Решение № 2101 от 9.12.2024 г. на Административен съд - Враца по дело № 456/2024 г.

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс ( АПК), във вр. с чл. 64, ал. 4 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС). Образувано е по жалба на •• Ц.Г.Ц., •••, против Заповед № Л-2280/09.07.2024г. на Началника на Затвора – •••, с която му е отказано преместване от Затвора – ••• в •••. В жалбата са изложени съображения за придобито на 07.08.2020г. формално право на преместване. Изтъкнати са аргументи, че четири пъти е подавал молба за преместване и му е отказвано, все с мотива за голям остатък от присъдата. Твърди се, че е минал всички корекционни програми, заложени в присъдата му, отделно е искал да премине и програма ••, но му било отказано, тъй като тя не била заложена в индивидуалния му план. Заявява, че причината за отказ от работа като •• е че при него са назначили ••.. Желанието му да напусне като •• е тъй като не му давали достатъчно препарати, за да чисти тоалетните, в които пък нямало вода. Твърди, че в ЗООТ са преместени лишени от свобода, които били с много по-голям остатък от изтърпяна присъда от него. Намира отказът на Началника на Затвора да бъде преместен в ЗООТ, за несправедлив, неоснователен и в нарушение на предоставените му в закона права и моли да бъде отменен. Ответникът – Началник на Затвора - •••, чрез процесуалния си представител ••. Г. Х., в представен по делото писмен отговор поддържа, че оспореният отказ е обоснован и законосъобразен, постановен след отчитане на поведението на ••. по време на изтърпяване на наказанието и мотивиран от становищата на Началник сектор социална дейност и възпитателна работа и на Зам. – началника по режимна и надзорно охранителна дейност. Намира жалбата за неоснователна и като такава отправя искане съдът да я остави без уважение. По делото са събрани писмени доказателства. Приложено е заверено копие от образуваната пред административния орган административна преписка. Административният съд, като се запозна с доводите на страните, доказателствата в административната преписка и след служебна проверка съгласно разпоредбата на чл. 168 от АПК, намира за установено от фактическа страна следното: Жалбоподателят Ц.Г.Ц. изтърпява наказание •• с присъда по НОХД № •• / •• г. по описа на •••, като е признат за виновен в извършено престъпление и осъден на •• което започнал да търпи на ••.••.•••• г. •• Ц. към датата на изготвяне на становище от •• •• Р.В. е изтърпял фактически • години, • месеца и • дни; от работа – • година, • месеца и •• дни, от предварителен арест – • години, •• месеца и •• дни или общо •• години и • дни. Остатък за изтърпяване на наказанието •• е • години •• месеца и • дни. Ц. е придобил формално право за прекатегоризиране в общежитие от открит тип на ••.••.2020г.. когато със Заповед № Л-1583/17.07.2020г., влязла в законна сила на 07.08.2020г., първоначално постановения • режим е заменен с •. Със Заповед № Л-1583/17.07.2020г., на Началник на Затвора – •••, влязла в законна сила на 07.08.2020г., първоначалният режим на изтърпяване на наказанието на ••. Ц. е заменен от • на •, като от този момент е настъпило правото му по чл. 64, ал. 1 от ЗИНЗС да поиска преместване в затворническо общежитие от открит тип. Със Заповед № Л-709 /26.02.2024г. на ЗА Началник Затвора •••, по повод подадена от •• Ц. молба от 06.02.2024г., е отказано преместване от Затвора - ••• в •••. С Решение № 1143/13.06.2024г. по адм. дело № 170/ 2024 год. на AдмС - Враца същата е обявена за нищожна и преписката е върната за ново произнасяне. На 26.06.2024г. •• Ц. отново е подал молба вх. № М-5500/26.06.2024 г.за преместване в •• от открит тип, като със Заповед № Л-2280/09.07.2024г. на Началника на Затвора – ••• / предмет на настоящето дело/, отново е отказано преместване на ••. Ц. •••. Производството по оспорения в настоящото производство отказ е започнало именно по последната молба. Във връзка с отправеното искане и в изпълнение на процедурата по чл. 64, ал. 2 от ЗИНЗС е изготвен доклад от Инспектор по социална дейност и възпитателна работа (ИСДВР) за риска от рецидив и вреди по чл. 155 от ЗИНЗС, Становище от Началник сектор „Социална дейност и възпитателна работа“ /СДВР/ и Становище от За Зам.