Решение № 60 от 22.7.2021 г. на Районен съд - Сливница по дело № 639/2020 г.

Производството по налагане на административно наказание е една последваща дейност и предполага образуване на административнонаказателно производство, наличие на административна преписка и събрани доказателства във връзка с извършеното административно нарушение. Съгласно нормативните изисквания на ЗАНН административнонаказващият орган се произнася по преписката в едномесечен срок от получаването й, като преди да се произнесе наказващият орган проверява съставения акт за неговата законосъобразност и обоснованост, преценява възраженията и събраните доказателства, след което издава наказателно постановление, с което налага съответното по вид и размер наказание. В конкретния случай, издаденото от директора на дирекция „Инспекция по труда” - Софийска област наказателно постановление № 23-002899 /15.12.2020г. се явява законосъобразно от формална страна Разгледана по същество, съдът намира жалбата за основателна, тъй като прецени, че неправилно е била реализирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя. От събраните по делото доказателства – писмени и гласни, бе установено, че към момента на извършване на проверката, от служителите на “Инспекцията по труда”, че Г.Д. е престирала труд, въз основа на сключен трудов договор, но не й е било връчено уведомление по чл.62, ал.3 от КТ, а именно да уведоми ТД на НАП за сключения договор. Нарушението е констатирано в 10, 26 ч., което е отразено както в съставеният АУАН, така и в процесното НП. Още същият ден, в 11, 47ч. това нарушение е отстранено, видно от представената справка за приети уведомления по чл.62, ал.3 от КТ на ТД на НАП София. От събраните по делото доказателства, се установи, че на посочените в акта и НП място, дата и час, от наказаното ЮЛ, е допуснато нарушение по чл. 63, ал. 2 вр. чл. 63, ал. 1 от Кодекса на труда, като в момента на проверката, между ”Д.Г.” ООД и Г.Д. е имало сключен писмен трудов договор. Безспорно при проверката Г.Д. се е намирала в проверения обект на ЮЛ – магазин за цигари и алкохол и е престирала работна сила, изпълнявайки трудова дейност като продавач-консултант. В тази връзка, съдът намира, че възраженията на жалбодателя в тази насока са неоснователни. Твърденията му се подкрепят от показанията на самата управителка на дружеството, Н.Д. и Г.Д., според които, Д. е била на интервю/на обучение, но не и да е работела в магазина, при проверката. Факта, че Г.Д. е работела на инкриминираната дата, по силата на сключен трудов договор с жалбодателя, се потвърждава от писмените доказателства, потвърдени от св.Д., а именно: От сключеният трудов договор е видно, че Д. е следвало да се яви на работа на 20.10.2020г., което тя е сторила. От попълнената саморъчно от св.Д. декларация е видно, че същата се е явила да полага трудовата си сила по силата на сключения трудов договор на инкриминираната дата. При това положение, съдът намира, че правоотношението между ”Д.Г.” ООД и Г.Д. е трудово такова. Като такъв същият следва да е регистриран в ТД на НАП и едва след това, следва Г.Д. да бъде допусната до работа. Житейски нелогично е и заявеното от св. Н.Д., че не знае кой трябва да подаде уведомлението за сключения с Г.Д. трудов договор в НАП, предвид факта, че е управител на дружеството. Доколкото нарушението е допуснато от юридическо лице, следва да се отбележи, че съгласно общата клауза по чл. 83, ал. 1 от ЗАНН, отговорността на ЮЛ е обективна, корпоративна административнонаказателна отговорност и за да е съставомерно деянието, е достатъчно да е налице неизпълнение на законовото задължение от страна на ЮЛ, при осъществяване на дейността му. Предвид претенциите на дружеството жалбодател за „маловажност“ на констатираното нарушение, следва да се отбележи, че приложение на разпоредбата на чл. 415в от КТ се преценява за всеки конкретен случай на административно нарушение, а не общо като дадена законова възможност. Всяко административно нарушение е специфично с оглед неговия противоправен резултат и начин на извършване. Административно- наказващия орган следва да извърши преценка и на тези обстоятелства, освен дали е налице основанието в разпоредбата на чл. 415в от КТ. Специалният състав на маловажно административно нарушение по чл.415в, ал.1 КТ изключва приложимостта на общата разпоредба на чл.28 ЗАНН, според която за маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание. За да е налице маловажност по смисъла на чл.415в, ал.1 КТ, следва да са налице две комулативно предвидени предпоставки: 1.