РЕШЕНИЕ

№ 1594

гр. П., 16.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ани Харизанова при участието на секретаря Елена Пенова в присъствието на прокурора и Р. Ат. П. като разгледа докладваното от Ани Харизанова Гражданско дело № 20245220102647 по описа за 2024 година В исковата си молба срещу Прокуратурата на Република България с адрес: гр.С., бул.“В.“№2 ищецът А. Д. Т. с ЕГН •••••••••• от град П., ул.“М.“№6, ет.1, ап.22 твърди, че на 10.05.2023г. около 20: 35часа в град П., на бул.“А. С.“ е управлявал лек автомобил марка БМВ 116 с ДК№•••••. Бил спрян от полицейски служители за извършване на проверка. Подложили го на проверка за наркотици, във връзка с което извършили тест с техническо средство“Дрегер Друг тест 5000“, който отчел наличие на кокаин. Ищецът твърди, че никога не е употребявал наркотици, поради което не приел за меродавна пробата на техническото средство, поради което поискал да даде кръв и урина за извършване на необходимото изследване за наличие на кокаин в кръвта и урината. Бил откаран в МБАЛ АД П., където му било направено необходимото изследване. Твърди, че на мястото на проверката служителите на РУ на МВР П. му съставили АУАН№951628/10.05.2023г. както и Заповед за прилагане на ПАМ№23-1006-000134 по чл.171, т.1, б“б“ от ЗДвП- временно отнемане на свидетелството за управление на МПС за срок от 18 месеца, въз основа на което свидетелството за правоуправление му било отнето на 10.05.2023г.Междувременно бил задържан, обискиран и му били иззети намиращите се у него лични вещи, за което бил откаран с белезници в РУ на МВР-П.. Било образувано досъдебно производство №368/2023г по описа на РУ-П., пр.п. №2522/2023г. по описа на РП-П.. Впоследствие след извършване на съдебно- химикотоксикологична експертиза, досъдебното производство било прекратено с постановление от 09.11.2023г. на РП-П. поради липса на извършено престъпление по чл.343б, ал.3 от НК. Експертизата е установила, че няма наличие на наркотици в кръвта на ищеца.На 28.11.2023г ищецът поискал да му бъде върнато свидетелството за правоуправление, което според него било незаконно отнето. На 30.11.2023г. свидетелството му за правоуправление му било върнато. Преди това органите на КАТ отказвали да му върнат книжката, докато не представя квитанция, от която да е видно, че е заплатил разноските за извършената по наказателното производство химикотоксикологична експертиза. Твърди се, че с вноска бележка чрез системата на Изи пей на 30.11.2023г. по сметка на ОД на МВР е внесъл сумата от 211лв.

Ищецът твърди, че с отнемането на свидетелството му за управление му е причинена имуществена вреда. Твърди, че е професионален шофьор и като такъв работел в частна фирма за почасово транспортиране на промишлени стоки. Получавал месечно възнаграждение в размер на 600лв. След отнемането свидетелството му за правоуправление преустановил да шофира служебния автомобил и бил принудително съкратен от работа. За времето, за което му било отнето свидетелството за правоуправление, ищецът бил лишен от получаване ан полагащото му се възнаграждение в размер на 600лв. месечно или общо за 7 месеца 4200лв. Ищецът твърди, че вреда за него е и заплатената експертиза по досъдебното производство, по което се установило, че не е извършил престъпление. Въпреки това бил принуден да заплати тази сума. Ищецът твърди, че с оглед действията на разследващите органи по образуваното досъдебно производство, което впоследствие е било прекратено поради липса на извършено престъпление, претърпял и редица неимуществени вреди, изразяващи се в неудобство, безпокойство, срам и стрес от неоснователното наказателно преследване, от задържането му с белезници и престоя в ареста за 24 часа. Обвинението станало достояние на неговите приятели, близки и роднини. Периодът на психически стрес продължил повече от 6 месеца.Полицаите отказали да му повярват, че не употребява наркотици и обвинението, че е управлявал автомобил под въздействие на наркотици го съсипало психически.След като бил освободен от ареста ищецът се направи тестове в две частни лаборатории. Представи тези тестове в полицията и поискал да му се върне книжката, тъй като не може да заработва прехраната си без свидетелство за правоуправление.. Отказано му било връщане на книжката и това много го измъчвало, защото бил невинен и търпял репресии на закона сякаш е извършил престъпление.

Моли се съда да постанови решение, с което да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 3 000лв., представляващо обезщетение за претърпени неимуществени вреди и сумата от 4414лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва върху двете главници, считана от 09.11.2023г. до окончателното изплащане на сумата. Претендират се сторените по делото разноски. В подкрепа на твърденията си ищецът ангажира доказателства.

