Решение № 3928 от 28.4.2025 г. на Административен съд - Пловдив по дело № 20/2025 г.

Производството е по реда на чл. 63в ЗАНН. Образувано е по касационна жалба, подадена от Т. С. В. против Решение № 1411/11.11.2024г., постановено по АНД № 4700/2024г. по описа на Районен съд – Пловдив, с което е потвърдено Наказателно постановление № BG 2024/3000-481 от 01.08.2024г., издадено от началника на отдел „Митническо разследване и разузнаване“ в Т. Д. „Митница - Пловдив“ при Агенция „Митници“, с което на основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 126, ал. 1, т. 1 ЗАДС, за нарушение по чл. 126, ал. 1 ЗАДС, на жалбоподателката е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лв. и е отнет в полза на държавата общо 0, 960 кг. тютюн за пушене. В касационната жалба се излагат съображения за недопустимост и неправилност на обжалваното решение. Твърди се, че районният съд неправилно не е приложил института на маловажност по чл. 28, ал. 1 ЗАНН. Иска се решението на районния съд да бъде отменено и да се постанови друго, с което да се отмени НП. Ответникът не е подал отговор на касационната жалба. В молба от 25.02.25г. е посочил, че жалбата е неоснователна. Представителят на Окръжна прокуратура - Пловдив излага съображение за неоснователност на жалбата. Пловдивският административен съд, след извършване на служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК от лице с надлежна процесуална легитимация и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна. За да потвърди процесното НП, районният съд е приел за установено следното от фактическа страна: На 04.04.2024г. била извършена проверка на лек автомобил [Марка], рег. № [рег. номер], управляван от собственика му – К. В. С., в [населено място], [улица]до № ••, от служители на Трето РУ – Пловдив. В автомобила се намирала Т. С. В.. В хода на проверката било установено, че последната държала в автомобила около 1 кг. ситно нарязана жълто – кафява суха листна маса с мирис на тютюн, съдържаща се в черна полиетиленова чанта. В писмени обяснения, дадени пред полицейските служители В. заявила, че материалът представлявал тютюн, който тя била закупила от непознато за нея лице от Руския пазар в [населено място]. С протокол за доброволно предаване материалът бил предаден на полицейските органи в Трето РУ – Пловдив на дата 04.04.2024г. По случая била образувана преписка рег. № 438 ЗМ-201/04.04.2024г. по описа на Трето РУ – Пловдив. Въз основа на нея била образувана пр. пр. № 5517/2024г., с оглед събрани данни за извършено престъпление по чл. 234, ал. 1 НК. Впоследствие, след извършено експертно изследване, резултатите от което били обективирани в Експертна справка № 843/15.04.2024 по отношение на приобщената към полицейската преписката жълто – кафява листна маса, било установено, че същата представлява тютюн с нетно тегло 0, 960 кг., който можел да се подлага за пушене без необходимост от допълнителна обработка, като същият попадал в обхвата на чл. 12, ал. 1, т. 1 ЗАДС под формата „Тютюн за пушене /за лула и цигари/“. Дължимият акциз бил в размер 176, 64 лв. След отказ да се образува досъдебно производство, преписката била изпратена по компетентност в ТД „Митница“ - Пловдив, където на основание чл. 36, ал. 2 ЗАНН било образувано административнонаказателно производство. От страна на митническите органи било установено, че с деянието си на 04.04.2024г. В. е осъществила състава на чл. 126, ал. 1, т. 1 ЗАДС, а именно: държане на акцизна стока без данъчен документ по ЗАДС или фактура, или митническа декларация, или придружителен административен документ/електронен административен документ, или документ на хартиен носител, когато компютърната система не работи, или друг документ, удостоверяващ плащането, начисляването или обезпечаването на акциза. За така установеното административно нарушение, било издадено оспорваното пред Районен съд - Пловдив НП, с което на Т. В. на основание чл. 126, ал. 1, т. 1 ЗАДС, било наложено наказание „глоба“ в размер на 1000 лв., както и на основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 126, ал. 1 ЗАДС стоката, предмет на нарушението, била отнета в полза на държавата. Решението е валидно и допустимо, но е неправилно. Отговорността на Т. С. В. е ангажирана на основание чл. 126, ал. 1, т. 1 ЗАДС, предвиждащ, че на лице, което държи, предлага, продава или превозва акцизни стоки без данъчен документ по този закон или фактура, или митническа декларация, или придружителен административен документ или документ на хартиен носител, когато компютърната система не работи, или друг документ, удостоверяващ плащането, начисляването или обезпечаването на акциза, се налага глоба в двойния размер на дължимия акциз, но не по малко от 1000 лв., а при повторно нарушение – не по – малко от 2000 лв. – за физически лица. При постановяване на своя акт районният съд не е съобразил, че наложеното наказание не съответства на принципа за пропорционалност, регламентиран в чл. 5 § 4 от Договора за Европейски съюз и надхвърля необходимото за постигане на целите на ЗАДС. В практиката на СЕС се приема, че при определянето и налагането на санкциите следва да се спазва принципът за пропорционалност, регламентиран в чл. 5 § 4 от Договора за Европейски съюз, като санкцията не следва да надхвърля необходимото, с оглед постигане на законовите цели. Принципът на пропорционалност е част от общите принципи на общностното право на ЕС, които държавите членки трябва да спазват. Според този принцип една мярка не може да надхвърля границите на подходящото и необходимото за постигане на легитимно преследваните цели и в случаите, когато съществува избор между няколко подходящи мерки, трябва да се прибегне до мярката, която създава най-малко ограничение, а породените от нея неудобства не трябва да са несъразмерни с тези цели. Строгостта на санкцията следва да бъде съответна на тежестта на нарушението. Мярката е непропорционална, когато надхвърля границите на необходимото за постигане на законовите цели и предвид относително по-ниската степен на обществена опасност / т. 30 -32 от решение по дело № С-255/14/. СЕС сочи, че за да се прецени дали определена санкция е в съответствие с принципа на пропорционалност, следва в частност да се вземат предвид видът и тежестта на нарушението, което се наказва с тази санкция, както и начинът за определянето на нейния размер. Според настоящия състав, посочените принципи при налагането на санкции за нарушение на правото на ЕС са изцяло относими към казуса по делото. С оглед тези общи принципи възниква въпросът дали така наложената в случая на Т. В. санкция е пропорционална на извършеното от нея нарушение. На лицето е била наложена глоба в размер на 1000, 00 лв. за това, че е държала акцизна стока – „тютюн за пушене“ без данъчен документ по ЗАДС или фактура или друг документ, удостоверяващ плащането, начисляването или обезпечаването на акциза. Количеството тютюн е било 0, 960 кг. Дължимият акция за това количество е 176, 64 лв., изчислен съгласно чл. 41 вр. чл. 29, ал. 2 и чл. 38, ал. 1 ЗАДС. Двойният размер на акциза е 353, 28 лв. Т.е. минималният размер на уредената санкция в случая надвишава двойния размер на дължимия акциз близо три пъти, поради което съдът намира, че е налице непропорционалност между осъщественото нарушение и уредената за него и наложена от органа санкция. Същата надхвърля необходимото за постигане на целите на ЗАДС, изразяващи се в осигуряване на заплащане не акциз за определените стоки, като по този начин не се ощетява държавният бюджет. С оглед на изложеното жалбата се явява основателна. Обжалваното решение следва да бъде отменено, като следва да се отмени и процесното наказателно постановление. Разноски не се дължат, доколкото такива не са направени и не са поискани. Водим от горното, съдът