Решение № 414 от 10.4.2025 г. на Районен съд - Пловдив по дело № 5809/2024 г.

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН. Обжалвано е Наказателно постановление № НП-ПБЗН-ПД4- 02/03.09.2024г. на ••. И.П.Г. – Началник на 04 РСПБЗН – Пловдив, с което на „ПЛОВДИВСТРОЙРЕСУРС“ АД, ЕИК 115010535, на основание чл.265, ал.2 от Закон за Министерство на вътрешните работи /ЗМВР/ са наложени седем имуществени санкции от по 500 лева всяка, за седем отделни административни нарушения, както следва: по т.1 от НП - за нарушение по чл.18 ал.1 на Наредба №8121з-647 от 01.10.2014г. /ДВ бр.89 от 2014г./ за правилата и нормите за пожарна безопасност при експлоатация на обектите /наричана по долу Наредбата/, за което лицето носи отговорност по чл.5 т.12 от Наредбата, във връзка с чл.140 т. 1 от ЗМВР; по т.2 от НП за нарушение по чл.16 ал.1 от Наредбата, за което лицето носи отговорност по чл.5 т. 1 от Наредбата, във връзка с чл.140 т. 1 от ЗМВР; по т.3 от НП за нарушение по чл. 17 ал.1 Наредбата, за което лицето носи отговорност по чл.5, т.11 от Наредбата, във връзка с чл.140 т.1 от ЗМВР; по т.4 от НП за нарушение по чл.9 ал.1 т.1 от Наредбата, за което лицето носи отговорност по чл.6. ал.1, т.1 от Наредбата, във връзка с чл.140 т.1 от Закона за МВР; по т.5 от НП за нарушение по чл.18 ал.2 /Приложение №5/ от Наредбата, за което лицето носи отговорност по чл.5 т.6 от Наредбата, във връзка с чл.140 т.1 от ЗМВР; по т.6 от НП за нарушение по чл.24 ал.1 /т.1 от Приложение №6/ от Наредбата, за което лицето носи отговорност по чл.5, т.6 от Наредбата, във връзка с чл.140 т.1 от ЗМВР; по т.7 от НП за нарушение по чл.18 ал.1 от Наредбата, за което лицето носи отговорност по чл.5 т.12 от Наредбата, във връзка с чл. 140 т.1 от ЗМВР. Жалбоподателят „ПЛОВДИВСТРОЙРЕСУРС“ АД, по съображения, изложени в жалбата и в съдебно заседание чрез процесуалния си представител адв. К., моли съда да отмени процесното НП като неправилно и незаконосъобразно, като се навеждат конкретни доводи. Претендира разноските по делото за адвокатско възнаграждение. Въззиваемата страна Началник на 04 РСПБЗН – Пловдив, редовно призован, не изпраща представител в съдебно заседание. По делото е постъпила молба-становище от Началника със становище становище за потвърждаване на обжалваното НП като правилно и законосъобразно. Моли същото да бъде потвърдено. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Съдът като съобрази и анализира доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното: Жалбата е подадена в срок и изхожда от лицето, което е било санкционирано, поради което е ДОПУСТИМА, а разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. На 20.06.2024г., от служители към 04 РСПБЗН – Пловдив, сред които св. П. Я. Я., на длъжност „••“ в група „ДПК и ПД“, била извършена комплексна проверка, на основание чл.15, т. 1 от Наредба № 8121з-882 от 25.11.2014г., в складова база, собственост на дружеството-жалбоподател „ПЛОВДИВСТРОЙРЕСУРС“ АД, с адрес: бул. „Марина“ № 160 гр. Пловдив. Дружеството било представлявано от К. И. Т., който изпълнявал качеството си на ръководител, съгласно параграф 1. т.8 от ДР на Наредба №8121з-647 от 01.10.2014г. за правилата и нормите за пожарна безопасност при експлоатация на обектите /посл. изм. и доп. ДВ. бр.37 от 7 май 2021г./ В хода на проверката били констатирани седем отделни административни нарушения – извършени и установени на 20.06.2024г., в складова база собственост на дружеството-жалбоподател „ПЛОВДИВСТРОЙРЕСУРС“ АД, с адрес: бул. „Марина“ № 160 гр. Пловдив, във връзка с горното, както следва: по т.1 експлоатира обекта с неработещи подземни пожарни хидранти на територията на обекта /2бр., разположени в североизточната и северозападната част до сграда с идентификатор № ••/, намираща се в поземлен имот с идентификатор •• по т.2 експлоатира обекта без да е почистена свободната дворна площ от горими отпадъци, суха растителност и други. Отпадъците и сухата растителност се намират в поземлени имоти с идентификатори ••. ••. •• и ••; по т.3 експлоатира обекта като достъпа до противопожарният водоем, намиращ се на