В срока по чл.131 от ГПК от ответника е подаден писмен отговор, с който се оспорват двата иска както по основание, така и по размер.Противопоставя възражение, че няма данни дали и кога постановлението за прекратяване на наказателното производство от 09.11.2023г е влязло в сила.В случая по отношение на ищеца не е било повдигано и предявено обвинение по реда на чл.219, ал.1 от НПК, не му е била взета и мярка за неотклонение, поради което същият не е търпял негативни преживявания. В тази връзка са неверни твърденията в исковата молба, че обвинението е станало достояние на близки и роднини на ищеца. При липса на повдигнато обвинение не следва да се ангажира отговорността на Прокуратурата. Ответникът счита, че не е пасивно матерално правно легитимиран и с оглед заявените в исковата молба твърдения, че ищецът е бил задържан с белезници и е престоял в ареста за 24 часа, както и че му е било отнето свидетелството за правоуправление. Исковите претенции е следвало да бъдат насочени срещу Министерството на вътрешните работи. Прокурорът е прекратил наказателното производство по реда на чл.243, ал.1, т.1 от НПК във вр.с чл.24, ал.1т.1 от НПК, като в обстоятелствената част на постановлението е посочил, че не може в конкретния случай да се докаже, че е извършено изпълнителното деяние на престъплението по чл.343б, ал.1 от НК. След изменението на НПК наказателните производства се образуват само по отношение на данните за извършено престъпление, без да се посочва извършител на деянието. Досъдебното производство №368/2023г е образувано с първото действие по разследването – протокол з арабзит на свидетел от 11.05.2023г. затова, че на 10.05.2023г. в град П., на кръстовището на ул.“А. С.“ срещу номер 119 е управлявал МПС лек автомобил „БМВ“ с рег.№•••••, след употреба на наркотично вещество- кокаин, установено по надлежния ред с техническо средство „Drug Test 5000“с фабричен №ARPK-0010- престъпление по чл.343б, ал.3 от НК. Твърди се, че разследването по горното досъдебно производство е приключило в най-кратни срокове – от образуването му до приключването са изсекли 6 месеца като 3 от тях делото е било във ВМИ за изготвяне на експертиза.За този 6 месечен срок ищецът не е бил призоваван от органите на разследването за извършване на процесуално следствени действия. Няма данни за ограничаване на каквито и да било права на ищеца през този период. Досежно оспорването на исковете по размер ответникът инвокира възражение, че претенциите на ищеца са в завишени размери, което е в разрез с принципа, заложен в разпоредбата на чл.52 от ЗЗД и установената в тази насока съдебна практика както на националните съдилища, така и на Европейски съд по правата на човека в Страсбург. При определяне размера а обезщетението за неимуществени вреди съдът съобразява негативните последствия върху личността и психиката на лицето, срещу което се твърди, че е упражнена наказателна репресия, както и отражението на същата върху приятелския кръг и семейна среда.В конкретния случай ищецът не е понесъл никакви ограничения на правото му на свободно придвижване и личен живот, тъй като спрямо него не е била взета мярка за процесуална принуда и не е било повдигано обвинение в извършване на престъпление. Според ответника при липса на обвинение, липсва и претърпяна вреда, която да е в пряка причинно следствена връзка с това обвинение. В обобщение липсва елемент от фактическия състав на отговорността по чл.2 от ЗОДОВ.

Ответникът прави възражение за съпричиняване по чл.5 от ЗОДОВ, ако се установи причиняване на някакви вреди, то се се дължат и на поведението на ищеца. Ответникът възразява на ищеца да се били причинени твърдените имуществени вреди – пропуснати ползи от трудово възнаграждение. Твърдените вреди от отнетото свидетелство за правоуправление не били в причинна връзка с воденото производство, тъй като за това е била изготвена от служител на КАТ П. при ОД на МВР П. заповед за прилагане на принудителни административни мерки, която заповед не е била обжалвана от ищеца.Издаването на такава заповед не е в правомощията на Прокуратурата, поради което последната няма как да е отговорна и за това действие. По отношение на претенцията за имуществени вреди от заплатената токсикологична експертиза, представителят на Прокуратурата изготвил писмения отговор, счита, че същата не е в причинна връзка с наказателното производство. Оспорва се претенцията за лихва по отношение на нейния начален момент, тъй като лихвата се дължи най рано от датата на стабилизиране на постановлението за прекратяване, тоест след изтичане на 7 дневния срок за обжалване – 16.11.2023г. С писмения отговор са направени доказателствени искания.

В съдебно заседание ищецът, чрез пълномощника си, поддържа изцяло предявения иск за причинени неимуществени вреди в размер на 3000лв. На основание чл.214 от ГПК е направено частично оттегляне на претенцията за имуществени вреди и производството по делото е частично прекратено. Висяща е останала претенцията за имуществени вреди в размер на 211 лв., представляваща заплатени разходи за експертиза в досъдебното производство. Подробни съображения по съществото на спора са развити в хода на устните състезания.

