Решение № 9 от 13.1.2025 г. на Окръжен съд - Варна по дело № 214/2024 г.

Производството е образувано по предявени искове от Т. Б. Д., ЕГН ••••••••••, с адрес: •••••, против „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД, ЕИК 200644029, за приемане за установено в отношенията между страните, че Т. Б. Д. не дължи на „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД следните суми: ▪ 183 263, 20 лева – главница; ▪ 156 600, 13 лева – законна лихва върху главницата за периода от 01.03.2016 г. - 04.04.2024 г.; ▪ 18 002, 78 лева – лихва за периода 10.07.2012 г. - 19.08.2013 г.; ▪ 14 990, 29 лева – наказателна лихва за периода 10.08.2012 г. - 16.01.2014 г.; ▪ 4 325, 13 лева – държавна такса в заповедното производство и ▪ 2 612, 00 лева – юрисконсултско възнаграждение, по изпълнителен лист, издаден на 30.01.2014 г. от Районен съд – Варна по ч.гр.д. № 636/2014 г., за задължения по Договор за банков кредит от 16.05.2007 г. и допълнителни споразумения към него – Анекс № 1/18.05.2010 г., Анекс № 2/09.08.2010 г., Анекс № 3/09.08.2011 г., Анекс № 4/17.10.2011 г., поради погасяване по давност на правото на принудително изпълнение. Претендират се и сторените по делото разноски. В исковата молба ищецът твърди, че е изтекла погасителната давност за сумите включени в изпълнителния лист от 30.01.2014 г. по ч.гр.д. № 636/2014 г. на РС - Варна, въз основа на който е образувано изп. дело № 20238830401023 по описа на ЧСИ П. И., тъй като били изминали повече от пет години време, през което валидни изпълнителни действия не били извършвани. Първоначално образуваното изпълнително дело № 188/2014 г. по описа на ЧСИ И. Н. било прекратено поради настъпила „перемпция” на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК на 28.02.2016 г., като това прекратяване било настъпило по право и се доказвало от отбелязването на гърба на изпълнителния лист, че последното изпълнително действие е от 28.02.2014 г., без да се посочва какво е то. След тази дата изпълнителни действия не били предприемани. Единствено била връчена покана за доброволно изпълнение на длъжника, ведно със заповед за незабавно изпълнение. Погасителната давност за вземането започнала да тече от дата 01.03.2016 г. – денят следващ датата на прекратяване на делото. След 01.03.2016 г. първото евентуално валидно изпълнително действие прекъсващо погасителната давност било едва от 04.04.2023 г. – датата, на която длъжникът бил уведомен за наложен запор на банкови сметки. Пояснява кога и при спазването на какви предпоставки налагането на запор води до прекъсване на давността. На 16.01.2019 г. въз основа на същия изпълнителен лист било образувано изпълнително дело № 18/2019 г. по описа на ЧСИ П. И. с взискател ответното дружество „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД, което се легитимирало с договор за цесия, сключен с кредитора „Райфайзенбанк България” ЕАД. По изп. дело № 18/2019 г. обаче липсвали доказателства за прехвърляне на вземанията и за уведомяване на длъжника за извършената цесия. Молбата от 16.01.2019 г. до ЧСИ П. И. за образуване на изпълнително дело № 18/2019 г. била нередовна и тъй като нередовностите не били отстранени, проведеното изпълнително производство било незаконосъобразно, а предприетите по него изпълнителни действия – невалидно извършени. По отношение на възбраната от 26.02.2019 г. по изп. дело № 18/2019 г. изтъква, че с налагането на възбрана върху чужд имот не се накърнява правната сфера на длъжника, поради което същата не била прекъснала давността. Налагането на запор в/у банковите сметки на ищеца в „Банка ДСК” АД, „Райфайзенбанк България” ЕАД и „Търговска банка Д” АД било невалидно извършено действие, тъй като ищецът не бил уведомен за от ЧСИ за налагането на запори. Насроченият опис на движими вещи не бил извършен, поради което давността не била прекъсвана и с това действие. Изпълнително дело №18/2019 г. било прекратено на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, като на гърба на изпълнителния лист било отбелязано от ЧСИ, че последното