територията на обекта, е затруднен от натрупани строителни отпадъци в непосредствена близост до него. Водоемът се намира в поземлен имот с идентификатор ••; по т.4 експлоатира обекта без разработени и утвърдени вътрешни правила /инструкции/ за осигуряване на пожарна безопасност на територията на обекта; по т.5 експлоатира обекта без да са обозначени водоемът и подземните пожарни хидранти, разположени на територията на обекта, с указателни знаци съгласно утвърдени образци Приложение №5 към чл.18. а2.2 на Наредба №8121з-647 от 01.10.2014г. ДВ бр.89 от 2014г за правилата и нормите за пожарна безопасност при експлоатация на обектите; по т.6 експлоатира обекта, като не са обозначени входовете на помещенията с клас на функционална пожарна опасност Ф5.1 и Ф5.2 със знаци, указващи категорията по пожарна опасност, съгласно утвърдени образци Приложение №6 към чл.24 на Наредба №8121з-647 от 01.10.2014г. ДВ бр.89 от 2014г за правилата и нормите за пожарна безопасност при експлоатация на обектите; по т.7 експлоатира обекта, като не поддържа противопожарният водоем в изправно състояние (водоемът е полуизпразнен и е силно замърсен, не се поддържа чист от растителни и други отпадъци, малкото останала вода в него е силно замърсена и негодна за използване за пожарогасене). Водоемът се намира в поземлен имот с идентификатор ••. За потвърждаване на констатациите, относно собствеността, била извършена служебна справка в „Служба по геодезия, картография и кадастър - гр. Пловдив”, от която било видно, че имотите са собственост на дружеството- жалбоподател. По този начин било прието, че се повишава рискът от възникване и разпространение на пожар в свободната дворна площ, като се затрудняват действията на органите за ПБЗН по осъществяване на пожарогасене, което би могло да застраши живота и здравето на посетителите и работниците. Резултатите от комплексната проверка била обективирана в Протокол с рег. № 732400-221/ 26.06.2024г., с който във връзка с констатираните нарушения били дадени предписания за отстраняването им, някои от тях до 31.10.2024г., а други до 31.12.2024г. С оглед констатираните нарушения, св. Я. съставил АУАН–ПБЗН-ПД4-4- 2/16.08.2024г. за гореописаните седем административни нарушения по посочената правна квалификация против „ПЛОВДИВСТРОЙРЕСУРС“ АД. Актът бил съставен в присъствието на представляващия дружеството, който го подписал с отбелязването, че има възражения. Получил и препис от акта. Запознал се и с протокола. В срока по чл.44 от ЗАНН дружеството-жалбоподател депозирало писмени възражения срещу АУАН. Наказващият орган счел възраженията за неоснователни и въз основа на АУАН, издал обжалваното НП. Така изложената фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на писмените доказателства, приложени и събрани по делото: Удостоверение изх. № 20240916105521/ 16.09.2024г. на Агенцията по вписванията, отразяващо регистрацията и актуалното състояние на юридическото лице, Решение с рег.№ 732400-408/02.10.2024г. на Началника на 04 РСПБЗН – Пловдив, относно писмените възражения срещу акта, доклад, изготвен от св. П. Я., писмо от Агенция по геодезия, картография и кадастър с вх. № 132855/27.12.2024г. по описа на РС - Пловдив, ведно с 5 бр. скици на пет поземлени имота изискани с протоколно определение от предходно съдебно заседание; писмо с вх.№ 13064/04.02.2025г. от Началника на 04 РСПБЗН – Пловдив •• •• ••. И.Г., с което в изпълнение на протоколно определение на съда са изпратени за прилагане по делото Заповед № 1047з- 70/08.02.2023г., ведно с Приложение № 4 към заповедта - 4 листа; списък на обектите, попадащи в обхвата Наредба № 8121з-882/25.11.2024г. за реда на осъществяване на държавен противопожарен контрол в района на действие на 04 РСПБЗН – Пловдив – 7 листа и график за извършване на комплексни проверки на обекти, попадащи в района на 04 РСПБЗН – Пловдив - 7 листа, пожарно досие, както и от гласните доказателства - показанията на св. П. Я. Я. и св. Г.А.Р. В показанията си св. Я., потвърждава авторството на АУАН и направените в него констатации. Свидетелят обяснява, че по време на проверката е присъствал С.