Решение № 209 от 26.6.2025 г. на Окръжен съд - Бургас по дело № 217/2025 г.

Производството е по чл.25, ал.4, вр.ал.2 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел (ЗТРРЮЛНЦ). Образувано е по жалба, вх.№20250617172647, подадена от адв.Здравко Костов, в качеството си на упълномощено лице на „Билдинг Груп 2012“ ООД, ЕИК 202153228, срещу Отказ №20250611164458-2/17.06.2025 г. на Агенцията по вписванията, постановен по заявление, образец А4, вх.№20250611164458, с който е отказано вписване на следните обстоятелства по партидата на дружеството, а именно: заличаване на съдружниците и вписване на единия от тях като едноличен собственик на капитала, вписване на промяна в лицето, на което е възложено управлението и нов адрес на управление. Видно от мотивите на постановения от ДЛР към Агенция по вписванията отказ, двама от съдружниците на „Билдинг Груп 2012“ ООД са прекратили участието си по реда на чл.125, ал.2 от ТЗ, а оставащия трети съдружник е решил да поеме освободените дружествени дялове от капитала, респ.дружеството да стане еднолично. Приети били и съответните решения за промяна в лицето, на което е възложено управлението и адреса на управление. Според ДЛР към Агенция по вписванията, макар и да не е изрично регламентирано в ТЗ, поемането на дяловете изисква внасяне от поемащия дяловете съдружник размер на капитала, съответстващ на освободения от напускащия съдружник, по банкова сметка на дружеството, като се осъществи фактическият състав на едновременно намаляване и увеличаване на капитала, с което да се запази размерът му. Внасянето на стойността на поетите дялове е предпоставка за вписване в ТР на поемането на дяловете и съгласно чл.21, ал.4, т.5 от Наредба №1/14.02.2017 г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър, при промяна на обстоятелства по група Капитал, при парична вноска се представя документът за внесен в банката капитал. Според ДЛР към Агенция по вписванията, представените към заявлението ПКО не са доказателства за внесен в банката капитал, поради което на заявителя са дадени указания за отстраняване на посочената нередовност. Указанията са били съобщени на посочения в заявлението електронен адрес на заявителя, но в указания срок не са изпълнени, което според ДЛР към Агенцията по вписванията препятства вписване на заявената промяна, в резултат на което е последвал и обжалваният отказ. Жалбоподателят счита така постановения отказ за незаконосъобразен, като излага подробни аргументи в насока, че изискването за внасяне на капиталова вноска по банков път касае и е приложимо само при учредяване на ново търговско дружество, докато настоящето регистърно производство е по заявление за промяна на първоначално заявени обстоятелства по партидата на търговеца. Счита, че в случая не се касае до правоприемство, породено от прехвърлителна сделка, тъй като поемането настъпва по силата на едностранна сделка на поемащия дяловете съдружник, който следва да заплати дялова вноска в размер на номиналната стойност на придобитите дялове. Независимо дали е парична или непарична, дяловата вноска следва да бъде реално извършена и при всички случаи ефективното й изплащане е условие за вписване на промени в капитала на дружеството с ограничена отговорност. В относимите конкретно за дружествата с ограничена отговорност законови разпоредби липсва законово ограничение относно начина за внасяне на парични вноски в хипотеза на поемане на дружествени дялове при напускане на съдружник при условията на чл.125, ал.2 от ТЗ, поради което е допустимо приемане на парични средства на каса чрез ПКО, както е направено в случая. Посочва, че при извършеното преразпределение стойността на регистрирания капитал на дружеството не се променя, а се запазва, поради което заявителят в регистърното производство няма задължение да представя доказателства, че съдружникът поел освободените дялове е внесъл стойността им в капитала на дружеството. Счита, че въпросът дали стойността на дяловете реално е внесена от съдружника, поел съответните дялове, е въпрос на вътрешни взаимоотношения между съдружниците и не попада в обхвата на проверката, дължима от ДЛ по регистрацията. Посочва, че нормата на чл.166, ал.1 от ТЗ касае АД, поради което и в случая е неприложима, тъй като не може да се тълкува разширително. В ТЗ липсват изисквания внасянето на стойността на поетите дружествени дялове от капитала на ООД да става само по банков път, поради което въвеждането на подобно изискване от ДЛР по аналогия на чл.166, ал.1 от ТЗ е недопустимо и неправилно. По делото е постъпил отговор от Агенцията по вписванията, съгласно който жалбата е неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение. При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното: Жалбата е допустима, защото изхожда от заявителя пред ТР, по чието искане е постановен отказ и е подадена в срок. Разгледана по същество жалбата е основателна. Жалбоподателят е вписан в ТР с капитал от 15 лева, разпределен поравно между тримата съдружници, или по 5, 00 лева за всеки от тях. За управител е вписан Георги Росенов Янков. На 11.06.2025 г. е подадено заявление, обр.А4, вх.