Решение № 2092 от 30.3.2015 г. на Софийски градски съд по дело № 4076/2014 г.

Предявени са искове с правно основание чл. 226 КЗ. Ищецът С.К.К., поддържа, че на 25.08.2013 г. около 18.10 ч. в гр. ••••, на бул. Самоковско шосе, в района на кръстовището с ул. Б. Р., настъпило ПТП, при което автомобил „Нисан Навара”, рег. № ••••, управляван от В.Р.К., извършвайки маневра обратен завой, навлезнал в лентата за насрещно движение (при наличие на непрекъсната линия) и ударил насрещно движещия се там мотор „Ямаха ФЗР“, рег. № ••••, управляван от Р.Р.Б., на седалката зад който пътувал ищеца. Последният получил разкъсно-контузна рана на лявото бедро, отворено счупване на капачката на лявото коляно, счупване на лявата ключица, рани по лицето, главата, тялото и крайниците, мозъчно сътресение. Домашното лечение продължило при строг постелен режим и ищецът бил на легло около два месеца, през които за него се грижели близките му. Лявата ръка и левия крак на ищеца били с трайно намален обем, част от белезите били загрозавящи и с характер на траен козметичен дефект. От инцидента ищецът се подтиснал, започнал да страда от безсъние, употребявал обезболяващи и сънотворни медикаменти, станал нервен, раЗ.разнителен, тревожен, бил с цялостна отпадналост на организма и понижено настроение, имал нарушение на паметта и вниманието, нежелание за общуване. Твърди, че изживявал тежко безпомощното си състояние, тъй като трудно приемал факта, че се налагало постоянно да ангажира близките си със своите битови нужди. За тези неимуществени вреди претендира като обезщетение ответникът (при когото твърди, че е налице застраховка на гражданската отговорност на виновния водач) да му заплати сумата от 80 000 лв. и законната лихва от датата на ПТП. За разходите по лечението претендира като обезщетение обща сума от 340, 70 лв., със законната лихва от датата на исковата молба (24.03.2014 г.), както и разноски. Ответникът ЗД „Е.” АД оспорва наличието на виновно поведение на водача В.К., като сочи, че виновен е ищеца. Твърди, че механизма на ПТП е неизяснен. Изтъква, че ищеца е съпричинил резултата, тъй като е пътувал без каска. Оспорва размера на иска за неимуществени вреди и дължимостта на разходите за лечение. Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна: От представените по делото протоколи и изготвената САТЕ се установява, че процесния инцидент е настъпил на 25.08.2013 г. около 18.10 ч. в гр. ••••, на прав участък от бул. Самоковско шосе, с неограничена видимост, в района на кръстовището с ул. Б. Р., между автомобил „Нисан Навара”, рег. № ••••, управляван от В.Р.К. и мотор „Ямаха ФЗР“, рег. № ••••, управляван от Р.Р.Б.. Автомобилът се е движел насрещно на мотоциклета, а в района не са били налични пътни знаци, относими към ПТП. Ударът е настъпил в лентата за насрещно движение спрямо автомобила, на 2, 22 м. считано от разделителната лента между двете платна за движение (видно от скицата и данните, за това, че всяка от лентите за движение в едната посока е 6 м.). Изчислено е, че скоростта на движение на мотоциклета е 96, 95 км/ч., като е посочено, че в случай, че скоростта е била от порядъка на 65 км/ч, сблъсъкът е нямало да настъпи. При определяне на скоростта на автомобила е изтъкнато, че няма данни дали той е спрял преди да предприеме маневрата за завиване на ляво или е пресякъл осевата линия без да спира. Водачът на автомобила е предприел завой на ляво в зоната от участъка, където линията между платната е била М1 (единична непрекъсната). Изчислено е, че опасната зона за спиране на мотоциклета е по-голяма от разстоянието, на което той се е намирал от мястото на удара, поради което е настъпил пътния инцидент. Сблъсъкът между превозните средства е бил в предна част за мотоциклета и предна лява част на автомобила, като след стълкновението мотоциклета паднал, преплъзнал се по платното, блъснал се в десния бордюр и се установил на над 100 м. от мястото на удара. В о.з. вещото лице отново е изтъкнало, че няма данни какво е било движението на автомобил преди удара (дали е потеглил от място при пресичане на разделителната лента или без да спре), поради което не може със сигурност да се определи при какви хипотези ударът е бил предотвратим от страна на мотоциклетиста. След допълнителни проверки в допълнителното заключение е отразено, че при движение със скорост от 50 км/ч и при положение, че в момента, в който автомобилът е пресякал осевата линия отстоянието от него е било 51, 44 м, то мотоциклетистът е можел да предотврати удара. Разпитан е водача на автомобила – В.Р.