Решение № 275 от 17.11.2023 г. на Окръжен съд - Шумен по дело № 214/2023 г.

Производство по чл.258 и сл. от ГПК. Депозирани са въззивни жалби от П. К. Л., ЕГН ••••••••••, от гр. Нови пазар, действаща чрез пълномощника адв. П. Н., Община – Нови пазар, представлявана от кмета Г.С.Г., чрез пълномощника адв. С. З. – С. и от Център за професионално обучение към ЕТ „ Мерикал 7 - Л.К. „, ЕИК......, представляван от управителя Л.К.К., чрез пълномощника адв. Д. К., трите срещу решение № 42/22.02.2023 г. по гр.д. № 938/2022 г. по описа на НПРС. Жалбоподателката П. К. Л. обжалва решението в частта, в която е отхвърлена исковата й претенция за сумата над 2 500.00 лева до пълния предявен размер от 5 000 лева. Счита същото за неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и несправедливо, поради което моли въззивният съд да го отмени и постанови друго, с което да уважи изцяло исковата й претенция и й присъди извършените по делото разноски. В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемият Община – Шумен, представлявана от кмета Г.С.Г., чрез пълномощника адв. С. З. – С. е депозирал отговор, в който оспорва жалбата като неоснователна и моли за отхвърлянето й, както и за присъждане на извършените по делото разноски. Жалбоподателят Община – Нови пазар обжалва решението в частта, в която е осъден да заплати на ищцата солидарно с другия ответник сумата от 2 500 лева. Счита същото за неправилно и необосновано, поради което моли съдът да го отмени в обжалваната част и постанови друго, с което да отхвърли предявения срещу него иск изцяло, евентуално – да намали размерd на обезщетението и му присъди извършените по делото разноски. В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемата П. К. Л., ЕГН ••••••••••, от гр. Нови пазар, действаща чрез пълномощника адв. П. Н. е депозирала отговор, в който оспорва жалбата като неоснователна и моли за оставянето й без уважение. Жалбоподателят Център за професионално обучение към ЕТ „ Мерикал 7 - Л.К. „, ЕИК......, представляван от управителя Л.К.К., чрез пълномощника адв. Д. К. обжалва решението в частта, в която е осъден да заплати на ищцата солидарно с другия ответник сумата от 2 500 лева. Счита същото за неправилно, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано, поради което моли съдът да го отмени в обжалваната част и постанови друго, с което да отхвърли предявения срещу него иск изцяло, евентуално – да намали присъдения размер на обезщетението. В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемата П. К. Л., ЕГН ••••••••••, от гр. Нови пазар, действаща чрез пълномощника адв. П. Н. е депозирала отговор, в който оспорва жалбата като неоснователна и моли за оставянето й без уважение. В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба и от Община – Шумен, представлявана от кмета Г.С.Г., чрез пълномощника адв. С. З. – С., в който заема становище, че същата е изцяло основателна. Въззивните жалби са подадени в срок, от надлежно легитимирани лица, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, редовни и допустими. Разгледани по същество, подадените от П. К. Л. и Център за професионално обучение към ЕТ „ Мерикал 7 - Л.К. „, ЕИК...... въззивни жалби са неоснователни, а подадената от Община – нови пазар въззивна жалба е основателна, поради следното: В исковата си молба, уточнена в първоинстанционното и въззивното производство, ищцата П. К. Л. е предявила претенция за осъждане на Община – Нови пазар и Център за професионално обучение към ЕТ „ Мерикал 7 - Л.К. „, гр. Търговище да й заплатят солидарно сумата от 5 000 лева – обезщетение за причинени неимуществени вреди, които е претърпяла поради обстоятелството, че, вместо да бъде реално обучена по специалността „ Бояджийски работи „, съгласно сключения между нея и Община – Нови пазар договор за професионално обучение № 190/05.05.2022 г. и сключения между нея и ЕТ „ Мерикал 7 - Л.К. „, гр. Търговище договор за професионално обучение на регистрирано в ДБТ безработно лице от 09.05.2022 г., същата е била принудена за целия срок на обучение – от 09.05.2022 г. до 05.07.2022 г. да мете с метла листата по улиците на гр. Нови пазар, вследствие на което, въпреки, че в края на курса е получила удостоверение за професионално обучение, не е била обучена и не е могла да придобие знания и практически опит по специалността „ Бояджийски работи „, а от друга страна – е била унижавана да мете по улиците на гр. Нови пазар, с което били накърнени честта и достойнството й като човешка личност, а това затормозявало съзнанието й, изпитвайки негативни емоции, главоболие, безсъние, повишаване на кръвното налягане, раздразнителност. Ищцата е претендирала и лихва за забава върху дължимото й се обезщетение, считано от 09.05.2022 г. до 05.07.2022 г.. Ищцата е обосновала претенцията си с твърдението, че, вместо да бъде обучавана в ЦПО към ЕТ „ Мерикал 7 - Л.К. „, гр. Търговище и да й бъдат дадени теоретични знания и да бъде научена на практически умения, за което е бил предназначен курса на обучение, през целия период на курса на нея и останалите участници в него било разпоредено от кмета на община – Нови пазар, чрез Д.