№20250611164458 за вписване на следните обстоятелства по партидата на дружеството, а именно: заличаване на съдружниците и вписване на единия от тях като едноличен собственик на капитала, вписване на промяна в лицето, на което е възложено управлението и нов адрес на управление. Към заявлението са представени: ПКО – 2 броя, покани до съдружниците за свикване на общо събрание, декларация относно истинността на заявените за вписване обстоятелства и приемането на представените за обявяване актове, декларация по чл.141, ал.8 от ТЗ, учредителен акт – Устав със заличени лични данни, писмено предизвестие за напускане на съдружник – 2 броя, протокол от редовно/извънредно общо събрание, нотариално заверено съгласие и образец от саморъчния подпис на управителя, декларация по чл.142 от ТЗ, изрично писмено пълномощно, актуален дружествен договор/учредителен акт/устав. На 13.06.2025 г., ДЛР към Агенция по вписванията е констатирало, че за внасянето на капитала на поетите дялове са представени ПКО, но в съответствие с чл.166, ал.1 от ТЗ, към заявлението е следвало да се приложи документ за внесен в банката капитал. Указан е срок за представянето на такъв банков документ. В дадения срок указанията не са били изпълнени от заявителя, поради което и на 17.06.2025 г. последва отказ с №20250611164458-2, с който длъжностното лице приема, че въпреки дадените указания заявителят не представя документ от банка за внесен капитал, което е в противоречие с изискването на чл.21, ал.4, т.5 от Наредба №1/14.02.2017 г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър. С оглед на въведените в жалбата възражения следва да се отговори на следните въпроси: как се доказва внасянето в дружеството на поетите дялове от капитала от оставащия съдружник и императивно ли е правилото на чл.21, ал.4, т.5 от цитираната по-горе наредба за внасяне само по банков път или то е нищожно поради противоречие с нормативен акт от по-висока степен. От анализа на нормативната уредба на ООД, регламентирана в ТЗ е видно, че по същността си дружеството с ограничена отговорност е образувание на лице или лица, които отговарят за задълженията на търговеца с дяловата си вноска в капитала на дружеството, от което произтича и основната функция на капитала – да служи като обезпечение на вземанията, които имат дружествените кредитори. ТЗ не съдържа разпоредба, която да регламентира как следва да бъде внесен този капитал и как това се удостоверява пред ТР. Видно от текста на чл.120 от ТЗ, всеки съдружник е длъжен да изплати или внесе дела си по реда, посочен в дружествения договор. В случая обаче, обявеният в ТР дружествен договор на жалбоподателя не урежда този въпрос и не съдържа конкретни правила, което означава, че приложение следва да намери ЗСч, който урежда способа за доказване плащането на суми, изготвяне и водене на търговски книги на дружествата. По правилата на този закон, първични писмени документи, удостоверяващи за първи път извършена стопанска операция при търговците са фискален бон, приходен касов ордер за постъпили суми на каса, преводни нареждания, извлечения от банкови сметки за постъпили суми. Изводът, който се налага е, че когато сумата е получена в брой в касата на дружеството, какъвто е настоящият случай, няма пречка стопанската операция да се регистрира с издаден от дружеството ПКО. Действително, нормата на чл.21, ал.4, т.5 от цитираната по-горе наредба предвижда, че при вписване на промени по раздел Капитал, за вноската в капитала се представя банков документ. Същата обаче е в противоречие с чл.540 от ГПК, доколкото ТЗ като материален закон не съдържа никакви позитивни правила за реда и начина на внасяне на вноска в капитала при ООД, както и за нейното доказване. По силата на тази норма, за охранителните производства, каквото е производството пред ТР, освен общите правила на този кодекс се прилагат съответно и правилата на исковото производство, с изключение на чл.207-266 и чл.303-388. Колизията между двата нормативни акта следва да бъде преодоляна по реда на чл.15 от ЗНА, а именно чрез превес на акта с по-висок ранг – ГПК, поради което е допустимо приемане на парични средства на каса чрез ПКО, както е било направено в случая, още повече, че с оглед размера на вноската, внесена с ПКО, не са налице ограниченията, установени в чл.3 от Закона за ограничаване плащанията в брой. Що се отнася до нормата на чл.166 от ТЗ, същата касае акционерните дружества, а не ООД каквото е настоящето, поради което и се явява неприложима, а разширителното й тълкуване е недопустимо. Горните констатации налагат извод, че представените към заявлението ПКО представляват годно писмено доказателство по смисъла на чл.180, във вр. с чл.540 от ГПК за доказване на извършените вноски в капитала, поети от оставащия съдружник. Този документ е редовен от външна страна, съдържа номер, дата, вносител, размер на сумата, основание, издател, подпис на издателя, поради което няма основание да не се цени. Изложеното обосновава извод за неправилност и незаконосъобразност на постановения отказ, което налага неговата отмяна. На основание чл.25, ал.5 от ЗТРРЮЮЛНЦ на Агенцията по вписванията следва да бъдат дадени задължителни указания да впише в търговския регистър заявените обстоятелства, тъй като със заявлението са приложени всички необходими писмени документи, удостоверяващи настъпването на поисканите за вписване промени. Мотивиран от горното, съдът