Решение № 1379 от 15.10.2024 г. на Административен съд - Смолян по дело № 218/2024 г.

Производството е по реда на чл.210 и следващите от АПК във връзка с чл.63в от ЗАНН. Образувано е по касационната жалба на З. Ф. П. от [населено място], [област], срещу решение №16/08.05.2024г., постановено по а.н.дело № 9/2024 г. на Районен съд гр.[община]. С оспореното решение е потвърдено НП № 742631-[рег. номер]/07.12.2023 г. на началник отдел „Оперативни дейности“-[област], Дирекция „ОД“ в ГД „Фискален контрол“, ЦУ на НАП, съставено срещу З. П., за нарушение чл.13, ал.1, във връзка с чл.12, ал.1 т.7 ДОПК; със същото решение е изменено НП № 742630-[рег. номер]/07.12.2023 г. на началник на отдел „Оперативни дейности“ - [област], Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, ЦУ на НАП в частта за размера на наложеното наказание глоба за нарушение на чл.7, ал.1 от Наредба № Н - 18/13.12.2006г. на МФ, чл.118, ал.4, т.1 ЗДДС, като се изменя размера от 500.00 лева на 300.00 лева глоба. В касационната жалба се правят оплаквания, че решението е неправилно, постановено в нарушение на административно-производствените правила. Според жалбата съдът не е обсъдил възражението на жалбоподателя, че няма качеството на търговец, а по време на проверката прибирал стоката от магазина. Същото възражение направил и пред проверяващите лица, но без негово съгласие служителят взел буркан с мед и го платил. По тези оплаквания в жалбата се прави искане касационната инстанция да отмени обжалваното решение. В открито съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно призован, не се явява и не се представлява. Ответникът по касация се представлява от упълномощен юрисконсулт Х., която оспорва жалбата и моли да се постанови решение, с което да се потвърди решението на районен съд- [община]. Поддържа изложените доводи в отговора на касационната жалба и счита, че са налице безспорни доказателства за извършените две нарушения, по които е ангажирана отговорността на лицето. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Окръжна прокуратура-[област] намира касационната жалба за неоснователна с посочване, че деянията, за които лицето е санкционирано, са осъществени от обективна и субективна страна. Предлага да се потвърди постановеното от районния съд решение. Административен съд-[област], втори касационен състав, като взе предвид изложените касационни оплаквания в жалбата, изразените становища в открито заседание и след преценка на събраните по делото доказателства, приема следното: Подадената касационна жалба е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение районният съд е приел за безспорно установено, че жалбоподателят е извършил деянията, описани в двете наказателни постановления, тъй като не е изпълнил задължението си при извършената проверка на търговски обект на 16.11.2023г. в [населено място], след входа на Я. пещера, стопанисван от жалбоподателя. Преди издаване на процесните две наказателни постановления е съставен Протокол за извършена проверка /ПИП/ №0155109 от 16.11.2023 г. от служители на приходния орган. По отношение на оспореното НП № 742631-[рег. номер]/07.12.2023 г., е прието от въззивния съд, че на 16.11.2023 г., при започване на проверката жалбоподателят не е оказал съдействие на орган по приходите, като е отказал да попълни опис на паричните средства в касата на проверявания обект– павилион/сергия на открито, разположена до входа на Я. пещера, [община], стопанисван от жалбоподателя, в който се предлагали различни видове мед и сувенири на различни цени. Според съда, въз основа на събраните по делото доказателства, включително съставения от органите по приходите ПИП № 0155109 от 16.11.2023 г. по несъмнен начин е установено нарушение на чл.13, ал.1, във връзка с чл.12, ал.1, т. 7 ДОПК, съответно е прието, че правилно на основание чл. 273 ДОПК на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 500.00 лв. и като краен резултат съдът е потвърдил това НП. По отношение на второто оспорено НП № 742630-[рег. номер]/07.12.2023 г. в решението на въззивния съд е прието, че по време на проверката на 16.11.2023 г. на търговския обект, при извършената контролна покупка от служител на органа по приходите на един буркан мед, на стойност 15 лв., заплатени в брой на жалбоподателя, последният е приел плащането без да издаде фискална касова бележка или такава от кочан за извършеното плащане, като в обекта нямало въведено в експлоатация фискално устройство, чрез което лицето да документира продажбата, респективно да издаде фискален бон. Според съда за това нарушение законосъобразно е ангажирана отговорността на жалбоподателя на основание чл.7, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г., издадена на основание чл. 118, ал. 4 ЗДДС. Прието е, че нарушението е установено по несъмнен начин. По отношение размера на административното наказание, съдът е отчел, че нарушението е установено преди изменението на чл.185, ал.2 