-началник режимно и надзорно-охранителна дейност /ЗНРНОД/. В доклада е посочено, че в последното препланиране на присъдата е заложено, прекатегоризиране в открит тип. Регистрираните стойности в хода на актуално извършената оценка са ••.. Съпоставена с предходно извършената оценка са отчетени позитивни промени в следните зони: Подобрени ••. •• Ц. ••. При ••.. Трудова заетост - ••. Отношение към правонарушението - ••. Като резултат ••. -Начин на живот и обкръжение - ••. -Пълноценно оползотворяване на свободното време - ••. Съгласно чл. 109, ал. 1 от ЗИНЗС ••.. Награждаван е съгласно ЗИНЗС ••. •• Ц. показва ••.. Посочено е в доклада, че ••. В •• на ••. Ц. няма данни за подобни действия, ••. Като отрицателен резултат се сочи, ••. Прието е в доклада, че ••. Приоритетните предстоящи задачи са насочени към ••. Отрицателно е становището на ЗНРНОД, според който ••. Със съдържание идентично на това в Доклада е и отрицателното Становище на Началник сектор СДВР. В него е посочено, на този етап •• Ц. все още не е подходящ да бъде преместен в •••. Въз основа на изпълнената административна процедура и становищата, приложени по административната преписка, е издадена оспорената в настоящото производство Заповед № Л-2280/09.07.2024г. на Началника на Затвора – •••, с която на •• Ц. е отказано преместване от Затвора – ••• в •••. В заповедта е отчетено, че към 07.08.2020 г. осъденият е придобил формално право за прекатегоризиране в общежитие от открит тип, както и обстоятелството, че от постъпването си ••. Ц. е награждаван общо седем пъти. Посочил е, че към момента жалбоподателя се смята за ненаказван. Посочено е, че •• работи за изпълнение на заложените цели и задачи в препланирането на присъдата. Според ответника депозираните молби /общо 2 броя/ от ••. Ц. за прекратяване на работата му мога да се приемат като пропуски и безотговорно отношение на моменти към трудовия процес, поради което не е налице постигната цялостна личностна промяна. Следващият мотив на ответника, за да постановени отказ, е обстоятелството, че •• Ц. има остатък за изтърпяване на наказанието •• в размер на • години •• месеца и • дни, който е приет за голям. И би бил индикация за непредвидимо поведение, при евентуалното пребиваване в по-слабо контролирана среда. При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното: Жалбата е изпратена по пощата на 11.07.2024 г., видно от п.к. и входирана в съда на 15.07.2024 г., следователно спазен е предвидения в чл.149, ал. 1 от АПК 14-дневен срок, към който препраща разпоредбата на чл.62, ал. 3 от ЗИНЗС. Съдът счита, че като адресат на заповедта оспорващият има правен интерес от оспорването ѝ. Жалбата отговаря и на изискванията за форма и съдържание, визирани в разпоредбата на чл. 150 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е и основателна по следните съображения: Съгласно чл.64 от ЗИНЗС лишените от свобода с добро поведение, които са изтърпели най-малко една четвърт, но не по-малко от 6 месеца от наложеното наказание в затвор или в затворническо общежитие от закрит тип, могат да бъдат премествани по инициатива на началника на затвора или по тяхна молба за доизтърпяване на наказанието в затворнически общежития от открит тип, като началникът на затвора се произнася с мотивирана заповед след вземане на становището на ръководителя на направлението за социална дейност и възпитателна работа, на заместник-началника по режимно-охранителната дейност и на началника на съответното затворническо общежитие относно поведението на осъдения по време на изтърпяване на наказанието и съобразно изискването на чл. 43, ал. 4. Оспорената заповед е издадена от компетентния съгласно чл. 64, ал. 1 от ЗИНЗС орган – Началникът на затвора. Спазени са изискванията по отношение формата на административния акт, заповедта е мотивирана в писмена форма, като в нея са посочени фактически и правни основания за издаването й. Допуснати са обаче съществени нарушения на административнопроизводствените правила и оспорената заповед е постановена в нарушение на материалния закон. Административното производство е започнало по подадена от жалбоподателя молба и се е развило в съответствие със специфичните изисквания по ЗИНЗС, като са изискани и взети предвид становища от лицата, посочени в чл. 64, ал. 2 от ЗИНЗС. Разпоредбата на чл.64 от ЗИНЗС предвижда възможност лицата, изтърпяващи наказание „лишаване от свобода“, да бъдат премествани за доизтърпяване на наказанието в ЗО от открит тип, ако по отношение на тях са изпълнени две условия – показали са добро поведение и са изтърпели най-малко една четвърт, но не по – малко от 6 месеца от наложеното наказание в затвор или в ЗО от закрит тип. Видно от текста на разпоредбата, несъмнено се касае само за възможност, а не за задължение на органа, на който е възложено издаването на съответния административен акт, да разпореди преместване във всички случаи, в които са налице материалноправните предпоставки по чл. 64, ал. 1 от ЗИНЗС, тоест изпълнението на посочените в чл. 64, ал. 1 от ЗИНЗС условия не обуславя непременно уважаване на молбата, респективно на предложението за преместване. В случая, видно от изложените в заповедта мотиви, административният орган е констатирал, че са изпълнени формалните изисквания на чл. 64, ал. 1 от ЗИНЗС – жалбоподателят е изтърпял най-малко една четвърт от наложеното наказание, като е показал добро поведение, което е прието от ответника, като недостатъчно, тъй като заложените цели и задачи не са изпълнени в пълен обем. Отказът е аргументиран с мотива, че л. св. има пропуски и безотговорно отношение на моменти в трудовия процес, от което може да се направи извод, че не е постигната цялостна личностова промяна. Липсва изобщо произнасяне от страна на АО, още по-малко, въз основа на конкретни фактически установявания, защо е приел, че л. св. не следва да бъде преместван. Преместването в различен тип общежитие не е мярка, която препятства осъществяването на корекционно-възпитателната дейност, а е във връзка с продължаването ѝ, като работа върху личностовата промяна на осъденото лице следва да продължи до края на изтърпяване на наказанието, независимо дали л.