Р. – служител на БКС и А. – груповия отговорник за курсистите, да метат по улиците на гр. Нови пазар. Поради това, направила опит да се откаже от курса, но при личното й явяване в БТ – Нови пазар получила отговор от директора, че в такъв случай ще трябва да заплати неустойка по договора и да върне всички пари и транспортни. Впоследствие сезирала и МТСП, по повод на което директорът на БКС – Нови пазар й заявил да спре да се обажда тук и там и да си стои в къщи, а той щял за срока от 10 дни преди свършване на курса да я води на работа в БКС, където й обещал да я назначи след това, само да не повдига въпрос за тези неща. Увреждащите действия на ответника Община – Нови пазар се изразяват в това, че, противно на волята й е била принуждавана да търпи тормоз и унижение иq вместо да е обучавана, е била принуждавана да мете улиците на гр. Нови пазар, което е унижение на честта и достойнството й. Увреждащите действия на ответника ЕТ „ Мерикал 7 - Л.К. „, гр. Търговище се изразяват в това, че, вместо да изпълнят договора за професионално обучение са й причинили морален тормоз, а от друга страна – не са я обучили, съгласно договора. Относно Община – Нови пазар претендира неимуществени вреди от неизпълнен договор, защото не е изпълнила задължението си да контролира ЕТ „ Мерикал 7 – Л.К. „ дали изпълнява договора за професионално обучение по специалността „ Бояджийски услуги „, а от друга страна е препятствала реалното й обучение, принуждавайки я, чрез кмета на общината и оправомощените от него длъжностни лица, да изпълнява неспецифична работа, метейки улиците на града, вместо да бъде обучавана по специалността, въпреки нежеланието й, тъй като при отказ би дължала неустойка. Относно ЕТ „ Мерикал 7 - Л.К. „ претендира неимуществени вреди от неизпълнен договор, от това, че не е изпълнил сключения между тях договор за професионално обучение, че не е била обучена по специалността, а на всичко отгоре е била принудена и да мете, както и, че й е бил издаден документ при нереално завършен курс на обучение, със съмнителна стойност на вписаната в него квалификация, в който се удостоверяват неверни данни, в разрез с изискването за присъствие и реално обучение. Солидарната отговорност на двамата ответници се дължи на взаимната свързаност и зависимост на действията и бездействията им, тъй като резултатът от тези техни действия в краен случай е довел до увреждащия за нея резултат, характеризиращ се с реално непроведен курс – неизпълнение, в резултат на което не е получила необходимите професионални, теоретични и практични знания, за които е предназначен курса на обучение, независимо от факта, че има издаден документ за издържан изпит с посочения в него успех, а от друга страна – е била принудена, въпреки волята й, вместо да се обучава по съответната специалност, да върши през целия курс на обучение неспецифична работа, което е уронило честта и достойнството й и е нарушило здравето й. Първоинстанционният съд е приел, че е сезиран с иск с правно основание чл.82, вр. чл.52 от ЗЗД, като с решението си е осъдил, на основание чл.82, вр. чл.52 ЗЗД, Община – Нови пазар, с ЕИК......, представлявана от кмета на общината Г.С.Г. и ЕТ „Мерикал 7 – Л.К.“, с ЕИК......, със седалище и адрес на управление гр. Търговище, кв. „.....“ № 28, ап. 18, представляван от Л.К.К., да заплатят солидарно на П. К. Л. с ЕГН ••••••••••, от гр. Нови пазар, обл. Шумен, ул. „.....“ № 1, сумата от 2 500 лева, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба, до окончателното й изплащане, като е отхвърлил иска за разликата до 5 000 лева. Със същото решение е осъдил, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, Община – Нови пазар и ЕТ „Мерикал 7 – Л.К.“, да заплатят солидарно на П. К. Л. сумата от 100 лева, направени по делото разноски за адвокатски хонорар, като е отхвърлил искането за разликата до 200 лева; осъдил е, на основание чл. 78, ал.3 от ГПК, П. К. Л. да заплати на ЕТ „Мерикал 7 – Л.К.“ сумата от 400 лева, представляващи разноски по делото, като е отхвърлил искането за разликата над присъдения размер до 800 лева и е осъдил, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, П. К. Л. да заплати на Община – Нови пазар сумата от 50 лева, представляващи възнаграждение за юрисконсулт по делото. Решението се обжалва изцяло от ищцата и двамата ответници, съответно в отхвърлителната и осъдителната част. При извършена проверка по реда на чл.269 от ГПК, въззивният съд намери, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Досежно правната квалификация на предявения иск, съобрази следното: Основанието на иска се определя от фактите и обстоятелствата, при осъществяването на които правният субект е претърпял вреда. Ако увреждането е в пряка причинна връзка с неизпълнение на задължение по договор, то и отговорността, включително и обезщетението за изправната страна, са следствие на договорното правоотношение. Когато обаче увреждането не е резултат от неосъществяване на очакван резултат по едно съществуващо облигационно правоотношение, а от неизпълнение на общото задължение на всеки към всички, произтичащо от закона, да не се вреди другиму, тогава отговорността е деликтна. И при договорната отговорност, и при деликтната отговорност, основанието за търсене на обезщетение за вреди е неизпълнението на съществуващ дълг. Наличието на договор между страните не изключва деликтната отговорност, ако вредата е настъпила не от неизпълнение на задължения по договора, а от факти и обстоятелства, осъществяващи фактическия състав на деликт – нарушаване на общото задължение да не се вреди другиму. В този смисъл е и Тълкувателно решение № 54/1986 г. на ОСГК на ВС, с което е прието, че договорната отговорност не отменя общото законно задължение, установено