РЕШЕНИЕ

№ 995

гр. София, 07.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-4, в публично заседание на седми юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Никола Чомпалов при участието на секретаря Вяра Евг. Баева като разгледа докладваното от Никола Чомпалов Търговско дело № 20231100900007 по описа за 2023 година СГС е сезиран с искова молба от Сдружение „Н.с. на б.п.“ и „В.М.-••••“ ЕООД, с която са предявени срещу „НСБП С.“ ЕООД искове с правно основание чл.29 ал.1 ЗТРРЮЛНЦ и чл.124 ГПК за установяване нищожността на вписаните по партидата на ответното дружество обстоятелства по заявление 20210203151004 и по заявление N 20210426101027, както и за нищожност на решенията от 03.02.2021 г. и от 12.03.2021 г., приети от едноличния собственик на капитала на „НСБП С.“ ЕООД, въз основа на които са извършени атакуваните вписвания. Сочи се от ищеца, че е едноличен собственик на капитала на ответника, а на 03.02.2021 г. и на 12.03.2021 г. са приети от решения от лицето К.К.Б. в качеството на представител на едноличния собственик на капитала, но не е притежавало такава представителна власт. Сочи се, че приетите от лице без представителна власт решения са „невзети“ и нищожни, поради което са вписаните въз основа на тях обстоятелства по заявление 20210203151004 и по заявление N 20210426101027 представляват несъществуващи обстоятелства. Иска се от ищеца да се признаят за несъществуващи обстоятелствата, вписани по партидата на ответника в ТР въз основа на решения от 03.02.2021 г. и от 12.03.2021 г. на едноличния собственик на капитала обстоятелства по вписване на З.П.Ф. за управител, като съдружник, увеличаване на капитала, наименование на дружеството с латински букви, начина на представляване и нов дружествен договор, заличаване на А.Е.Ч. за управител.

Ответникът, призован по реда на чл.50 ал.4, изр.2-ро, вр. с ал.2 ГПК – чрез залепване на уведомление на вписания адрес на управление, не е подал писмен отговор и не взема становище по исковете.

Представен е учредителен акт на „НСБП С.“ ЕООД.

Представен е акт от 03.02.2021 г. на едноличния собственик на капитала на „НСБП С.“ ЕООД, с който К.К.Б. в качеството на заместник –председател на УС на Сдружение „Н.с. на б.п.“ е приел решение за освобождаване на А.Е.Ч. като управител на дружеството и за избор на негово място на З.П.Ф., която да представлява самостоятелно дружество.

Представен е протокол от 12.03.2021 г. на едноличния собственик на капитала на „НСБП С.“ ЕООД, с който К.К.Б. в качеството на заместник –председател на УС на Сдружение „Н.с. на б.п.“ е приел решение за приемане на З.П.Ф. за нов съдружник в дружеството и за увеличение на капитала.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Предмет на спора пред първоинстанционния съд са искове с правно основание чл.29 ал.1 ЗТРРЮЛНЦ.

По допустимостта на исковете. След извършена от съда служебно проверка за вписванията по партидата на ответното дружество се установи, че ищецът е вписан като съдружник, а преди атакуваните вписвания е бил вписан като едноличен собственик на капитала. От качество на едноличен собственик на капитала на ответното дружество, респ. съдружник в него, произтича правният интерес на ищеца да води исковете по чл.29 ЗТРРЮЛНЦ за установяване на порочността на вписванията по партидата на ответника. Това е така, защото вписванията по партидата на ответното дружество по косвен начин рефлектират в правната сфера на ищеца, който е едноличен собственик на капитала, респ. като съдружник. Всяко вписване по партидата на търговското дружество по косвен начин засяга правата и законните интереси на неговия едноличен собственик, респ. съдружник, макар вписването пряко и директно да рефлектира в правната сфера на самото дружество. Наличието на правен интерес за ищеца да води исковете по чл.29 ал.1 ЗТРРЮЛНЦ е вън от съмнение, доколкото същият в качеството на едноличен собственик притежава правомощието по чл.65 ал.3, вр. с чл.147 ал.2 ТЗ да приеме решенията за процесните обстоятелства, но оспорва да е формирал воля за вземането на решенията, които по твърдения са „невзети“.

Въз основа на процесните решения на едноличния собственик на капитала, срещу които са повдигнати възражения за нищожност като „невзети“, са извършени в ТР вписвания по партидата на ответното дружество, поради което пътят за защита на ищеца е единствено чрез иска по чл.29 ал.1 ЗТРРЮЛНЦ – т.2 от ТР № 1 от 06.12.2002 г. по тълк.д. № 1/2002 г., ОСГК на ВКС.

По делото е представен акт от 03.02.2021 г. на едноличния собственик на капитала на ответното дружество „НСБП С.“ ЕООД, в който се сочи, че К.К.Б. в качеството на заместник-председател на УС на Сдружение „Н.с. на б.п.“ е приел решение за освобождаване на А.Е.Ч. като управител на дружеството и за избор на негово място на З.П.Ф., която да представлява самостоятелно дружество. Видно от вписванията в ТР по партидата на ответното дружество, че към 03.02.2021 г. негов едноличен собственик е Сдружение „Н.с. на б.п.“, от което следва, че сдружението на основание чл.65 ал.3, вр. с чл.147 ал.2 ТЗ притежава правомощията да взема решения по въпросите от компетентността на общото събрание на ООД. Едноличният собственик има качеството на юридическо лице с нестопанска цел - сдружение, което означава, че правата по чл.147 ал.2 ТЗ могат да се упражнят само от този орган на сдружението, на който по силата на закона е възложено оперативното ръководство и управление.

