Решение № 193 от 10.6.2021 г. на Апелативен съд - София по дело № 475/2021 г.

Производството е образувано по реда на гл.33 от НПК, по искане от защитата на осъдения Д. Д. Д. за възобновяване на наказателното производство и отмяна на определение за прекратяване на наказателното производство със споразумение между защитата и държавното обвинение / чл.384 от НПК/, постановено по НОХД №9799/20 г. на СРС В искането са релевирани доводи по чл.348, ал.1, т.1 и 3 от НПК – нарушение на материалния закон и явна несправедливост на наказанието. Заявено е искане за възобновяване на наказателното дело и отмяна на определението и връщане на делото за ново разглеждане.. В съдебно заседание защитникът на осъдения поддържа искането на всички посочени в него основания. Представителят на САП изразява становище за неоснователност на искането. Осъденият също поддържа искането на посочените в него основания. Софийски апелативен съд, след като прецени доводите на страните и материалите по делото намира, че искането е неоснователно. С определение постановено по НОХД №9799/20 г. на СРС, НО 96ти състав съдът: ОДОБРИЛ И ВПИСАЛ в протокола съдържанието на постигнатото споразумение за приключване на наказателното производство по НОХД № 9799/2020 г. по описа на СРС, НО, 96-ти състав, СЪС СЛЕДНОТО СЪДЪРЖАНИЕ: Днес, 03.02.2021 г. между М. К. - прокурор в Софийска районна прокуратура, и адв. Г. С., защитник на подсъдимия Д. Д. Д., с ЕГН •••••••••• по НОХД № 9799/2020 г. по описа на СРС, НО, 96-ти състав, на основание чл. 384, вр. чл. 381 НПК от НПК, се постигна настоящето споразумение, по силата на което: Подсъдимият Д. Д. Д. - роден на ••• г. в гр. •••, българин, с българско гражданство, със средно образование, осъждан, неженен, ••• на дружество „Грийнкон“ ООД, живущ в гр. •••, ж.к. „•••“, бл. 3, вх. „Е“, ет. 2, ап. 122, с ЕГН ••••••••••, се признава ЗА ВИНОВЕН в това, че: На 15.06.2019 г., около 23.20 часа, в гр. •••, на ул. „Генерал Йосиф В. Гурко“ до № 72, без надлежно разрешително съгласно Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите /ЗКНВП/, държал високорисково наркотично вещество - кокаин с нето тегло 0, 35 грама, с процентно съдържание на активния компонент кокаин - 77 %, на стойност 98, 00 /деветдесет и осем/ лева, като кокаинът е високорисково наркотично вещество съгласно Списък I, включващ «Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина» на Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични, приета на основание чл. 3, ал. 2 и ал. 3 от ЗКНВП - престъпление по чл. 354а, ал. 3, пр. 2, т. 1, пр. 1 от НК. Страните се съгласяват за така извършеното престъпление на основание чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК на поде. Д. Д. Д. да се наложи наказание "ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА" за срок от 3 /ТРИ/ МЕСЕЦА, което на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „в“ ЗИНЗС да се изтърпи при първоначален СТРОГ режим. Страните се споразумяха на основание чл. 55, ал. 3 НК на поде. Д. да не се налага предвиденото в разпоредбата на чл. 354а, ал. 3, пр. 2, т. 1, пр. 1 НК по-леко наказание „глоба“. На основание чл. 59, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 от НК при изпълнение на наложеното наказание “Лишаване от свобода” се приспада времето, през което поде. Д. е бил задържан по реда на ЗМВР за срок до 24 часа на 15.06.2019 г. На основание чл. 40, ал. 4 НК при изтърпяване на наложеното на поде. Д. наказание „лишаване от свобода“ по отношение на същия следва да се полагат съответни медицински грижи. На основание чл. 354а, ал. 6 НК предметът на престъплението - високорисково наркотично вещество кокаин с общо нето тегло 0, 35 грама, намиращо се на съхранение в ЦМУ въз основа на приемо-предавателен