в разпоредбата на чл. 45 ЗЗД. В този смисъл са и Решение № 547 от 31.07.2010 г. на ВКС по гр. дело № 1025/2009 г., ІV г. о, ГК, Решение № 188 от 15.06.2012 г. на ВКС по гр. дело № 1122/2011 г., III г. о., ГК, Решение № 462 от 11.04.2016 г. на ВКС по гр. дело № 1474/2015 г., IV г. о., ГК. Макар да е общоприето, че уредбата на деликта се отнася към уредбата на договорното неизпълнение като общ към специален закон, както и че увреденият не може да избира по-благоприятните за себе си последици от деликта и да лиши ответника от защитата, която му дава правовия ред, следва да се има предвид, че договорната отговорност изключва деликтната отговорност само, ако е налице един и същ фактически състав, който може да се подведе, както под уредбата на договорното неизпълнение /чл. 79 ЗЗД/, така и под правилата на деликта /чл. 45 ЗЗД/. Няма конкуренция, а напротив – паралелно и независимо съществуване на договорна и деликтна отговорност в случаите, когато всяка една от тези отговорности произтича от различни юридически факти. А такива различни факти са налице, когато при и по повод изпълнението на договор са причинени вреди. В разглеждания случай, изложените в исковата молба обстоятелства, на които ищцата основава претенцията си касаят неизпълнение задължения на ответниците да й предоставят професионално обучение, съгласно сключен между нея и ответника ЦПО при ЕТ „Мерикал 7 – Л.К.“ договор за осъществяване на такова, които договор е в изпълнение на сключени между двамата ответници договори за съвместна дейност за осъществяване професионално обучение на регистрирани в ДБТ безработни лица по Програма „ Красива България „, от което следва, че ищцата претендира обезщетение за вреди на договорно, а не на деликтно основание. Предвид това, правната квалификация на предявения иск е чл.79, вр. чл.82 от ЗЗД. По съществото на правния спор, от събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи следното: На 05.05.2022 г. между двамата ответници е бил сключен договор за сътрудничество и съвместна дейност в областта на обучителната дейност за квалификация и преквалификация на кадри, в условията на трайно изпълнение в рамките на договорения срок. Съгласно този договор, Община – Нови пазар се е съгласила да предоставя подходяща площ, работни помещения, зали и др. материално – техническа база в гр. Нови пазар за осъществяване на квалификационни обучения по професия „Строител“, специалност „Бояджийски работи“, а специалистите на Центъра да оказват съдействие за по-добра подготовка на обучаваните, като за извършваните дейности във всеки конкретен случай се сключва договор между страните, като се определят възложителя и изпълнителя и се уточняват конкретните задължения на страните, срокове, плащания и др. На посочената по-горе дата, между ответниците Община – Нови пазар, в качеството на възложител и ЦПО към ЕТ „Мерикал 7 – Л.К.“, в качеството на изпълнител е бил сключен договор за професионално обучение № 190/05.05.2022 г., съгласно който възложителят е възложил на изпълнителя да организира провеждането на курс за професионално обучение на 12 бр. регистрирани в ДБТ безработни лица по специалността „Бояджийски работи“, код по СППОО 5820309, за придобиване на част от Втора квалификационна степен, в съответствие със следните документи, които са неразделна част от договора: план за работа, изготвен по образеца на ПКБ Приложение – План за работа; план – сметка за разходите за провеждане на обучението, изготвена по образеца на ПКБ Приложение – План–сметка договор; списък на преподавателите; учебна програма, като срокът на обучението е бил определен на 41 работни дни. В чл.3 от договора е било посочено, че на основание Споразумение № РД-17-44/04.03.2022 г., възложителят изплаща на изпълнителя поетапно стойността на обучението по чл.2, ал.1, в размер на 7 920 лева, както и стойността на стипендии и транспортни разходи за обучаемите, като една част подлежи на плащане авансово, а окончателното плащане е на база представени в ПКБ от изпълнителя коректно изготвени и подписани документи по Приложение № 2 от договора. Съгласно чл.6, ал.2, предл.1-во от договора, на възложителя е било вменено задължение да контролира изпълнителя относно задълженията и отговорностите му по договора, както и да не извършва авансово/окончателно плащане към изпълнителя, без да е получил от ПКБ писмено уведомление по чл.3, ал.3. Съгласно чл.7 от договора, изпълнителят се е задължил да сключи договори с всички лица от списъка на обучаемите; да изпълни предмета на договора качествено, в срок, в съответствие с действащата нормативна уредба; да осигури за обучението административна организация и материално – техническа база и да проведе курса в съответствие с учебната програма; да изготвя ежемесечни присъствени листове по образеца на ПКБ Приложение – Присъствена форма, като организира подписването им от обучаемите; да изплаща на курсистите за периода на обучение транспортни разходи и стипендии, но само за присъствените дни на обучението; да предостави правото на всеки обучаем, посещавал редовно курса и с присъствие в учебните занятия повече от 80%, да се яви на изпит след приключване на обучението; да издаде и връчи на успешно завършилите курсисти удостоверения за придобиване на квалификация след полагане на изпит. В приложение № 1 / Указания за хронологичен ред за провеждане, контрол и отчитане на професионалното обучение / към договора е било изрично посочено, че възложителят извършва проверка на място по време на обучението относно спазването на договорните задължения от изпълнителя и посещаемостта на обучаемите, като отразява резултата от проверката в доклад, изготвен по образеца на ПКБ Приложение – Доклад възложител за посещение обучение. На 09.05.2022 г. между ЦПО към ЕТ „Мерикал 7 – Л.