изпълнително действие е от 28.03.2019 г. Твърди се, че на дата 28.03.2019 г. и до прекратяване на изпълнително дело № 18/2019 г. липсвало валидно извършено действие, което да е прекъснало погасителната давност. Въз основа на изпълнителния лист от 30.01.2014 г. по молба на „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД от 08.08.2023 г., която според ищеца също била нередовна, било образувано изпълнително дело № 1023/2023 г. по описа на ЧСИ П. И.. По това дело било изпратено запорно съобщение до „Банка ДСК” АД, получено на 13.09.2023 г. Това действие било невалидно извършено и също не прекъсвало давността, тъй като ищецът не е бил уведомен за същото от ЧСИ. Излага се правна аргументация. Вземането за законна лихва върху главницата било погасено по давност поради изтичане на тригодишна давност – арг. чл. 111, б. „в“ ЗЗД. Фактическите твърдения и аргументите на ищеца са подробно изложени в приетия по делото доклад. Ответникът е подал в срока по чл. 131 от ГПК отговор на исковата молба, с който оспорва иска като неоснователен. Не оспорва издаването и съдържанието на изпълнителния лист от 30.01.2014 г. по ч.гр.д. № 636/2014 г. по описа на Районен съд – Варна. Не оспорва, че по молба от 07.02.2014 г. на първоначалният кредитор „Райфайзенбанк България“ ЕАД било образувано изп. дело № 188/2014 г. по описа на ЧСИ И. Н.. По изпълнителното дело били предприети следните изпълнителни действия, прекъсващи давността: на 21.02.2014 г. бил наложен запор на банкова сметка на длъжника; на 12.03.2014 г. бил наложен запор на МПС, собственост на длъжника; на 11.08.2017 г. на Т. Б. Д. била връчена покана за доброволно изпълнение и препис от заповедта за незабавно изпълнение. Заповедта за изпълнение била влязла в сила на 25.08.2017 г.; на 04.12.2018 г. „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД било конституирано по делото като взискател и изп. дело № 188/2014 г. по описа на ЧСИ И. Н. било прекратено на основание чл. 433, ад. 1, т. 8 ГПК. На 14.12.2018 г. изпълнителният лист бил върнат на ответника. Не оспорва, че на 16.01.2019 г. по негова молба въз основа на същия изпълнителен лист било образувано изд. дело № 18/2019 г. по описа на ЧСИ П. И.. В молбата посочил какви изпълнителни действия да бъдат предприети, както и възложил на съдебния изпълнител правата по чл. 18 ЗЧСИ. Поддържа, че молбата за образуване на изпълнителното дело е редовна. По изпълнително дело № 18/2019 г. по описа на ЧСИ П. И. били предприети следните изпълнителни действия: - на 11.02.2019 г. били наложени запори на банкови сметки на длъжника в „Търговска банка Д“ АД, „Обединена Българска Банка“ АД и „Банка ДСК“ АД, които били вдигнати на 22.08.2022 г.; - на 26.02.2019 г. била вписана възбрана на недвижими имоти с идентификатори 10135.1505.223.4.9 и 10135.1505.270.4.10, която била заличена на 15.04.2024 г.; - на 07.12.2021 г. била подадена молба от ответника за предприемане на изпълнителни действия. С постановление от 22.08.2022 г. изпълнителното дело било прекратено. Не оспорва, че на 08.08.2023 г. по негова молба с вх. № 25824 въз основа на същия изпълнителен лист било образувано изп. дело № 1023/2023 г. по описа на ЧСИ П. И.. С молбата за образуване посочил какви изпълнителни действия да бъдат предприети и възложил на съдебния изпълнител правата по чл. 18 ЗЧСИ. По изпълнителното дело били предприети следните изпълнителни действия: - на 18.08.2023 г. ответникът подал молба за предприемане на изпълнителни действия; - на 18.09.2023 г. бил наложен запор на банкова сметка на длъжника в „Банка ДСК“ АД. В заключение, ответникът счита, че е прекъснал давностния срок, който е започнал да тече на 25.08.2017 г. (датата на влизане в сила на заповедта за изпълнение) на следните дати: на 16.01.2019 г. с образуване на изп. дело № 18/2019 г. по описа на ЧСИ П. И.; на 11.02.2019 г. с наложени запори на банкови сметки на длъжника; на 26.02.2019 г. с вписана възбрана на недвижими имоти с идентификатори 10135.1505.223.4.9 и 10135.1505.270.4.10; на 07.12.2021 г. с подаване от него на молба