Органният представител на сдружението /едноличен собственик на ответното дружество/, който притежава представителни правомощия на основание чл.10 ал.1 ЗЮЛНЦ е неговият управителен орган, а този орган по силата на чл.31 ЗЮЛНЦ е Управителният съвет. На УС на сдружението е възложено оперативното ръководство, управление и представителство, поради което УС има качеството на упражняващ правата на едноличен собственик на капитала в ответното дружество. В този смисъл съдът приема, че УС на сдружението на основание чл.65 ал.3, вр. с чл.147 ал.2 ТЗ е оправомощен да избере управител на ответното „дъщерно“ дружество, както и да оттегли овластяването на вече назначения /решение № 159 от 03.07.2018 г. по т.д. № 1893/2017 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС/.

Видно е от вписванията по партидата на сдружението /едноличен собственик/, че то се представлява от председателя или от всеки един от заместник-председателите. Това означава, че правните действия от името на сдружението, включително и действията по 65 ал.3, вр. с чл.147 ал.2 ТЗ, могат да бъдат извършени от председателя като надлежен представител по закон на сдружението, но само в изпълнение на прието от УС на сдружението решение по съответните въпроси. Валидността на правното действие се обуславя не само от представителната власт на лицето, което го е сторило, но и от наличието на валидно прието решение от компетентния орган на сдружението - УС. В този смисъл съдът приема, че дори и правното действие от името на сдружението като едноличен собственик да е сторено от негов надлежен представител, за неговата валидност е необходимо да е прието решение от управителния орган на сдружението - УС, който упражнява правата по чл.65 ал.3, вр. с чл.147 ал.2 ТЗ /решение № 52 от 20.06.2017 г. по т.д. № 3631/2015 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС/.

В случая по делото не са представени доказателства за факта, че преди изготвяне на акта от 03.02.2021 г. на едноличния собственик на капитала е било прието от УС на сдружението /едноличен собственик/ решение за освобождаване на А.Е.Ч. като управител на ответното „дъщерно“ дружество и за избор на негово място на З.П.Ф. за представител. Липсата на прието решение от УС на сдружението за посочените по-горе обстоятелства представлява факт, който сочи, че не са взети решения от компетентния управителен орган. В този случай компетентният управителен орган на сдружението /едноличен собстветник/ не е формирал воля за вземане на решенията, а това означава, че решенията са „невзети“.

На следващо място - по партидата на сдружението, което е едноличен собственик на капитала на ответното дружество, е вписано, че представители по закона са А.Е.Ч., В.Г.М., Ж.Л.Х., К.К.Б. К.С.Л., а в поле 11 „начин на представляване“ е посочено, че представителната власт се упражнява от Председателя на УС или от всеки един от заместник-председателите. От представените по делото писмени доказателства не се установява лицето К.К.Б. да е бил избран за заместник-председател на сдружението. В клаузата на чл.12, т.13 от Устава на сдружението е предвидено, че УС определя заместниците на председателя, но при липса на решение на УС, с което Б. да е определен за заместник на председателя, съдът приема, че това лице не е притежавало качеството на заместник-председател. Следователно Б. не е притежавал представителна власт от името на сдружението да упражнява правата по чл.65 ал.3, вр. с чл.147 ал.2 ТЗ.

Следва да се спомене, че дори и да бе установено, че К.К.Б. е бил определен от УС за заместник на председателя, това не би обосновало валидност на сторените от него действия, защото УС на сдружението не е приело решения за процесните обстоятелства. В този случай Б. би действал като надлежен представител на сдружението, но това обстоятелство не би било в състояние да замести липсващите решения на УС за процесните промени по партидата на „дъщерното“ дружество. Представителят по закон не може да „изземе“ правомощията от компетентността на УС и да взема еднолично решения по въпросите от компетентността на този колективен управителен орган.

Като краен извод - волеобразуващ орган при решаване на въпросите за избор или за оттегляне на овластяването на управител на едноличното „дъщерно“ дружество е УС на сдружението едноличен собственик – чл.65 ал.3, вр. с чл.147 ал.2 ТЗ. При липсата на приети от този орган решения, процесните обстоятелства са вписани в ТР въз основа на „невзети“ решения, които са нищожни и не пораждат правно действие. Това означава, че са вписани „несъществуващи“ обстоятелства по заявление 20210203151004.

Тези правни изводи на съда следва да се отнасят в пълна степен и по отношение на протокол от 12.03.2021 г. на едноличния собственик на капитала на „НСБП С.“ ЕООД, с който К.К.Б. в качеството на заместник –председател на УС на Сдружение „Н.с. на б.п.“ е приел решение за приемане на З.П.Ф. за нов съдружник в дружеството и за увеличение на капитала. Това е така, защото и в този случай К.К.Б. е действал при липса на прието от УС на сдружението решение, както и при липса на надлежна представителна власт по отношение на сдружението. Вписаните обстоятелства въз основа на протокол от 12.03.2021 г. на едноличния собственик по заявление N 20210426101027 са несъществуващи. След като З.П.Ф. не е приета валидно за съдружник, решенията от 12.02.2021 г. от извънредно заседание на съдружниците в ответното дружество за изписването на наименованието на чужд език и за приемане на нов дружествен договор са нищожни.

С оглед на изложеното съдът намира, че предявените искове с правно основание чл.29 ал.1 ЗТРРЮЛНЦ следва да се уважат и вписаните обстоятелства по партидата на ответното дружество да се признаят за несъществуващи.

Мотивиран съдът