Б., представил се като •• на дружеството, поради посочена от •• К. Т. невъзможност да присъства, факти, обективирани в доклад. Относно собствеността на сградите и имота, свидетелят е категоричен, че в хода на проверката е направена справка по кадастрална карта за поземлените имоти и сгради по идентификатор на имоти, и въз основа, на която е било установено притежанието им от „ПЛОВДИВСТРОЙРЕСУРС“ АД. Св. Я. заявява, че такава е процедурата – първо се съставя акт за констатираните нарушенията, съставя се протокол за комплексна проверка, в който се вписват констатираните нарушения и се посочва дата, до която нарушенията да се отстранят. Съдът кредитира показанията на св.Я. като непредубедени, незаинтересовани, логични, последователни и съответстващи на кредитирания доказателствен масив. Съдът кредитира и писмените доказателства по делото, събрани и приобщени по надлежния ред, съответстващи на доказателствения материл, служещ за установяване на обективната истина. От показананията на св. Г.А.Р., се установява, че работи за дружеството от края на 2020г., като от 2023г. е преназначен за ••. Свидетелят отрича, при последващото му явяване в складовата база да е констатирал установените от служебните органи нарушения, напротив – хидрантните кранове имали табели, нямало отпадъци, а само няколко листа паднали от дърветата, достъпът до водоема не бил затруднен „чак толкова“, в седмицата на проверката посетил обекта, но нямало боклуци, но пък след проверката разчиствали такива. Няма спомен, дали преди проверката хидратните кранове са имали табели и не може да каже какво е било налягането и какъв дебит е бил налице за крановете. По отношение на наемните отношения в обекта, сочи, че в договора им за наемателите имало точка за ангажиране на отговорност, включително и за противопожарната безопасност. Съдът не кредитира показанията на св. Р., ангажиран от жалбоподателя, тъй като показанията му са изолирани, противоречащи на установената обективна и формална истина, противоречат на посоченото от самия свидетел в съдебно заседание или се отнасят до период след процесната дата на нарушенията. Ето защо съдът намира, че същите са дадени единствено с цел да обслужат интересите на дружеството- жалбоподател, с което и до момента е в трудова ангажираност и зависимост. По отношение на представените от жалбоподателя копия на нотариални актове № ••, том ••, рег. № •••, дело № •• от 2004г., № ••, том ••I, рег. № ••, дело № ••• от 2005г., № ••, том ••, рег. № ••, дело № •• от 2006г. същите са неотносими, доколкото засягат поземлен имот с идентификатор •••, в съответствие с приложената по делото скица № •••г. и нямат отношение към процесните УПИ-та, част от предмета на делото. При така възприетата и изложена фактическа обстановка съдът прие, че жалбоподателят е осъществил съставите на вменените му нарушения. При съставяне на акта за установяване на административно нарушение и издаването на атакуваното наказателно постановление са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Актът и постановлението са издадени от компетентни органи и в съответствие със сроковете по чл. 34 от ЗАНН. ОпредЕ. е правилна правна квалификация за всяко едно от седемте административни нарушения – затова, че в качеството си на юридическо лице е било длъжно да спазва установените правила и норми за пожарна безопасност и защита при бедствия, както и специфичните правила за съответните обекти и населени места, и да оказват съдействие на органите за пожарна безопасност и защита на населението, за осигуряване на пожарната безопасност и защитата при бедствия – съотнесени към чл.140, т. 1 от ЗМВР, във вр. съответно с чл.5 /т.1, т.6, т.11, т.12 от разпоредбата/ или чл.6 /ал.1, т. 1/ от Наредба № 8121з-647 за правилата и нормите за пожарна безопасност при експлоатация на обектите /в зависимост от това за какво неспазено правило собственикът на проверявания обект носи отговорност/, във връзка с всяко едно от тези конкретни правила - за създаване на организация за осигуряване на ПБ на обектите чрез разработване на дадени документи по чл.9, ал.1, т.1; за