Решение № 5 от 3.1.2017 г. на Районен съд - Пазарджик по дело № 2843/2016 г.

Предявен е иск с правно основание чл.45 от ЗЗД. Предявеният иск е с правно основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД. В исковата молба на Държавата представлявана от Министъра на финансите против ответника Д.П.Б., ЕГН-•••••••••• ••• се твърди, че същият е осъден с влязла в с присъда за престъпление по чл. 255, ал. 3 във връзка с ал. 1 т. 2, 6 и 7 от НК. Твърди се, че в хода на наказателното производство не е приет за разглеждане граждански иск, предявен от държавата против подсъдимия. Твърди се, че е извършено продължавано престъпление, като ответника, в качеството му на управител и представляващ „К. Б.“ ЕООД е избегнал установяване и плащане на данъчни задължения по ЗДДС в размер на 6035, 63 лв. за данъчния период месец януари 2013 г. и 15979, 94 лв. за данъчен период месец февруари 2013 г. Издаден бил ревизионен акт, с който в тежест на представляваното от ответника дружество са вменени публични задължения по ЗДДС, който не е обжалван.Задълженията не са обезпечени и не са заплатени. Дружеството не притежава имущество. Държавата твърди, че извършването на деянията, тяхната противоправност и вината на ответника са доказани безспорно в наказателния процес, включително при направените от него признания от чл. 371, ал. 2 от НПК. Твърди се, че противоправното приспадане на данъчния кредит представлява пряка имуществена вреда за държавата и е в пряка причинна връзка от действията на ответника, в качеството му на управител на дружеството.Вредите не са възстановени.Като дата на увреждане се сочи 13.03.2013 г., когато е подадена втората данъчна декларация за данъчен период. С нея е потвърдена неистина и е избегнато плащане на данъчни задължения и е приспаднат неследващ се данъчен кредит. С оглед на горното, е формулиран петитум в съответствие с изложените обстоятелства и съдът е сезиран с искане да осъди Д.П.Б. да заплати в полза на държавата 22 015, 57 лв., представляващи имуществени вреди от деликта, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата. Претендират се деловодни разноски. Формулирани са доказателствени искания. Представени са писмени доказателства. В срока по чл. 131 от ГПК ответникът не е депозирал отговор на исковата молба. В съдебно заседание ответника признава обстоятелствата, на които се основава предявената претенция. Като се прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и като взе предвид доводите на страните, за да се произнесе съдът прие за установено следното: С присъда №16 постановена на 01.02.2016г.от Окръжен съд гр.Пловдив по НОХД №2365/2015г.ответника като представляващ „К. Б.“ ЕООД, ЕИК 201134612 е осъден за престъпление по чл.255 ал.3 във вр.с ал.1 т.2, 6 и 7 във вр.с чл.26 ал.1 във вр.с чл.58а ал.1 от НК за това, че е избягнал установяване и плащане на данъчни задължения в размер на общо 22015, 57 лв., от които в размер на 6035, 63 лв. за данъчния период месец януари 2013 г. и 15979, 94 лв. за данъчен период месец февруари 2013 г.и му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 4 години.Присъдата е влязла в законна сила на 17.02.2016г.Представена като доказателство по делото е справка за общите задължения на „К. Б.“ ЕООД изготвена от НАП, от която се установява, че същите възлизат на 119773, 34 лв. При това положение от правна страна съдът приема, че предявеният иск е допустим и основателен. Няма в съдебната практика, че държавата, като юридическо лице, представлявана от министъра на финансите търпи вреди от данъчните престъпления и е активно легитимирана по чл.84 ал.1 от НПК да ги претендира в наказателния процес, извън случаите по чл.84 ал.2 от НПК или по реда на чл.45 от ЗЗД както е в настоящия случай. Наличието на влязъл в сила ДРА е процесуална пречка за предявяване на граждански иск в наказателния процес само, ако е налице процедура за реализиране на данъчните вземания по реда на ДОПК и изпълнението на тази процедура е довела до реалното събиране на сумата изцяло или частично, каквито доказателства в настоящото производство не са представени от ответника, а не са и направени от него възражения в тази насока. Нещо повече – процесуалният представител на ищеца поддържа, че дружеството няма имущество, а вземанията по ревизионния акт не са обезпечени и изплатени. Размера на вредата настъпила за Държавата е установен по безспорен и категоричен начин с влязла в сила присъда, която на основание чл.300 от ГПК е задължителна за настоящи съд, разглеждащ гражданските последици от деянието. При това положение и на основание чл.45 от ЗЗД като приема, че са налице елементите от фактическия състав на цитираната правна норма, а именно вреда, противоправност на деянието, което е извършено виновно и причинна връзка между деянието е вредата, ответника следва да бъде осъден да заплати на Държавата сумата от 22015, 57лв., представляващи стойността на причинената на Държавата вреда –невнесен ДДС за данъчния период м.януари 2013г.в размер на 6035, 63лв.и за данъчния период м.февруари 2013г.- в размер на 15979, 94лв. Ответника следва да бъде осъден за заплати разноски по делото в полза на Държавата в размер на 1190, 47лв.-юрисконсултско възнаграждение и ДТ в размер на 880, 62лв. Водим от горното съдът