К.“, в качеството на обучаващ и ищцата, в качеството на обучаван е бил сключен договор за професионално обучение на регистрирано в ДБТ безработно лице, с предмет участие на обучавания в курс за професионално обучение на регистрирани в ДБТ безработни лица по специалността „Бояджийски работи“, код по СППОО 5820309, за придобиване на част от Втора квалификационна степен, като стойността на обучението е в размер на 660 лева. Срокът за обучение е бил определен на 41 работни дни, считано от 09.05.2022 г.. Съгласно чл.3 от този договор, обучаващият се е задължил да организира професионалното обучение за придобиване на квалификация от обучавания, както и да уведоми незабавно ДБТ, както и бенефициента по Проект „ Красива България „ за настъпили промени в учебния процес „. В чл.8 от договора е било уговорено, че договорът може да бъде прекратен от всяка от двете страни в случай, че насрещната страна виновно не изпълнява свое задължение по договора, като прекратяването са извърша с писмено уведомление от изправната страна, отправено до другата. Между страните не се спори и се доказва от представеното копие от регистрационна карта към БТ – Нови пазар, че в периода 03.12.2021 г. - 09.09.2022 г. ищцата е била регистрирана като безработна. На 11.07.2022 г. от ЦПО към ЕТ „Мерикал 7 – Л.К.“ на ищцата е било издадено удостоверение № 0785-14/11.07.2022 г. за завършено професионално обучение „Бояджийски работи“, професия „Строител“, специалност „Бояджийски работи“. На л. 35-37 от първоинстанционното дело са приложени Присъствени форми за м. май, юни и юли 2022 г., подписани от ищцата в графите за всеки ден от обучението, удостоверяващи, че същата е била обучавана по специалността „Бояджийски работи“, съгласно договор № 190/05.05.2022 г., 16 дни през м. май, 22 дни през м. юни и 1 ден през м. юли. На л.38 е приложена ведомост, в която ищцата се е подписала, че за срока на обучението й от 38 работни дни е получила от ЦПО към ЕТ „Мерикал 7 – Л.К.“ стипендия в размер 380 лева, а на л.62 и 63 са приложени 2 бр. платежни нареждания от 14.06.2022 г. и 30.06.2022 г., удостоверяващи, че на ищцата е била платена от ответника ЦПО към ЕТ „Мерикал 7 – Л.К.“ стипендия в размер на 160 лева – за м. май и в размер на 220 лева – за м. юни. На л.64 е приложена попълнена от ищцата Анкетна карта, в която е посочила, че обучението по специалността „Бояджийски работи“ е било много полезно за нея, че неговата продължителност е била достатъчна, че работата на обучаващите е била добра, а учебните материали полезни. На л.65-68 са приложени 4 бр. доклади, удостоверяващи, че на 12.05., 26.05., 10.06. и 07.07.2022 г. представител на Община – нови пазар е извършил посещения на курса за професионално обучение по договор № 190/05.05.2022 г., при които не са констатирани проблеми или несъответствия, а по отношение спазване на учебната програма и на учебния график са дадени отлични оценки. На л.41 е приложено писмо от 26.07.2022 г. от МТСП до кмета на Община – Нови пазар, в качеството й на бенефициент по Споразумение № РД-17-44/04.03.2022 г. и възложител по договор за професионално обучение № 190/05.05.2022 г., в което е посочено, че е извършена проверка на документите за окончателно плащане, представени от изпълнителя ЕТ „Мерикал 7 – Л.К.“, при която е установено, че документите са коректно изготвени и подписани и са в пълен обем, поради което, във връзка с чл.3, ал.5 от горепосоченото споразумение Община – нови пазар следва да извърши окончателно плащане към изпълнителя по договор за професионално обучение № 190/05.05.2022 г.. По делото са разпитани шестима свидетели от показанията на които се установява следното: Свид. С.С. / съжителстващ с ищцата на семейни начала / заявява, че от началото на обучението до края ищцата не е посещавала курсове, а още първия ден й били връчени жилетка, ръкавици и метла с нейното име и е била принуждавана през целия срок на обучението да мете по различни улици в гр. Нови пазар. Отговорничка й била жена на име А.. Накрая се явила на изпит и даже имала документ, че го е издържала успешно. Още на втория ден свидетелят посетил БТ, за да ги уведоми, че ищцата иска да се откаже от курса, но получил обяснение, че ако го направи ще бъде наказана и ще трябва да връща транспортните. Фактът, че трябвало да мете се отразил зле на самочувствието на ищцата, която не спяла нощем, вдигала кръвно, имала главоболие и била нервна. Свид. М.И. / семеен приятел на ищцата / заявява, че я е виждал най-малко 5-6 пъти сутрин да мете в различни райони на гр. Нови пазар и знае, че не е посещавала курса, но е получила диплома за него. Това се отразило много зле на самочувствието й. Била много стресирана, нервна и плачлива, поради което свидетелят и съпругата му постоянно й давали съвети да не се отчайва. Свид. К.К. / дъщеря на управителя на ЕТ „Мерикал 7 – Л.К.