протокол № 71568/25.06.2020 г., се отнема в полза на държавата, като същото следва да бъде унищожено след одобряване на настоящото споразумение. На основание чл. 189, ал. 3 НПК и чл. 190, ал. 2 НПК подс. Д. Д. Д. (със снета по делото самоличност) следва да заплати в полза на държавата по сметка на СДВР сумата от 642.39 лева (шестстотин четиридесет и два лева и тридесет и девет стотинки), представляваща направени в хода на досъдебното производство разноски за изготвяне на експертизи, както и в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски районен съд сума в общ размер на 1855.40 лева (хиляда осемстотин петдесет и пет лева и четиридесет стотинки), представляваща направени в хода на съдебното производство разноски и държавна такса за служебното издаване на изпълнителен лист. С отделно определение на основание чл. 383, ал. 3, вр. чл. 306, ал. 1, т. 3 НПК и чл. 68, ал. 1 НК, СРС, НО, 96-ти състав: ПРИВЕЛ в изпълнение наказанието от 2 (ДВЕ) ГОДИНИ „лишаване от свобода“, наложено на осъдения Д. Д. Д., с ЕГН ••••••••••, по НОХД № 2890/2017 г. по описа на СГС, НО, 20-ти състав. ОПРЕДЕЛИЛ на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС така приведеното в изпълнение наказание „лишаване от свобода“ да се изтърпи при първоначален ОБЩ режим. ОПРЕДЕЛИЛ на основание чл. 40, ал. 4 от НК при изтърпяване на приведеното в изпълнение наказание „лишаване от свобода“ по отношение на осъдения Д. да се прилагат съответни медицински грижи. Макар в настоящото производството да се иска изрично отмяна на първото определение, САС счита че произнасянето му ще има действие по отношение и на второто, тъй като приложението на чл. 68 ал.1 от НК предполага наличието на влязло в сила осъждане на наказание Лишаване от свобода, каквото не би било налице при отмяна на атакуваното споразумение. Всъщност макар да е оформил два отделни протокола СРС е постановил едно определение с два диспозитива, тъй като, както вече бе посочено решението на въпроса за приложението на чл. 68 ал.1 от НК е изцяло зависимо от вида на наложеното със споразумението наказание. По съществото на искането САС намира следното: Анализът на обстоятелствата по обвинителния акт, които подсъдимият признава по силата на споразумението, недвусмислено сочи, че деянието обективно не представлява маловажен случай по смисъла на чл. 354 ал.5 вр с ал.3 от НК. В подкрепа на подобна правна квалификация СРС е следвало да отчете няколко изрично посочени в обвинителния акт обстоятелства: минималното количество на инкриминираното вещество/0, 35гр./, доброволното му предаване след устна покана от полицаите, без да са извършавани принудителни действия, фактическото самопризнание още от първия възможен момент на процедурата, посочен по – горе. Същевременно обаче на вниманието на СРС са били и отегчаващи обстоятелства: високата концентрация на веществото 77%, която предполага ефективно упойващо въздействие, дори при малко количество и най – вече съдебното минало на дееца. Веднъж той е бил освободен от наказателна отговорност за същото по вид деяние и веднъж осъден за същото по вид деяние, като настоящото деяние е извършено в условния срок по тази присъда. Ето защо СРС правилно преценил, че вярната правна квалификация на деянието е по чл.354 ал.3, а не по чл. 354 а ал.5 от НК и в този смисъл споразумението не противоречи на материалния закон. Що се отнася до справедливостта на наказанието Лишаване от свобода, то е наложено при условията на чл.55 от НК в размер на общия минимум и при таза правна квалификация не е могло да бъде по – леко. Законосъобразно при тези обстоятелства е и приложението на чл. 68 ал.1 от НК по отношение на миналото осъждане, което на практика е било задължение за съда. Водим от горното Софийски апелативен съд