В съдебно заседание ответникът Прокуратурата на Република България се представлява на основание чл.10, ал.1 от ЗОДОВ от прокурор от Районна прокуратура -П.. Участвалият в производството прокурор поддържа направеното с писмения отговор оспорване. Подробни съображения по съществото на спора са развити в хода на устните състезания, чрез представените по делото писмени бележки.

Пазарджишкият районен съд, след като се запозна с изложените в исковата молба фактически твърдения, съобразявайки доводите на страните и след задълбочен анализ на събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, при спазване разпоредбите на чл.12 и чл.235 от ГПК по свое вътрешно убеждение, прие за установено следното от фактическа страна:

От приетите по делото писмени доказателства се установява, че на 11.05.2023г.е било образувано досъдебно производство №368/2023г. по описа на РУ на МВР П., пр. преписка вх.№2522/20213г по описа на РС-П. за това, че на 10.05.2023г в град П., на кръстовището на ул.“А. С.“ срещу №119 е управлявано МПС – лек автомобил „БМВ 116“ с рег.№••••• след употреба на наркотично вещество –кокаин, установено по надлежния ред с техническо средство „Drug Test 5000“с фабричен №ARPK-0010- престъпление по чл.343б, ал.3 от НК. Досъдебното производство е започнало на основание чл.212, ал.2 от НПК с първото действие по разследването – разпит на свидетел от 11.05.2023г. На водачът на горепосоченото МПС А. Д. П. / ищецът в настоящото производство/ била извършена проверка за употреба на наркотични или упойващи вещества с горевизираното техническо средство, за което бил изготвен нарочен протокол/ лист 69 от делото/. Пробата отчела наличие на кокаин. На ищецът бил съставен акт за установяванена на административно нарушение № 951628/10.05.2023г и талон за медицинско изследване №125463/10.05.2023г. Т. бил отведен в ЦСМП-П., където дал кръв и урина за изследване. Със заповед рег.№1818зз- 152/1.05.2023г. ищецът е задържан за срок от 24 часа. След това бил задържан за срок от 24 часа. На 15.05.2023г.взетите биологични проби/ кръв и урина/ били изпратени до ВМИ – София за изготвяне на токсикохимична експертиза.

Със заповед за прилагане на принудителна административна мярка №23-1006-000134 от 10.05.2023г. на А. Т. е била наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП- временно отнемане на свидетелството да управление на моторно превозно средство. От заключението на изготвената съдебна химикотоксикологична експертиза/ лист 79 от делото/ е установено, че в представените за изследване проби кръв и урина, не са установени наркотични вещества. Експретното заключение е било изготвено на 24.10.2023г. Стойността на експертизата е била 211 лв., която сума е била заплатена на ищеца, видно от разписка №0200020458876444 от 28.11.2023г., съдържаща се на лист 9 от делото/. От приложената по делото справка за съдимост на ищеца е видно, че същият е многократно осъждан.

С постановление от 09.11.2023г. на Районна прокуратура-П. е прекратено наказателното производство по ДП№368/2023г по описа на РУ-П. при ОД на МВР-П., водено за престъпление по чл.343б, ал.3 от НК на основание чл.243, л.1т.1 във вр.с чл.24, ал.1т.1 от НПК поради това, че не е доказано извършването на изпълнителното деяние на престъплението по чл.343б, ал.3 от НК.

За изясняване на спора от фактическа страна по делото са ангажирани и гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетелите Т. Г./ майка на ищеца/ и И. А./ приятел на ищеца/.От показанията на посочените свидетели се установи, че през времетраенето на процесното наказателно производство, което е продължило шест месеца, ищецът бил силно изнервен, депресиран, престанал да се храни. Не общувал с приятели, не излизал от дома си. Според свидетеля А. преди случилото се ищецът спортувал активно като 3-4 пъти седмично ходел на фитнес, излизал често с приятели на кафе. След като го освободили от 24 часовото задържане свидетелят му звъннал по телефона и ищецът му обясни какво се е случило. Свидетелят го поканил да се видят, но той му отказал. Свидетелят продължил да го търси, за да отидат двамата на фитнес и за да може ищецът да се разведри, но без резултат. Ищецът се затворил вкъщи и и това продължило около 5-6 месеца. Съдът кредитира изцяло показанията на разпитаните свидетели, тъй като техните впечатления за спорните обстоятелства са непосредствени, последователни, взаимнодопълващи се. Съдът не обсъди показанията на свидетелите в частта им, касаеща трудовата ангажираност на ищеца, тъй като тези показания биха били относими към претенцията за имуществени вреди, но тази претенция частично бе оттеглена.

Въз основа на така очертаната по делото фактическа обстановка от правна страна съдът прави следните изводи:

Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди/ЗОДОВ/.