“ и лектор във фирмата на граждански договор / заявява, че ищцата редовно се явявала на обучение и всеки ден поставяла подписа си в присъствения списък. Твърди, че курсът продължавал от 8.00 до 14.00 часа, през което време ищцата винаги е присъствала, както и, че никога не е виждала същата да мете улици по време на курса. Обучението се провеждало в две различни зали на първия етаж в Община – нови пазар, а изпитът се състоял на 07.07., в малката зала. Първата седмица включвала теоретично обучение, по което лектори били свидетелката и Х.Т. Свид. В.Н. / участничка в курса / заява, че курсът се провеждал в „ Съвета „, както и, че по време на същия боядисвали пейки и огради на паркове. Свид. И.К. / участник в курса / заявява, че същият се провеждал в Общината, в залата на третия етаж, както и, че през време на същия боядисвали пейки, огради и помагали да метат улици. Лично той боядисвал пейки в розово и косял. Свид. Н.К. / участник в курса / заявява, че не е ходил на никакъв курс, но е получил документ, че е бил обучаван като бояджия. В Община – Нови пазар ходил веднъж, за да получи „ формуляр за бояджия “, но не е виждал четка, боя, кофа. През цялото време докато течал курса той и свид. К. косели трева, а свид. Н. събирала боклука с метла. Същият заявява, че подписите в приложената по делото Присъствена форма, от стр.35 до стр.38 са негови, но подписът във Ведомост за стипендии и транспортни разходи на обучаемите за периода 09.05. – 30.06.2022 г., на стр.38 от делото не е негов. Не е виждал ищцата да е била обучавана в курс за бояджия. Никой не й бил давал четка и боя. Същата събирала боклук с метла и лопата, като покривали целия град. При така установените факти, съдът приема следното от правна страна следното: От събраните по делото доказателства се установи и не се спори между страните, че като безработно лице, регистрирано в ДБТ ищцата е сключила с ответника ЦПО към ЕТ „Мерикал 7 – Л.К.“ договор за участие в курс по професионално обучение по специалността „ Бояджийски работи „, код по СППОО 5820309, за придобиване на част от Втора квалификационна степен. Този договор е бил сключен в изпълнение на сключени между ЕТ „Мерикал 7 – Л.К.“ и Община – Нови пазар договор за сътрудничество и съвместна дейност от 05.05.2022 г. и договор за професионално обучение № 190/05.05.2022 г., съгласно който Общината е възложила на ЕТ да проведе курс за професионално обучение на 12 регистрирани в ДБТ безработни лица по посочената по-горе специалност. В цитирания договор за сътрудничество и съвместна дейност страните са декларирали намерение за съвместна дейност в областта на обучителна дейност за квалификация и преквалификация на кадри в условията на трайно изпълнение в рамките на договорения срок, като в чл.3 от договора е било посочено изрично, че за извършваните дейности във всеки конкретен случай се сключва договор между страните, като се определят възложителя и изпълнителя и се уточняват конкретните задължения на страните, срокове, плащания и др., от което следва, че правата и задълженията на всяка от страните по този договор по повод обучението, в което е била включена ищцата, са били уредени в сключения между тях договор за професионално обучение № 190/05.05.2022 г.. Съгласно този договор, имащ характер на договор за изработка, на обучаващия е било възложено да проведе обучителния курс, като сключи договори с всички лица от списъка на обучаемите; да изпълни предмета на договора качествено и в срок, в съответствие с действаща нормативна уредба, като осигурява здравословни и безопасни условия на всички курсисти по време на обучението; да осигури за обучението административна организация и материално-техническа база и да проведе курса в съответствие с учебната програма; да осигури необходимия преподавателски персонал; да изготвя ежемесечни присъствени листове по образеца на ПКБ и организира подписването им от обучаемите; да информира ДБТ при отпадане на курсисти в началото на обучението; да изплаща на курсистите за периода на обучение транспортни разходи и стипендии за присъствените им дни в обучението; да предостави на всеки обучаем правото да се яви на изпит след приключване на обучението; да издаде и връчи на успешно завършилите курсисти удостоверения за придобиване на квалификация; да води финансова и отчетна документация, свързана с изпълнението на предмета на договора, като я съхранява за период 5 години след изтичане или прекратяване на договора. От друга страна, възложителят се е задължил да контролира изпълнителя относно задълженията и отговорностите му по договора; да упълномощи свой представител, който да присъства на изпита при приключване на обучението; да съгласува необходимите документи за авансово и за окончателно плащане след представянето им от изпълнителя и да не извършва плащане към изпълнителя без да е получил от ПКБ писмено уведомление по чл.3, ал.3 от договора. Въз основа на изложеното, настоящата инстанция приема, че ищцата е страна само по сключения между нея и ЦОП при „ЕТ „Мерикал 7 – Л.К.“ договор за професионално обучение на регистрирано в ДБТ безработно лице от 09.05.2022 г., но не и по сключените между ЕТ и Община – Нови пазар договор за сътрудничество и съвместна дейност от 05.05.2022 г. и договор за професионално обучение № 190/05.05.2022 г., които, макар и да касаят същия обучителен курс не я обвързват. Предвид това и, че, според последните два договора в тежест на обучаващия е възложено осъществяването на всички етапи от обучението, а на възложителя единствено осъществяването на контрол по отношение изпълнението на задълженията на първия, като между двамата не е уговорена изрично солидарна отговорност при неизпълнение на задълженията им спрямо трети лица, нито такава отговорност е предвидена в сключения между ищцата и ЦОП при ЕТ „ Мерикал 7 - Л.