К., който е посочил, че се преустроил за ляв завой, отпуснал спирачката за да започне маневрата, но тъй като видял приближаващия с бърза скорост мотоциклет, спрял. Според свидетеля мотоциклета е бил в близост до осевата линия, която разделя двете платна за движение. Водачът на мотора бил с каска, но не и пътникът. Приетата по случая СМЕ е дала становище, че в резултат на претърпяната пътно-транспортна злополука на 25.08.2013 г. ищецът С.К.К., на 18 г., е получил контузия на главата, разкъсно-контузна рана на теменно-тилната област на главата, мозъчно сътресение (с временна загуба на съзнание), множествени разкъсно-контузни рани на лицето, голяма разкъсно-контузна рана в долната част на лявото бедро, открито счупване на лявото колянно капаче, счупване на лявата ключица. На фрактурата на капачката е било извършено открито наместване и стабилизиране на костните фрагменти с остеосинтеза на Вебер, като допълнително е поставена гипсова лонгета. В протеклия петмесечен лечебен и възстановителен период са зараснали раните, счупената ключица (като периодът на възстановяване на същата е продължил 2 месеца) и счупеното колянно капаче (зараснало за два месеца, но с възстановяване на движенията в пет месечен срок). В този срок на лечение първите два месеца са се характеризирали с интензивни болки и страдания, което важи и за първите две седмици на ранната рехабилитация. Наред с това ищецът имал нужда от чужда помощ за извършване на всички ежедневни дейности, паради фрактурата на ключицата и невъзможността да използва патерица. Понастоящем състоянието на пострадалия е стабилизирано, но с остатъчни видими белези – на лявата буза с квадратна форма 6 см на 7 см, над лявата вежда – 5 см, в окосмената част на главата три малки белега, „ S “-образен белег на лявото бедро с дължина от 22 см. и със засягане на правия бедрен мускул, на лявата коленна става белег с вдлъбнатина, белези в областта на капачето, белег от охлузване на дясната коремна стена с промяна на кожата. В о.з. експертът е уточнил, че белезите не могат да се отстранят с пластична операция, а няма да бъдат коригирани и с течение на времето, тъй като са получени обратно на термалните линии, а дори и поради естеството на тъканта могат и да се разраснат. Към момента ищецът се придвижва самостоятелно без помощни средства, движенията на лявата колянна става са в норма, но при сгъване има дефицит от 15 % и той трудно се качва по стълби и кляка. В о.з. е пояснено, че след изваждане на синтезите и при усилена гимнастика и рехабилитация може да се възстанови движението на коляното. Движенията в лявата раменна става са в норма, а ключицата е окончателно зараснала. Лицето изпитва болки при пренапрежение и промяна на времето, а за в бъдеще не се очакват други негативни усложнения. Експертът по СМЕ е дал становище, че към момента на инцидента ищецът е пътувал без поставена предпазна каска, а при ползването на такава, той щеше да получи част от претърпените увреждания, а именно - мозъчно сътресение, голяма разкъсно-контузна рана на лицето, в долната част на лявото колянно капаче, счупване на лявата ключица. Предотвратена е щяла да бъде раната в теменно-тилната област на главата, а интензивността на удара в главата е щял да бъде по-малък. В о.з. вещото лице е допълнил, че ако каската е била тапицирана с визьор (с шлем) би могло евентуално да не се получи разкъсно-контузната рана при ищеца. По отношение на представените по делото документи за извършени разходи за лечение (а именно приложените фактура и касов бон от 3.09.2013 г. за сумата от 28, 50 лв., фактура и касов бон от 3.09.2013 г. за сумата от 98, 50 лв., фактура и касов бон от 9.09.2013 г. за сумата от 17, 40 лв., фактура и касов бон от 9.09.2013 г. за сумата от 58 лв., фактура и касов бон от 16.09.2013 г. за сумата от 11 лв., фактура и касов бон от 27.09.2013 г. за сумата от 18, 40 лв., фактура и касов бон от 27.09.2013 г. за сумата от 80, 90 лв., фактура и касов бон от 7.10.2013 г. за сумата от 28 лв.) вещото лице по СМЕ е заявил, че същите са били необходими и не се поемат от НЗОК. Приетата съдебно-психологическа експертиза е дала мнение, че ищецът е в състояние на посттравматично стресово разстройство, със силно изразена тревожност, емоционална напрегнатост и безпокойство, умерени страхови състояния, както и данни за сериозна депресия. Отразено е, че при него е налице силно занижена самооценка, която би могла да се развие в комплекс за малоценност. Според експерта преживеният инцидент е бил изключително стресов за ищеца и може да бъде окачествен като предизвикал психична травма, преките последици от която възпрепятстват нормалното психично функциониране и справянето с ежедневния живот. Въпреки силната психична устойчивост на ищеца и многото положени усилия за преодоляване на стреса от преживяното, към настоящия момент – година и три месеца след инцидента, той все още е в състояние на пост-травматично стресово разстройство, а психиката му е в процес на възстановяване от силния шок. В о.