За да възникне притезателното право на увредения за обезвреда на неимуществените вреди, причинени му от орган на Прокуратурата на Република България вследствие на повдигане на незаконно обвинение, трябва в обективната действителност да бъдат осъществени следните материално правни предпоставки/ юридически факти/: 1/ на ищеца на му е повдигнато обвинение от Прокуратурата на Република България за извършено от него престъпление, 2/ съдът да е оправдал подсъдимия с влязла в сила присъда или наказателното производство да е прекратено с постановление за прекратяване като в този случай повдигнатото му обвинение е незаконно, 3/ подсъдимият да е претърпял неимуществени вреди и 4/ причинените неимуществени вреди да са необходима, закономерна, естествена последица от повдигнатото незаконно обвинение, тоест да е налице причинно –следствена връзка между наказателното производство, по което е било повдигнато незаконно обвинение, и причинения вредоносен резултат. Отговорността на Прокуратурата е обективна, безвиновна, гаранционно-обезпечителна като тази отговорност не е предпоставена от виновно поведение на съответното длъжностно лице при прокуратурата или администрацията – арг.чл.4, предл.посл. от ЗОДОВ.

С оглед установените по делото фактически данни и обстоятелства, съдът приема, че по делото е безспорно установено и доказано, че е осъществен фактическия състав, визиран в нормата на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ в хипотезата на прекратено наказателно производство, поради липса на извършено престъпление по чл.343б, ал.3 от НК.

Безспорно се установи след анализ на доказателствената съвкупност правно релевантното обстоятелство, че на 11.05.2023г. на основание чл.212, ал.2 от НК е образувано досъдебно производство за това че на 10.05.2023г. в град П. е управлявано МПС след употреба на наркотично вещество – кокаин- престъпление по чл.343б, ал.3 от НК, за което е предвидено наказание от една до три години лишаване от свобода и глоба. Установи се, че досъдебното производство е започнало с разпит на свидетел на 11.05.2023г. и протокола за разпит изрично се сочи името на ищеца, както и че същият е бил познат като лице, което употреба наркотици, тестван е за употреба на наркотични вещества с полеви наркотест Dreger Drug test 5000“ с фабричен номер ARPK-0010като пробата отчела наличие на кокаин. Безспорно е, че ищецът не е привличан като обвиняем по досъдебното производство и не му е била взимана мярка за неотклонение. Наказателното производство е било прекратено с прокурорско постановление от 09.11.2023г. Безспорно се установи, че след проверка с тестов дрегер ищецът е дал кръв за медицинско изследване. Безспорно се установи, че ищецът е бил задържан за срок от 24 часа / заповед за задържане на лице рег.№1818зз-152/10.05.2023г./ временно му е отнето свидетелството за правоуправление на МПС–заповед за прилагане на принудителна административна мярка№23-1006-000134/10.05.2023г.

Предвид така установеното съдът приема в конкретния случай, че Прокуратурата е повдигнала и поддържала незаконно обвинение срещу ищеща, тъй като в периода от 11.05.2023г до 09.11.2023г. срещу него е било водено досъдебно производство.

В тази връзка съдът намира за неоснователно възражението на ответника, че не следва да бъде ангажирана отговорността му, тъй като ищецът не е бил привличан като обвиняем, респективно не му е била взимана мярка за неотклонение.

В практиката си/ решение №431/11.04.2016г. по гр.д.№2329/2015г на четвърто г.о/ ВКС приема, че употребеният в чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ израз „ обвинение в извършване на престъпление“ трябва да се тълкува в по-широк смисъл за нуждите на специалния деликт, а не в тесния му наказателно процесуален смисъл. Досъдебното производство се образува при наличие на предвидените в НПК предпоставки / чл.207, ал.1 от НПК / - законен повод и наличие на достатъчно данни за извършено престъпление от общ характер- с постановление на прокурор по чл.212, ал.1 от НПК или със съставяне на протокол за първото действие по разследването в случаите по чл.212, ал.2 от НПК/ при неотложни следствени действия/или в случаите на бързо и незабавно производство по чл.356, ал.3 и чл.362, ал.3 от НПК. При различните начини за поставяне началото на наказателното производство са предвидени и различни правила за привличане на лице като обвиняем: при образуване на досъдебно производство по чл.212, ал.2 от НПК разследващият орган може да привлече лицето и със съставянето на протокола за първото действие по разследването срещу него –чл.219, ал.2 от НПК, при образуването на бързо или незабавно производство лицето се счита за обвиняем от момента на съставяне на акта за първото действие по разследването – чл.356, ал.4 и чл.362, ал.4 от НПК, при образуване на досъдебно производство по чл.212, ал.1 от НПК се пристъпва към привличане с постановление на разследващия орган, когато се съберат достатъчно доказателства за виновността на лице в извършване на престъпление. С оглед на това при образуване на досъдебно производство с постановление по чл.212, ал.1 от НПК не е предвидено/ не е реквизит/ посочване в него на лицето, извършило престъпление, дори да са налице данни за него – чл214, ал.1 от НПК.