К.“ договор или в закона, заключава не са налице визираните в чл.121 от ЗЗД основания за ангажиране солидарната отговорност на ответниците за претендираните от ищцата неимуществени вреди. Според практиката на ВКС, включая задължителна такава, солидарната отговорност не може да се извежда служебно от съда или да се предполага, а трябва да е специално уговорена или да произтича от закона. С насочването на иска срещу ответници, за които ищецът твърди да отговарят за дълга солидарно, се осъществяват изискванията по чл.215, т.1 от ГПК, но не и по чл.215, т.2 ГПК. Материално и процесуалноправно е необосновима следваща от естеството на спора или по разпореждане на закона необходимост съдебното решение да е еднакво за ответниците. Всеки от тях действа самостоятелно, неговите процесуални действия и бездействия нито ползват, нито вредят на останалите (чл. 216, ал. 1 ГПК), а решението може да е различно за всеки от тях (арг. от обратното на чл. 216, ал. 2, изр. 1 ГПК). Предявените исковете са пасивно кумулативно съединени, съдът се произнася по всеки от тях; ответниците са обикновени другари, а тяхната процесуална легитимация е факултативна - зависи единствено от волята на ищеца. Когато ищецът поддържа искане за солидарно присъждане, съответно - осъждане, тогава съдът дължи произнасяне с акта по същество, с който ще следва да установи характера на материалното правоотношение, съответно то обуславя ли солидарност, и ако - не, да разгледа доколко всеки един от ищците има право или всеки един от ответниците дължи и в какъв размер - в рамките на общо заявената сума. Когато с исковата молба се претендира солидарност (активна или пасивна), а такава, предвид материалното правоотношение, не е налице, за съда съществува задължение по реда на чл. 129, ал. 1 ГПК да изясни размера на търсената сума по всяко едно отделно правоотношение и съответно да се произнесе разделно, в рамките на уточнените субективно съединени искове. Ако ищецът подържа искането си за солидарно осъждане, тогава при липса на солидарност, съдът дължи произнасяне с акта по същество, с което, като установи същността на спорното правоотношение, отхвърля претенцията (искането) за солидарно получаване/плащане на исковата сума и съответно се произнася с отделни диспозитиви по отделните субективно съединени претенции. Ако уточнения не са направени и не са били изискани от ищеца, поддържал искане за солидарно осъждане, съдът следва да се произнесе и за "по- малкото", но без уточнението няма основание да счита исковете за разделно предявени до размера на следващата се от материалния закон съразмерност. Въпросът дали е налице солидарност (активна или пасивна), е материалноправен въпрос по основателност, а не процесуалноправен въпрос по допустимост на иска и производството по него. С оглед на изложеното и направените от ищцата уточнения на исковите й претенции, както в първоинстанционното така и във въззивното производство, съдът достига до извод, че в частта, в която е постановено солидарно осъждане на ответниците за заплащане на обезщетение за причинени на ищцата неимуществени вреди първоинстанционното решение е неправилно. По отношение разделната отговорност на всеки от ответниците, съобрази следното: Видно от депозираната във въззивното производство уточняваща молба, ищцата претендира обезщетение за неимуществени вреди от неизпълнен договор от Община – Нови пазар защото не е упражнила контрол върху ЕТ „Мерикал 7 – Л.К.“, че не изпълнява договора за професионално обучение, и на следващо място, защото самата Община, в лицето на кмета и оправомощените от него лица да ръководят дейността, са й възложили неприсъща работа, вместо реално изпълнение на договора за професионално обучение. При така уточнените фактическа обстановка и петитум и, доколкото се установи, че Община – Нови пазар не е страна по сключения от ищцата договор за професионално обучение, а задълженото й да упражнява контрол по отношение провеждането на обучителния курс произтича от сключения между нея и обучаващия ЕТ „Мерикал 7 – Л.К.“ договор № 190/05.05.2022 г., съдът приема, че отговорността на Общината за вреди, причинени от посочените по-горе действия на нейни служители, не се основава на съществуваща договорна връзка между този ответник и ищцата, а би могла да произтича единствено от общата забрана да не се вреди другиму, с оглед на което ищцата не би могла да претендира визираните в исковата молба вреди от ответника Община – Нови пазар на договорно основание, а по реда на чл.49 от ЗЗД. Ето защо, счита, че по отношение на Община – Нови пазар предявеният иск е изцяло неоснователен, поради липса на материално право на вземане на соченото от ищцата основание, което налага да се отхвърли. По отношение отговорността на ответника ЕТ „Мерикал 7 – Л.К.