з. вещото лице е пояснило, че с оглед младата възраст на пострадалия, преодоляването на негативните ефекти трудно би било постигнато без специализирана помощ. По делото е разпитана св. К.Т.П., майка на ищеца. Същата е заявила, че когато е видяла сина си в болницата, той бил целият в кръв и му шиели главата и бузите. Докато бил в болницата свидетелката ходела по няколко пъти на ден за да се грижи за пострадалия, тъй като той не можел да става. Това му състояние продължило около два месеца и след като го изписали за лечение в домашна обстановка - за него полагали грижи майка му и баба му – за подлоги, за хранене и пр. Свидетелката разказва, че при първоначалните опити да бъде изправен на ищеца му се виело свят и повръщал, за това започнали с постепенно повдигане само на главата. На вторият месец ищецът вече можел да ходи сам до тоалетна, но трябвало да го носят от двете страни. Според показанията ищецът трудно изкачвал стълби на една страна, не можел да свива коляното на левия крак и да кляка, трудно се качвал в автобус. Когато се върнал на училище разказвал, че изчаквал всички да се качат по стълбите и тогава, до четвъртия етаж, се качвал и той, за да не го видят, че куца. Изтъкнато е, че ищецът станал агресивен, вкл. към близките си, затворил се както към тях така и към връстниците си, станал резервиран и нямал доверие. Свидетелката сочи, че синът й бил с мъжки характер, „вдигнал се“, но й разказвал какво е преживял в реанимацията – как там умирали хора, режели ръце и крака, и според нея е нормално при това положение той да е по-изнервен. Посочено е, че ищецът има леки тикове, че върху белезите в окосмената част на главата не пораснала коса и че според свидетелката той се травмирал и комплексирал от това, прикривал белезите с шапка, нахлупена до очите. Според свидетелката връстниците намирали, че белега на лицето на ищеца е „секси“, но на нея не й харесвал. Представена е извадка от информационният регистър при Гаранционен фонд, от която се установява, че към дата на инцидента, за процесния автомобил е била налична действаща застраховка „гражданска отговорност“ на водача при ответното дружество. При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното: Събраните доказателства установяват, че на 25.08.2013 г. е настъпило ПТП, при което е пострадал ищецът. Настоящият състав приема, че в случая вина за инцидента има водачът на автомобила, който е предприел завой на ляво в нарушение на правилата за това – чл. 25, ал. 2 и чл. 37, ал. 1 от ЗДвП и чл. 63, ал. 2, т. 1 ППЗДвП. Водачът е започнал маневра свързана с навлизане изцяло или частично в съседна пътна лента без да пропусне пътните превозни средства, които се движат по нея и при извършването на ляв завой не е пропуснал насрещно движещия се мотоциклет. Освен това маневрата е извършена в район, където разделителната линия е била непрекъсната и застъпването и пресичането й е забранено. Това поведение по своето естество освен противоправно е и виновно, тъй като не е оборена презумпцията на чл. 45, ал. 2 ЗЗД. В резултат на същото е настъпило процесното произшествие. Вярно е, че данните по делото сочат, че ако водачът на мотоциклета е управлявал същия при спазване на ограничението на скоростта до 50 км/ч (съгласно чл. 21 ЗДвП), то инцидентът е щял да бъде предотвратен. Този факт обаче не следва да бъде отчетен в настоящото производство (в което е предявен само пряк иск по чл. 226 КЗ от ищеца–пътник и не участва трето лице-помагач), а следва да се име предвид при разпределяне на отговорността по чл. 53 ЗЗД между преките причинители, респ. техните застрахователи. Съдът приема, че в резултат на сблъсъка между двете превозни средства ищецът е претърпял травми, които са констатирани от приетата по делото СМЕ и подробно описани по-горе. Събраните доказателства установяват, че пострадалият е нарушил нормата на чл. 137е ЗДвП, като е пътувал без предпазна каска. При съблюдаване на този факт телесните щети на пострадалия могат да бъдат разделени на две групи – такива, които са можели да бъдат предотвратени от използване на каска и такива, които не са обусловени от такава употреба. Според цитираното по-горе заключение на СМЕ се установява, че при използване на обикновена защитна каска, раната в теменно-тилната област е можело да бъде предотвратена, а интензивността на удара в главата е щял да бъде по-малък. Вещото лице е изтъкнало, че само при употреба