за предприемане на изпълнителни действия; на 08.08.2023 г. с образуване на изп. дело № 1023/2023 г. по описа на ЧСИ П. И.; на 18.08.2023 г, с подадена от него молба за предприемане на изпълнителни действия; на 18.09.2023 г. с наложен запор на банкова сметка на длъжника в „Банка ДСК“ АД. Поддържа, че не се е дезинтересирал от вземането си, а в рамките на петгодишният срок, съгласно ЗЗД е направил редовни искания за извършване на изпълнителни действия с цел принудително удовлетворяване на претенцията си. От датата на последното прекъсване на давностния срок на 18.09.2023 г. с налагането на запор на банкова сметка на длъжника в „Банка ДСК“ АД до предявяване на настоящия иск не бил изтекъл петгодишен срок. От датата на предявяване на исковата молба давността била спряна на основание чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД. В открито съдебно заседание процесуалният представител на ищеца моли за уважаване на исковите претенции. В представена писмена защита акцентира на липсата на представителна власт на лицето, подписало молбата за образуване на изп. дело № 18/2019 г. по описа на ЧСИ П. И., водещо до нередовност на молбата, както и липсата на заплащане на такси от взискателя, което водело до извода, че всички предприети изпълнителни действия по това дело били невалидно извършени. Поддържа и останалите изложени доводи, в т.ч. че изпращането на запорни съобщения до Банка ДСК АД не е прекъснало давността поради това, че длъжникът не притежавал сметки в банката и запорните съобщения не са му били връчени. Ответникът е представил молба с искане за отхвърляне на иска като неоснователен по изложени съображения. Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 вр. чл. 12 ГПК приема от фактическа страна следното: От събраните по делото писмени доказателства, в т.ч. съдържащи се в приобщените заверени преписи на изпълнително дело № 20147120400188 по описа на ЧСИ И. Н., рег.№ 712, изпълнително дело 20198830400018 и изпълнително дело № 20238830401023 – двете по описа на ЧСИ П. И., рег. № 883, се установява, че с изпълнителен лист, издаден на 30.01.2014 г. на основание Заповед от 21.01.2014 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 636/2014 г. по описа на Районен съд – Варна, ищецът Т. Б. Д. е осъден да заплати на „Райфайзенбанк България” ЕАД, ЕИК 831558413, въз основа на Договор за банков кредит от 16.05.2007 г. и допълнителни споразумения към него – Анекс № 1/18.05.2010 г., Анекс № 2/09.08.2010 г., Анекс № 3/09.08.2011 г., Анекс № 4/17.10.2011 г., следните суми: 183 263, 20 лв. главница, ведно със законната лихва върху нея от 17.01.2014 г. до окончателното изплащане на задължението; 18 002, 78 лв. лихва за периода 10.07.2012 г. - 19.08.2013 г.; 14 990, 29 лв. нак. лихва за периода 10.08.2012 г. - 16.01.2014 г.; 4 325, 13 лв. държавна такса в заповедното производство и 2 612, 00 лв. юрисконсултско възнаграждение. Въз основа на издадения изпълнителен лист по молба на „Райфайзенбанк България” ЕАД от 07.02.2014 г. е образувано изпълнително дело № 188/2014 г. по описа на ЧСИ И. Н., рег. № 712 на КЧСИ. С молбата за образуване на изпълнително дело взискателят е поискал налагане на запори върху банкови сметки, МПС, трудово възнаграждение и е възложил на ЧСИ издирване на имущество на длъжника и прилагане на изпълнителни способи по реда на чл. 18 от ЗЧСИ. По това изпълнително дело ЧСИ е извършил проучване на имущественото състояние на длъжника. На 14.02.2014 г. е наложен запор върху всички банкови сметки на длъжника в „Райфайзенбанк България” ЕАД. На 28.02.2014 г. ЧСИ е разпоредил налагане на запор върху МПС на длъжника. На 11.08.2017 г. е връчена покана за доброволно изпълнение и препис от заповедта за незабавно изпълнение лично на на Т. Б. Д. при условие на отказ – чл. 44, ал. 1 ГПК – в разписката е удостоверено от ЧСИ Н., че длъжникът се е явил в кантората на ЧСИ, но е отказал да получи книжата (л. 622г). Истинността на документа не е оспорена. На 04.12.2018 г. ответникът „Фронтекс Интернешънъл" ЕАД е конституиран като взискател (л.623г). На същата дата изпълнителното дело е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК като в постановлението за прекратяване е посочено, че последното изпълнително действие е извършено на 28.02.2014 г. На 14.12.2018 г. изпълнителният лист е върнат на взискателя. На 16.01.2019 г. въз основа на същия изпълнителен лист „Фронтекс Интернешънъл" ЕАД е подало до ЧСИ П. И. молба за образуване на ново изпълнително дело. С молбата е възложено на съдебния изпълнител да извършва действията по чл. 18 ЗЧСИ. По молбата на взискателя е образувано изпълнително дело № 20198830400018 по описа на ЧСИ П. И.. По това изпълнително дело на 11.02.2019 г. са наложени от ЧСИ запори на банкови сметки на длъжника в „Търговска банка Д“ АД, „Райфайзенбанк България” ЕАД и „Банка ДСК“ АД. Банките са отговорили по реда на чл. 508 ГПК, че длъжникът има открити сметки и запорите са наложени. Посочили са още, че по сметките няма наличност и има наложени запори и от други лица. На 26.02.2019 г. е вписана възбрана на недвижими имоти с идентификатори 10135.1505.223.4.9 и 10135.1505.270.4.10. По изпълнителното дело е приложена молба от 12.03.2019 г. подадена от адв. С. К. като пълномощник на длъжника Т. Д. за запознаване с изпълнителното дело. Молбата съдържа изявлението на пълномощника „запознах се“. Приложено е изрично пълномощно за запознаване с материалите по делото и получаване на преписи от всички документи. На гърба на изпълнителния лист е обективирано постановление на ЧСИ от 28.03.2021 г. за прекратяване на изпълнителното дело като е отбелязано, че последното изпълнително действие е извършено на 28.03.2019 г. Текстът не носи подпис на ЧСИ. С молба от 07.12.2021 г. (л. 220) взискателят е поискал от ЧСИ да извърши опис оценка и публична продан на възбранените имоти. Видно от съобщение до взискателя от 22.08.2022 г. същото съдържа постановление за прекратяване на изпълнителното дело на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. С молба от 08.08.2023 г. „Фронтекс Интернешънъл" ЕАД е поискало от ЧСИ П. И. образуване на ново изпълнително дело въз основа на същия изпълнителен лист и. По молбата е образувано на изп. дело № 1023/2023 г. по описа на ЧСИ П. И.. С молба от 18.08.2023 г. взискателят е поискал вписване на възбрана върху недвижимите имоти, собственост на длъжника. На 07.09.2023 г. е наложен запор на банкова сметка на длъжника в „Банка ДСК“ АД. Банката е потвърдила получаването на запорното съобщение и налагането на запора на 13.09.2023 г. На 04.04.2024 г. на длъжника лично е връчена покана за доброволно изпълнение. При така установената фактическа обстановка съдът от правна страна намира следното: Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл.439, ал.1 ГПК. Искът е допустим, доколкото е налице висящо изпълнително производство за събиране на процесните суми и взискателят не е удовлетворен в цялост. Съобразно чл. 439, ал. 1 ГПК, длъжникът може да оспори изпълнението чрез иск, който може да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Изтичането на погасителната давност за вземането след влизане в сила на съдебното решение е именно такъв факт. В тежест на ответника е да докаже предприетите действия по събиране на вземането, които прекъсват давността. Съгласно чл. 116, б. „в“ от ЗЗД давността се прекъсва с предприемане на действия за принудително изпълнение, а съгласно чл. 117, ал. 1 ЗЗД от прекъсването на давността почва да тече нова давност. Съобразно мотивите на т.10 на ТР № 2/26.06.2015г. по т. д. № 2 / 2013 г. на ОСГТК на ВКС, прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя, или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл.18, ал.1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. С Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС е обявено за загубило сила ППВС № 3/1980 г., основано на нормата чл. 115, ал. 1 б. "ж" ЗЗД, че докато трае изпълнителния процес относно вземането, давност не тече т.