“, ищцата твърди, че претендира неимуществени вреди от неизпълнен договор, защото вместо да изпълни задълженията си по договора за професионално обучение, ответникът не я е обучил по специалността и е издал документ за придобита такава, без да е била обучавана, като вместо това е била натоварена да мете по улиците на града. По повод тази претенция се установи и не се спори, че между страните е бил сключен валиден договор за професионално обучение на регистрирано в ДБТ безработно лице, по силата на който ответникът е поел задължение да организира професионалното обучение и да обучи ищцата по специалността „Бояджийски работи“, код по СППОО 5820309, за придобиване на част от Втора квалификационна степен, като сокът за обучение е 41 работни дни, считано от 09.05.2022 г, както и да уведоми незабавно ДБТ, както и бенефициента по Проект „ Красива България „ за настъпили промени в учебния процес. В чл.8 от договора е било уговорено, че договорът може да бъде прекратен от всяка от двете страни в случай, че насрещната страна виновно не изпълнява свое задължение по договора, като прекратяването са извърша с писмено уведомление от изправната страна, отправено до другата. Установи се също и не се спори, че ищцата се е явявала за участие в курса през целия срок на обучението и е присъствала през всички дни от него, че е получила полагащата й се стипендия за обучение, че е попълнила Анкетна карта - изход и, че е положила изпит по специалността след завършване на обучението, както и, че й е било издадено удостоверение за придобита специалност. Спорът между страните е дали ищцата е била реално обучавана теоретично и практически по специалността или не и било ли й е възложено да осъществява дейности извън обучителния курс и учебната програма. В тази връзка съдът съобрази, че по делото не са представени, изискуемите се по силата на договор № 190/05.05.2022 г. и по силата на Закона за професионално образование и обучение списък на преподавателите, учебна програма, окончателен доклад за резултатите от проведеното обучение и протокол от изпита по теория и практика, поради което не е възможно да се прецени дали обучението е било проведено съобразно изискванията на възложителя и на ЗПОО, респ. какви теоретични и практически занятия са били предвидени по време на курса и при какъв хорариум, и съобразени ли са били те с изискванията за придобиване на съответна специалност. По делото са представени 4 бр. доклади от извършено от представител на възложителя посещение на курса, както и писмо от МТСП, удостоверяващо надлежно оформяне на изискуемата документация за извършване на окончателно плащане към изпълнителя, въз основа на които може да бъде направен извод, че в дните 12.05, 26.05 и 10.06.2022 г. обучението е било провеждано съобразно учебния график, както и, че на 07.07.2022 г. е бил проведен изпит на обучаващите се, респ., че обучаващият е оформил изрядно документацията по Приложение № 2, т.2 от договор № 190/05.05.2022 г.. От посочените документи обаче не се доказва, че през останалите дни от срока на обучение то е било реално провеждано, при спазване на съответната учебна програма и график на учебните занятия. От друга страна, по делото са събрани гласни доказателства, като свид. К. твърди, че й е известно, че се е състояла теоретичната част от курса, която се провежда през първата седмица и е около 32 – 36 часа, че лектори са били тя и Х.Т. както и, че по време на целия курс ищцата е присъствала и през това време не е мела по улиците на града. Свид. Н. твърди, че по време на курса са боядисвали огради и пейки на различни места в града, като уточнява, че са били заедно с ищцата само на курса в Общината. Свид. К. твърди, че е бил на курса, като по време на същия предимно косял. Също така боядисвал пейки и огради и метял улиците. Свид. К. твърди, че е бил на курса, но се явил в Община – Нови пазар, където се провеждал, само веднъж, за да си получи удостоверението за придобита специалност, както и, че никога не са му били предоставяни четка и боя и не е боядисвал, като през цялото време, заедно със свид. К. косели трева, а ищцата и още една жена събирали боклук. Свид. С. заявява, че още в началото на курса на ищцата били връчени метла, престилка и ръкавици и през цялото време до приключването му, от отговорника на курсистите й било възлагано да мете в различни райони на града, като никога не е получавала четка и боя и не е боядисвала. Свид. И. заявява, че в периода на провеждане на курса е виждал ищцата пет-шест пъти да мете по улиците в различни райони на града. Въз основа на посочените свидетелски показания и като съобрази евентуалната заинтересованост от изхода на правния спор на свид. К.а и С., както и, че според приложеното по делото Разпределение свид. Н. е провеждала практическото си обучение на място, различно от това на което е била разпределена ищцата, съдът приема за установено, че по време на курса обучаващият не е провел практическо обучение на ищцата съобразно изискванията за специалността, като го е заменил с възлагане на дейности, извън обхвата на обучението. По отношение възражението на ответната страна за заинтересованост на свид. К., съдът приема, че следва да се отхвърли като изцяло неоснователно, тъй като, видно от доказателствата същият е дал показанията си преди завеждане на исковата молба по гр.