на тапицирана каска (шлем) и визьор щетите са щели да бъдат още по-ограничени. Вземайки предвид, че за ищеца не е било налице нормативно изискване какъв точно вид каска да ползва при пътуване, съдът приема, че нарушението на чл. 137е ЗДвП от страна на ищеца, е довело до съпричиняване в равна степен само на посочената рана в теменната област (и белезите от същата) и интензитета на удара в главата (в тази връзка и настъпилото мозъчното сътресение с временна загуба на съзнание). За тези вреди съдът приема, че обезщетението следва да се определи в размер на 4 000 лв. Отчитайки равната степен на съпричиняване обезщетението за ищеца се установява на стойност от 2000 лв. Останалите увреждания в областта на главата и тялото (вкл. и белезите от тях), а именно - множествени разкъсно-контузни рани на лицето, голяма разкъсно-контузна рана в долната част на лявото бедро, открито счупване на лявото колянно капаче и счупване на лявата ключица, не са предпоставени от поведение на ответника, поради което обезщетяването им след да бъде в пълен обем. За да определи последния в паричен еквивалент съдът съобрази тежестта на двете фрактури, оперативната намеса, продължителността на възстановителния период за всяка травма, съответно времето, в което са търпени болки и страдания, тяхната интензивност, остатъчното им проявление, периодът в който ищецът е ползвал чужда помощ, наличния понастоящем дефицит в движението на коляното (но и липсата на твърдян такъв при горния крайник), силния емоционален шок, психическите травми, депресивното състояние, смущенията и притесненията на пострадалия от трудното му движение и видимите белези, спадът в самооценката и вероятната необходимост от специализирана помощ за преодоляване на силните психоемоционални травми от преживяната катастрофа. Съдът отчете младата възраст на пострадалия, момента на настъпване на инцидента (2013 г.), принципа на справедливост отразен в чл. 52 ЗЗД и обичайната практика. С оглед казаното настоящият състав приема, че за обезщетяване на тези вреди се следва сумата от 45 000 лв. Общо искът за неимуществени вреди следва да бъде уважен за сумата от 47 000 лв. и отхвърлен за горницата до пълния размер от 80 000 лв. По отношение на искането за присъждане на имуществени вреди, съдът намира същото за изцяло доказано, с оглед представените по делото разходно-оправдателни документи и заключението на вещото лице, че сторените разходи са обусловени от процеса на лечение. Ето защо искът за сумата от 340, 70 лв. следва да бъде изцяло уважен. Посочените суми се дължат от ответника, тъй като няма спор, че именно при него към момента на инцидента е била налице валидна застраховка на гражданската отговорност на виновния водач. Същото следва да се приеме и по силата на презумпцията на чл. 295, ал. 7 КЗ. Съгласно чл. 223, ал. 1 КЗ с договора за застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. По смисъла на чл. 226 КЗ ищецът, в качеството му на увредено от ПТП лице, има право да претендира обезщетение на претърпените от него щети пряко от ответника – застраховател. Върху определената по-горе сума за обезщетение на неимуществени вреди следва да се присъди лихва за забава от датата на деликта. Съгласно чл. 84, ал. 3 ЗЗД, при задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана. Искът е предявен с правно основание чл. 226 КЗ, като се цели ангажиране на отговорността на застрахователя на извършителя на ПТП, но отговорността се търси по силата на закона, а не по силата на застрахователно правоотношение, тъй като такова между ищецът и ответника няма. Независимо от това, ответникът носи отговорност за действията на причинителя на непозволеното увреждане в същия обем, в който отговорността се носи и от самия извършител, от което следва, че забавата съгласно чл. 84, ал. 3 ЗЗ.ще бъде от деня на извършеното ПТП - 25.08.2013 г. Съгласно искането на ищеца лихва върху имуществените разходи следва да се присъди от датата на исковата молба. Предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца се следват разноски както следва - 1950, 22 лв. за адвокатски хонорар по чл. 38 ЗА, 506, 75 лв. като разходи в производството и 58, 92 лв. като част от платена държавна такса. На ответника, с оглед факта, че искът за горницата от 33 000 лв. ( поради изменение на иска в последното о.з. от 50 000 лв. на 80 000 лв. ) е приет за неоснователен се дължат разноски съгласно неоспорен списък в размер на 1006, 34 лв. На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да заплати по сметка на СГС държавна такса в размер на 1793, 62 лв., след приспадане на внесената от ищеца стойност от 100 лв. Воден от гореизложеното, съдът