е. давността се спира. С Тълкувателно решение № 3/28.03.2023 г. по т. д. № 3/2020 г., ОСГТК, ВКС, е прието, че по образувани преди обявяването на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС, изпълнителни дела, давност не е текла. За тях давността е започнала да тече от 26.06.2015 г., от когато е обявено за загубило сила ППВС № 3/1980 г. Вземанията за главница и лихви, чието съществуване ищецът претендира да бъде отречено, са установени с влязла в сила заповед за изпълнение, поради което приложим за всички вземания по изпълнителния лист е общият петгодишен давностен срок по чл. 117, ал. 2 ЗЗД. Въз основа на задължителните ТР 3/2023 г. и ТР 2/2015 г., съдът приема, че началния момент, от който е започнала да тече давността за процесните парични вземания е 26.06.2015 г., до който момент давността е била спряна поради образувано и висящо изпълнително производство – изпълнително дело № 20147120400188 по описа на ЧСИ И. Н., рег. № 712. След датата 26.06.2015 г. от материалите по приобщените към настоящото дело изпълнителни дела се установява, че давността е била прекъсвана с писмени искания от взискателя за извършване на изпълнителни действия и предприети изпълнителни действия от ЧСИ. По първото образувано срещу ищеца изпълнително дело № 188/2014 г. по описа на ЧСИ И. Н. на 11.08.2017 г. на длъжника по реда на чл. 44 от ГПК е връчена покана за доброволно изпълнение и препис от заповедта за незабавно изпълнение. Давността е прекъсната с изтичането на срока за възражение след връчването на заповедта за незабавно изпълнение, т.е. на 25.08.2017 г., когато влиза в сила заповедта за изпълнение и започва да тече нова 5-годишна давност за вземанията (така Решение № 37/24.02.2021г. по гр.д.1747/2020г. на ВКС, 4-то г.о.). Следващото изпълнително действие прекъсващо погасителната давност е налагането на запори на банкови сметки на длъжника в „Търговска банка Д“ АД, „Райфайзенбанк България” ЕАД и „Банка ДСК“ АД по изпълнително дело № 20198830400018 по описа на ЧСИ П. И. извършено от ЧСИ на 11.02.2019 г. Без значение е обстоятелството, дали по сметките е имало наличност към момента на получаване на запорните съобщения. Релевантно е наличието на банкови сметки и тяхното запориране. При бъдещи постъпления по сметките взискателят би могъл да се удовлетвори от запорираните вземания. Без значение е също дали и кога длъжникът е уведомен за наложените запори. Това следва от разпоредбата на чл. 450, ал. 3 от ГПК, според която запорът върху вземането на длъжника се смята за наложен спрямо третото задължено лице от деня, в който му е връчено запорното съобщение. С връчването на запорното съобщение изпълнителният способ е осъществен. Следващото действие прекъсващо давността е молбата на взискателя „Фронтекс Интернешънъл" ЕАД от 08.08.2023 г. до ЧСИ П. И. за образуване на ново изпълнително дело въз основа на същия изпълнителен лист, в която между другото изрично е поискано и налагане на запор върху банковите сметки на длъжника. По образуваното изп. дело № 1023/2023 г. по описа на ЧСИ П. И. на 07.09.2023 г. е наложен запор на банкова сметка на длъжника в „Банка ДСК“ АД, с което изпълнително действие отново е прекъсната давността. От датата, на която е поискано или предприето последното валидно изпълнително действие, започва да тече нова погасителна давност за вземането. От датата на последното прекъсване на давностния срок на 07.09.2023 г. с налагането на запор на банкова сметка на длъжника в „Банка ДСК" АД до предявяване на иска, с който е поставено началото на настоящото производство, не е изтекъл петгодишния давностен срок. По време на исковото производство за установяване съществуването на вземането давност не тече. Във връзка с възражението, че липсвали доказателства за прехвърляне на вземанията в полза на „Фронтекс Интернешънъл" ЕАД и за уведомяване на длъжника за извършената цесия, съдът намира, че длъжникът Т. Д. е бил уведомен за цесията най-късно на 12.03.2019 г. с предоставянето на упълномощения от него адвокат С. К. на изп. дело № 18/2019 г., в което са приложени доказателствата за извършената цесия. Отново е бил уведомен с връчената на длъжника