Макар и срещу ищеца да не е имало реално привличане в качеството му на обвиняем е очевидно, че досъдебното производство се е водело именно срещу него. Лицето търпи вреди от проведеното срещу него наказателно преследване дори и в случаите, когато производството е прекратено, без да му е повдигнато обвинение./ В т.см.решение№353/06.11.2015г на ВКС по гр.д.№892/2015г., четвърто г.о., решение №187/13.06.2012г на ВКС по гр.д.№1215/2011г. на трето г.о., решение №341/05.10.2012г. на ВКС по гр.д.№1310/2011г. на четвърто г.о/ Също в решение №35/16.02.2016г на ВКС по гр.д. №5215/2015г на трето г.о е прието, че без значение за възникване на отговорността е обстоятелството дали прекратяването е извършено преди или след като на лицето е било повдигнато обвинение. Съгласно решение №425 от 01.12.2015г по гр.д.№3143/2015г на ВКС четвърто г.о. липсата на привличане по чл.219 от НПК не е пречка лицето да търси вреди по посочения по-горе фактически състав на ЗОДОВ.

Възражението на ответника, че не следва да се ангажира отговорността му поради липса на доказателства за стабилизиране на постановлението на прокуратурата за прекратяване на наказателното производство, също е неоснователно. Това е така, защото постановлението за прекратяване на наказателното производство не е предвидено между актовете по чл.412, ал.2 от НПК, които влизат в сила. Според чл.243, ал.9 от НПК постановлението за прекратяване на наказателното производство, което не е било обжалвано от обвиняемия или от пострадалия и неговите наследници, или от ощетеното юридическо лице, може служебно да бъде отменено от прокурор от по-горестоящата прокуратура, а когато е обжалвано, определенията на съда по чл.243, ал.5, т.1 и т.2 от НПК подлежат на проверка по реда на глава тридесет и трета “Възобновяване на наказателни дела“/ чл.419, ал.1 от НПК/. От цитираните разпоредби следва извода, че прокурорският акт за прекратяване на наказателното производство, не влиза в сила, защото може да бъде отменен от по-горестоящия прокурор, ако не е обжалван. Следователно стабилитетът на постановлението за прекратяване на наказателното производство в смисъл на т.4 от ТР№3/22.04.2005г на ОСГК на ВКС като основание за възникване на отговорността на държавата за вреди от незаконни действия на правозащитни органи изисква то да е съобщено на лицето, което претендира вреди по реда на ЗОДОВ и лицето да не е поискало наказателното производство да продължи и то да завърши с оправдателна присъда/в т.см.решение №353/06.11.2015г по гр.д.№892/2011г на ВКС четвърто г.о., решение №184/26.05.2015г. по гр.д.№7127/2014г на ВКС четвърто г.о/ В настоящия случай постановлението да прекратяване на наказателното производство е било съобщено на ищеца и по отношение на него фактическият състав на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ е завършен.

Следователно в процеса на доказване са установени по несъмнен начин първите две материалноправни предпоставки за ангажиране отговорността на ответника, а именно - наказателното преследване е било насочено срещу ищеца и досъдебното производство е било прекратено поради това, че извършеното не е престъпление.

В тежест на ищеца бе да докаже, че е претърпял вреди във връзка с образуваното срещу него досъдебно производство. Съгласно практиката на ВКС, обективирана в решение №480 от 23.04.2013г по гр.д.№85/2012г по описа на ВКС четвърто г.о., докладчик съдия Албена Бонева, за редовност на исковата молба по чл.2 от ЗОДОВ във всички хипотези е достатъчно да се претендира обезщетение за причени неимуществени вреди като предметът на спора е очертан в рамките на обичайните негативни преживявания за съответно действие или бездействие на разследващите органи, на прокуратурата или съда. В частност при иск за неимуществени вреди, причинени от обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено, поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, съдът е надлежно сезиран за обезщетяване на неприятните чувства, усещания и преживявания, независимо дали в исковата молба те са подробно описани. Достатъчно е да се претендира обезщетение за неимуществени вреди от съответното действие, бездействие или акт на държавен орган по чл.2 от ЗОДОВ. Когато се твърди причиняване на болки и страдания над обичайните за такъв случай или конкретно увреждане на здравето, а също и други специфични увреждания с оглед конкретните обстоятелства, личността на увредения, обичайната му среда или обществено положение, то тогава те трябва изрично да са посочени в исковата молба, за да станат част от предмета на доказване. В настоящия случай ищецът не претендира вреди над обичайните такива от незаконните действия на правозащитните органи и в частност Прокуратурата на Република България. Ето защо за нуждите на производството е достатъчно да се изложат твърдения, че срещу ищеца е водено наказателно производство, което е било прекратено. Такива се съдържат в обстоятелствената част на исковата молба.

