка изисква да са налице налични, надлежно събрани в хода на досъдебното производство доказателства, подкрепящи признатите факти. За това и при констатирани съществени противоречия в доказателствата, създаващи сериозни съмнения относно съставомерните признаци на инкриминираното деяние и неговото авторство, предопределящи постановяването на присъда, основана на предположения, първостепенният съд е длъжен да разгледа делото по общия ред като се позове на предписанията по чл.13, чл.14 и чл.107 от НПК. Преобладаващата част от съдебния състав на първото разпоредително съдебно заседание, въпреки възможността по чл.370, ал.1 от НПК, е преценил да реализира производството по общия ред. А впоследствие, след замяната на единия от съдебните заседатели, при провеждане на предварителното изслушване на част от страните, за втори път, по инициатива на подсъдимата и нейните защитници, е взел съвсем различното становище за наличието на предпоставките на подобно особено производство. В този ред на мисли е и направената констатация от частния обвинител Л. в съдебните прения пред окръжния съд, че е изненадана от направеното самопризнание след толкова години, през които подсъдимата не се е признавала за виновна и е спъвала през цялото време следствието, за да избегне неизбежното. Неслучайно и във въззивната жалба, и в пледоарията на повереника се акцентира на този момент и липсата на възможност за реакция от страна на частните обвинители, които не са били уведомени за тези обстоятелства. Подобен процесуален проблем не би възникнал, ако частните обвинители бяха уведомени по надлежния ред от съда, за това, че предстои повторното провеждане на разпоредително съдебно заседание с обсъждане на въпросите по чл.248, ал.1, т.1 – 8 от НПК, за да преценят възможността да вземат участие и да изложат своето становище. Това предопределя в голяма степен и последващата преценка на въззивния съд, дали процесуалната дейност на първостепенния съд е осъществена при съблюдаване на нормативната уредба на диференцираното производство по т.8.2., като трябва да се обезпечи охраната на процесуалния статут на всички страни, не само на подсъдимия по т.9 от ТР № 1/2009 г. на ОСНК. На трето място, въззивният съд констатира, че мотивите към постановената присъда, не отговарят на стандартите, заложени в чл. 305, ал.3 от НПК, което се приравнява на липса на мотиви. Няма пълноценен анализ на възприетите за установени от страна на подс. С., като водач нарушения на правилата за движение. Единствено /на л.162 от НОХД № 1141/2023 г./ е отбелязано в едно изречение, че „подсъдимата с управлявания от нея автомобил „Х. А.“ е навлязла в десен остър завой на пътя с технически несъобразена скорост от 136 км/ч., която е била близка като стойност до критичната, съобразно радиуса на десния завой, което от своя страна е довело до загуба на контрол и устойчивост на автомобила движение в завой, навлизане на същия в лявата /южна/ лента на платното за движение и съответно сблъсък с движещия се в лентата за насрещно движение автомобил „Ш.“, управляван от пострадалия Л.“. На следващата страница от мотивите, без да обсъди изобщо визираните в обвинението нарушения на правилата за движение, съдът приема генерално, че са нарушени чл.16, л.1, т.2, чл. 20, ал.1, ал.2 и чл.21, ал.1 от ЗДвП, някои от които са твърде общи, а други си противоречат и взаимно се изключват. Дори нещо повече, надскочена е рамката на повдигнатото обвинение във внесения в съда обвинителен акт, възприемайки от субективна страна, че подс. С. е извършила деянието по непредпазливост, при форма на вината самонадеяност /съзнавана непредпазливост/ по смисъла на чл.11, ал.3 от НК /л. 162, изр. последно и л.163 от НОХД № 1141/23 г./, въпреки посочената форма за небрежност /л.7, с.2, абз. 2-ри от същото дело/. В този ред на мисли, допуснатите съществени по характера си процесуални нарушения не дават никаква възможност на Апелативния съд като втора, първа инстанция да обезпечи успешно коригиране на постановената присъда. По повод на постъпилата молба от 19.03.2024г. от "Б.Б." ООД, като собственик на иззетия като веществено доказателство по делото - автомобил "Ш." с рег. № •••••••••• с искане съдът да се произнесе по реда на чл.306, ал.1, т.4, вр. чл.317 от НПК, тъй като делото се връща за ново разглеждане на друг състав, следва последният да вземе отношение, дали същият ще продължи да бъде нужен. Водим от горното и на основание чл. 334, т.1, вр. чл. 335, ал.2, вр. чл. 348, ал.1, т.2 от НПК, Апелативният съд [1] Вж. П. Р., Особени наказателни производства, ИК „Ф.“, 2010 г., с. 278 - 279.