изисквания към свободната дворна площ на обектите по чл.16, ал.1, чл.17, ал.1, чл.18, ал.1 и ал.2; за изисквания при експлоатацията на сградите, помещенията, съоръженията, пожаротехническите средства, системите за пожароизвестяване и пожарогасене, системите за гласово уведомяване, пожарните кранове и системите за управление на дим и топлина по чл.24, ал.1. Описанието на обстоятелствата на всяко едно нарушение съдържа всички такива, които са от значение за правилната преценка за съставомерността на деянията като административно нарушение, а и за ясното и пълно разбиране от страна на лицето нарушител за това, за което се подвежда под административна отговорност. Спазени са и правилата на чл. 18 от ЗАНН за всяко отделно нарушение да бъдат налагани отделни наказания, както в случая са наложени седем отделни наказания, за седем отделни нарушения. Неспазването на всяко едно правило води до отделно нарушение. Всички седем нарушения са безспорно доказани от кредитираните писмени доказателства – приложени по преписката и събрани в настоящото производство, както и от гласните доказателства – показанията на актосъставителя П. Я., разпитан в качеството на свидетел. Безсъмнено именно дружеството-жалбоподател, в качеството си на собственик на проверявания обект, разположен върху конкретни УПИ-та, е субектът, който следва да носи отговорност за констатираните седем нарушения.Този субект е предвиден и в правилно направената правна привръзка с чл. 5 и чл.6 от Наредбата към квалификацията на седемте нарушения. По тази причини е ирелевантно в какви договорни наемни отношения е дружеството-жалбоподател с трети лица, тъй като субект на нарушенията е собственик. Без значение е и какви договори са подписвали с поемане на отговорности от трети лица, доколкото свободата на договаряне не може да противоречи на закона. Безспорно по делото се доказа и собствеността на процесните УПИ-та, върху които е разположен проверявания цялостен обект и констатираните спрямо него нарушения. От изисканите от съда и представени от Служба по геодезия, картография и кадастър гр. Пловдив - Скица на поземлен имот № •••г. с идентификатор ••, Скица на поземлен имот съответно № •••г. с идентификатор ••, Скица на поземлен имот съответно № ••••г. с идентификатор ••, Скица на поземлен имот съответно № ••••г. с идентификатор ••, Скица на поземлен имот съответно №•••г. с идентификатор •• засегнати от процесния случай, по безсъмнен начин се установява, че техен самостоятелен собственик е именно „ПЛОВДИВСТРОЙРЕСУРС“ АД. Що се отнася до представените от жалбоподателя копия на нотариални актове № ••, том ••, рег. № •••, дело № ••• от ••г., № ••, том ••, рег. № ••, дело № ••• от 2005г., № ••, том ••, рег. № •••, дело № •• от ••г. доколкото засягат поземлен имот с идентификатор •••, в съответствие с приложената по делото скица № -•••г., нямат отношение към процесните УПИ-та, част от предмета на делото. Поради горното не се споделя и оплакването в жалбата, че не била доказана собствеността на процесните УПИ-та. На следващо място, съдът намира за неоснователно и твърдението, че към момента на проверката жалбоподателят е разполагал с документи – вътрешни правила за осигуряване ПБ на територията на обекта /противопожарна инструкция/, респ. че не е извършил нарушението, визирано в т.4 от НП. Всъщност твърдението му противоречи от една страна на обективираните обстоятелства в Протокол за резултатите от извършената комплексна проверка в т.2 от него, подкрепена в частта за дадените предписания, така също и на заявеното от св. Я. в съдебно заседание. Освен това, представената впоследствие документация от дружеството, първо че не може да санира констатираното нарушение, от друга - прави впечатление, че същите тези документи, произтичат от дружеството и върху тях не е отбелязан номер на вътрешен регистър, удостоверяващ действителната дата на тяхното издаване. Същото се отнася и до възраженията, че преди проверката имало поставени обозначителни знаци на ползваните от него евакуационните пътища и изходи в сградите, че водоемът бил поддържан, това са все голословни