ЗДДС, която предвижда по - нисък размер на минималната санкция, и е изменил размера на глобата от 500 лв. на 300 лева, който размер е приел, че достатъчен да окаже необходимото предупредително и възпитателно въздействие спрямо нарушителя. Решението е правилно. Настоящият състав на касационната инстанция споделя изцяло мотивите на въззивния съд за безспорна установеност на нарушенията, констатирани по време на проверката на 16.11.2023 г. на търговския обект - павилион, дървена сергия на открито до входа на „Я. пещера“, стопанисван от лицето З. Ф. П. и обективирани в съставения ПИП № 0155109 от 16.11.2023 г. Установяване задълженията за данъци е сред основните принципи на ДОПК и тяхната събираемост е възложена на органите по приходите, които в рамките на своите правомощия изискват и събират оригинални документи, данни, сведения, и др. за установяване на отговорности за данъци и задължения, респ. за констатиране на нарушения на данъчно и осигурително законодателство, така чл.12, ал.1 т.7 ДОПК. Съответни на тези правомощия на приходния орган са задълженията на участниците в производствата по ДОПК, респективно търговците, да оказват съдействие и да предоставят исканата информация на органа, в който смисъл е разпоредбата на чл. 13, ал.1 от ДОПК. При тази правна регламентация, неоснователно е възражението в касационната жалба за неправилно приложение на закона. Като е отказал да попълни в опис паричните средства в касата на стопанисвания търговски обект-сергия на открито, жалбоподателят не е оказал съдействие и е възпрепятствал служителите на приходния органи при изпълнение на законовите им задължения. Отказът е обективиран в съставените ПИП №0155109 по време на проверката на 16.11.2023г. и АУАН № [рег. номер]/16.11.2023 г. Безспорно по време на проверката, проверяващите лица са констатирали търговска дейност – предлагани са няколко вида мед на цени от 7 до 15 лева и сувенири с обявени цени от 2 до 3 лева. (в този смисъл са доказателствата на л.12 от възз.дело и показанията на свид. Б.Д.). Основателно с процесното НП № 742631-[рег. номер] от 07.12.2023 г., за допуснатото от обективна и субективна страна нарушение на чл.13, ал.1 от ДОПК, във вр. с чл.12, ал.1, т.7 от ДОПК е ангажирана отговорността на П. по чл. 273 ДОПК, която санкционна разпоредба за причинено възпрепятстване на приходния орган, предвижда наказание глоба, чийто минимален размер за физическите лица е 500 лв. На следващо място, неоснователно е и следващо възражение в касационната жалба, за липса на основание да функционира фискалното устройство в обекта (ФУ било спряно). Цитираната в НП № 742630-[рег. номер]/07.12.2023г. разпоредба на чл.7, ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006г. на МФ във връзка с чл.118 ал.6 от ЗДДС, вменява задължение към лицата по чл. 3 (които извършват продажби) да монтират и въведат в експлоатация и използват регистрирани в НАП фискални устройства за отчитане на реализираните продажби от дейността на обекта. Именно разпоредбата на чл.3 ал.1 от Наредбата въвежда задължение всяко лице да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД. В конкретния случай безспорно се установява, че при извършената контролна покупка на 1 бр. буркан с мурсалски мед били заплатени 15 лв. на жалбоподателя, за която продажба той не е издал документ. Междувременно, видно от справка за регистрирани фискални устройва (л.24-25 касационното дело), в хода на съдебното производство жалбоподателят З. П. като ЗП „З. Ф. П." е регистрирал ФУ за обект - маса на открито, считано от 22.04.2024 г. Не е допуснато нарушение на закона от страна на въззивния съд в частта за изменение размера на наложеното с НП № 742630-[рег. номер]/07.12.2023г. наказание – глоба. Правилно размера е определен към момента на установяване на нарушението, когато е действала нормата на чл.185 ал.2 от ЗДДС, в редакция ДВ, бр. 23 от 2013 г., в сила от 8.03.2013 г., според която извън случаите по ал. 1 на лице, което извърши или допусне извършването на нарушение по чл. 118 или на нормативен акт по неговото прилагане, се налага глоба за физическите лица, които не са търговци, в размер от 300 [рег. номер]. Когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал.1, а предвидената санкция по чл.185 ал.1 от ЗДДС е глоба за физическите лица, които не са търговци, в размер от 100 до 500 лв. И правилно при приложение на чл.3, ал.1 от ЗАНН, с оспореното решение е редуциран размера на наказанието на жалбоподателя от 500 лв. на 300 лв. Предвид всичко изложено, жалбата е неоснователна и ще следва решението на районния съд като постановено при липса на отменителни основания по чл.348, ал. 1 от НПК, да бъде оставено в сила. При този изход на спора, основателно е искането на ответната страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, чийто размер се определя на 80 лв. за касационната инстанция. Мотивиран от гореизложеното, Административен съд-[област], втори касационен състав,