св. се намира в затвор или затворническо общежитие от закрит или открит тип. Всички ангажирани в административното производство органи, задължени по закон да дадат становища по административното производство относно релевантния факт по втората предпоставка на нормата, за конкретното поведение на л. св., от което следва да се направят изводи за/против "добро поведение", в рамките на пенитенциарното заведение, се аргументират бланкетно посочвайки, липсата на втората нормативно установена предпоставка на чл. 64, ал. 1 от ЗИНЗС. Не са посочени, не са анализирани и не са представени доказателства за релевантни факти, въз основа на които може да бъде направен конкретен извод за поведението на жалбоподателя, в противовес на нормата на чл. 439а от НПК. В националното наказателно право, категорията "добро поведение", като морална категория не е нормативно установена изрично. Същевременно обаче е налице пряка императивна норма относно доказването за поправяне и в частност доброто поведение на осъдения, а именно: съгласно чл. 439а, ал. 1 от НПК доказателства за поправянето на осъдения и лишен от свобода, са всички обстоятелства, които сочат за положителна промяна у осъдения по време на изтърпяване на наказанието, като доброто поведение, участието в трудови, образователни, обучителни, квалификационни или спортни дейности, в специализирани програми за въздействие, общественополезни прояви. Според ал. 2, доказателствата за поправянето се установяват от оценката на осъдения по чл. 155 от ЗИНЗС, работата по индивидуалния план за изпълнение на присъдата по чл. 156 от същия закон, както и от всички други източници на информация за поведението на осъдения по време на изтърпяване на наказанието. Това изисква, изводите на административния орган, да са базирани на представителна и надеждна емпирична информация, установена с конкретни доказателствени средства относно релевантни положителни факти, в конкретното административно производство. Тежестта на доказване в процесния казус, относно наличието на факти, обосноваващи постановяването на отказа, се носи от административния орган. Доколкото оспореният акт се издава в условията на оперативна самостоятелност, както стана ясно по-горе в изложението, в мотивите на същия следва да се посочат, както фактически основания, аргументирани с валидни, допустими и събрани по законов ред доказателства, така и правни основания за постановения отказ, което в съвкупността си съставлява мотивиран отказ по смисъла на закона. Оперативната самостоятелност, на по-голямо основание, ангажира и задължава административния орган да посочи доказателства и да извърши анализ на същите, въз основа на които извършва преценката си. В случая АО само е споменал, но изобщо, в никаква степен не е обсъдил обстоятелството, че лишеният от свобода е награждаван седем пъти, към момента на депозиране на искането за преместване в ЗООТ не е наказван, показва нисък риск от вреди за служителите и останалите лишени от свобода, с ниски стойности е рискът от бягство и укривателство, и поддържа безпроблемни взаимоотношения с останалите лишени от свобода, като проявява разбиране към другите и се предпазва от въвличане в неправомерни отношения. Не е обсъдено и обстоятелството, че ••. Ц. се е включвал в проведените корекционни програми и курсове, които са само споменати от административния орган. Според АО големия остатък от наказанието би бил индиция за непридвидимо поведение при евентуално пребиваване в по-слабо контролирана среда, без да се сочи от къде се извличат тези изводи, при толкова положителни промени у Ц., въпреки че законът не прави разлика между лишените от свобода с различен остатък от наказанието. Разпоредбата на чл.64, ал.1 от ЗИНЗС е категорична, че всеки от свобода с добро поведение, който е изтърпял най-малко една четвърт, но не по-малко от 6 месеца от наложеното наказание в затвор или в затворническо общежитие от закрит тип, може да бъде преместван по инициатива на началника на затвора или по тяхна молба за доизтърпяване на наказанието в затворнически общежития от открит тип. В случая ••. Ц. е изтърпял около •• от наложеното му наказание •• в размер на •• години / с остатък от • г. •• месеца и • дни/. В Доклада за оценка на риска от рецидив и вреди по чл. 155 от ЗИНЗС е отчетен като отрицателен факт, че оспорващият е депозирал декларация за отказ от работа, което завишавало стойностите за риск от рецидив