Наказателното преследване по обвинение в извършено престъпление само по себе си е достатъчен обективен факт, обосноваващ негативно въздействие върху преследвания, свързано най-малкото и обичайно с притеснения от изхода на производството, тревога, потиснатост, накърняване на моралните и нравствени ценности, както и социалното му общуване, за каквито изживявания и причинно – следствената им връзка с наказателното производство не е необходимо да се събират нарочни доказателства, в каквато насока е и трайната съдебна практика на ВКС. Въпреки това ищецът прояви процесуална активност и ангажира гласни доказателства чрез показанията на двамата разпитани по –делото свидетели, според които от момента на задържането му за 24 часа до момента на прекратяване на наказателното производство, тест в продължение на шест месеца ищецът станал затворен и необщителен, не излизал от дома си, преустановил ходенето на фитнес, бил притеснен и се страхувал да не бъде осъден.

При така приетите за установени обстоятелства настоящият решаващ състав приема, че предявеният иск за присъждане на обезщетение за причинени неимуществени вреди е доказан по своето основание. Изживеният от ищеца стрес, психическо напрежение, емоционален дискомфорт са закономерна последица от воденото наказателно преследване.Тъй като неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно засягане на личните, нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени, предвиденото в закона обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно критериите, предписани в правната норма на чл.52 от ЗЗД във вр.с пар.1 от ДР на ЗОДОВ- по справедливост от съда. Още с ППВС№5/1964г. е изяснено какво следва да се разбира под понятието „ справедливост“ по смисъла на чл.52 от ЗЗД и кои конкретни обстоятелства се вземат предвид, за да се счете определеното обезщетение за справедливо. В актуалната практика на ВКС във връзка с определяне на размера на обезщетенията за претърпени от неоснователни действия на правозащитните органи вреди са утвърдени няколко критерия. От значение са продължителността на наказателното преследване, личността на увредения и притежаваният от него авторитет в обществото, настъпилите промени в отношенията в семейството, допълнително настъпилите обстоятелства, които са се отразили на репутацията на лицето, негативното отражение в резултат на воденото наказателно производство върху душевното му състояние/ в този смисъл решение №16 от 02.02.2011г по гр.д.№396/2010г. на ВКС трето г.о/. В решение №3/13.02.2012г по гр.д.№637/2011г на ВКС трето г.о./е прието, че справедливостта като критерии за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към сотяността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. В този смисъл справедливостта не е абстрактно понятие, а е извежда от преценката на конкретни обстоятелства-характер и степен на увреждане, начини обстоятелства, при които е получено, последици, продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и социално положение. С оглед спецификата на фактическия състав на чл.2, ал.1т.3 от ЗОДОВ, релевантен критерий е дългият, несъобразен с разумния срок, период, през който е продължило наказателното преследване, характерът на престъплението по повдигнатото обвинение, публичното му разгласяване и свързаните с това последици. В решение №480/23.04.2013г по гр.д.№85/2012г. на ВКС четвърто г.о./ е посочно, че обезщетението за неимуществени вреди в хипотезата на чл.2 от ЗОДОВ е за увреждане на неимуществени права, блага и правнозащитими интереси и вредите се изразяват в нравствени емоционални, психически терзания на личността, накърнена чест, достойнство, добро име в обществото.

Като база за определяне паричния еквивалент не неимуществените вреди следва са служи икономическия растеж, стандартът на живот и средностатистическите показатели за доходите и покупателните възможности в страната към датата на увреждането, както и обстоятелството, не осъждането само по себе си също име ефект на репарация. Размерът на обезщетението се следва да бъде източник на обогатяване за пострадалия. / решение №165 от 16.06.2015г на ВКС по гр.д.№288/2015г, решение №480/23.04.2013г на ВКС по гр.д. №85/2012г.

От значение е и създадения от съдебната практика ориентир, относим към аналогични случаи, тъй като в сферата на нематериалните ценности равенството в обществото намира най-чист израз, а „ справедливостта“ до голяма степен е изпълнена с морално съдържание и отразява обществената оценка на засегнатите нематерални вреди.