на 04.04.2024 г. покана за доброволно изпълнение по изп. дело № 1023/2023 г., след което длъжникът е поискал да се запознае с изпълнителното дело, в материалите по което се съдържа и съобщението до длъжника за цесията. Тук е важно да се отбележи, че длъжникът по вземането не е страна по договора за прехвърляне на вземане. Обстоятелството, че цесията засяга интересите както на страните по договора, така и на трето лице – длъжника, налага извършването на допълнително действие – съобщаване на длъжника за цесията съгласно чл. 99, ал. 3 и 4 ЗЗД. Целта на задължението на цедента за уведомяване на длъжника за прехвърленото вземане е длъжникът да бъде защитен при изпълнение на неговото задължение – да изпълни задължението си точно като плати на надлежно легитимирано лице, което е носител на вземането. В случая ищецът не твърди да е извършил плащане към предишния кредитор „Райфайзенбанк България” ЕАД след датата на договора за цесия, поради което без значение за съществуването на вземането е кога точно е бил уведомен за извършеното прехвърляне. Неоснователни са и възраженията на ищеца за невалидност на предприетите от ЧСИ изпълнителни действия поради нередовност на молбите за образуване на изпълнителните дела. Проверката на редовността на молбата е задължение на ЧСИ. Когато нередовността е отстранима, тя може да бъде поправена по всяко време докато делото е висящо като поправената молба се смята за редовна от деня на подаването – чл. 129, ал. 5 от ГПК. По изпълнително дело № 20198830400018 по описа на ЧСИ П. И. е представен процесния изпълнителен лист по ч.гр.д. 636/2014 г., в който, както и в редица други официални документи, приложени по делото, е посочен адресът на длъжника. Непосочването му в молбата за образуване на изпълнително дело не води до неизвестност относно личността на длъжника като страна по изпълнителното дело и не опорочава производството. Самият той не посочва адреса си в изходящите от него и приложени по делото писмени изявления. Ясно е кой изпълнителен лист е приложен към молбата тъй като изпълнителният титул е индивидуализиран в достатъчна степен с посочване на номера на делото, по което е издаден. Приложени са доказателства за материалноправна легитимация на молителя – договор за цесия и потвърждение от цедента. Изявлението на взискателя е за събиране на всички посочени в изпълнителния лист суми („съдебно удостоверената претенция, видно от приложения изпълнителен лист“), съответно не е налице нарушение на принципа на диспозитивното начало – чл. 6 ГПК. На липса на представителна власт може да се позовава само мнимо представлявания, но не и насрещната страна. Отделно, в случая е приложено пълномощно на юрисконсулт П. П.. Същите са оплакванията и по отношение на редовността на молбата за образуване на изпълнително дело № 20238830401023 – двете по описа на ЧСИ П. И., рег. № 883. По това дело са представени и уведомление до длъжника за извършена цесия и справка за настоящ и постоянен адрес на длъжника, които съвпадат с посочения в изпълнителния лист и другите официални документи. Изводът е, че не са допуснати процесуални нарушения водещи до недопустимост на образуваните изпълнителни производства и нередовност на извършените по тях процесуални действия. Правните последици на действията довели до прекъсване на погасителната давност следва да бъдат зачетени. Процесните вземания като непогасени по давност са дължими от ищеца в качеството му на длъжник. Предвид горното предявения иск като неоснователен следва да бъде отхвърлен. С оглед изхода от настоящия спор и на основание чл.78, ал.3 ГПК на ответника се дължат разноски, като той е поискал присъждане на такива за юрисконсултско възнаграждение. Съдът определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 250 лева предвид липсата на фактическа и правна сложност на делото и неявяване на юрисконсулта в проведеното по делото открито съдебно заседание. Ищецът е поискал присъждане на разноски, но предвид изхода по делото такива не му се дължат. Предвид изложените съображения, съдът