Решение № 432 от 23.6.2022 г. на Апелативен съд - София по дело № 460/2022 г.

Производството по делото е по реда на чл.25, ал.4 от ЗТРРЮЛНЦ и е образувано по повод подадена жалба от „„РЕМКОМЕРС“ ЕООД ( в процес на учредяване), представлявано от управителя П. И. Р. Г. против решение № 494 от 04.05.2022г., постановено по т.д.№ 621/2022г. на СГС, с което е оставена без уважение жалбата срещу отказ № 20220325172745 от 29.03.2022г. на Агенция по вписванията, с който е отказано да бъде извършена първоначална регистрация в търговския регистър на новоучреденото дружество „РЕМКОМЕРС“ ЕООД. В жалбата се поддържа, че съдът неправилно е приел, че не е спазено едно от изискванията, на които трябва да отговаря фирмата на търговеца – фирмата да отговаря на истината и да не въвежда в заблуждение. Поддържа се, че между наименованието на новоучреденото търговско дружество „РЕМКОМЕРС“ ЕООД и наименованието на съществуващо такова „РЕМ КОМЕРС“ ЕООД не е налице идентичност. Можело да има само известно съвпадение в звученето, но не и в изписването. Наименованието на жалбоподателя се състояло от една единствена дума, докато наименованието на вече съществуващото дружество се състояло от две отделни думи. ЗТРРЮЛНЦ не правел отграничение между звуковото произнасяне и изписване на наименованието на дружеството. Жалбоподателят счита, че не може да се приеме наличие на заблуждение и не са налице законови пречки да съществува дружество с посоченото наименование „РЕМКОМЕРС“ ЕООД. Счита, че ще бъде спазен принципът за наличие на национална изключителност на всички търговски дружества, тъй като били налице изискванията на чл.21, т.7 от ЗТРРЮЛНЦ и чл.7 от ТЗ. Агенция по вписванията не е подала отговор на жалбата. Софийският апелативен съд, за да се произнесе взе предвид следното: Жалбата е допустима. Подадена е в срока по чл.25, ал.4 от ЗТРРЮЛНЦ срещу подлежащ на обжалване валиден и допустим съдебен акт. Разгледана по същество тя е основателна. Регистърното производство е образувано по подадено заявление образец А4 вх. № 20220325172745 от 29.03.2022г. за първоначална регистрация на на новоучреденото търговско дружество „РЕМКОМЕРС“ ЕООД. Към заявлението са приложени протокол от учредително събрание на дружеството, нотариално заверено съгласие и образец от подписа на управителя, актуален устав, документ за внесен в банка капитал, декларации по чл.141, ал.8 и чл.142 от ТЗ и по чл.13, ал.4 от ЗТРРЮЛНЦ, както и документ за заплатена държавна такса. Длъжностното лице по регистрацията е извършило служебна проверка в Търговския регистър и Регистър Булстат, при която е установило, че има регистрирано търговско дружество с наименование „РЕМ КОМЕРС“ ЕООД. Прието е, че фирмата на вписаното търговско дружество е идентична със заявеното за вписване наименование и еднаквостта на имената е предпоставка за въвеждане в заблуждение. С оглед на това е счетено, че наименованието на заявяването за вписване дружество не отговаря на изискванията на чл.7, ал.2 от ТЗ и поради това е постановен отказ. Против отказ е подадена частна жалба, с която е сезиран СГС. В същата се прави искане за неговата отмяна с доводи, сходни с тези, изложени в жалбата, адресиран до настоящата инстанция. Градският съд е счел, че постановеният отказ е законосъобразен и исканото вписване не може да бъде извършено. Този извод е обоснован с оглед обстоятелството, че съгласно чл.1, ал 2 от Парижката конвенция за закрила на индустриалната собственост фирмата е самостоятелен обект на индустриална собственост, който се ползва със закрила, която се предоставя във всички страни- членки на Съюза. Такава закрила била предвидена и в българското законодателства – чл.7, ал.4 и чл.11 от ТЗ. Това пък обуславяло необходимостта при искане за вписване на търговец да бъде установено, че фирмата, под която същият ще упражнява занятието си не нарушава вече възникнало право върху фирма в на друг правен субект, т.е, че заявеното като фирма наименование не е идентично или сходно с регистрирана по-рано фирма. Апелативният съд намира, че решението е правилно. На основание чл. 21, т. 7 от ЗТРРЮЛНЦ, част от проверката на длъжностното лице включва дали друго лице има права върху фирмата и тя отговаря ли на изискванията на чл. 7, ал. 2 от ТЗ. По силата на посочената разпоредба всяка фирма освен предписаното от закона необходимо съдържание може да включва означение за предмета на дейност, участващите лица, както и свободно избрана добавка. Фирмата трябва да отговаря на истината, да не въвежда в заблуждение и да не накърнява обществения ред и морала. Тя е изключително право на търговеца, който я е регистрирал съгласно чл. 11, ал. 1 от ТЗ, като при използването на чужда фирма заинтересованите лица могат да искат прекратяване на по-нататъшното използване, както и обезщетение за вредите. В случая е установен именно такъв факт - съществуването на друг търговец с идентично наименование „РЕМ КОМЕРС“ ЕООД, който е вписан в ТР. Макар думата да е разделена на две, а при жалбоподателя да е изписана заедно, е налице изключително висока степен на звуково и визуално сходство между наименованието на новозаявеното търговско дружество и вече регистрираното такова. Със съединяването на двете думи това сходство не се преодолява. При изговаряне на двете наименования същите звучат еднакво и не е възможно да се отчете никакво различие между тях. Това от своя страна ще доведе до опасност от заблуждение, което не е позволено от закона, както и до нарушаване на изключителното право на търговеца по чл.11, ал. 1 от ТЗ. Предвид на изложеното е налице пречка за регистриране на новоучреденото еднолично дружество с ограничена отговорност с наименование „РЕМКОМЕРС“. Предвид на този извод, обжалваното решение се явява е правилно и законосъобразно като такова и следва да бъде потвърдено. Водим от гореизложеното и същия смисъл, съдът