В решение №95/08.05.2011г по гр.д.№849/2010г на ВКС трето г.о постановено по правния въпрос дали по реда на ЗОДОВ може да се претендира обезщетение за причинени вреди в резултат на наложена мярка за процесуална принуда – задържане за срок от 72 часа, съдът е отговорил, че независимо дали се касае за задържане до 24 часа по чл.65 от ЗМВР от полицейски орган, до такова за 72 часа по нареждане на прокурор за осигуряване на явяването на обвиняем пред съд или за наложена от съда мярка за неотклонение“ задържане под стража“, при неоснователност на обвинението, причинените в резултат на незаконното задържане неимуществени вреди подлежат на обезщетяване. Размерът на обезщетението за вредите от незаконно задържане се включва в общия размер на дължимото обезщетение съгласно приетото в т.13 от ТР№3 по тълк.д.№3/2004г. на ОСГК на ВКС. В настоящия случай не се събраха конкретни доказателства на неимуществени вреди в резултат на задържането, но за съда е несъмнено, че лишаването от свобода дори и за 24 часа нанася психическа травма на потърпевшия и следва да се обезщети. Следва да се отбележи, че в случая е без значение, че заповедта не е обжалвана, тъй като по реда на чл.2, ал.1, т.1 от ЗОДОВ-Държавата отговаря самостоятелно за вреди само в случаите, когато задържането под стража е изрично отменено като незаконно като в този случай е без значение по какъв начин се е развило съдебното или досъдебното производство.

Обезщетението за неимуществени вреди от деликта по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ се определя глобално- за всички претърпени неимуществени вреди от този деликт/ решение №281/30.11.2018г на ВКС по гр.д.№582/2018г, решение №5709.02.2016г на ВКС по гр.д. №4641/2015г, решение №709/15.11.2010г на ВКС по гр.д.№178/2010г, решение №358/06.01.2015г на ВКС по гр.д.№2026/2014г, решение №232/25.07.2011г на ВКС по гр.д. №1318/2010г.

Същевременно напълно неоснователен е инковирания в отговора на исковата молба довод за наличие на хипотезата на чл.5 от ЗОДОВ, тъй като не се доказа да е налице съпричиняване ищеца по смисъла на посочената материално правна норма. Не се установи поведението на пострадалия да е в в причинно- следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат от незаконосъобразните действия на правозащитните органи, за да се освободят от отговорност. Не може да се приеме че по какъвто и да е начин ищецът е допринесъл за настъпване на вредите, за да се мотивира намаляването на обезщетението само на това основание.

С оглед установените конкретни обстоятелства, като взе предвид горепосочените критерии за определяне на обезщетението за неимуществени вреди и съблюдавайки принципа на справедливостта, настоящият съдебен състав намира, че справедливо обезщетение, което да репарира процесните неимуществени вреди, търпяни от ищеца, възлиза на сумата от 1 000лв.

Този размер на обезщетението съответства на характера и степента на претърпените морални вреди. По делото липсват доказателства, които да установяват, че ищецът е претърпял неимуществени вреди в по-висок размер и с по-силен интензитет от обичайните. Това е така, защото показанията на разпитаните по делото свидетели обосновават извод за претърпени неимуществени вреди в степен на обичайните такива. Касае се за вреди, които всеки правен субект при подобни обстоятелства неминуемо търпи. Не се установи съществено засягане на личната, професионалната, социалната, емоционалната сфера, което да обоснове значителен интензитет на търпените душевни болки и страдания и специфични вреди/ както се посочи по –горе в исковата молба не са и въведени подобни твърдения/. Освен това от показанията на свидетелите се установи, че негативните изживявания са продължили в рамките на досъдебното производство, тоест в продължени на шест месеца. Не се установи и след този срок ищецът да е продължил да изпитва психоемоционален дискомфорт. При определяне на размера на обезщетението съдът взе предвид, че наказателното производство е продължило шест месеца както и че това забавяне се дължи на действия по разследването и по –конкретно на изготвяне на съдебно химикотоксикологична експертиза. Наказателното производство се е водело за престъпление по чл.343б, ал.3 от НК, което не е тежко и за което се предвижда наказание от една до три години лишаване от свобода и кумулативно глоба. Съдът съобрази, че на ищеца не е било повдигано обвинение и че делото не е стигнало в съдебна фаза. При определяне на размера на обезщетението съдът взе предвид, че по отношение на ищеца не са били налагани никакви ограничения под формата на мерки за процесуална принуда, но взе предвид полицейското му задържане за 24 часа, което несъмнено е оставило у него трайни неприятни спомени. Съдебното минало/ ищецът е бил съдебно реабилитиран към процесния момент/ на пострадалия е фактор, който следва да бъде отчетен при преценка на личността му, но доколко воденото на наказателно производство за деяние, което лицето не е извършило, се е отразило негативно върху физическото здраве, психиката му, на контактите и социалния му живот следва да бъде отчетено. При определяне размера на процесното обезщетение съдът взе предвид социално- икономическите условия в страната и повишения жизнен стандарт на населението към края на 2023г / момента постановяване на прекратителното прокурорско постановление/.Едновременно с това съдът съобрази и установеното в практиката на ВКС разбиране, че при вреди като процесните, присъденото по критерия на чл.52 от ЗЗД обезщетение не следва да бъде занижавано до размери, които да обезсмислят обезщетителната му роля.

