Решение № 1446 от 6.10.2016 г. на Районен съд - Бургас по дело № 2811/2016 г.

Производството е oбразувано по жалбата на „••••" ЕАД, ЕИК •••, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. „•••" № 1, представлявано от Г.П.Д., с ЕГН ••••••••••, против Наказателно постановление №КГ-1734 /14. 04.201 6 г., издадено от заместник директора на ТД на НАП - гр.Бургас, с което за нарушение на чл. 8, ал. 2 от ЗЧАВ във връзка с чл.6, т. 2, Приложение № 2 НИКТГУРНТК на основание чл.83, ал.1 от ЗАНН и чл. 43а, ал. 3 от ЗЧАВ на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 20 000 (двадесет хиляди) лева, като на него са възложени и разходите за вземане и изпитване на пробата в размер на 640, 00 (шестстотин и четиридесет) лева. С жалбата се моли за отмяна на обжалваното наказателно постановление като незаконосъобразно. Излагат се аргументи в насока нарушаване на административно – процесуалните правила с оглед неизвършване на поисканата от жалбоподателя арбитражна проба към момента на изготвяне на НП и АУАН и нарушаване на материалния закон с оглед качеството на „••••" ЕАД на „Краен потребител на горива”, а не на „Краен разпространител”. В съдебно заседание жалбоподателят – редовно уведомен, изпраща представители – адв.Наков, който поддържа жалбата. За административнонаказващия орган, редовно призован, в съдебно заседание представител не се явява. Съдът, като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено от фактическа страна следното: При извършена проверка на 25.08.2015 г. на обект - ведомствена бензиностанция, управляван от „••••" ЕАД, намиращ се в гр. Бургас, пристанище насипни товари, е взета контролна и арбитражна проба от течно гориво - гориво за дизелови двигатели, с протокол за проверка и вземане на проба от течно гориво № В - 071/25.08.2015 г. При проверката е установено, че горивото доставено в количество 16 009 л. с товарителница № 604772/13.08.2015 г. и налично количество 2 438 л. се разпространява на пазара с Декларация за съответствие с № 361/11.08.2015г. издадена от „Лукойл Нефтохим Бургас" АД, за партида № 361. След изпитване на контролна проба в стационарната Изпитвателна лаборатория за горива, смазочни материали и присадки към ДАМТН - ГД ККТГ, гр. София, ж.к. „Младост", кв. „Полигона", ул. „Проф. Петър Мутафчиев" № 2, сертификат за акредитация на БСА per. № 35 - ЛИ/18.10.2013г, валиден до 30.09.2016г, е издаден Протокол от изпитване № С-0289-1/30.08.2015г. На основание изготвения протокол от изпитване в ГД ККТГ е извършена експертиза и е изготвен Констативен протокол № КП -0695/30.08.2015г. за съответствие на течно гориво с изискванията за качество съгласно който: Получените резултати от изпитването се отклоняват от допустимите гранични стойности както следва: -"Съдържание на сяра" (mg/kg): Полученият резултат от изпитването е над 50, 9 mg/kg, при норма максимум 10, 0 mg/kg, отклонение с повече от 40, 9 mg/kg над максимално допустимата стойност. Критериите на БДС EN ISO 4259 "Нефтопродукти. Определяне и прилагане на данни за прецизност относно методите за изпитване" не могат да бъдат приложени, поради липса на точен резултат за показателя в протокола от изпитване (резултатът е извън обхвата н калибриране на апарата). По този показател продуктът не съответства на изискванията за качество. -"Дестилационни характеристики": - „95% (V/V) дестилирали до" (°С): Полученият резултат от изпитването е 368, 5°С, при норма максимум 360, 0°С, отклонение с 8, 5°С над максимално допустимата стойност. Съгласно БДС EN ISO 4259 при получен резултат от изпитването над 363, 97°С, продуктът не съответства на изискването за температура, до която дестилират 95% от обема. По показател "Дестилационни характеристики", продуктът не съответства на изискванията за качество. Протоколът от изпитване и констативния протокол са връчени на дружеството на основание чл.22, ал.8, с писмо с изх. №84-01-593/31.08.15г. и известие за доставяне от 04.09.2015г. С писмо-покана, с изх. № 84-00-359/05.10.2015 г. „••••" ЕАД е поканено да се яви за съставяне и връчване на акт за административно нарушение (АУАН). Поради неявяване на нарушителя е изпратено писмо за съдействие до община Бургас, с изх. № 84-00-10014-1/20.11.15г., и актът е надлежно връчен на надлежно упълномощено лице - адвокат Ивелин Дорианов Наков, видно от разписката към акта. АНО е приел, че като разпространител на пазара на 25.08. 2015г. течно гориво - гориво за дизелови двигатели, несъответстващо на изискванията за качество „••••" ЕАД е извършило нарушение на чл.8, ал.2 от ЗЧАВ във връзка с чл.6, т.2, Приложение № 2 НИКТГУРНТК, с оглед на което са издадени и процесните АУАН и НП. По делото пред БРС беше допусната и приета съдебно – икономическа експертиза. Съобразно заключенията на същата ••••" ЕАД извършва общи доставки на дизелово гориво, необходимо за дейността на дружеството, което се разпределя към съответните вътрешно – ведомствени обекти. Счетоводното отчитане на доставките се извършва по материална сметка 302”Материали”. Вещото лице е установило също така, че в аналитичните групи на сметка 709 „Други приходи от дейността” няма такава, която да отчита произход от продажба на дизелово гориво. Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените доказателствени средства, които са непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти. При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи: Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество същата се явява и основателна по следните съображения: Наказателното постановление, както и Актът за установяване на допуснатото от жалбоподателя административно нарушение, са съставени в предвидените за това срокове, от надлежен орган и при спазване на изискуемите се за тяхната валидност форма и съдържание. Констатираното от проверяващия орган административно нарушение е надлежно ндивидуализирано, като са посочени дата и място на извършване, както и описание на нарушението от фактическа страна. На следващо място, съдът споделя и аргументите на „ ••••" ЕАД за качеството на дружеството на „Краен потребител на горива”, а не на „Краен разпространител” на такива. Разпоредбата на чл.8, ал.2 от ЗЧАВ забранява разпространението на течни горива, които не отговарят на някое от изискванията за качество, определени в наредбата по ал.1 (т.е. в НИКТГУРНТК), а в чл.34, ал.2 от ЗЧАВ е предвидена административнонаказателна отговорност за разпространители, включително крайни разпространители на течни горива, разпространяващи горива, които не отговарят на кое да е от изискванията за качество на горивата, установени в НИКТГУРНТК. Жалбоподателят оспорва качеството си на "краен разпространител" на течни горива по смисъла на §1, т.19 от допълнителните разпоредби на НИКТГУРНТК, поради което и съдът трябва да изследва, дали действително той е такъв. Съобразно цитираната вече норма на §1, т.19 от допълнителните разпоредби на НИКТГУРНТК "Краен разпространител" е лице, което разпространява течни горива на бензиностанция. В разпоредбата на §1, т.20 от ДР на ЗЧАВ също е дадена легална дефиниция на понятието "краен разпространител", като е прието, че това са бензиностанции, които извършват зареждане на течни горива, предназначени за горивните резервоари на отделните моторни превозни средства, от неподвижни инсталации (резервоари) за съхранение на тези горива. Следователно, качеството "краен разпространител" има обективен, фактически характер, произтичащ от дейността на субекта, и следва да е налице при извършване на деянието. Едновременно с това, същото качество на "краен разпространител", еднозначно определя адресата на задължението по чл.18б ал.4, т.1 предл. трето от ЗЧАВ, а оттам и субекта на административнонаказателна отговорност, който при неизпълнение на това задължение подлежи на санкция на основание чл.34в, ал.1 от ЗЧАВ. От своя страна на понятието разпространяване е дадена легална дефиниция в т.16 от допълнителните разпоредби на НИКТГУРНТК, съобразно която „р азпространение на течни горива " е движението на течните горива по веригата от производител, съответно от вносител, до крайния разпространител в местата по чл.3, ал.1, т.5 ЗЧАВ т.е. в резервоарите за съхраняване и използване на течни горива, петролните бази, терминалите, бензиностанциите, авто - и жп цистерните, корабните горивни танкове, с изключение на резервоарите на моторните превозни средства. В т.23 от ДР на ЗЧАВ на свой ред е прието, че " Разпространение на течни горива " е движението на течните горива по веригата от производител, съответно от вносител, до крайния разпространител, включително транспортиране, предоставяне на складови услуги и съхранение на течни горива в местата по чл.3, ал.1, т.5. С оглед на всичко гореизложено настоящият състав на БРС намира, че в случая не е налице качеството на жалбоподателя на „краен разпространител”. Аргумент в тази насока е липсата на извършвани от същия действия по „разпространяване” на горивото. За да се приеме, че такива действително са осъществявани, следва да се установи наличието на движение на течните горива по веригата от производител, съответно от вносител, до крайния разпространител. Такова „движение” обаче по делото не се доказа, като се установи единствено потребление на горива за собствени нужди на дружеството. В тази насока навежда и заключението по съдебно – икономическата експертиза, която установи единствено разпределяне на гориво към съответните вътрешно – ведомствени обекти, от което не се реализира приход. Още повече, че за да са налице доставки следва да се докаже наличието на два субекта, между които да се извършва движението на съответната стока, каквито в случая не са налице. Напротив, налице е един единствен субект - „••••” ЕАД, който използва доставните му горива за задоволяване на собствените му нужди във връзка с осъществяваната от същото търговска дейност. В този смисъл, фактът единствено и само на притежаването от жалбоподателя на бензиностанция не навежда към извода за осъществявана дейност по разпространяване на горивата, доколкото липсват данни по делото за извършване на зареждане резервоарите на моторните превозни средства, които не са собствени на „••••” ЕАД от тази бензиностанция. Не могат да бъдат споделени и вижданията на разпитания пред БРС като свидетел актосъставител, че тъй като дружеството не може да бъде определено като такова, използващо гориво, следва да се приеме, че то разпространява горива. С оглед на всичко изложено БРС намира, че „••••” ЕАД не се явява адресат на задължението по чл.18б ал.4, т.1 предл. трето от ЗЧАВ, а оттам и субекта на административнонаказателна отговорност, който при неизпълнение на това задължение подлежи на санкция на основание чл.34в, ал.1 от ЗЧАВ. По изложените съображения БРС счита, че обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено, а жалбата на „••••” ЕАД - уважена като основателна. Мотивиран от горното и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН, Бургаският районен съд