твърдения, които противоречат на формалната и обективна истина към датата на констатирането на тези нарушения. За извод в противната посока не спомогнаха и показанията на св. Р., които съдът не кредитира, поради тяхната изолираност, противоречие и заинтересованост. В тази посока, съдът не споделя и твърдението, че все за непочистена свободна дворна площ от горими отпадъци, суха растителност и други за поземлен имот •• жалбоподателят бил наказан по три точки: т.2, т.3 и т.7. Тук настоящата инстанция отбелязва, че първото правило е за неспазени правила, по отношение пазене на чистота от конкретните отпадъци въобще в дворното пространство по т.2 от НП, второто правило засяга осигуряване на безпрепятствен достъп /от всякакво естество/ до обектите и водоизточниците по т.3 от НП и третото правило е съвсем различно по своя характер и засяга поддържането в изправно състояние /да функционира по предназначение/ на външното водоснабдяване за пожарогасене на обектите. Такова твърдение е направил жалбоподателят и относно ползване на противопожарен водоем, санкциониран по т.3 и по т.5, а за подземните хидранти по т.1 и по т.5 от НП, при което първо ясно законодателят е разграничил правила за поведение както за водоемите, така отделно и за хидрантите, от друга страна различни по характер са нарушенията по обозначаване на конкретните обекти, от тези за поддържането им в изправно състояние или осигуряване на безпрепятствен достъп. Всъщност прави впечатление, че противопожарните правила в Наредбата са групирани именно под един предмет в конкретен раздел, така както е например Раздел II „Изисквания към свободната дворна площ на обектите“, за които се отнасят нарушенията по т. 1, т.2, т.3, т.5, но посоченото е въпрос на законодателна преценка, като нарушаването на всяко едно правило представлява отделно нарушение, като има зависимост и обекта – хидрант или водоем и прочие. По-нататък, съдът не констатира нарушение на реда, по който е извършена комплексната проверка. Липсва нормативно основание, задължаващо органите на МВР, осъществяващи държавен противопожарен контрол да уведомяват ръководителите и собствениците на обекти за извършване на предстояща комплексна проверка. В този смисъл достатъчно е, че в хода на същата е присъствало лицето С.Б. – •• на дружеството- жалбоподател, което е било наясно с работите на жалбоподателя, предвид функциите, които изпълнява. Същото лице изхождайки от житейската логика безспорно е предупредило ръководството за извършената проверка, но това е останало без последици. Не е било задължително явяването на представил на търговеца, още повече, че видно от доклад на св. Я., че на два пъти е била осуетена проверката по вина на дружеството, поради което се е осъществила на 20.06.2024г., за който факт е предупреден представителят К. И. Т., но въпреки това не е присъствал. Въпреки възражението, че протоколът за резултатите от комплексна проверка не бил връчен, видно от същия в графата „получил протокол К. Т. – •• на дружество „Пловдивстрой ресурс“ АД е наличен подписът на лицето, за което е бил адресиран, а и не е пречка стореното да се е осъществило със съставянето на АУАН. Няма пречка дадени обстоятелства да са констатирани в предходни дни и цялостния резултат да се обективира впоследствие в протокол от по-късна дата, като по никакъв начин всичко по-горе коментирано не е рефлектирало на правото на защита на жалбоподателя. Съдът не споделя и твърдението за неспазен срок по чл.52, ал.1 от ЗАНН /месечен срок от получаването на преписката/ - срокът е инструктивен и с изтичането му не се прекратява възможността административнонаказващият орган да постанови акта. Правилно нарушенията с така дадената им правна квалификация са съотнесени към правилната санкционна норма по чл. 265, ал. 2 от ЗМВР и са наложени седем отделни имуществени санкции от по 500 лева. Определените наказания са минимални по размер от предвиденото за този вид нарушения от законодателя и не подлежат на редуциране от страна на съда. В тази връзка, основното възражение, което се прави по същество на делото, а именно - че контролните