Ето защо съдът счита, че следва да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 1000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на незаконно наказателно преследване за извършено престъпление по чл.343б, ал.3 от НК по досъдебно производство №368/2023г. по описа на РУ-П. при ОДМВР-П. и прокурорска преписка №2522/2023г по описа на РП-П., прекратено с постановление от 09.11.2023г. за прекратяване на наказателното производство.

Претендираното обезщетение в по-висок размер не съответства на вида и тежестта на причинените морални вреди, поради което искът се явява неоснователен за разликата от 1 000 лв. до 3 000 лв. и следва в тази част съдът да постанови отхвърлителен диспозитив.

По претенцията на ищеца заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди съдът намира следното:

Тзи претенция се доказа изцяло от ангажираното от щеца писмено доказателство – представената по делото разписка/ съдържаща се на лист 9/ неоспорена от ответника за платена сума в размер на 211лв. за изготвяне на съдебно химикотоксикологична експертиза п оДП№36882023г по описа на РУ-П.. Процесната сума е очевидно внесена във връзка с воденото производство за доказване на един от елементите на фактическия състав на престъплението по чл.343б, ал.3 от НК и е внесена преди постановяване на постановлението за прекратяване на наказателното производство. Прокуратурата осъществява функциите по ръководство и решаване на досъдебното производство и нейното произнасяне е именно на базата на тази експертиза и направените разноски се дължат на ищеца като единствения начин те да му бъдат възстановени е по реда на ЗОДОВ.

Ето защо следва да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 211 лв. представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат на незаконно наказателно преследване за извършено престъпление по чл.343б, ал.3 от НК по досъдебно производство №368/2023г. по описа на РУ-П. при ОДМВР-П. и прокурорска преписка №2522/2023г по описа на РП-П., прекратено с постановление от 09.11.2023г. за прекратяване на наказателното производство.

По претенцията за законна лихва върху двете главници съдът намира следното:

Въпросът, касаещ началния момент от който следва да се присъди законната лихва е решен по задължителен за съдилищата начин с т.4 от ТР по т.д.№3/2004г на ОСГТК на ВКС, където е прието, че отговорността на държавата за вреди от незаконни действия на правозащитните органи възниква от момента на влизане в сила на прокурорския акт за прекратяване на наказателното производство и от този момент държавните органи изпадат в забава, дължат лихва върху размера на присъденото обезщетение и започва да тече погасителната давност за реализиране на отговорността на държавата. Както бе посочено по- горе в мотивите на настоящия съдебен акт възможност за обжалване на постановлението на прокурора, с което наказателното производство се прекратява има ответника, на не е налице същинско влизане в сила, тъй като в срок от една година прокуратурата разполага с възможността за отмяна на този прокурорски акт. След като обвиняемия не се е възползвал от възможността да обжалва, то следва началният момент, от който се дължи лихва да е именно момента на постановяване на акта/ В този смисъл е съдебната практика / решение №197/17.05.2011 по гр.д.№1211/2010г на ВКС трето г.о., решение №184/26.05.2015г по гр.д. №892/2015г на ВКС четвърто г.о./ Аналогични разрешения относно началната дата на дължимост на законната лихва са възприети и в решение№539/09.08.2010г по гр.д. №1747/2009г на ВКС трето г.о. и решение №25/11.02.2014г. по гр.д.№5302/2013г на ВКС трето г.о./Следователно в настоящия случай законната лихва върху двете главници ще бъде присъдена, считано от 09.11.2023г –датата на прекратяване на наказателното производство.

По разноските:

Съгласно чл.10, ал.3 от ЗОДОВ ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса, както и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно уважената част от иска. По делото е направено своевременно искане от ищеца за присъждане на разноски в настоящото производство. Ищецът е ангажиран и надлежно писмено доказателство- договор за правна услуга, съдържащ се на лист 108 от делото, който удостоверява, че действително сторените от ищеца разноски възлизат на сумата от 600лв.

Съгласно разпоредбата на чл.10, ал.3, изр.1, пр.2 от ЗОДОВ и при частично уважаване на иска ответникът дължи и следва да бъде осъден да заплати изцяло на ищеца направените от последния разноски за внесена държавна такса по делото/ виж решение №353/06.11.2015г по гр.д.№892/2015г на ВКС четвърто г.о/, а по отношение на адвокатския хонорар, такъв се дължи съразмерно уважената част от исковете. По делото са предявени два иска. Заплатен е адвокатски хонорар в общ размер от 600лв., без изрично да е посочено възнаграждението по всеки от исковете, поради което съдът приема, че за всеки иск е заплатен адвокатски хонорар в размер на 300лв. При това положение и съобразно уважената част от исковете ответникът дължи на ищеца адвокатско възнаграждение в размер на 400лв. Дължи и държавна такса в размер на 10лв. При това положение ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените от последния съдебно деловодни разноски, възлизащи на сумата от 410лв.

Така мотивиран Пазарджишкият районен съд