Нарушението да е отстранено веднага след установяването му по реда на КТ и 2. От него да не са настъпили вредни последици за работника или служителя. Освен това за разлика от маловажните нарушения по чл.28 ЗАНН, чл.415в, ал.1 КТ не допуска освобождаване от административно-наказателна отговорност, а предвижда налагане на административно наказание - имуществена санкция, но в многократно по-нисък размер. Съгласно посочената разпоредба за нарушение, което може да бъда отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в този кодекс, и от което не са произтекли вредни последици за работници и служители, виновното лице се наказва с „глоба“ или „имуществена санкция“ в размер от 100 до 300 лева. Същевременно в нормата на чл.415в, ал.2 КТ изрично е посочено, че не са маловажни нарушенията на чл.61, ал.1 КТ, чл.62, ал.1 и ал.3 КТ и чл.63, ал.1 и ал.2 КТ, т. е. за тези нарушения, вкл. и процесното такова – по чл.63, ал.2 КТ, привилегированият състав на чл.415в, ал.1 КТ въобще не е приложим, дори и да са налице визираните в него условия, т. е. същите не могат да се квалифицират като маловажни нарушения по смисъла на цитираната разпоредба. В този смисъл макар, че трудовият договор е от 19.10.2020 г. и уведомлението почл.65, ал.5 КТ е подадено до ТД на НАП на следващия ден и липсват вредни последици, то не може да се приеме, че осъщественото административно нарушение от ”Д.Г.” ООД е маловажно именно поради действието на чл.415в, ал.2 КТ. Правилни и съобразени с доказателствата по делото са доводите на административно- наказващия орган, че санкционираното неизпълнение на административно задължение не представлява маловажен случай по смисъла на чл.28, б.“а“ ЗАНН, доколкото процесното нарушение не се отличават с по-малка тежест от типичните за този вид и не са налице някакви особени обстоятелства, които да обосноват извода, че същото е маловажно. Неприложим към процесния казус е и регламентираният в чл.415в, ал.1 КТ привилегирован административно-наказателен състав, доколкото алинея втора от посочения законов текст изрично изключва неговото приложение в случаите на нарушение на чл.63, ал.2 КТ. Изискванията за сключване на трудов договор в писмена форма, както и уведомлението за сключването му до съответната териториална дирекция на Националната агенция за приходите, са регламентирани в полза на работника и гарантират правото му на труд, на възнаграждение, на почивка и социални осигуровки. Следователно, нарушаването на императивната разпоредба на чл.63, ал.2 КТ – изрично забраняваща на работодателя да допуска до работа работника, преди да му предостави цитираните документи, пряко засяга тези права и категорично изключва извод, че се касае за деяние, лишено от обществена опасност или притежаващо явно незначителна такава. При това положение съдът намира, че ЮЛ ”Д.Г.” ООД правилно е било санкционирано по административнонаказателния състав на чл.416, ал.5 във вр. чл. 414, ал. 3 от КТ, за нарушение по чл. 63, ал.2, вр. чл.63, ал. 1 от КТ с административно наказание - „Имуществена санкция“. Неправилно и незаконосъобразно обаче, административнонаказващият орган е определил размера на санкцията на 2000 лева. Макар и в предвидената в чл. 414, ал. 3 от КТ рамка, АНО не е отчел факта, че са налице смекчаващи отговорността обстоятелство - това нарушение е първо за наказаното ЮЛ /по делото не са представени доказателства установяващи противното/ и липсват отегчаващи отговорността обстоятелства. Поради това и с оглед чл. 27, ал. 2 и ал. 3 от ЗАНН, съдът счита, че съответно на нарушението, справедливо и достатъчно за постигане на целите на чл. 12 от ЗАНН е определяне на санкцията в минималния размер от 1500 лева. Воден от горното и на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, съдът