д. № 215/2023 г. по описа на НПРС, а от друга страна фактът, че е предявил идентичен иск за обезщетение поради неизпълнение на сключения с него договор за обучение не е основание да се счита заинтересован от изхода на настоящия правен спор. Предвид изложеното и, че при иск за вреди от пълно или частично неизпълнение на договор, съобразно правилото на чл.154, ал.1 от ГПК, в тежест на ищцовата страна е да установи, при условията на пълно и главно доказване предвидените в хипотезата на правната норма предпоставки, а именно: наличието на неизпълнение на договора от страна на ответника, което да се дължи на виновно поведение, наличие на твърдените вреди, както и пряка причинна връзка между двете, а в тежест на ответника е да опровергае наличието на тези предпоставки, настоящата инстанция приема за доказано, че ищцата е била изправна страна по сключения между нея и ответника договор за професионално обучение от 09.05.2022 г., а последният е допуснал виновно неточно изпълнение на задължението му по т.3.1 от същия договор, поради което и на основание чл.79, ал.1 от ЗЗД ищцата има право да претендира обезщетение за причинените й от неизпълнението вреди. Що се отнася до това дали ищцата е претърпяла неимуществени вреди от неизпълнението на ответника и дали е налице причинна връзка между двете, като съобрази показанията на свид. С. и И., които не се опровергават от останалите доказателства по делото, намира за доказано, че, в следствие на това, че не е била обучена по време на проведения от ответника курс съобразно изискванията за съответната специалност и е била насочена да осъществява дейност, която не е свързана с придобиване на теоретични или практически познания по тази специалност, ищцата е преживяла емоционален и психически стрес, поради факта, че, въпреки желанието й, не е получила съответната квалификация по специалността и й е бил връчен документ за правоспособност, която не притежава, а същевременно е била насочена да мете по улиците на града, от което се е почувствала затормозена, неудовлетворена и унизена, със засегнато самочувствие и чувство за справедливост, като тези емоции са довели и до негативни промени на здравословното й състояние като психическа нестабилност, безсъние, високо кръвно налягане. Ето защо, заключава, че, в резултат на виновното неизпълнение договорните задължения на ответника, ищцата е претърпяла, като пряка и непосредствена последица от неизпълнението, визираните по-горе вреди, които се дължат изцяло на проявената от обучаващия недобросъвестност, предвид липсата на доказателства неизпълнението да е по обективни причини или такива, които изключват договорната му отговорност за точно изпълнение, с грижата на добрия стопанин. Поради това ответникът дължи обезвреда за претърпените от ищцата вреди при условията на чл.82, ал.2, изр.ІІ от ЗЗД. Що се касае до възражението на ответника, че ищцата е могла да предотврати настъпването на вреди за себе си като прекрати едностранно договора за професионално обучение, намира, че е изцяло неоснователно, тъй като ищцата не е могла да предполага от самото начало и в хода на действие на договора, че той няма да бъде изпълнен и в каква степен от ответника, особено, ако не са й били предоставени учебна програма и график за провеждане на учебните занятия, което изключва проява не недобросъвестност и липса на обичайната за добрия стопанин грижа от нейна страна. Относно размера на дължимото обезщетение за претърпените от ищцата вреди, съдът съобрази нормата на чл.52 от ЗЗД и трайната практика на ВКС, според която справедливостта, като критерии за определяне паричния еквивалент на неимуществените вреди от непозволено увреждане не е абстрактно понятие, а се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики – характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици, продължителност и степен на интензитет на увреждането, възраст на увредения. Като база за определяне паричния еквивалент на обезщетението следва да служи още икономическият растеж, стандартът на живот и средностатистическите показатели за доходите и покупателните възможности в страната към датата на увреждането, без размерът му да бъде източник за обогатяване на пострадалия. Като взе предвид горното и, че в резултат на допуснатото от ответника виновно неизпълнение ищцата е преживявала емоционален стрес и психически и физически дискомфорт в продължение на два месеца, както и, че са били засегнати моралните й и нравствени ценности, личната й самооценка, социален статус и нормален начин на живот, приема, че дължимото й се справедливо обезщетение се равнява на 2 500 лева, за която сума предявеният срещу ответника ЕТ „ Мерикал 7 – Л.К. „ иск е основателен и доказан и следва да се уважи, като върху главницата следва да се присъди и лихва за забава в размер на законната, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й плащане. В останалата част, за разликата до 5 000 лева искът е неоснователен и подлежи на отхвърляне. В съответствие с изнесените фактически и правни доводи, настоящата инстанция достига до извод, че в частта, в която Община – Нови пазар е осъдена да заплати на ищцата сумата от 2 500 лева, солидарно с ЕТ „ Мерикал 7 – Л.К. „ обжалваното решение е неправилно и следва да се потвърди, като вместо бъде постановено друго, с което предявеният срещу Община – Нови пазар иск да бъде отхвърлен изцяло. Въз основа на горното, решението следва да се измени в частта за разноските, като бъде отменено в частта, в която Община – Нови пазар е осъдена да заплати на ищцата, солидарно с ЕТ „ Мерикал 7 – Л.К. „, деловодни разноски в размер на 100 лева, и ищцата бъде осъдена да заплати на Община – Нови пазар юрисконсултско възнаграждение в размер на още 50 лева. В останалата част решението е правилно и следва да се потвърди. Съобразно изхода от правния спор и на основание чл.78, ал.3 от ГПК П. К. Л. следва да заплати на Община – Нови пазар деловодни разноски за въззивна инстанция в размер на 650 лева, от които 50 лева – платена държавна такса и 600 лева – адвокатски хонорар. Водим от горното, съдът