и вреди в частта „Трудова заетост“, без да се направи съпоставка, че от 2019г. същият е бил постоянно ангажиран с работа, почти без прекъсване. Единствената декларация за отказ от работа е подал след като е назначен м.10.2023г. на длъжност ••, без да са посочени причините за това. Към административната преписка липсва цитираната декларация, а в жалбата оспорващия твърди, че напускането му от работа • през 2023г. е провокирано от липсата на вода в тоалетните и почистващи препарати, което безспорно е пречка да осъществява качествено задълженията на •. В случая констатациите на ответника относно поведението на оспорващия и изложеното, с което мотивира отказа си са взаимно изключващи се, като при толкова положителни промени от страна на •• Ц., административния орган се позовава на големия размер остатък на наказанието, при положение, че първата предпоставка за промяна на типа затворническо заведение е налице. Отделно се позовава на декларация от отказ за работа, при положение че няколко месеца след това и до настоящия момент отново работи. Тежестта на доказване, при това в условията на оперативна самостоятелност се носи от административния орган, поради което е следвало в мотивите на акта, същият да посочи, както фактически основания, аргументирани с валидни, допустими и събрани по законов ред доказателства, така и правни основания за постановения отказ, което в съвкупността си би съставлявало мотивиран отказ по смисъла на закона. Вместо това АО се е произнесъл изключително бланкетно, чрез преповтаряне на други също бланкетни становища, игнорирайки установен с писмени доказателства факт. Не са обсъдени релевантни по случая факти, не е отчетено обстоятелството, че в периода от последния отказ за преместване, до момента на новото искане за това, лишения от свобода е продължил да поддържа добро поведение, не е влизал в конфликти нито с други лишени от свобода, нито със служители на Затвора – •••. През атестирания период се е включвал в корекционни програми ••, в периода от ••.••.2023 г. до ••.••.2023 г. и е завършил образователлен курс по чуждоезиково обучение „Английски език“ на 06.03.2024г., награждаван е общо седем пъти. Административният орган не е отчел и факта, че лишеният от свобода от 2019г. е работил почти без прекъсване на основание чл. 80 от ЗИНЗС, а от 20.05.2024 г. до момента на депозиране на молбата за преместване в ЗООТ е ангажиран с трудова дейност като ••. Издавайки заповедта, без да отчете тези факти, началникът на Затвора - ••• е нарушил разпоредбата на чл. 35 от АПК, съгласно която индивидуалният административен акт се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации, ако такива са дадени, съответно направени. Фактът, че административният орган действа в условията на оперативна самостоятелност, не дерогира законово вмененото му задължение да установи всички факти и обстоятелства от значение за случая, тъй като от една страна рамките на оперативната самостоятелност се поставят от законовите разпоредби. От друга страна оперативната самостоятелност, макар да дава свобода на преценка на административния орган, съобразно вътрешното му убеждение, това убеждение следва да се основава на всички съществуващи обективно факти. Ако то не е съобразено с тези факти, то административният акт, който обективира свободната преценка на органа, се нарушава принципа на истинност, нормативно закрепен в чл. 7 от АПК и е постановил процесната заповед при несъобразяване с принципа за съразмерност, прокламиран в чл. 6 от АПК, задължаващ административните органи при упражняване на правомощията си да действат по разумен начин, добросъвестно и справедливо. От друга страна възпитателното въздействие, насочено към осъзнаване на причините довели до престъплението, намиране на алтернативни и адекватни начини за решаване на проблеми, не само може, а и трябва да продължи и след преместване в различен тип затворническо общежитие. Освен това преместването в условията на чл. 64, ал. 1 от ЗИНЗС не е необратим процес. Съгласно чл. 64а, ал. 1 ЗИНЗС лишените от свобода, които изтърпяват наказание в затворническо общежитие от открит тип, могат да бъдат премествани в затвор или в затворническо общежитие от закрит тип, когато грубо или системно нарушават установения ред; за тях са налице данни за подготвяне на бягство или друго престъпление; системно се отклоняват от работа или влияят отрицателно върху останалите. Констатираните от съда пороци на оспорената заповед обуславят нейната незаконосъобразност и са основание за отмяната й от съда, като преписката следва да се изпрати на компетентния административен орган за ново произнасяне по молбата на ••. Ц.Ц., при спазване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото решение. От страните по делото не са претендирани разноски, поради което съдът не дължи произнасяне по този въпрос. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ от АПК и чл. 64, ал. 4 от ЗИНЗС, съдъ