органи не са изчакали изтичането на срока за изпълнение от дружеството на дадените предписания за отстраняване на нарушенията при проверката, а е бил съставен АУАН, не се приема от съда. Действително е дадено предписание, със задължителен характер, окачествено като „Разпореждане“ по смисъла на чл. 125 ал. 1 т. 4 от ЗМВР в протокола. Със същото е разпоредено констатираните нарушения, сред които и процесните да се отстранят до 31.10.2024г. или до 31.12.2024г. в зависимост от характера на констатираното нарушение. Действително АУАН е издаден преди изтичането на срока, още на 16.08.2024 г. Съдът отбелязва обаче, че нарушенията са констатирани и се считат за извършени още на 20.06.2024г. към момента проверката. Това, че е даден срок с предписание е единствено с цел отстраняването им и да се избегнат сериозни последици. Посоченото не означава, че с поправянето им дружеството-жалбоподател би санирало нарушенията си и че може да се освободи от отговорност. В този смисъл констатираните процесни нарушения за правилата и нормите за пожарна безопасност при експлоатация на обектите и тези за неизпълнение на разпорежданията на органите за пожарна безопасност и защита на населението, при евентуално неспазен срок, са съвсем различни нарушения, наказват се на различни основания, поради което съдът не споделя твърдението на жалбоподателя. Така неизпълнението на разпорежданията в срок, дадени на основание чл.125, ал.1, т.4 в протокола, подлежат на наказание под друга санкционна норма – чл.260 от ЗМВР, но не и на настоящата. Случаят не може да се определи като маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, тъй като не разкрива белезите на по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обичайните такива. Напротив прави впечатление, че по време на проверката са констатирани, освен седемте процесни нарушения, и други такива, видно от представения по делото протокол. Следва да се отбележи и значимостта на обекта на обществените отношения, чиито норми, които го защитават са били нарушени – същият се отнася до правила и норми за пожарна безопасност, с което се дава закрила на здравето и живота на неопределен брой хора. Изводите на съда, че случаят не е маловажен не се разколебават и въпреки издаденото разпореждане, в което актосъставителят е определил срокове за отстраняване на нередовностите и нарушенията по повод проверката, както и че са предприети стъпки за някои от тях по отстраняването им. Отстраняването на нередовностите в срок, определен в издаденото разпореждане, има значение при последваща проверка, при която проверяващите следва да проверят, дали предписанията са били изпълнени и в какъв срок, като тук целта вече е превантивна, а евентуално ангажираността с отговорност е за друг по вид характер нарушение, както по-горе се посочи. А и действията по отстраняване на нарушенията са предприети едва след проверката и съставяне на акта, а не по своя инициатива. При тези доводи съдът счита, че установените нарушения не са маловажни и по специалната разпоредба на чл. 265, ал. 3 от ЗМВР, а и наказващият орган е наложил минимумите по чл. 265, ал. 2 от ЗМВР. Така определените наказания за седемте нарушения биха изпълнили целите си - да се предупреди и превъзпита нарушителят към спазване на установения правен ред и да се въздейства възпитателно и предупредително върху останалите граждани. Съдът намира, че както при съставянето на АУАН, така и при издаването на атакуваното НП не е било нарушено процесуалното право на защита на жалбоподателя, а също така не са допуснати съществени нарушения на материалния и процесуален закон. Атакуваното НП, като правилно, обосновано и законосъобразно, следва да се потвърди изцяло. Въпреки изхода на делото, въззиваемата страна не е направила искане за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение и не е била защитавана от такъв, поради което съдът не дължи произнасяне по този въпрос. Неоснователно е искането на жалбоподателя за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение, предвид потвърждаването на процесното НП. Мотивиран от горното ПРС ХVI н. с.